Решение по адм. дело №2150/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на Т. В. Д., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. П. срещу ЗППАМ №25-0819-000777/14.07.2025 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор "Пътна полиция", с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на Д. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. е издадена в противоречие материалния закон, както и с принципа за съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви относно налагането на ПАМ, както и, че нарушението е недоказано. Изложени са твърдения, че административният орган не се е съобразил с резултата от кръвната проба. В тази връзка са развити мотиви относно срока на отнемане на СУМПС. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебното заседание по същество на спора, жалбоподателя не се явява. Процесуалният му представител с писмена молба поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Г.. По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 12.07.2025 г. Д. управлявала собственият си автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК№ [рег. номер], по ул.“Георги Китов“ в гр. Варна. До дом №83 не преценила страничното разстояние между автомобила и бетонната ограда и блъснала дясната страна на автомобила в оградата. Тъй като пред нея се движел друг автомобил, водача на който Д. държала отговорен за стореното от нея ПТП двамата се обадили на телефон 112 с настояване ПТП да бъде посетено от екип на КАТ. Според твърденията на Д., вместо да изчака пристигането на контролните органи, тя напуснала местопроизшествието с намерението да остави децата си, които били в автомобила на нейната майка. В последствие размислила и се върнала отново с децата на местопроизшествието, където междувременно била търсена от екипа на КАТ, но не била намерена. В последствие, когато била установена в дома си Д. била тестване за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA – 0167, който отчел 1,52 промила алкохол в издишания от водача въздух. На Д. бил издаден талон за медицинско изследване и същата била отведена в МБАЛ „Св. А.“ за вземане на кръвна проба.

Въз основа на горните констатации административния орган е издал процесната Заповед № 25-0819-000777/14.07.2025 г., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

По делото е представено копие от заключението на СМЕ на взетата от Д. кръвна проба, от което е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката е била 1,23 промила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 1.3 от тази заповед, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДП.

Акта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не намира, при издаването на атакуваната заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 12.07.2025 г. пробата извършена на Д. с Алкотест Дрегер 7510 е отчела наличие на алкохол в издишания въздух в концентрация 1,52 на хиляда. В последствие резултата от изготвената СХЕ, потвърждава, че жалбоподателката е шофирала след употреба на алкохол, с концентрация на същия в кръвта от 1,23 промила.

Същевременно в чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДП ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за противоречие на ЗППАМ с целта на закона. В чл.22 от ЗАНН е посочено че ЗППАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ се налага независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. С ПАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Не се споделят възраженията и относно нарушение, принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК. Още повече, че със заповедта, срокът на налагане на ПАМ е определен от административния орган в размера предвиден в закона.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, пори неотразяването на резултата от СХЕ на кръвната проба в самата заповед. На първо място съдът намира, че подобен пропуск би довел до отмяна на заповедта единствено, ако от СХЕ се докаже, че в кръвната проба на нарушителя няма наличие на алкохол или той е под законовоопределения минимум. В конкретния случай резултата е категоричен, че концентрацията на алкохол в връвта на Д. е бил 1,23 на хиляда, което прави останалите възражения на жалбоподателя развити в жалбата й относно стойността на концентрацията на алкохол в кръвта и срока на отнемане на СУМПС със ЗППАМ неотносими към казуса, респективно неоснователни.

Съдът не кредитира твърденията на Д. изложени в жалбата, че след като не е била установена от контролните органи да управлява автомобила не е следвало да бъде тествана за употреба на алкохол, както и, че показанията на дрегера и стойностите за наличие на алкохол в кръвта не отразяват действителното й състояние към момента на ПТП, тъй като след като се е прибрала в дома си е изпила няколко големи глътки уиски. Съдът приема тези твърдения на жалбоподателката за защитна теза.

На първо място, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че към момента на възникване на ПТП именно Д. е шофирала личния си автомобил.Този факт не се оспорва от жалбоподателката. Напускайки ПТП, Д. е нарушила задълженията си като водач. Нещо повече в чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП изрично е посочено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, е длъжен: „ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.“

Тоест, ако Д. е употребила алкохол след ПТП, то е било в нарушение на забраната на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, и не следва да черпи права от неправомерното си поведение.

Извън горното съдът изобщо не кредитира твърденията на Д., че е употребила алкохол – няколко големи глътки уиски, след ПТП, тъй като тези нейни твърдения се появяват едва в жалбата и се оборват от обясненията които е дала веднага след инцидента по време на вземане на кръвната проба за изготвяне на СХЕ по делото. Видно от доказателствата по делото – Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.9 от преписката/, Д. е заявила, че е употребила алкохол – 1 чаша вино в периода 19-21 часа на 11.07.2025 г. Не е споменала нищо за употреба на уиски на 12.07.2025 г. Подобно възражение не е посочено и при съставяне на АУАН за нарушението.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОДМВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 200 (двеста) лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. В. Д., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. П. срещу ЗППАМ №25-0819-000777/14.07.2025 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор "Пътна полиция", с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на Д. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Т. В. Д., [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Варна, сумата от 200/двеста лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.