Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 15.05.2018 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 15.05.2018 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на дванадесети март , през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Иванка
Чукачева и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No583 по
описа на Тервелски районен съд за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, който черпи своето правно основание от разпоредбата
на чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 228 и сл. от ЗЗД и
чл.79 и сл. от ЗЗД .
С искова молба с вх.
№2542 от 16.10.2017 година е предявен иск от А.Х.О. с ЕГН-********** ***, чрез адв.Г.Д. със
съдебен адрес *** , срещу ЗК „Надежда“
с.Орляк с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Орляк, общ.Тервел,
обл.Добрич,стопански двор , със законен представител Р.А.Д. .
Претендира се да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че към
момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК по
което е образувано ч. гр. Дело №247/2017 година по описа на
Тервелски районен съд- образувано
по заявление вх. №1141 от 12.05.2017 година , в полза на ищцата съществува парично вземане против ответната страна в размер на :
2000,15 /две хиляди
лева и 15ст./ лева, представляваща дължимо и изискуемо арендно
плащане на главница на рента за
стопанската 2016-2016г. по Договор за аренда , сключен между
страните : А.Х.О. в качеството и на наследник на А.К.О.– арендодател и от друга страна кооперацията , сключен на
08.03.2014 година , № 196 , том І , рег. № 434/ 2014 година по описа на
нотариус Р. Д. , с нотариална заверка на подписите от 12.03.2014 година - рег.
№434 , вписан при службата по вписванията гр. Тервел под №234, том І , вх. Рег. № 863 от 14.04.2014 година , по силата на който ареднодателя
е предоставил за възмездно ползване на
арендатора следния недвижим имот -
нива с площ от 40,003 дка. ,
представляваща имот № 018044 по земеразделителния
план на землището на село Орляк, общ.
Тервел , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.05.2017 год.- датата на подаване на настоящото
заявление, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 340,00 лева – по заповедното
производство .
Претендират се разноските по
настоящото дело.
С исковата молба ищцата
твърди , че с процесния договор за аренда е предоставила в качеството и на арендодател, като
наследник на А. К. О. ,на ответника за възмездно ползване следния недвижим имот НИВА
представляваща нива с площ
от 40,003 дка. , представляваща имот № 018044 по земеразделителния
план на землището на село Орляк, общ.
Тервел , за срок от 7 / седем/ стопански години.
С исковата молба ищцата
твърди , че ответната страна
,като арендатор не и
е заплатила следващия се по договора наем, за стопанската
2015 -2016 година който съгл.
Договора е не по- малко от 50,00
лева за един декар.
На основание договора за аренда
настоящата е депозирала
Заявление пред ТРС- вх. № 1141 от 12.05.2017 година , като по него е било образувано и ч. гр.
Дело № 247 / 2017 година .
С Разпореждане
№ 659 от 15.05.2017 година по ч. гр.
Дело № 247/2017 година по описа на ТРС, съдът е
уважил заявлението.
Издадена е и Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 187 от 15.05.2017 година по чл.417 от ГПК въз основа на документ и
изпълнителен лист .
По ч. гр. Дело № 247 / 2017
година е постъпило възражение вх. № 1903 от 08.08.2017 година .
С Разпореждане № 1254 от
29.08.2017 година, съдът след извършване
на проверка е приел че възражението
е депозирано в срок .
По тези данни съдът е приел
, че възражението е направено в двуседмичният срок по чл.414 от ГПК и е
процесуално допустимо, поради което и е указал на заявителя , че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса в размер на 40,00 лева.
Именно на основание постъпилото възражение за ищеца
се е породил правния интерес от воден на
настоящия установителен иск .
С Разпореждане
№ 1585 от 18.10.2017 година, съдът приема исковата молба за редовна и че
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като на основание чл.
131 от ГПК разпореди препис от исковата молба и от приложенията към
нея са изпратени на ответника по гр.
дело №577/ 2017 година по описа на
Тервелски районен съд. Със същото съдът
изиска и приложи към настоящото дело ч.
гр. Дело №247/2017 година по описа на ТРС .
От ответната страна е депозиран писмен отговор на исковата молба
–вх. № 2990 от 2811.2017 година . В цялост
иска се приема от ответника за допустим, но неоснователен , като се излагат съображения в
тази насока . Със същото ответната страна твърди следното :
Оспорва така предявения иск по основание и
размер. Признава обстоятелството, че между страните е сключен договор за наем
на земеделски земи от 08.03.2014 година ,но твърди , че договора касае зезмеделски земи
собствени на наследниците на А.К.О.,
като от името и за сметка на
наследниците по договора в качеството на арендодател
подпис е положила ищцата А.О. .
Твърди се с дадения писмен
отговор , че с пощенски запис от 23.02.2017 година на ищцата по делото е
изплатена рента в размер на 499,00
лева но същата не се е явила за да
получи сумата . По претенцията до размер посочен по исковата молба ответната страна приема , че не дължи сумата , той като ищцата не е
посочила каква идеална част от имота притежава . Претендира разноски.
С Определение № 279 от 29.11.2017 година съдът изготви проекто
доклад по делото, с който разпредели на
страните доказателствената тежест - съобщен на страните, не оспорен .
В съдебно
заседание ищцата редовно призована не се явява, по делото се представлява
от процесуалния си представител - адвокат
Г. Д. АК Варна . Иска се подържа .
Ответната страна по делото се представлява от процесуалния си
представител - адвокат Р. Г. *** . Подържа се даденото писмено становище .
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЕ УСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно
убеждение, намира следното:
Не се спори по делото , че имот
№018044 - нива с площ от 40,003
дка. , находяща
се в землището на село Орляк, общ.
Тервел е собствена на наследниците
на А.К.О..
На 08.03.2014 година е сключен процесния договор за аренда
на земеделска земя . Договор за
аренда е сключен от ищцата А.Х.О.
, в качеството и на наследник на А.
К. О. , като арендодател
от една страна и от друга страна
, като арендатор по същия договор
се явява ответната кооперация. Не се спори , че по силата на сключения договор страните са постигнали съгласия за размера на
следващото се годишна рентно плащане - в
размер не по –малко от 50,00
лева за един декар , платимо през
месец декември, след изтичане на всяка стопанска година . Договора е сключен за 7 / седем / стопански години .
На основание договора за
аренда,при твърдяно от ищцата неизпълнение на договорните задължение то същата
е депозирала Заявление пред ТРС – вх. № 1141 от
12.05.2017 година , като по него е било образувано и ч. гр. Дело № 247 / 2017 година .
С Разпореждане
№ 659 от 15.05.2017 година по ч. гр.
Дело № 247/2017 година по описа на ТРС, съдът е
уважил заявлението.
Издадена е и Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 187 от 15.05.2017 година по чл.417 от ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист .
По ч. гр. Дело № 247 / 2017
година е постъпило възражение вх. № 1903 от
08.08.2017 година .
С Разпореждане № 1263 от
29.08.2017 година, съдът е
приел, че възражението е депозирано в срок .
Именно на основание постъпилото възражение за
ищцата се е породил правния интерес от водене на настоящия установителен иск .
ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, СЪДЪТ ПРИЕМА СЛЕДНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализирайки
събраните по делото доказателства , съдът счита, че искът
е основателен.
По отношение
претенцията :
При липсата на
проведено от ответника пълно и главно доказване на изпълнение на задължението
си в срок , а именно погасяване в срок на задължението, претендирано с исковата молба, съдът на осн. чл. 12 ГПК и с оглед проведеното от страните доказване, така както им
е разпределена доказателствената
тежест по делото, намира, че така предявеният
иск за главницата в размер
на 2000,15 лева - представляваща главница, дължима към м. декеври- 2016 година
е изцяло основателен и доказан, поради което искът
следва в тази си част да
бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.
417 ГПК 15.05.2017 година до окончателното плащане.
Длъжника не
е изпълнил задължението си визирано по
Договора - да заплати следващия се наем
- в посочения срок - месец
декевмври за посочената стопанска година.
Договора има
сила на закон за страните които са го сключили и в този смисъл, съдът не
споделя становището на ответната страна , че
ищцата А.Х.О. ,като наследник на А.К.О.няма основание да претендира
за изпълнение цялата наемна
цена по договора за стопанската
2015-2016 година а има правото да
заявява претенция до размера на своята съсобственост от земеделската земя предмет на договора , за
което и ищцата не е била представила
убедителни писмени доказателства пред арендатора .
Без съмнение
арендатора е следвало да престира именно на ищцата
която по договора изрично е
посочена ,че сключва същия в качеството
на наследник на А. К. О. , има
посочен адрес , а как ще се уреждат
отношенията между самите наследници на О., след
получаване на следващото се по договора от
арендодателя , не е част от
задълженията на арендатора .
Частичното
плащане е извършено след срока
визиран по договора за аренда
сключен между страните , и в този смисъл
н еполучаването на сумата / частична / не води до извода , че арендодателя е
осуетил изпълнението от страна на длъгжника –
арендатора .При начилие
на едно
частично изпълнение ,извън срока визиран по договора , кредитора съобразно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД не
може да бъде принуден за приеме задължението . Както се установи
от доказателствата кредитора
е отказал да получи пратената му
сума в размер на 489 ,70 лева – доказателство депозирано по делото с
писмо вх. № 527 от 20.02.2018 година от
което е видно , че паричен превод с № 3/
28 PS 930000NZ78U
с дата 23.02.2017 година в размер
на 489,70 лева с подател
настоящия ответник не е приет от
получателя – ищцата А.О. и е върнат на
подателя .
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78 ГПК, разноски
се следват и на двете страни по делото, като следва да се съобрази ТР № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., а именно т. 12 от същото, където е указано, че
исковият съд следва да се произнесе по
разноските в заповедно производство.
Ищцата е направила по делото разноски, представляващи ДТ в размер на 40,00 лева -
внесена ДТ по заповедното
производство , разноски в размер на 40,00 лева
ДТ довнесена по настоящото
производство, 300,00 лева разноски по
упълномощен адвокат по заповедното производство и 300,00 лева разноски по упълномощен процесуален представител по настоящото дело - видно от списък с
разноски с правно основание чл. 80 от ГПК .
С оглед изхода на делото , на ищцата на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК следва да се присъдят
разноски в размер на 680,00 лева , за
които ответникът следва да бъде осъден да заплати.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, между страните ,по иска предявен от А.Х.О. с ЕГН-**********
***, чрез адв.Г.Д. със съдебен адрес *** ,
срещу ЗК „Надежда“ с.Орляк с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление с.Орляк, общ.Тервел, обл.Добрич,стопански двор , със законен
представител Р.А.Д. ,че ответната
страна ДЪЛЖИ на ищцата
, сумата от 2000,15 /две хиляди лева и 15ст./ лева, представляваща
дължимо и изискуемо арендно плащане на главница - рента за стопанската 2015-2016г. по Договор за аренда , сключен между
страните : А.Х.О. в качеството и на наследник на А.К.О.– арендодател и от друга страна кооперацията , сключен на
08.03.2014 година , № 196 , том І , рег. № 434/ 2014 година по описа на
нотариус Р. Д. , с нотариална заверка на подписите от 12.03.2014 година - рег.
№434 , вписан при службата по вписванията гр. Тервел под №234, том І , вх. Рег. № 863 от 14.04.2014 година , по силата на който ареднодателя е предоставил за възмездно ползване на арендатора следния недвижим имот - нива с
площ от 40,003 дка. , представляваща имот № 018044 по земеразделителния
план на землището на село Орляк, общ.
Тервел , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.05.2017 год.- датата на подаване на заявлението пред съда , до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Надежда“ с.Орляк с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Орляк, общ.Тервел,
обл.Добрич, със законен представител Р.А.Д.
да заплати на А.Х.О. с ЕГН-********** *** ,на осн. чл. 78 ал.
1 ГПК направените от ищцата разноски по настоящото дело и разноски по заповедното производство общо в
размер на 680,00/ шестстотин и осемдесет / лева .
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
приложеното ч.гр.д. №247/2017 година по описа на Тервелски районен съд да се върне при деловодството на съда , ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: