РЕШЕНИЕ
№ 14276
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110101742 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 9447/13.01.2025г. на
ищеца К. О. П., с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 439 ГПК против ответника ********* за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника суми по изпълнителен лист от 17.07.2023г. по ч.гр.дело № 9048/2013г. по описа
на СРС, 51 състав, в размер на 280,95 лева – главница, ведно със законната лихва от
28.02.2013г. до окончателното плащане, 72,17 лева – договорна лихва, 80,56 лева –
мораторна лихва и 125 лева – разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ********, поради погасяване на
вземанията по давност.
Ищецът твърди, че по молба на взискателя ********* на 30.07.2013г. е образувано
изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ********, въз основа на изпълнителен
лист от 17.07.2023г. по ч.гр.дело № 9048/2013г. по описа на СРС, 51 състав, за събиране на
присъдените с него суми. Поддържа, че до 2015г. съдебният изпълнител е прилагал различни
изпълнителни способи. След това - на дата 14.11.2018. взискателят е депозирал молба с
искане за извършване на справки и налагане запори, като на 15.11.2018. съдебният
изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на ищеца – длъжник. Следващата
молба за извършване на изпълнителни действия /налагане на запори/ била депозирана от
взискателя на 25.01.2019г., като ищецът счита, че именно от тази дата е започнал да тече
както двегодишният срок по чл.433. ал.1, т.8 ГПК, така и петгодишният давностен срок.
Изпълнителното дело се твърди, че е перемирано на 25.01.2021г., а давностният срок – че е
изтекъл на дата 25.03.2024г., или 5 години след налагане на поискания от взискателя запор.
Впоследствие взискателят депозирал нова молба през м.09.2024г. с искане за налагане на
запори, но според ищеца това е направено след погасяне на вземанията по изпълнителния
лист по давност, поради което искането на взискателя не е прекъснало срока. Моли
предявеният иск да бъде уважен, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ********* не е подал отговор на исковата молба.
Същият е подал на 19.05.2025г. становище, в което сочи, че предявеният иск е
1
неоснователен. Не оспорва, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ********, като сочи, че последното
изпълнително действие е извършено на 15.11.2018г., когато е наложен запор върху банкови
сметки. Не оспорва, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Сочи, че
изпълнителното дело е прекратено от съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, .т8
ГПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като счита, че не е дал повод за завеждане
на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал е приобщено копие от изпълнително дело №
20138380405663 по описа на ********, от което се установява, че същото е образувано по
молба от 30.07.2013г. на взискателя ********* срещу длъжника К. О. П., въз основа на
изпълнителен лист от 17.07.2013г., издаден по ч.гр.дело № 9048/2013г. по описа на СРС, 51
състав.
Посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2013г., като с него ищецът К. О.
П. е осъден да заплати на ********* сумата от 280,95 лева – главница, представляваща
неплатен остатък от отпусната сума по договор за паричен заем от 19.09.2008г., ведно със
законната лихва от 28.02.2013г. до окончателното плащане, сумата от 72,17 лева – договорна
лихва за периода от 24.10.2008г. до 09.01.2009г., сумата от 80,56 лева – мораторна лихва за
периода от 20.05.2010г. до 27.02.2013г., както и сумата от 125 лева – разноски по делото.
В хода на изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника в „*****“ ********, което е станало със запорни съобщения от 02.08.2013г.
На 26.11.2014г. са изготвени нови съобщения за налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника, открити множество банки, сред които ****, което е получено от
банката на 28.11.2014г.
На 14.11.2018г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал от съдебния
изпълнител да бъде извършена справка за наличието на банкови сметки на името на
длъжника, както и да бъде наложен запор върху тях. Съдебният изпълнител е изпратил на
15.11.2018г. запорни съобщения до ********************, които са получени от третите
задължени лица на 16.11.2018г.
На 04.09.2024г. взискателят е подал нова молба за извършване на справка за наличие на
сключени от длъжника трудови договори и банкови сметки, както и за налагане на запор
върху вземанията на длъжника по тях.
С постановление от 05.02.2025г., влязло в сила на 19.02.2025г., съдебният изпълнител е
прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
поради настъпила перемпция.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Според посочената разпоредба
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано,
доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което новите факти и обстоятелства следва да са
настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В
тежест на ищеца е да установи правния си интерес като предпоставка за допустимост на
иска, както и че ответникът се легитимира като негов кредитор за вземанията по
2
изпълнителен лист от 17.07.2023г. по ч.гр.дело № 9048/2013г. по описа на СРС, 51 състав,
издаден в полза на *********. В тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в
оспорвания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на
действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по
смисъла на ЗЗД.
Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца твърди, че
след издаването на процесния изпълнителен лист и образуването срещу него на
изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ********, вземанията на ответника са се
погасили по давност, т.е. твърди се настъпването на нови факти. Следователно за ищеца е
налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със
сила на пресъдено нещо. Давността е институт, който не се прилага служебно, т.е.
изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право
на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Установява се, че образуваното изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 05.02.2025г. В тази връзка следва
да се посочи, че интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК съществува, когато е налице
изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който той може по всяко
време да инициира образуването на изпълнително производство /решение № 50041 от
10.05.2023г. по т.д. № 20/2022г., т.к., I т.о. на ВКС и решение № 60282 от 19.01.2022г. по гр.д.
№ 903/2021г., г.к., III г.о. на ВКС/. При настъпила перемпция - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не се
изключва възможността да се пристъпи към принудително изпълнение, тъй като взискателят
може да направи искане за нов способ за изпълнение и съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни поискания нов способ, доколкото дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Именно наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност.
Процесният изпълнителен лист от 17.07.2013г. е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2013г. по ч.гр.дело №
9048/2013г. по описа на СРС, 51 състав. След стабилизиране на заповедта, погасителната
давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице
установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок
на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила
заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по
основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред
само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова
защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
3
хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като по новият процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /така решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене
в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и
вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. №
1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г.
о., ГК и др./. При това положение, давностният срок от пет години за вземанията на
кредитора е започнал тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК. По делото липсват данни, от които да се установи датата на влизане в сила на
заповедта, поради което следва да се приеме, че към 17.07.2013г., когато е издаден
изпълнителен лист, същата е била влязла в сила.
Доколкото изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ******** е образувано
на 30.07.2013г., то спрямо него следва да намерят приложение разясненията на ППВС №
3/18.11.1980г. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.,
откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Разяснения относно течението на
погасителната давност се съдържат и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. на ВКС, в
което се сочи, че давността започва да тече от 26.06.2015г., само ако са налице двете
кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и
изпълнителното производство да е висящо. Посочено е, че когато преди 26.06.2015г. е
отпаднала висящността на производството /изпълнителното дело е прекратено/, то нова
давност започва да тече от деня на прекратяването, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие.
Въз основа на гореизложеното, следва че от момента на образуване на изпълнително
дело № 20138380405663 по описа на ******** петгодишната погасителна давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист се счита за прекъсната по силата на чл.116, б.
„в“ от ЗЗД и е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата
на чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД, като това е продължило или до 26.06.2015г., когато е
постановено ТР № 2/26.06.2015г., или до момента, в който изпълнителното дело е било
прекратено на някое основание. В случая не се установява от представеното копие на
изпълнителното дело същото да е било прекратено преди 26.06.2015г. на някое от
основанията по чл.433 ГПК, в т.ч. и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Така след образуване
на делото на 30.07.2013г., съдебният изпълнител е наложил на 02.08.2013г. запори върху
банковите сметки на длъжника и преди да изтече срокът от две години за настъпване на
перемпция са били отново наложени запори на 26.11.2014г. отново върху банковите сметки
на длъжника. Срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК в този случай изтича на 26.11.2016г., т.е. след
26.06.2015г., на която дата е постановено ТР № 2/26.06.2015г., като към този момент
изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ******** е било висящо /не е било
прекратено/. Следователно, от 26.06.2015г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземанията на взискателя - така ТР № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ВКС.
Този петгодишен давностен срок в случая би изтекъл на дата 26.06.2020г., ако не настъпят
4
обстоятелства, които да прекъснат неговото течение.
Такива обстоятелства са настъпили. В тази връзка следва да се посочи, че след
26.06.2015г. следва да намерят приложение разрешенията на ОСГТК на ВКС, дадени с т.10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., съгласно което погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. В този случай нова давност започва да тече не от момента на
прекратяването на изпълнителното дело, а от момента на последното по време предприето
изпълнително действие. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че по изпълнително
дело № 20138380405663 по описа на ********, на 14.11.2018г. взискателят ********* е
отправил искане до съдебния изпълнител за извършване на справка за наличието на банкови
сметки на името на длъжника, както и да бъде наложен запор върху тях. В действителност
тази молба е подадена след като изпълнителното дело е било перемирано, но това
прекратяване е настъпило след 26.06.2015г. Посочи се по- горе, че на 26.11.2014г. са били
отново наложени запори върху банковите сметки на длъжника, като след тази дата не са
били искани или извършвани други изпълнителни действия в рамките на две години, като
срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК изтича на 26.11.2016г. Току – що посочената молба на
взискателя за налагане на запори е депозирана след изтичането на този срок, а именно на
14.11.2018г. Обстоятелство, че тази молба е подадена след предхождащо перемиране на
изпълнителното дело е без значение за приложението на института на погасителната
давност. Това е така, тъй като всяко ново искане, което е отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение -
Тълкувателно решение № 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС. Кредиторът не
бездейства, когато иска от съдебния изпълнител да бъдат приложени определени
изпълнителни способи, като тази активност е достатъчна за прекъсване на давността. Само
по себе си канцеларското действие по образуване на изпълнително дело не влияе върху
материалноправния ефект от действията на кредитора. Посочената молба от 14.11.2018г.
съдът приема, че е от естество да прекъсне започналата да тече погасителна давност, тъй
като съдържа в себе си и искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, като
кредиторът по този начин не е бездействал при защитата и упражняването на неговите
субективни права. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам поисканите изпълнителни действия. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно
административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или
неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.
Разяснено е в ТР 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС, че действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл.426, ал. 3
ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния
титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. В настояшия
случай тези условия са налице, поради което от 14.11.2018г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист от 17.07.2013г. На
15.11.2018г. отново са наложени запори върху банковите сметки на длъжника и оттогава е
започнала да тече нова погасителна давност, която изтича на 15.11.2023г., ако не настъпят
обстоятелства, които да прекъснат нейното течение. Не се установява от представеното
копие на изпълнителното дело твърдението на ищеца, че на 25.01.2019г. взискателят е подал
нова молба за предприемане на изпълнителни действия. Молба за последващи изпълнителни
действия – налагане на запори върху вземания на длъжника по трудови договори и върху
5
банкови сметки е депозирана от взискателя едва на 04.09.2024г., което е станало след като на
15.11.2023. е била изтекла петгодишната погасителна давност, започнала да тече на
15.11.2018., а може да се прекъсва само давност, която не е изтекла. Поради това,
погасителната давност е изтекла преди подаване на молбата на взискателя от 04.09.2024г. и
преди предявяване на процесния иск по чл.439 ГПК на 13.01.2025г.
При това положение, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.439
ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 280,95 лева –
главница, ведно със законната лихва от 28.02.2013г. до окончателното плащане, сумата в
размер от 72,17 лева – договорна лихва, сумата в размер от 80,56 лева – мораторна лихва,
както и сумата в размер от 125 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 17.07.2013г. по ч.гр.дело № 9048/2013г. по описа на СРС, 51 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20138380405663 по описа на ********, се явява
основателен и следва да бъде уважен, поради изтеклата погасителна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
заплатил държавна такса в размер на 50 лева, поради което ответникът следва да бъде
осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца посочената сума. Последният е
бил представляван по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв от адвокат М. И. П. от САК, поради което
следва да се определи адвокатско възнаграждение. Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е
предвидено, че в случаите на оказана безплатна правна помощ съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА,
съдът счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че при
извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024
г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на
адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна
сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените
искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. В
случая делото не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност, не са събирани
значителни по обем доказателства, не са допускани съдебни експертизи, съдът отчете
обстоятелството, че производството се е развило без участието на процесуалните
представители на страните, без изслушване на свидетели, защитавания материален интерес е
нисък, конкретно проявената процесуална активност по делото, че се касае за дело с
обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани. С оглед на това съдът приема, че
за оказаната на К. О. П. безплатна адвокатска помощ в хода на производството следва да се
определи адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 350 лева. За
уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена
правна помощ, която е договорена като безвъзмездна и страната, в полза на която е била
предоставена, да има право на разноски по правилата на чл.78 ГПК, които предпоставки в
случая са налице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът К. О. П., ЕГН **********, не дължи на ответника *********,
ЕИК *****, сумата от 280,95 лева – главница, представляваща неплатен остатък от
6
отпусната сума по договор за паричен заем от 19.09.2008г., ведно със законната лихва от
28.02.2013г. до окончателното плащане, сумата от 72,17 лева – договорна лихва за периода
от 24.10.2008г. до 09.01.2009г., сумата от 80,56 лева – мораторна лихва за периода от
20.05.2010г. до 27.02.2013г., както и сумата от 125 лева – разноски по делото, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 17.07.2023г. по ч.гр.дело № 9048/2013г. по описа на СРС, 51
състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20138380405663 по описа на ********, рег. № 838, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *****, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на К. О.
П., ЕГН **********, сумата в размер от 50,00 лева, представляваща разноски в
производството пред Софийски районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *****, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв,
вр.чл.78, ал.1 ГПК на адвокат М. И. П. от САК, личен номер ****, сумата в размер от 350,00
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по
исковете - К. О. П. в производството пред Софийски районен съд, 27 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7