№ 30606
гр. С, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110115123 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 92461/17.03.2025 г., на Р. П. Л., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: гр. С, ж.к. СГ, бл. 36, вх. Б, ет, 2, ап. 209, чрез адвокат-пълномощника Л. К.
Б.- САК, съдебен адрес: гр. С 1000, ул. Т №5Б, ет. 3, офис № 311, тел. *******************,
имейл: ****************@***.** против „М“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. С, р-н Средец, ул. *********************
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и
на основание чл.140 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. в
11.00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца да представи най-късно до първото по делото открито съдебно
заседание молба с препис за другата страна, в която да е посочена банкова сметка за
доброволно изпълнение на вземането, на основание чл. 127 от ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във
вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 212135,
сключен на 23.06.2023 г. между Р. Л. и „М“ АД, ЕИК **** за НИЩОЖЕН, поради
противоречие със закона, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД да заплати на ищцата, сумата в размер: 1 445,44 лв. представляваща платено при липса
на основание по нищожния договор.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2023 г., Р. Л. е сключила Договор за
потребителски кредит № 212135, по силата на който „М“ АД й е предоставило в заем сумата
от 3 000 лв. при фиксиран ГЛП от 32.89 % и ГПР от 49.65 %. Съгласно погасителен план
следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на 309,03 лв., като сумата включвала
главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 от договора.
1
Погасената сума от ищцата възлизала на 4 445,44 лв., като кредитът бил изцяло изплатен на
ответното дружество. Ищецът твърди, че Договорът за потребителски кредит № 212135 е
нищожен, тъй като съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: клаузата за годишния
процент на разходите (ГПР), определен в размер на 49.65 %. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че ГПР по скрит начин е
увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание
за нищожност на договора; клаузата на чл.. 10 от Договора било посочено, че
кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора следното обезпечение —
поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора
условия, също така страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение,
на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 13,68 лв.+0.152 % от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.152 % от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Сочи, че поред чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Твърди, че в настоящия случай липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49.65%, ГЛП е 32.89 %, но от съдържанието
на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Ищецът се позовава на задължението на съда да следи за неравноправния характер
на клаузите в потребителския договор, като счита, че доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. Позовава се и на
разпоредбите на глава шеста от ЗПК — „Недействителност на договора за потребителски
кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
2
потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР.
Цитира Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г, Т. К, II т. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или добрите
нрави прави уговорката за неустойка НИЩОЖНА по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК,
обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза
на повече от една трета от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по
чл. 10 от договора е нищожна. Твърди, че освен посоченото, атакуваната клауза освен това
има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако
длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на
срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал,
1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на
кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, като увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване
доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално
принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е
неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Твърди, че е изплатила по договора сумата от 4 445,44 лв. Моли съда да обяви
Договор за потребителски кредит № 212135, сключен на 23.06.2023 г. между Р. Л. и „М“ АД,
ЕИК **** за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, както и да осъди ответника да й заплати на Р. Л. сумата в размер на 1 445,44 лв., която е
изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно
обогатяване. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който прави признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Моли съда да възложи разноските
на ищеца, тъй като не е дал повод за образуване на производството. Излага подробни
съображения в тази насока.
УКАЗВА на ищеца с оглед претенцията на ответника за разноски да установи, че
ответникът е дал повод за предявяване на иска.
3
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието
на основание за присъждане на разноски по делото.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените писмени документи с исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца като неоснователни, предвид
направеното признание на иска.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като
медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423,
на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.
С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и
преписи от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4