№ 341 / 29.5.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито
съдебно заседание на 22.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при
секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 303 по описа на съда за 2019
г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.238, вр.с чл.239 от ГПК.
Разглеждат се установителни искове с правно основание
чл. 415, ал.1от ГПК, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са
от ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘С.А. Париж, рег.№*********, чрез ,,БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘С.А., клон България, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14,
представляван от Димитър Димитров-Заместник управител, срещу В.И.Т., ЕГН **********
с адрес: *** обективно съединени установителни искове за признаване за
установено, че съществува вземане на дружеството-ищец към ответницата, както
следва:главница 189,92лв., 1,75лв. възнаградителна лихва, 12,34лв. мораторна
лихва, дължими по договор за потребителски заем с № PLUS-13892481/10.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК-29.10.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Исковото
производство се развива, след като е издадена от МРС Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №1536/31.10.2018г. по ч.гр.д.№2648/2018г.
по описа на РС-Монтана.
Дружеството-ищец
извежда основанието на своя иск от сключен между страните договор за
потребителски заем № PLUS-13892481/10.09.2016г., сключен между него и
ответницата. Твърди, че сумата, предмет
на договора,e изплатена
изцяло на кредитополучателя В.И.Т., с
което банката-ищец е изпълнила своето задължение по договора за паричен заем.
На свой ред ответницата е преустановила плащанията си по договора на
20.01.2018г., като към тази дата са погасени 15 броя месечни вноски-всяка по
63,89лв., които вноски представляват погасяване на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й. На осн.чл.5 от Договора цялото вземане към В.Т. е станало
предсрочно изискуемо в целия му размер. Кредиторът в изпратил покана до
ответницата за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за
изискуемо в пълен размер.
Отправя
искане в исковата молба, в случай, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК, съдът да се произнесе с неприсъствено решение по делото.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
Изпълнена е
процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответницата,
не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо нея са
настъпили законовите последици по чл.133 от ГПК. Ответницата не се е явила и
не е изпратила процесуален представител
и на проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, въз основа на закона и на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:1.)ответникът не е представил
в срок писмен отговор на исковата молба;2.)не се е явил в първото заседание за
разглеждане на делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие;3.)на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;4.)искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед
представените доказателства;5.)ищецът е поискал от съда да се произнесе с
неприсъствено решение с нарочна молба.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски-както в
исковото, така и в заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът, на основание чл. 415, ал.1от ГПК, във вр. с чл. 422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 238, вр. с чл.239 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘С.А. Париж, рег.№*********, чрез ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС‘‘С.А., клон България, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1766, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14, представляван
от Димитър Димитров-Заместник управител към
В.И.Т. ЕГН ********** с адрес: *** както следва : 189,92лв. главница, 1,75лв.
възнаградителна лихва, 12,34лв.
мораторна лихва, дължими по договор за потребителски заем с № PLUS-13892481/10.09.2016г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК-29.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК В.И.Т.
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘С.А. Париж, рег.№*********, чрез ,,БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС‘‘С.А., клон България, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1766, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сгр.14,
представляван от Димитър Димитров-Заместник управител сумата от общо 225,00лв.-разноски, направени по
гр.д.№303/2019г. по описа на РС-Монтана, от които: 125,00лв. държавна такса и
100,00лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 25,00лв. държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско
възнаграждение-разноски, направени в заповедното производство-ч.гр.д.№2648/2018
по описа на РС-Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: