№ 1431
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 26.08.2022 г., постановено по гр. дело №42146/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 54 състав, ответницата С. С. е осъдена да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 555,55 лв.,
представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2016
г. до 30.04.2017 г.; сумата от 6,67 лв., представляваща стойността на услуга
дялово разпределение за периода от м. юли 2016 г. до м. април 2017 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 22.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането,
като са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважените размери
до пълните предявени размери, както и исковете по чл. 86 ЗЗД а сумата от
432,72 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 г. до 92.07.2019 г., както и за сумата от 3,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2016 г. до 02.07.2019 г.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
ответницата С. С. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата
се излагат доводи, че ищецът не е доказал, че ответницата е собственик или
носител на друго вещно право върху процесния имот, следователно ищецът не
е доказал успешно наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка и закупуване на топлинна енергия. По изложените съображения се
моли първоинстанционното решение да се отмени в обжалваните части и да
1
се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е постъпило и становище от третото
лице – помагач „Бруната“ ООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която
исковете са отхвърлени, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е
предмет на настоящата въззивна проверка.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран от ищцовото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД с осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ, вр.
чл. 86 ЗЗД срещу ответницата С. С.. По така предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между страните, както
и количеството и цената на доставената топлинна енергия. В тежест на
ответника е да докаже, че вземането е погасено, както и възражението за
погасителна давност. По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
2
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай основният довод, изложен от въззивницата, е че
ищецът не е изпълнил задължението си за доказване на наличието на
облигационна връзка между страните, тъй като не било доказано, че
ответницата е собственик на процесния имот. Видно от приложените писмени
доказателства по делото, в това число договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, ответницата С. Г.
и Д.С. са придобили процесния имот на 29.12.1990 г. Представен е акт за
смърт на Д.С., който е починал на 17.03.2000 г. Следователно ответницата се
явява собственик по смисъла на чл.153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се
установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото
топлофикационно дружество. Не може да се сподели доводът във въззивната
жалба, че в тежест на ищеца е да докаже, че последната е била собственик и
към процесните дати, тъй като по делото нито се твърди, нито се установява
същата да се е разпоредила с имота след установената дата.
Доколкото това е единственото оплакване, изложено във въззивната
жалба, въззивният съд не следва да се произнася по правилността на
решението в другите части.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано в обжалваните части, а подадената
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.08.2022 г., постановено по гр. дело
3
№42146/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 54 състав в обжалваните
части.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4