№ 328
гр. Казанлък, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510101657 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р., чрез пълномощника адв. И.
М., от АК - С.З., с адрес на кантората: ****, против Г. А. А., ЕГН **********,
с адрес: ****. Процесуалният представител на ищеца твърди, че по реда на чл.
410 и сл. от ГПК PC-Казанлък издал Заповед за изпълнение № **** г. по ч. гр.
д. № ****/**** г., срещу длъжника Г. А. А., за сумата 2438,32 лв. - главница,
360 лв. лихва върху тази главница за периода от 22.10.2019 г. /дата на периода
по фактура 1 от приложения списък/ до 01.04.2023 г. /датата на издаване на
лихвения лист - справка за неплатени задължения/, законната лихва върху
главницата от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и за сумата от 655,97 лв. разноски по делото - д. такса 55,97 лв. и 600 адв.
възнаграждение. Посочената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на
посоченото основание за ищеца съществувало задължение и правен интерес
от завеждане на настоящия иск, като сочи следните обстоятелства за
съществуване на посоченото вземане. Ответникът имал открита партида в
ищцовото дружество под № ****, за имот, находящ се в с. П., общ. Г., обл.
С.З., ул. „Н.“ ****. С откриването й между него и експлоатационното
предприятие възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК”
ЕООД - С.З. се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда
отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща
консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на
1
засичането. При закъснения се начислявали лихви, съгл. чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи /ДВ. бр. 88 и 93 от 2004 г. /. Задължение на абоната било в 30 дневен
срок и при промяна на собствеността или вещното право на ползване
новият/или предишният собственик или ползвател да подаде до В и К
оператора заявление по образец за отразяване на настъпилата промяна съгл.
чл. 60 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„ВиК” ЕООД - С.З.. Твърди, че имотът бил обитаем, периодично били
правени замервания от инкасатор на „ВиК“ ЕООД с посочване на имената на
инкасатора, номера на карнета и показанията на водомера във всяка една от
издадените фактури, доказващи задълженията на абоната - ответник.
Показанията на водомера на ответника-длъжник в графите „дата старо“ и
„дата ново“ очертавали периода на задълженията за всяка конкретна фактура,
а показанията „старо“ и „ново“ - съответно измерените количества в
кубически метра на консумираната вода. Сочи, че за периода от 22.10.2019 г.
до 15.02.2023 г. ищцовото дружество издало 40 бр. фактури с ДДС, за услуги
предоставени на абоната в посочения по-горе период. Фактурите следвало да
бъдат заплатени в срок от тридесет дни от датата на издаването на всяка една,
което не било сторено и в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, върху дължимите суми за предоставените услуги била начислявана
лихва за забава, която към момента била в размер на общо 360,00 лв., считано
от 22.10.2019 г. до 06.04.2023 г. - датата на издаване на лихвения лист-справка
за неплатени задължения. Твърди, че нямало постъпвали заявления по чл. 61,
ал. 1 от Общите условия на „ВиК” ЕООД /нови/ за промяна на титуляря на
партидата. Към настоящия момент Г. А. А. не бил заплатил дължимите суми
към ищцовото дружество за периодични доставки на вода и услуги за нейното
отвеждане, определени по безспорен начин в описаните фактури. Моли съда
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р., сумата от 2798,32 лв. /две
хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. и 32 ст./, от които: главница в общ
размер на 2 438,32 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и осем лв. и 32 ст./ -
произтичащи от доставка на питейна вода за периода 22.10.2019 г. до
01.01.2023 г.; лихва за забава върху тази сума за периода 28.11.2019 г. до
06.04.2023 г. в общ размер на 360 лв. /триста и шестдесет лв./ съгласно
приложена справка за неплатени задължения и законната лихва върху
главницата от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на посочените суми,
както и направените разноски по настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. М.
Д. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника. Заявява,
2
че счита предявените с исковата молба претенции за неоснователни и
недоказани. В исковата молба ищецът твърдял, че имотът бил обитаем и
периодично били правени замервания от инкасатор на ВиК ЕООД. Ако това е
така, било необяснимо защо по издадените квитанции нямало посочени данни
„старо“ - „ново“, а изрично било записано „служебно“. Т.е. реално отчитане
на потребеното количество вода не било извършвано, а ВиК операторът
вписвал данните служебно. Правело впечатление, че на всеки три месеца, се
увеличавало служебно начисленото количество вода , респ. и сумите за
3
плащане. Така от първото служебно начислено количество от 16 m (за
периода от 22.10.2019 г. - 22.11.2019 г.) - в края на претендирания период
3
(01.01.2023 г. - 01.02.2023 г. ) вече се начислявали по 29 m месечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от Общите условия, „Показанията
на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м.
за период не по-дълъг от 3 мес. за потребители по чл. 3 т.1“, какъвто бил
настоящия случай. В чл. 23, ал. 2 от Общите условия изрично било указано,
че: „В междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
3
потребление.“ Необяснимо било, как при начална база от 16 m, начислени
3
служебно се достигало до количество от 29 m. Намира, че в конкретния
случай ВиК ЕООД злоупотребявало с правата си и неоснователно завишавало
служебно начислените количества потребена вода. Следвало да се отбележи,
че ищецът завел предходно дело за вземанията си за периода от 28.06.2018 г. -
09.12.2019 г. Това означавало, че периода от 22.11.2019 г. до 05.12.2019 г.
попадал в обсега на ч. гр. д. № **** г. по описа на КРС и вземанията по
фактури № *********/28.11.2019 г. ( за периода 22.10. до 22.11.2019 г. ) за
сумата от 37,82 лв. с ДДС и фактура № *********/08.12.2019 г. (за периода от
22.11.2019 до 05.12.2019 г. ) в размер на 40,19 лв. с ДДС и начислените по тях
лихви следвало да отпаднат от исковите претенции. Счита, че в случая се
касаело за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (съгл. ТР
№3/11 по Тълк. дело № 3 / 2011 на ВКС - ОС на Гражданска и Търговска
колегия), поради което начислените суми за периода 28.11.2019 г. до
08.04.2020 г. в размер на 245,21 лв. и начислените върху тях лихви в размер
на 76,03 лв. (според исковата молба) следвало да бъдат приспаднати от общия
размер на претенцията. Аргументите за това били, че ВиК ЕООД предявило
претенции към ответника на 21.04.2023 г. с образуването на ч. гр. д. № **** г.
Претенциите на ищеца за заплащане на лихви се базирали на изготвената от
него справка за неплатени задължения, но на практика не можело да потвърди
тяхната точност, с оглед на обстоятелството, че началния период бил
01.01.1990 г., а крайния 06.04.2023 г. Независимо от това, моли съда да
приеме, че прави възражение относно размера на лихвите, тъй като същите
следвало да бъдат изчислени само за срок от 3 г. назад, поради изтичане на
3
предвидената от ЗЗД три годишна погасителна давност. Нещо повече, в
исковата молба всяка начална дата за изчисляване размера на лихвите била
датата, следваща датата на издаване на съответната фактура, което било в
противоречие с чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК ЕООД – С.З..
Съгласно тази разпоредба „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.“ Т.е. към деня следващ датата на издаване на фактурата,
ответникът не бил изпаднал в забава, поради което лихви следвало да се
начисляват едва след изтичане на 30 дневния срок по чл. 33, ал. 2. В исковата
молба (на стр. 1) ищецът заявил, че ответникът имал открита партида във
ВиК ЕООД - С.З. за имот, находящ се в с. П., общ. Г., ул. „Н.“ ****. По
делото нямало представени доказателства досежно обвързаността на лицето
Г. А. А. с посочения имот. Предвид изложеното, моли съда да остави без
уважение претенциите на „ВиК“ ЕООД. С.З..
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника уточни
исковата си претенция. Уточни, че ответник в производството е Г. А. А..
Уточни, че адресът на ответника е в ****. Периодът за който се претендира
задължението за главница е от 22.10.2019 г. до 01.01.2023 г. Законна лихва се
претендира от 21.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е отразена грешна
дата 06.04.2023 г., което не е вярно и претендират законната лихва от
21.04.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. Мораторната лихва
в размер от 360,00 лева е за периода от 28.11.2019 г. до 06.04.2023 г. Видно от
карнета, приложен по делото, имало служебно начисляване. За всеки период е
отбелязано, че няма осигурен достъп или е липсвал клиента и по реда на чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВиК, се начислявали определени кубици с
коефициентно нарастване. По реда на Наредба № 4, цитирана в исковата
молба, на всеки три месеца кубиците нараствали с определен коефициент. По
този начин се обяснявало и нарастването на кубиците. По принцип се
определяло спрямо живущите и кубатурата. В случая изчислението е ставало
съгласно кубатурата и от изчисляване на използваните кубици месечно.
Признават обстоятелството, че първите две фактури, посочени в лихвения
лист с № **********/28.11.2019 г. и № **********/08.12.2019 г. са предмет
на ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък и следва да бъдат изключени
от предмета на делото сумите 37,82 лв. с ДДС главница и 12,25 лихва, както и
сумата 40,19 лв. с ДДС главница и 12,91 лв. лихва, т. е за сумите от 78, 01 лв.
главница за периода 22.10.2019г. до 05.12.2019 г и 25,16 лв. лихви върху
главницата за периода 28.11.2019 г. /датата на издаване на фактурата/ до
06.04.2023г. по фактури № **********/28.11.2019 г. и №
**********/08.12.2019 г. Уточни период на дължима главница от 05.12.2019
г. до 01.01.2023 г. Счита, че при начисляване на лихвите е спазен чл. 33, ал. 2
от Наредба № 4.
В съдебно заседание назначения особен представител на ответника адв.
Д. признава, че от събраните по делото доказателства се установява, че е
4
налице частична основателност на претенциите на ищеца и моли ищцовото
дружество да бъде удовлетворено така, както е заключило вещото лице в
допълнителната експертиза. Нямат спор, че има дължимост на сумите, които
са установени в експертизата, в посочените периоди, така, че не възразява по
отношение на тях. По отношение на разноските, моли съдът да ги присъди на
ищеца, както са посочени. Те съответстват на събраните по делото
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд –
Казанлък се установява, че съдът е издал в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, тел.: ****, факс: ****, представлявано от инж. Р.И.М. –
управител заповед за изпълнение на парично задължение № ****г. за сумата 2
438,32 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 32 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 21.04.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 360,00 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща лихва за период от 28.11.2019 г. до 06.04.2023 г., както и
разноски по делото: държавна такса в размер на 55,97 лева (петдесет и пет
лева и 97 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева
(шестстотин лева). Заповедта на длъжника Г. А. А. е връчена при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК. Вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по партида № ****
на името на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: **** за периода от 22.10.2019
г. до 01.01.2023 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на
задължението.
Видно от справка за неплатени задължения за абонат **** от 01.01.1990
г. до 28.02.2023 г. и лихва до 06.04.2023 г. на абонат Г. А. А., общ. Г., с. П.,
ул. Н. 23 са вписани задължения: за главница 2798,32 лв. и лихва 360 лв.
От извлечение от партида за имот в Имотния регистър към Агенция по
вписванията се установи, че собственик на имот в общ. Г., с. П., ул. "Н." 23 е
Г. А. А..
Заявителят е представил 40 броя фактури за партида с № **** за имот с
адрес: ****, с абонат Г. А., както следва: 1. Фактура № *********/28.11.2019
г., за периода 22.10.2019 г. до 22.11.2029 г., за сумата от 37,82 лв. с ДДС. За
тази сума, видно от приложения лихвен лист за периода 28.11.2019 г. /датата
на издаване на фактурата/ до 06.04.2023 г. /датата на съставяне на лихвения
лист - справка за неплатени задължения/ била начислена лихва в размер на
12,25 лв.; 2. Фактура № *********/08.12.2019 г. за периода от 22.11.2019 г. до
05.12.2019 г. на стойност 40,19 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума
за периода от 08.12.2019 г. до 06.04.2023 г. в размер на 12,91 лв.; 3. Фактура
№ **********/15.01.2020 г., за периода от 05.12.2019 г. до 10.01.2020 г., на
стойност 40,32 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
5
15.01.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 12,52 лв.; 4. Фактура №
**********/15.02.2020 г., за периода от 10.01.2020 г. до 10.02.2020 г. на
стойност 40,70 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.02.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 112,33 лв.; 5. Фактура №
**********/28.03.2020 г., за периода от 10.02.2020 г. до 20.03.2020 г. на
стойност 43,09 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.03.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 13.06 лв.; 6. Фактура №
**********/08.04.2020 г. за периода от 20.03.2020 г. до 02.04.2020 г. на
стойност 43,09 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
08.04.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 12,96 лв.; 7. Фактура №
*********/28.05.2020 г. за периода от 02.04.2020 г. до 04.05.2020 г. на
стойност 43,09 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.05.2020 г. до 06.04.2020 г. в размер на 12,52 лв.; 8. Фактура №
**********/28.06.2020 г. за периода от 04.05.2020 г. до 15.06.2020 г. на
стойност 45,48 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.06.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 12,66 лв.; 9. Фактура №
*********/28.07.2020 г. за периода от 15.06.2020 г. до 15.07.2020 г. на
стойност 45,48 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.07.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 12,28 лв.; 10. Фактура №
**********/28.08.2020 г. за периода от 15.07.2020 г. до 15.08.2020 г. на
стойност 45,48 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.08.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 11,89 лв.; 11. Фактура №
**********/28.09.2020 г. за периода от 15.08. до 15.09.2020 г. на стойност
47,88 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от 28.09.2020
г. до 06.04.2023 г. в размер на 12,10 лв.; 12. Фактура № **********/28.10.2020
г. за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2020 г. на стойност 47,88 лв. с ДДС, с
начислена лихва върху тази сума за периода от 28.10.2020 г. до 06.04.2023 г. в
размер на 11,70 лв.; 13. Фактура № **********/15.11.2020 г. за периода от
19.10.2020 г. до 10.11.2020 г. на стойност 47,88 лв. с ДДС, с начислена лихва
върху тази сума за периода от 15.11.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 11,45
лв.; 14. Фактура № **********/06.12.2020 г. за периода от 10.11.2020 г. до
06.12.2020 г. на стойност 50,28 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума
за периода от 06.12.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 11,75 лв.; 15. Фактура
№ **********/15.01.2021 г. за периода от 06.12.2020 г. до 12.01.2021 г. на
стойност 50,38 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.01.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 11,21 лв.; 16. Фактура №
**********/15.02.2021 г. за периода от 15.01.2021 г. до 12.02.2021 г. на
стойност 50,63 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.02.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 10,83 лв.; 17. Фактура №
**********/15.03.2021 г. за периода от 12.02.2021 г. до 12.03.2021 г. на
стойност 53,04 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.03.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 10,93 лв.; 18. Фактура №
**********/28.04.2021 г. за периода от 12.03.2021 г. до 23.04.2021 г. на
стойност 53,04 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
6
28.04.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 10,28 лв.;19. Фактура №
**********/28.05.2021 г. за периода от 23.04.2021 г. до 25.05.2021 г. на
стойност 53,04 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.05.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 9,84 лв.;20. Фактура №
**********/28.06.2021 г. за периода от 25.05.2021 г. до 25.06.2021 г. .на
стойност 455,45 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.06.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 9,81 лв.; 21. Фактура №
**********/28.07.2021 г. за периода от 25.06.2021 г. до 26.07.2021 г. на
стойност 110,90 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.07.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 18,70 лв.; 22. Фактура №
**********/28.08.2021 г. за периода от 26.07.2021 г. до 23.08.2021 г. на
стойност 55,45 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.09.2020 г. до 06.04.2023 г. в размер на 8,87 лв.; 23. Фактура №
**********/20.09.2021 г. за периода от 23.08.2021 г. до 23.09.2021 г. на
стойност 57,86 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
20.09.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 8,76 лв.; 24. Фактура №
**********/28.10.2021г. от 23.09.2021г. до 23.10.2021г. .на стойност 57,86 лв.
с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от 28.10.2021 г. до
06.04.2023 г. в размер на 8,28 лв.; 25. Фактура № **********/15.11.2023 г. за
периода от 23.10.2021 г. до 15.11.2021 г., на стойност 57,86 лв. с ДДС, с
начислена лихва върху тази сума за периода от 15.11.2021 г. до 06.04.2023 г. в
размер на 7,99 лв.; 26. Фактура № **********/06.12.2021 г. за периода от
15.11.2021 г. до 06.12.2021 г., на стойност 60,26 лв. с ДДС, с начислена лихва
върху тази сума за периода от 06.12.2021 г. до 06.04.2023 г. в размер на 7,99
лв. 27. Фактура № **********/07.01.2022 г. за периода от 06.12.2021 г. до
06.01.2022 г. на стойност 50,22 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума
за периода от 07.01.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 7,43 лв.; 28. Фактура
№ **********/08.02.2022 г. за периода от 06.01.2022 г. до 06.02.2022 г. на
стойност 60,26 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
08.02.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 6,90 лв.; 29. Фактура №
**********/08.03.2022 г. за периода от 06.02.2022 г. до 01.03.2022 г. на
стойност 62,68 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
08.03.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 6,69 лв.; 30. Фактура №
**********/15.04.2022 г. за периода от 01.03.2022 г. до 01.04.2022 г. на
стойност 52,23 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.04.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 6,02 лв.; 31. Фактура №
**********/22.05.2022 г. за периода от 01.04.2022 г. до 01.05.2022 г. на
стойност 62,68 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
22.05.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 5,38 лв.; 32. Фактура №
**********/28.06.2022 г. за периода от 01.05.2022 г. до 01.06.2022 г. на
стойност 4,92 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.06.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 4,41 лв.; 33. Фактура №
**********/28.07.2022 г. за периода от 01.06.2022 г. до 01.07.2022 г. на
стойност 65,56 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
7
28.07.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 4,41 лв.; 34. Фактура №
**********/28.08.2022 г. за периода от 01.07.2022 г. до 01.08.2022 г. на
стойност 89,88 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.08.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 5,27 лв.; 35. Фактура №
**********/28.09.2022 г. за периода от 01.08.2022 г. до 01.09.2022 г. на
стойност 93,20 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.09.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 4,56 лв.; 36. Фактура №
**********/28.10.2022 г. за периода от 01.09.2022 г. до 01.10.2022 г. на
стойност 93,20 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
28.10.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 3,88 лв.; 37. Фактура №
**********/15.11.2022 г. за периода от 01.10.2022 г. до 01.11.2022 г. на
стойност 93,20 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.11.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 3,41 лв.; 38. Фактура №
**********/06.12.2022 г. за периода от 01.11.2022 г. до 01.12.2022 г. на
стойност 93,20 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
06.12.2022 г. до 06.04.2023 г. в размер на 2,27 лв.; 39. Фактура №
**********/15.01.2023 г. за периода от 01.12.2022 г. до 01.01.2023 г. на
стойност 96,70 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.01.2023 г. до 06.04.2023 г. в размер на 1,66 лв.; 40. Фактура №
**********/15.02.2023 г. за периода от 01.01.2023 г. до 01.02.2023 г. на
стойност 105,30 лв. с ДДС, с начислена лихва върху тази сума за периода от
15.02.2023 г. до 06.04.2023 г. в размер на 0,72 лв.
По делото е представено досие на абонат и в тип на отчитане е вписано
„ служебен отчет“.
Видно от експертно заключение с вх. № **** г. дължимата главница и
лихвата за забава на всеки един от неплатените документи е в размер 2438,32
лв. – главница за периода 28.11.2019 г. до 15.02.2023 г. и 358,55 лв. – лихви,
за периода 28.12.2019 г. до 06.04.2023 г. От м. 03.2021 г. до настоящия
момент нямало извършено плащане по партидата. В досието на абоната е
отбелязано, че водомерът е повреден и потребеното количество вода е
начислявано служебно с различни кубици. Общата стойност на задължението
е 2796,87 лв.
Видно от допълнителното заключение на съдебно-икономическата
експертиза № **** г. с оглед възражението от страна на ответника, че
вземането е погасено по давност: размерът на главницата за периода от
05.12.2019 г. до 21.04.2020 г. е 192.55 лв.; размерът на главницата от
21.04.2020 г. до края на претендирания период за главница 01.01.2023 г. е
2062,46 лв.; размерът на мораторната лихва за периода от 15.01.2020 г. до
21.04.2020 г. е 1.18 лв.; размерът на мораторната лихва за периода от
21.04.2020 г. до 06.04.2023 г. е 306 лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
8
79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване
на вземането и неговия размер, т. е. на първо място да установи наличие на
облигационно правоотношение с ответника и на следващо място да докаже,
че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги
на твърдяната стойност, които не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост.
Аналогична е и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.
Според, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е "ВиК" ЕООД по смисъла на чл.
198"о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане за територията на община Г., област С.З.. Съгласно чл. 11,
ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че
Общите условия за получаване на услугите ВиК са одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, публикувани са по надлежния ред, както
и са поместени на интернет страницата на дружеството. При положение, че по
делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор
между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите
условия за получаване на услугите ВиК. С оглед на гореизложеното е налице
валидно облигационно правоотношение между страните.
Съдът взе предвид представената по делото справка от Служба по
вписванията при РС-Казанлък, настоящият съд приема, че през процесния
период ищецът е имал качеството потребител на доставяни от ищцовото
дружество ВиК услуги.
В конкретния случай и в хода на производството страните не спорят за
начина на определяне на претендираната в исковата молба сума за главница,
9
отчетеното количество потребена вода и наличието на повреден водомер.
Страните не спорят, че са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и правилно са приложени чл. 26, ал. 1, вр. с чл.
25, ал. 8 от ОУ на ВиК и са начислявани определени кубици с коефициентно
нарастване. Предвид гореизложеното e дължима и акцесорна искова
претенция.
В хода на производството ищецът призна, че първите две фактури,
посочени в лихвения лист с № **********/28.11.2019 г. и №
**********/08.12.2019 г. са били предмет на образувано години преди
настоящото ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък и следва да бъдат
изключени от предмета на делото сумите 37,82 лв. с ДДС главница и 12,25
лихва, както и сумата 40,19 лв. с ДДС главница и 12,91 лв. лихва, по фактури
№ **********/28.11.2019 г. и № **********/08.12.2019 г., т. е за сумите от
78, 01 лв. главница за периода 22.10.2019 г. до 05.12.2019 г. и 25,16 лв. лихви
върху главницата за периода 28.11.2019 г. /датата на издаване на фактурата/
до 06.04.2023 г. производството като недопустимо следва да бъде прекратено
и заповедта по чл. 410 от ГПК обезсилена.
По своевременното депозираното от ответника възражение за
погасителна давност, съдът намира следното:
Задължението за заплащане на потребената вода има периодичен
характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност
– чл. 111, б. "в" ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото
производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част
от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се
претендират суми за вода за потребление преди 21.04.2020 г. или преди
повече от три години преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, с
което се прекъсва давността при положително решение по иска по чл. 422
ГПК. В настоящия случай, заявлението е подадено на 21.04.2023 г., поради
което всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
21.04.2020 г. се явяват погасени по давност. При съобразяване на
Приложението към експертизата, в което са посочени издадените фактури,
стойността по тях и ответния период, на заключението на вещото лице, като
се зачете правилото на чл. 33, ал. 2 ОУ, съгласно което падежът за плащане
настъпва с изтичане на 30-дневен срок от издаване на съответната месечна
фактура и тригодишната погасителна давност, съдът зачете, че дължими и
непогасени по давност са сумите по фактурите, издадени за периода от
21.04.2020г. до края на претендирания период за главница 01.01.2023г. на
обща стойност 2062,46лв. До тази сума исковата претенция се явява
основателна и доказана и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита
предявена претенцията по иск по чл. 422 ГПК, до окончателното плащане. За
горницата до претендираните 2360, 31 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен и като погасен по давност.
10
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и
акцесорният иск е частично основателен за периода от 21.04.2020 г. до
06.04.2023 г. в размер на 306 лв. До тази сума исковата претенция се явява
основателна и доказана и подлежи на уважаване. За горницата до
претендираните 334,84 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен
и като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, но ответникът не е направил
разноски.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 655,97 лева – по заповедното
производство и 1921,39 лева – в исковия процес. От тях в тежест на ответника
се присъжда сумата от 2181,44 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция, от които 555,20 лева по ч. гр. д. № ****/**** г. на КРС и 1626,24
лева – по настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното, КРС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производство, частта му по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. против Г. А. А., ЕГН
**********, с адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите от 78,01 лв. главница за периода 22.10.2019 г. до 05.12.2019
г. и 25,16 лв. лихви върху главницата за периода 28.11.2019 г. /датата на
издаване на фактурата/ до 06.04.2023 г. по фактури № **********/28.11.2019
г. и фактура № **********/08.12.2019 г., служебно начислена вода за имот –
**** като ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение почл.
410 от ГПК № **** г. по ч. гр. д. ****/**** г. на РС-Казанлък, в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. А. А., ЕГН **********, с адрес:
**** дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя инж.
Р.Т.Р. на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД – сумата 2062,46 лева - главница за служебно начислена вода за
имот – **** за периода от 21.04.2020 г. до 01.01.2023 г., ведно със законната
лихва от 21.04.2023 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в
размер на 306 лв. за периода от 21.04.2020 г. до 06.04.2023 г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 496 по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ ****/**** г. на РС-Казанлък като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над присъдения до пълния заявен размер от 2360,31 лева, и за
мораторна лихва за горницата до пълния заявен размер от 334,84 лева като
11
неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. А. А., ЕГН **********, с
адрес: **** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р. разноски, както следва: 555,20 лева по ч. гр. д. №
****/**** г. на КРС и 1626,24 лева – в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12