№ 3616
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110102712 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от М.М.Г. и П.Д.- изпълнителни
директори, чрез процесуален представител юрк. Н.Г., против .., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление .., представлявано от С.П. и К.К.- изпълнителни директори
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 20.10.2015 г. в гр. София, при
движение в района на кръстовището на .., водачът на лек автомобил „Тойота“, ДК № ...,
поради неспазване на необходимата дистанция и по непредпазливост причинил ПТП, като
ударил движещия се пред него лек автомобил „Мерцесес“, ДК № ..., вследствие на което
последният се ударил в намиращото се пред него МПС с ДК № ... В резултат на процесното
ПТП пострадала като пътник М.С.Б., возеща се на предна дясна седалка на удареното МПС.
За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1594263 от 20.10.2015 г., като на
виновния водач бил съставен Акт № Т425151. Към датата на ПТП отговорността на
виновния за настъпване на ПТП водач била застрахована при ищеца по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна
полица № 221150001563579. Сочи се, че пострадалото от ПТП лице е завело иск за
обезщетение на неимуществени вреди срещу ищцовото дружество, в качеството му на
застраховател по „Гражданска отговорност“. По делото било постановено уважително
решение за сумата от 2000 лв. по възз.гр.д. № 3973/2017 г. по описа на САС, 7-ми състав,
при участието на трето лице помагач в лицето на ... Било установено и безспорно прието, че
съществена вина за настъпилото ПТП имал и водачът на лек автомобил „Мерцесес“, ДК №
..., чиято гражданска отговорност към тази дата била застрахована при ... Въз основа на
изпълнителен лист от 04.06.2018 г. за сумата от 2000 лв. било образувано изп.дело №
20188440401633 по описа на ЧСИ С.Я., .., с район на действие СГС, като след получаване на
покана за доброволно изпълнение ищецът заплатил дължимата сума на 12.07.2018 г.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава правния
интерес от предявяването на вземането си против ответника за сумата от 1000 лв.,
представляваща ½ от изплатеното застрахователно обезщетение на пострадалото лице
1
М.С.Б. във връзка настъпило на 20.10.2015 г. ПТП. Ищцовото застрахователно дружество е
заявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, същото е уважено и е издадена заповед за
изпълнение № 13955 от 04.10.2021 г. по частно гражданско дело № 54653 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, 162-ри състав. Длъжникът .. АД е депозирал възражение в срок
против дължимостта на задължението по заповедта, поради което на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземането си. С горните обстоятелства процесуалният
представител на .. обуславя правния си интерес от предявяването на иск за установяване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 13955 от 04.10.2021 г. по частно
гражданско дело № 54653 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявени иск. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си депозира отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Сочи, че вината на водача на лекия автомобил,
ангажирането на чиято гражданска отговорност е покрит риск от ответното дружество, не е
повече от 20 %, поради което предявеният иск е в завишен размер.
Ответник не прави доказателствени искания и не изразява становище по
доказателствата, поискани от ищеца.
В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните в събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2015 г. в гр. София, при движение в района на кръстовището на .., водачът на
лек автомобил „Тойота“, ДК № ..., поради неспазване на необходимата дистанция и по
непредпазливост причинил ПТП, като ударил движещия се пред него лек автомобил
„Мерцесес“, ДК № ..., вследствие на което последният се ударил в намиращото се пред него
МПС с ДК № ... В резултат на процесното ПТП пострадала като пътник М.С.Б., возеща се на
предна дясна седалка на в лекия автомобил „Мерцесес“, ДК № ....
Към датата на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил „Тойота“, ДК № ... е
била застрахована при ищеца, а отговорността на водача на лекия автомобил „Мерцесес“,
ДК № ... е била застрахована при ответното дружество.
М.Б., пострадала от описаното ПТП, е предявила осъдителен иск за сумата от 25 000
лв. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди против ..., като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на лекия
автомобил „Тойота“, ДК № .... Въз основа на предявения иск е образувано гражданско дело
№ 16468 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, I
състав. В хода на производството като трето лице – помагач на ответника ... е конституирано
.. АД. Решаващият състав на Софийски градски съд е уважил иска за неимуществени вреди
за сумата от 7 000 лв. Решението е обжалвано от ... и с решение № 826 от 05.04.2018 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 3973 по описа за 2017 г., Софийски апелативен
съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е осъдил застрахователното
дружество да заплати на пострадалата обезщетение в размер на 2 000 лв.
В решенията, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд е прието, че
причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие на 20.10.2015 г. в гр.
София, в района на кръстовището, образувано от улиците ... е и виновното поведение на
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ..., в който автомобил е била
пострадалата М.Б. – на дясната пътническа седалка. Ударът между лекия автомобил марка
„Тойота“ и лекия автомобил марка „Мерцедес“ е настъпил в следствие на късното
възприемане на опасността (спрелия пред него автомобил) от водача на лекия автомобил
2
„Тойота“ и извършването на маневра „десен завой“ от водача на лекия автомобил
„Мерцедес“, която е забранена. Ударът между двете превозни средства е причината за
телесните увреждания, причинени на М.Б. и следващите се от това неимуществени вреди,
претърпени от нея.
Въз основа на осъдителното решение на въззивната инстанция е издаден изпълнителен
лист от 04.06.2018 г., а въз основа на него е образувано изпълнително дело № 1633 по описа
за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител С.Я., рег. № 844 и район на действие – Софийски
градски съд. Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени
доказателства (платежно нареждане и съобщение за прекратяване на изпълнителното дело)
се установява, че .. е заплатило на пострадалата М.Б. обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 2 000 лв.
Със заявлението п чл. 410 от ГПК ... е предявило против ... вземането си за заплащане
на половината от заплатеното от него обезщетение в размер на 1 000 лв. Въз основа на
заявлението е образувано частно гражданско дело № 54563 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение.
Същата е връчена на длъжника на 20.10.2021 г., а на 15.11.2021 г. представляващият .. АД е
депозирал възражение против заповедта. Ето защо и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което указание е
получено на 30.12.2021 г., а искът, инициирал настоящето производство е предявен на
19.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за
допустим и основателен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е предявена от и против правосубектни търговски дружества при
наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки.
Спазени и са и специалните процесуални предпоставки на чл. 415 и чл. 422 от ГПК –
предхождащо заповедно производство, депозирано в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение, идентичност на исканията в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба
и предявяването на иска в преклузивния едномесечен срок по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Ищцовото и ответното дружества са застрахователи по договори за застраховка
„Гражданска отговорност“ на водачите на леки автомобили „Тойота“, ДК № ... и
„Мерцесес“, ДК № ... и като такива обезпечават отговорността на застрахованите лица за
реализирано от тях ПТП в пълен обем до размера на предвидената в договора или закона
застрахователна сума, като отговорността на застрахователите е функционално обусловена
от тази на застрахованите. На основание чл. 223 ал. 2 от ГПК и като взема предвид
задължителната сила на мотивите на решението, постановено по въззивно гражданско дело
№ 3973 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII – ми
въззивен състав, в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна (ищец и
ответник в настоящето производство), съдът приема за безспорно установено, че причината
за настъпването на пътно-транспортното произшествие и вредите на пострадалата М.Б., е
виновното и противоправно поведение и на двамата водачи. Когато няколко лица се явяват
независими съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД,
всеки от тях отговаря солидарно пред увреденото лице за изплащане на цялото обезщетение.
Поради тази причина и застрахователят по "Гражданска отговорност" на всеки от
съпричинителите отговаря спрямо увредения за цялата сума. Изпълнявайки задължението си
да изплати цялото обезщетение по предявения пряк иск, застрахователят ... е изпълнил
задължението си по договора за застраховка и за него е възникнало регресното право да
претендира част от обезщетението от другия делинквент или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ – ответното дружество. Както беше посочено по-
горе, въз основа на обвързващата сила на мотивите между ... и ЗК ..., съдът приема, че
3
лицата, чиято гражданска отговорност е покрит от тях риск, са съпричини неимуществените
вреди, претърпени от пострадалата, като двамата делнквенти, респ. техните застрахователи
следва да отговарят по равно. Неоснователни са доводите на ответното дружество, че
съпричиняването от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ е не повече от 20 %.
Действително, в мотивите на решенията на Софийски градски съд и на Софийски
апелативен съд не е определено кой от двамата шофьори в каква степен е допринесъл за
пътно – транспортното произшествие, но въз основа на установените в двете решения факти
относно противоправното поведение на двамата водачи и нарушените от тях правила за
движение по пътищата, съдът намира, че двамата са допринесли еднакво за настъпването на
вредоносния резултат респ. те и застрахователните им отговарят по равно спрямо
увреденото лице.
С оглед гореизложеното и като взе предвид, че ищцовото дружество е заплатило
изцяло обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., съдът намира
предявения иск за установяване на вземането на .. спрямо ЗК ... за половината от тази сума,
за изцяло основателен.
С оглед извода за основателност на иска и и на основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК
и т. 12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски в заповедното и в исковото производство за заплащане на
държавна такса в размер на 50 лв. и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. Съдът намира ответниковото възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение за основателно. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в нормативно установените
минимални размери по чл. 25 ал. 1 и чл. 26 от НЗПП вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, тъй като нито
исковото, нито заповедното производства представляват фактическа и/или правна сложност
спрямо други производства от същия вид. В този смисъл, юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер т.е. общо сумата от 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано
от изпълнителните директори М.М.Г. и П.Д. против .., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в .., представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К. ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 000 лв. (хиляда
лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
21.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща 1/2 от изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с пътно – транспортно произшествие,
настъпило на 20.10.2015 г. в гр. София, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
13955 от 04.10.2021 г. по частно гражданско дело № 54653 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, 162-ри състав.
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в .., представлявано от
изпълнителните директори С.П. и К.К. да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от изпълнителните директори М.М.Г. и П.Д. сумата от 200
лв. (двеста лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство и по частно
гражданско дело № 54653 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му на
страните.
4
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 54653 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5