№ 1152
гр. Русе, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520106238 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове за възстановяване на запазени
части от наследство чрез намаляване на накърняващи ги дарения- правно
основание чл.30, ал.1 във вр. чл.31 от Закона за наследството ЗН/.
Претенциите на ищците М. К. Д. и Д. К. Н. се основават на твърдения, че
ответницата е тяхна сестра. Трите били деца и наследници на Т.П. Н.,
починала на *** г. Със смъртта на наследодателката било открито
наследството й. Приживе тя била извършила разпоредителна сделка/дарение/
в полза на ответницата, както следва:
На 08.07.2022 г. майка им дарила на ответницата собствените си 5/8 ид.ч.
от жилищен имот в гр.Русе, кв.***, който е подробно описан в т.1 на
исковата молба/И.М./ - с нот. акт №*** г. на СВ Русе.
На 08.07.2022 г. майка им дарила на ответницата собствената си 1/4 ид.ч.
от жилищен имот в кв.***, гр.Русе, който е подробно описан в т.2 на
исковата молба/И.М./ - с нот. акт №*** г. на СВ Русе. Впоследствие – на
30.08.2024 г. заедно с ответницата продали този имот на трети лица.
Ищците изрично заявяват в исковата молба, и поддържат в хода на
делото, че към момента на открИ.е на наследството същото е включвало 3/48
ид.ч. от УПИ в с.***/т.3 от И.М./ и поземлен имот с площ от 5.800 дка в
землището на същото село /т.4 от И.М./. Заявяват, че не желаят извършване на
делба, а само присъждане на паричната равностойност на запазените си части
от наследството, накърнени с така посоченото дарение.
1
Ответницата Н. К. Н. е подала отговор, с който оспорва исковата молба.
Не оспорва, че са й дарени идеалните части от имотите по пункт 1 и пункт 2 от
исковата молба, които са били собственост на наследодателката. Не оспорва,
че ищците и ответницата са сестри и наследници на Т.П. Н., починала на ***
г., както и че в наследство са останали имотите по пункт 3 и пункт 4 от
исковата молба. Счита обаче, че наследствената маса, която следва да се
формира за да се прецени дали са засегнати запазените части на ищците
следва да включва не само въпросните имоти, но и банков депозит от 6100,83
лева в Банка ОББ, който бил изтеглен и разделен по равно между страните, а
също и увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН в резултат на
извършени подобрения в имота по пункт 1 от исковата молба от ответницата,
като ремонтът се изразил в подмяна на дограма, освежаване и боядисване
тавани, стени, дървени рамки на прозорци и врати, поставяне на ламинат в
спално помещение, поставяне на нови осветителни тела. Направените
подобрения представлявали увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН
със сума в размер на 7 хиляди лева.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл.28, ал.1 от Закона за наследството ЗН/ не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да се накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството като е посочено, че право на
такава имат низходящите, съпруга и родителите. Предвидено е още, че частта
от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на
наследодателя /чл.28, ал.2 от ЗН/. В случая ищците и ответницата са сестри и
са наследници на Т.П. Н., починала на *** г. От представеното у-ние за
наследници е видно, че Т.П. Н. е наследена при условията на чл.5, ал.1 от ЗН –
„Децата на починалия наследяват по равни части “, като не са налице
основания за прилагане на чл.9, ал.1 от ЗН. При това положение и съобразно
правилото на чл.29, ал.1 от ЗН – „Запазената част на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или
низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя“, е видно, че
ищците са наследници с право на запазена част в размер на по 2/9 ид.ч.(по 1/3
от общо 6/9 запазена част на тях и ответницата). При това положение следва
да се прецени дали чрез сделката за дарение, осъществена от наследодателката
са накърнени запазените части на ищците от наследството. Става въпрос за
едно дарение - на ид. части от имотите по пункт I и II от исковата молба като
няма спор, че те са били собственост на наследодателката, а са представени и
писмени доказателства в тази насока. От същите е видно, че след сключването
на договора за дарение – на 26.07.2022 г., страните по делото са сключили
2
договор за покупко-продажба, по силата на който ищците са прехвърлили на
ответницата собствеността върху ид.ч. от имота по т.1 от И.М., които били
придобили по наследство от баща си. Така ответницата е станала единствен
собственик на имота. Видно е също така, че на 30.08.2024 г. страните са
прехвърлили собствеността върху имота по т.2 от И.М. на трети лица. Тези
сделки не са основание за изключване на тези имоти при преценка на въпроса
дали дарението накърнява запазените части на ищците – арг. от чл.31 от ЗН.
От представените по делото доказателства е видно, че наследството е
включвало още: 3/48 ид.ч. от УПИ в с.***/т.3 от И.М./; поземлен имот с площ
от 5.800 дка в землището на същото село /т.4 от И.М./ и банков депозит от
6100,83 лева в Банка ОББ, който бил изтеглен и разделен по равно между
страните.
С оглед на изложеното следва да се направи наследствена маса по чл.31
от ЗН и да се съобразят квотите на запазени/разполагаеми части по чл.29 от
ЗН. Съгласно чл.31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника се прави следното:
А. Образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му.
Б. Изваждат се задълженията и увеличението на наследството по чл. 12,
ал. 2 от ЗН.
В. След това се прибавят към нея даренията с изключение на
обичайните такива към момента на подаряването като различните недвижими
имущества се оценяват по стойността им по време на открИ.ето на
наследството.
В случая наследствената маса включва:
По т. А – 3/48 ид.ч. от УПИ в с.***/т.3 от И.М./; поземлен имот с площ
от 5.800 дка в землището на същото село /т.4 от И.М./ и банков депозит от
6100,83 лева в Банка ОББ, за който не се спори, че е изтеглен и разделен по
равно между страните, т.е всяка от тях е получила по 2 033,61 лв.
По т. В – Дарените имоти по пункт I и II от И.М - 5/8 ид.ч. от жилищен
имот в гр.Русе, кв.*** и 1/4 ид.ч. от жилищен имот в кв.***, гр.Русе, подробно
описан в т.2 на исковата молба/И.М./.
Същите съгласно заключението на вещото лице Л. по приетата по
делото ценова е-за са на обща стойност към момента на открИ.ето на
наследството на Т.П. Н. - 96 487 лв. (т. А плюс т. В, но без банковия депозит).
С включване и на банковия депозит, който е бил изтеглен от страните, сумата
е общо 102 587,83 лева към 09.11.2021 г. Вещото лице е дало и заключение за
увеличената стойност на имота по т.1 от И.М. в резултат на направените от
ответницата подобрения – 2 719 лв. (разликата между стойността на имота с
подобренията и стойността, която би имал без тях). Ответницата е останала
недоволна от заключението на вещото лице в частта за оценка на жилищните
3
имоти, подобренията и увеличената стойност на имота по т.1 от И.М. и във
връзка с оспорването й е назначена повторна е-за на осн. чл.201 от ГПК.
Съгласно заключението на в.л. по същата – проф. Е., е налице несъществена
разлика в стойностите спрямо първоначалното заключение на в.л. Л., като
разликата се дължи на анализа на цените за извършените работи. Съгласно
заключението по повторната е-за пазарната цена на жилищния имот по т.1 от
И.М. е 49 000 лв./с 1 719 лв. по-малко от заключението по първоначалната е-
за/, на този по т.2 о И.М. прогнозната цена е 72 234 лв. за целия имот/72 849
лв. по заключението на първоначалната е-за/, но реално е сключена сделка на
30.08.2024 г. на по-висока стойност - 85 275 лв., а на имота по т.3 от И.М. е
приета същата прогнозна пазарна цена от 13 729 лв., но по отношение на този
имот също е осъществена реална сделка чрез публична продан на ЧСИ на по-
късна дата/22.01.2025 г./ на по-ниска стойност - 154 700 лв. Съгласно
заключението на повторната е-за увеличената стойност на имота по т.1 в
резултат на извършения от ответницата ремонт е 3 098 лв. (разликата между
стойността на имота с подобренията и стойността, която би имал без тях).
Доколкото няма данни за необоснованост и некоректност или грешки в
пресмятанията или некоректно използвана методика или данни за пазарни
цени и по двете е-зи, съдът приема усреднена стойност от 49 859,50 лв. за
имота по т.1 от И.М. усреднена стойност от 18 135 лв. за имота по т.2 от И.М.
и реална пазарна цена от 13 729 лв. за имота по т.3 от И.М. Това е така, т.к. за
имота по т.2 от И.М. прогнозната цена на в.л. Е. е близка по стойност с
приетата от в.л. Л., а реализираната сделка не е осъществена към момента на
открИ.е на наследството. Тя е сключена на по-късна дата при възходяща
тенденция на пазара на недвижи имоти в гр.Русе, поради което не следва да се
взема предвид. По отношение на имота по т.3 от И.М. няма разлика в
прогнозната цена и по двете е-зи, а сделката чрез публична продан на ЧСИ не
може да бъде взета предвид, както поради това, че е осъществена по-късно,
така и поради това, че при този тип продажби често се постигат по-ниски от
пазарните цени поради естеството на способа за продажбата /публична продан
по изп. дело/ – трудности при финансирането на покупката с банкови кредити;
неуспешни предходни публични продани; обстоятелството, че става въпрос за
имоти на лица с дългове, които не могат да обслужват и т.н. При това
положение съдът приема обща стойност на наследствената маса към
момента на открИ.ето на наследството на Т.П. Н. от 101 651,33 лв. /49 859,50
лв. за имота по т.1 от И.М.; 18 135 лв. за имота по т.2 от И.М.;13 729 лв. за
имота по т.3 от И.М.; 13 827 лв. – за имота по т.4 от И.М. и 6100,83 лева -
банков депозит в Банка ОББ/ и увеличена стойност на имота по т.1 –
2 908,50 лв.(т.Б). От този установения сбор от 101 651,33 лв. следва да се
извади увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН (т. Б). Това е така,
т.к. както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заключенията на
4
приетите по делото е-зи се установи извършването на ремонта от страна на
ответницата и то преди открИ.е на наследството – „…Правихме ремонта със
свидетеля ***. Това беше 2023 г. или 2022 г., някъде там….“ – св.***. Без
значение е дали ремонтът е правен преди ищците да прехвърлят на
ответницата собствеността върху други ид.части от имота, придобити по
наследство от баща им, т.к. тези ид.ч. не са част от наследството на общата
наследодателка, респ. не се претендира увеличена стойност на същите, а само
на тези ид.ч., които са били на наследодателката/дарени на ответницата/. След
изваждане на така установеното увеличение на наследството на стойност 2
908,50 лв. се получава крайната стойност на наследствената маса по чл.31 от
ЗН – 98 742,83 лв., при което положение запазената част на всяка от ищците
от същата е по 2/9 ид.ч. или по 21 942,85 лв. В резултат на дарението ищците
не могат да получат същите в пълен размер. Те са получили по 2 033,61 лв.
/частта от депозита, за който не се спори, че е поделен по равно между
страните след открИ.ето на наследството/ и наследствените си дялове от
имотите по т.3 и т.4 от И.М. – по 1/3 ид.ч. от имотите по т.3 и т.4 от И.М.,
които са на стойности съответно от 13 729 лв. за имота в с.*** и 13 827 лв. – за
имота земеделска земя по т.4 от И.М., т.е по 10 541,07 лв. /по 1/3 ид.ч. от общо
31 623,22 лв./. Разликата, която не може да получи всяка от тях в резултат
на атакуваното дарение е от по 11 401,78 лв. С оглед изричните искания на
страните - да получат възстановяване на запазените си част в пари/ищците/ и
да запази дарените имоти/ответницата/ съдът приема, че в полза на всяка от
ищците следва да бъде присъдена горепосочената сума от по 11 401,78 лв.
Съобразно правилата на чл.78 от ГПК разноските по делото се
разпределят между страните по компенсация съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска – 93,55 % към 6,45 %, при съобразяване
на установените по делото стойности на имоти и подобрения. Това е така, т.к.
ищците не са искала съобразяване на увеличение на наследството по чл.12,
ал.2 от ЗН в полза на ответницата и са оспорвали същото, а в случай, че
нямаше такова паричното възстановяване, което щеше да се дължи на всяка от
ищците би било от по 12 187,40 лв. С оглед на това от общо направените
разноски в размер на 2 415 лв. ищците имат право на разноски в размер на
2 259,23 лв., а от общо направените разноски в размер на 2 335,20 лв.
ответницата има право на разноски в размер на 150,62 лв., с оглед на което по
компенсация в полза на ищците следва да се присъдят само разноски в размер
на 2 108,61 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА направеното от Т.П. Н., починала на *** г. в полза на
5
дъщеря й – ответницата Н. К. Н., ЕГН:**********, дарение по нот. акт №*** г.
на СВ Русе ДО РАЗМЕР на общо 4/9 ид.ч. (по 2/9 ид.ч. за всяка от ищците) от
наследствената маса по чл.31 от ЗН по отношение на наследството на Т.П. Н.,
необходими за допълване(възстановяване) на запазените части на ищците М.
К. Д., ЕГН:********** и Д. К. Н., ЕГН:**********, които също са дъщери на
наследодателката и
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН:********** да заплати на всяка от ответниците
М. К. Д., ЕГН:********** и Д. К. Н., ЕГН:**********, сума в размер на по 11
401,78 лв., представляваща паричната равностойност на запазената част на
всяка от тях от наследството, оставено от майка им Т.П. Н., починала на *** г.,
накърнено с горепосоченото дарение в полза на ответницата, ведно със
законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане, като
ПОСТАНОВЯВА дарената Н. К. Н. да запази собствеността върху дарените с
нот. акт №*** г. на СВ Русе имоти.
………………………………………………………………………………...
ОСЪЖДА ищцата Н. К. Н., ЕГН:********** да заплати на ответниците
М. К. Д., ЕГН:********** и Д. К. Н., ЕГН:**********, сума в размер на 2
108,61 лв. - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6