№ 10
гр. П., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500749 по описа за 2024 година
Производството е по чл.463 от ГПК. Обжалва се разпределение на суми
от 08.10.2024 г., извършено по изпълнително дело № 137 по описа за 2024 г. на
съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд. В жалбата се твърди, че
неправилно са приложени привилегиите и редът за удовлетворяване на
вземанията, като е нарушена ал. 3 на чл. 136 от ЗЗД и чл. 76 от ЗЗД. Поддържа
се, че задължението в размер на 5157, 59 лв. не съществува или евентуално е
трябвало да бъде заличено, поради което НАП не е следвало да участва в
разпределението. Искането е делото да се върне на съдебния изпълнител за
изготвяне на ново разпределение.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от НАП.
Постъпило е писмено становище от държавен съдебен-изпълнител с
изразено мнение за неоснователност на подадената жалба.
По направените във въззивната жалба доказателствени искания съдът се
е произнесъл с Определение № 706 от 25.11.2024 г.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивнана жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата на страните, приети в
проведеното открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
1
Изп. д. № 137/2024 г. по описа на ДСИ при РС-П. е образувано по молба
на В. С. против С. О. К. въз основа на издаде в полза на взискателя
изпълнителен лист, по силата на който К. е осъден да заплати на С. сумата от
2400 лв. – главница по договор за паричен заем от 30.08.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 13.11.2023 г. до
окончателното плащане на сумата и съдебни разноски в размер на 96 лв. С
образуването на делото е наложен запор на партидата на длъжника в Затвора –
гр. П. за разликата от сумата по обезпечението и издадения изпълнителен
лист. Наложен е и запор по изп. д. № 161/2023 г. по описа на ДСИ при РС-П..
С постановление от 16.07.2024 г. ДСИ е конституирал като присъединен
взискател по изпълнителното дело и Държавата за вземане в размер на 5157.59
лв.
На 17.07.2024 г. по делото е постъпила молба от взискателя В. С. с
искане да се изиска и представи по делото изпълнителното основание, въз
основа на което Държавата е конституирана като присъединен взискател, за да
се види дали се касае за публични държавни вземания. На 05.07.2024 г. до
НАП – С. е изпратено уведомление, получено от НАП на 19.07.2024 г., с което
ДСИ е поискал да се издаде удостоверение на основание чл.191, ал.4 от
ДОПК, което да съдържа информация за размера на публичните задължения
на длъжника с оглед спазване разпоредбата на чл.136 от ЗЗД.
С молба от 24.07.2024 г. взискателят е направил възражение за изтекла
10-годишна погасителна давност за вземането на Държавата в размер на
5157.59 лв.
С разпореждане от същата дата ДСИ се е произнесъл, че не е
компетентен да се произнася по въпроса за давността, а това искане следва да
бъде отправено към НАП.
На 22.07.2024 г. на длъжника К. е връчена ПДИ.
На 17.07.2024 г. и 02.08.2024 г. ДСИ отново е изпратил съобщения до
НАП с искане да се уточни видът на задълженията към Държавата, но отговор
не е получил, основен изпращане са същото съобщение за размера на
задължението, което е получено още след първото отправено запитване.
На 27.08.2024 г. ДСИ е издал ново разпореждане, с което е изискал от
НАП информация за това какви действия са предприети от НАП по
посочените в писмото им изпълнителни дела и от коя дата е последното
изпълнително действие. На 11.09.2024 г. взискателят НАП е отговорил, че по
изп. д. № 7459/2001 г. няма предприети изпълнителни действия.
С разпореждане от 20.09.2024 г. ДСИ е насрочил извършване на
разпределение на постъпилата сума от наложения запор за дата 08.10.2024 г.
2
от 11.00 ч. На 08.10.2024 г. е извършено разпределение, съгласно което
получената по делото сума в размер на 2447 лв. е разпределена, както следва:
36 лв. за ДТ за разпределението; 264.92 лв. – ДТ по Тарифа № 1 с ДДС;
разноски по изпълнението, направени от взискателя – 107 лв. Останалата сума
в размер на 2039.08 лв. е разпределена в полза на ТД на НАП, без да се посочи
основанието за това. В полза на взискателя В. С. не е разпределена сума. След
изготвяне на разпределението то е съобщено на страните.
В проведеното пред ПОС открито съдебно заседание присъединеният
взискател чрез ТД на НАП е представил писмени доказателства, от които се
установява, че задължението в размер на 2732 лв. на длъжника К. произтича
от задължение за данък върху доходите на физическо лице, а задължението от
1715.53 лв. произтича от задължение за осигурителна вноска за здравно
осигуряване или общо сума в размер на 4447.53 лв. Задълженията са за 2022 г.,
срокът за деклариране е до 30.04.2023 г. съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, а
давността е започнала да тече от 01.01.2024 г. и към настоящия момент не е
изтекла.
От доказателствата, представени от ТД на НАП, е видно, че на
19.07.2024 г. С. К. е направил възражение съгласно чл.171 от ДОПК за изтекла
погасителна давност по отношение на задължението от 5157.59 лв. и моли то
да бъде отписано. С разпореждане от 06.08.2024 г. на публичния изпълнител
при ТД на НАП е постановен отказ да бъдат отписани задължения в размер на
4447.53 лв. поради това, че погасителната давност не е изтекла. Представена е
и справка, от която е видно, че върху главницата в размер на 4447.53 лв. към
дата 08.01.2025 г. е начислена и лихва в размер на 1014.16 лв. или общо
задължението възлиза на 5461.69 лв. Тези доказателства следва да бъдат
ценени от съда и взети предвид при решаването на спора на основание чл.235
от ГПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира жалбата, с която е сезиран, за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.136, т.2 от ЗЗД се ползват с право на предпочтително
удовлетворение в реда, по който са изброени следните вземания:
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 36 от 2006 г., изм., бр. 96 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) вземанията на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
3
Съгласно ал. 2 на чл.136 пък вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват
предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Съгласно чл.162, ал.2, т. и т.9 от ДОПК публични са вземанията на
държавата за данъци и лихвите върху тези задължения, следователно на
основание чл. 136, ал.2 те се събират предпочтително с привилегията по реда
на чл.136, т.6 от ЗЗД от цялото имущество на длъжника.
Безспорно е установено по делото, че в полза на държавата съществува
публично вземане в общ размер на 5461.69 лв., за което не е изтекла
погасителната 10-годишна давност, поради което като е разпределил остатъка
от събраната сума в полза на държавата (след спазване на реда на
привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД), ДСИ е постановил правилен акт, който
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение на суми от 08.10.2024 г., извършено по
изпълнително дело № 137 по описа за 2024 г. на съдебен изпълнител при
Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски апелативен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4