Решение по дело №1275/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 699
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101275
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                         14.11.2019г.

 

       ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                            

състав

12.11.

 

2019

 
 


на                                                                                                           година

Мирослав Саневски

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

1275

 

2019

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от К.Й.п., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. К.Д.,***, представлявана от Кмета инж. Методи Чимев, с адрес: гр.Дупница, площад „Свобода“, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

            Ищецът твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 39339.502.196 с площ от 810 кв.м., м. „Под селото”, одобрен със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване Ливада, при съседи: имоти с №№ 39339.502.172; 39339.502.148; 39339.502.168; 39339.502.169; 39339.502.164; 39339.502.195; 2. поземлен имот с идентификатор 39339.502.194 с площ от 300 кв.м., м. „Под селото”, одобрен със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване Ливада, при съседи: имоти с №№ 39339.502.172; 39339.502.195; 39339.502.164; 39339.502.193, и 3. поземлен имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м., м. „Под селото”, одобрен със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване Ливада, при съседи: имоти с №№ 39339.502.171; 39339.502.172; 39339.502.194; 39339.502.164.

Твърди, че неговият баща Йордан Иванов П.,***, починал на 04.08.1991г., е бил собственик на имот, находящ се в землището на с. Крайници, община Дупница, местността „Под селото" с площ от 2100 кв.м. През 1950-1960 год. през имота бил прокаран път, разделящ имота на две части - една част от него /около 500 км.м./ влязъл в регулационния план на село Крайници, а останалата част от 1400 кв.м. останала извън регулационния план на селото. Имотът извън регулация по КККР на с. Крайници бил с идентификатор 39339.502.170 с площ от 1410 кв.м., м. „Под селото“, при съседи: имот № 39339.502.172; 39339.502.148; 39339.502.168; 39339.502.169; 39339.502.164; 39339.502.171. Имотът, попадащ в регулационният план по КККР на с. Крайници е с идентификатор 39339.502.107 с площ от 510 кв.м., при съседи: имот № 39339.502.106; 39339.502.103; 39339.502.148, който по регулационният план на селото представлява УПИ XI -468, кв. 38, за който имот ищецът е признат за собственик и му е издаден НА за собственост № 143, том III, дело № 1084/1989г. на Станкедимитровски районен съд. Тези имоти винаги са се владели и ползвали от неговото семейство, никога не са били включени в блок на ТКЗС, нито пък са били причислени към държавния поземлен фонд, никога и никой не са отнемани юридически или фактически от ищеца и неговото семейство. И към настоящия момент имот с идентификатор 39339.502.170 с площ от 1410 кв.м., м. „Под селото" се владее и ползва от ищеца и семейството му като дворно място.

Междувременно, АГКК гр. Кюстендил е изменила кадастралната карта по отношение на имот с идентификатор 39339.502.170, с площ от 1410 кв.м., м. и същият е разделен на четири имота както следва: 1. поземлен имот с идентификатор 39339.502.196, с площ от 810 кв.м.; 2. поземлен имот с идентификатор 39339.502.195, с площ от 100 кв.м., м.; 3. поземлен имот с идентификатор 39339.502.194, с площ от 300 кв.м., м. и 4. поземлен имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м.

Гореописаните имоти, заедно с имотът, в който живее постоянно ищецът с идентификатор 39339.502.172 no КККР на с. Крайници, са оградени от всякъде с ограда и се ползват като общ имот. Ищецът е земеделски производител и от около 20 години в тези два имота произвежда зеленчуци, има изградени парници за ранно производство на зеленчуци и зеленчукови градини. Имоти с идентификатори 39339.502.196 с площ от 810 кв.м., 39339.502.194, с площ от 300 кв.м., 39339.502.193 с площ от 200 кв.м. и 39339.502.195 с площ от 100 кв.м. по КККР на с. Крайници, с обща площ от 1410 кв.м., м. „Под селото" винаги са били собственост на семейство Попови, така са заснети и при изработване на КККР на с. Крайници през 2002 -2004 г. и вписан на насл. на Йордан Иванов П. – баща на ищеца. Видно от скица № 1189/07.05.2007г. на Служба по кадастър-гр. Кюстендил. За тези имоти от 2010 до 2016 год. жената, с която ищецът живее на семейни начала-Йорданка Стоилкова, е получавала субсидии от Държавен фонд Земеделие.

Предвид изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Дупница, че е собственик гореописаните: 1. поземлен имот с идентификатор 39339.502.196, с площ от 810 кв.м.; 2. поземлен имот с идентификатор 39339.502.194, с площ от 300 кв.м., м. и 3. поземлен имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че ищецът не е спазил административната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като не е подал заявление да бъде изменено протоколно решение № 1/04.06.2012г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-05-76/07.06.2012г. на Директора на ОД „Земеделие“ Кюстендил относно процесните недвижими имоти.

Отделно от това, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, по следните съображения: За описаният в исковата молба поземлен имот с идентификатор 39339.502.170, находящ се в с. Крайници, община Дупница, област Кюстендил, по КККР, одобрени със Заповед 300-5-57/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: местност „Под селото“, с площ 1 410 кв. м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята при неполивни условия: 4/четвърта/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 135048, е съставен акт за частна общинска собственост № 4925/07.0б.2018г., на основание чл. 56, aл. 1 от Закона за общинската собственост и Протоколно решение № 1 от 04.06.2012г., одобрено със Заповед № РД- 05-76 от 07.06.2012г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Кюстендил.

С влизане в сила на КК в село Крайници, гореописаният имот е разделен на четири имота, както следва: 1. Поземлен имот   с идентификатор 39339.502.196, с площ от 810 кв.м., 2. Поземлен имот с идентификатор 39339.502.195, с площ от 100 кв.м., 3. Поземлен имот с идентификатор 39339.502.194, с, площ от 300 кв.м. и 4. поземлен имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м., всички находящи се в местност „Под селото”.

По отношение на поземлен имот с идентификатор 39339.502.194 с площ от 300 кв.м., местност „Под селото” в Община Дупница е образувана преписка на основание мотивирано искане от Началника на ОСЗ -гр. Дупница вх. №58-01-77/11.04.2018г. на основание чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и във връзка с §27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да бъде предоставен проектен ПИ № 39339.502.194 по кадастралната карта на село Крайници за възстановяване право на собственост, на наследниците на Йордан Сотиров Дишов. Към предложението са приложени и искане с вх. № ВС-01-260/22.03.2017г. от Станке Й. Дишов, Решение № К-1045/05.09.1997г. по преписка вх. № 2312/1991г., както и скица - проект № 15-187705-25.04.2017г., издадена от СГКК-Кюстендил. С оглед на така постъпилото предложение и в изпълнение на задълженията по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, е внесена докладна записка от Кмета на Община Дупница до Общински съвет гр. Дупница с изх. № 61-00-110/10.07.2018г. С Решение № 98 от 20.07.2018г., ОбС Дупница предоставя за възстановяване земи от общинския поземлен фонд с цел признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановим и стари или реални граници на наследниците на Йордан Сотиров Дишов - Поземлен имот с идентификатор 39339.502.194 по КК на село Крайници, община Дупница, област Кюстендил, местност "Лехите", с площ 0,300 дка, начин на трайно ползване: Ливада.

По отношение на имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м., местност „Под селото” в Община Дупница е образувана преписка на основание мотивирано искане от Началника на ОСЗ -гр. Дупница с вх. №58-01-78/11.04.2018г. на основание чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и във връзка с §27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да бъде предоставени проектен ПИ № 39339.502.193 по кадастралната карта на село Крайници за възстановяване право на собственост, на наследниците Георги Сотиров Дишов. Към предложението са приложени искане с вх. № ВС-01-262/22.03.2017г. от Георги Василев Дишов, Решение № К- 1706/03.09.1997г. по преписка вх. № 7281/1992г. както и скица - проект № 15-187671- 25.04.2017г. издадена от СГКК-Кюстендил. С оглед на постъпилото предложение и в изпълнение на задълженията по пар. 27, ал. 2, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ е внесена докладна записка от Кмета на Община Дупница до Общински съвет гр. Дупница с изх. № 61-00-109/10.07.2018г. С Решение № 98 от 20.07.2018г, ОбС Дупница предоставя за възстановяване земи от общинския поземлен фонд с цел признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари или реални граници на наследниците на Георги Сотиров Дишов - Поземлен имот с идентификатор 39339.502.193 по КК на село Крайници, община Дупница, област Кюстендил, местност "Лехите", с площ 0,200 дка, начин на трайно ползване: Ливада.

Със Заповед № РД-30-221/09.08.2018г. на Областният управител на Област Кюстендил, са оспорени като незаконосъобразни горепосочените решение на ОбС-Дупница. С Решение № 225 от 31.102018г., постановено по адм. дело № 371/2018г., Административен съд Кюстендил отменя Решение № 97 и Решение № 98 на ОбС-Дупница, поради наличие на несъответствие в местностите посочени в решенията и актовете на СГКК гр. Кюстендил.

На 15.07.2019г. в общинска администрация гр. Дупница е получено заявление с вх. № 94-Д-613, с което Георги Василев Дишов и Димитър Станкев Дишов са представили нотариално заверена декларация за идентичност, с която Георги Василев Дишов декларира, че заявената за възстановяване ливада в местността „Лехите” по преписка с вх. № 7281/12.05.1992г. на наследниците на Георги Сотиров Дишов е идентичен с проектен имот с идентификатор 39339.502.193 по КК на гр. Дупница, местност „Под селото”. Със същата нотариално заверена декларация, Димитър Станкев Дишов е декларирал, че заявената за възстановяване ливада в местността „Лехите” по преписка с вх. № 2312/19.12.1991 г. на наследниците на Йордан Сотиров Дишов е идентичен с проектен имот с идентификатор 39339.502.194 по КК на гр. Дупница, местност „Под селото”.

Доколкото преписките за възстановяване на имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 39339.502.194 с площ от 300 кв.м., са образувани на основание мотивирано искане от Началника на ОСЗ -гр. Дупница и по подаденото заявление с вх. № 94-Д-613/15.07.2019 г. на Георги Василев Дишов и Димитър Станкев Дишов, следва произнасяне на Общински съвет Дупница, ответникът счита, че са налице основания за спиране на производството по настоящото дело до приключване на административната процедура по ЗСПЗЗ.

По отношение на поземлен имот с идентификатор 39339.502.196 с площ от 810 кв.м. - същият е част от разделеният поземлен имот с идентификатор 39339.502.170, който е частна общинска собственост видно от АОС № 4925/07.06.2018г., и е образуван след изменение на кадастралната карта в с. Крайници, поради което не може да се приемат доводите на ищеца за текла в негова полза придобивна давност. Излага правни съображения в тази насока.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното с исковата молба Удостоверение изх. № 119/10.06.2019г., Йордан Иванов П.,***, починал на 04.08.1991г., е оставил следните наследници по закон: Санда Борисова Попова-съпруга, починала на 01.04.2001г., Спасуна Йорданова Дивечка-дъщеря, и К.Й.П.-син.

Видно от представения с исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 143, том ІІІ, дело № 1084/1989г., по описа на Мария Велкова, Станкедимитровски народен съдия, ищецът К.Й.П. е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място, образуващо по плана на с. Крайници парцел ХІ-468, в кв. 38, с площ от 510 кв.м., при съседи: улица, Анна Петрова Котева и Ясен П..

Ищците са представили скица № 323/30.05.2017г., издадена от СГКК-Кюстендил, както и скици от СГКК за процесните имоти.

Ответната община е представила като доказателство по делото Акт № 4925/07.06.2018г., с който имотът е актуван като частна общинска собственост.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Лазар Иванов Крекманов и Огнян Христов Славков, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че процесният имот е бил собственост на родителите на ищеца, като преди е бил едно цяло, но след прокарване на улица, е разделен на две. Същият винаги е бил стопанисван от ищеца и от неговите родители, като е засаждан с различни земеделски култури. Имотът е ограден от всички страни. Никога не е внасян в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Към момента процесният имот се обработва от ищеца и живеещата с него на семейни начала Йорданка Стоилкова, които са земеделски производители.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, предложение 2-ро  от ГПК-положителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като е имал възможност да инициира пред ОД „Земеделие“ гр.Кюстендил процедурата по чл.45в, ал.6 от ЗСПЗЗ. Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). В настоящия случай такова оспорване на правото на собственост на ищеца е налице, видно от съставения Акт за частна общинска собственост Акт № 4925/07.06.2018г., както и с постановените решиня за възстановяване на имотите на трети лица.

За да бъде уважен разглеждания положителен установителен  иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безсъмнен начин, че наследодателите на ищеца-Йордан Иванов П., починал на 04.08.1991г. и Санда Борисова Попова, починала на 01.04.2001г., са били собственици на имот, находящ се в землището на с. Крайници, община Дупница, местността „Под селото" с площ от 2100 кв.м. През 1950-1960 год. през имота бил прокаран път, разделящ имота на две части - една част от него /около 500 км.м./ влязъл в регулационния план на село Крайници, а останалата част от 1400 кв.м. останала извън регулационния план на селото. Имотът извън регулация по КККР на с. Крайници бил с идентификатор 39339.502.170 с площ от 1410 кв.м., м. „Под селото“, при съседи: имот № 39339.502.172; 39339.502.148; 39339.502.168; 39339.502.169; 39339.502.164; 39339.502.171. Имотът, попадащ в регулационният план по КККР на с. Крайници е с идентификатор 39339.502.107 с площ от 510 кв.м., при съседи: имот № 39339.502.106; 39339.502.103; 39339.502.148, който по регулационният план на селото представлява УПИ XI -468, кв. 38, за който имот ищецът е признат за собственик и му е издаден НА за собственост № 143, том III, дело № 1084/1989г. на Станкедимитровски районен съд, приет като доказателство по делото. Тези имоти винаги са се владели и ползвали от неговото семейство, никога не са били включени в блок на ТКЗС, нито пък са били причислени към държавния поземлен фонд, никога и никой не са отнемани юридически или фактически от ищеца и неговото семейство.

Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесните имоти са попадали в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали са подлежали на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесните имоти никога и по никакъв начин не са били отнемани от ищеца, респ. от неговите наследодатели, то тези имоти не са и подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не биха могли да бъдат включени в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да станат общинска собственост. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се установява ищецът, респ. наследодателят му да са били, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на тези имоти не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното правно положение на процесните имоти безспорно ги очертават като такива, които макар и земеделски, никога не са били включвани в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавявани по какъвто и да е начин и като такива, спрямо тях не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради това съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху процесните имоти.

В подкрепа на изложеното до тук са и събраните по делото гласни доказателства. Разпитаните свидетели бяха категорични в показанията си, че родителите на ищеца, а в последствие и самият той, непрекъснато и необезпокоявано владеят имотите, полагали са грижи за тях, както и че имотите никога не са бил включвани в ТКЗС, ДЗС, АПК или други организации.

По изложените съображения искът, предмет на настоящото производство се явява основателен и следва да бъде уважен. Така мотивиран, съдът

 

 Р Е Ш И :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Дупница, представлявана от кмета Методи Чимев, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, че К.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 39339.502.196 с площ от 810 кв.м., м. „Под селото”, одобрен със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване Ливада, при съседи: имоти с №№ 39339.502.172; 39339.502.148; 39339.502.168; 39339.502.169; 39339.502.164; 39339.502.195; 2. поземлен имот с идентификатор 39339.502.194 с площ от 300 кв.м., м. „Под селото”, одобрен със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване Ливада, при съседи: имоти с №№ 39339.502.172; 39339.502.195; 39339.502.164; 39339.502.193, и 3. поземлен имот с идентификатор 39339.502.193 с площ от 200 кв.м., м. „Под селото”, одобрен със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване Ливада, при съседи: имоти с №№ 39339.502.171; 39339.502.172; 39339.502.194; 39339.502.164.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: