Заповед по дело №939/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260002
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20201840100939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 21.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава йорданова

 

               при участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 939/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

            Постъпила е  молба от Л.Л.С. *** против Ц.П.С. *** за защита от домашно насилие. В молбата се твърди, двамата са съпрузи и С. упражнявал системен психически тормоз над молителката, като на 21.11.2020 г. я нападнал и й причинил рани по ръцете

Ответникът по молбата Ц.С., не взема становище по молбата за защита

Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Л.С., с която тя е декларирала, че спрямо нея е извършено домашно насилие от съпруга й Ц.С..

От представената по делото справка, изготвена от РУ на МВР Ихтиман се установява, че във връзка с подавани сигнали е имало образувани преписки през 2016 г. и 2018 г. във връзка с упражнено домашно насилие от страна на Ц.С. спрямо съпругата му Л.С.. Но 22.11.2020 г. също е бил получен сигнал, при проверката по който е установено за възникнал сигнал между Л.С. ***. С. отказал да даде писмено сведения по случая, като му бил съставен протокол за полицейско предупреждение на основание чл. 65 ЗМВР.

С оглед на представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която кореспондира с изложените от Л.С. в молбата й за защита обстоятелства относно упражнено спрямо нея домашно насилие, съдът намира за установено по безспорен начин по делото извършеното от ответника Ц.С. спрямо съпругата домашно насилие. Съдът приема за доказано твърдението на молителката за това, че на 21.11.2020 г. ответникът й е причинил физическо насилие, като след поредния скандал помежду им ѝ е нанесъл рани по ръцете.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата на Л.С. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая пострадалата е съпруга на ответника и следователно е сред лицата, които  могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.

Съдът приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В случая в подадената от Л.С. декларация има индивидуализация на времето и мястото на извършеното домашно насилие. За начина на извършване на насилието съдът се доверява на молбата на С., по която ответникът, въпреки че е редовно призован, не взема становище.

Действията на Ц.С. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗСДН, представляват акт на психическо и физическо насилие спрямо молителката, тъй като той е посегнал на телесната й неприкосновеност.

Наведените твърдения за упражнен системен психически тормоз са подкрепени от представената справка от РУ на МВР Ихтиман, видно от които  през 2016 г. и 2018 г. е имало преписи по сигнали на С., а ден след случилото се на 21.11.2020 г., отново възникнал скандал между съпрузите, което наложило намесата на полицията. Това означава, че поведението на Ц.С. е системно и актът на домашно насилие на 21.11.2020 г. не е инцидентна проява на агресия спрямо Л.С..

Поради горното съдът намира, че молбата на Л.С. за защита срещу домашно насилие е основателна и следва да бъде уважена. Извършеното от страна на съпруга й, освен че е законово запретено е и морално укоримо, предвид близките  отношения между страните.

Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3  ЗЗДН, като С. да бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и му бъде забранено да приближава молителката и жилището й.

Съдът намира, че налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.

Относно срока, през който на С. следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да му бъде забранено да приближава пострадалата и жилището й, съдът приема, че следва да бъде определен за 3 месеца, през който срок ответникът следва да преосмисли своето поведение спрямо съпругата си. Според съда този срок е достатъчен предвид обстоятелството, че до настоящия момент не са били предприемани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

В настоящото производство е ирелевантно обстоятелството дали ответникът притежава друго жилище или има къде да пребивава през периода на своето отстраняване, доколкото целта на същото е предотвратяване на последващи актове на домашно насилие, т.е. отстраняването е резултат единствено и само от противоправното поведение на ответника.

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона размер от 200 лв., с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно поведение.

            Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.

 

.

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на Ц.П.С. ЕГН ********** *** следните мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Л.Л.С. ЕГН ********** ***, а именно:

ЗАДЪЛЖАВА Ц.П.С. ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо съпругата си  Л.Л.С. ЕГН ********** ***.

ОТСТРАНЯВА Ц.П.С. ЕГН ********** от съвместно обитаваното с  Л.Л.С. ЕГН ********** жилище на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, представляващо къща в с. Черньово, обл. Софийска за срок от 3 /три/ месеца

 

ЗАБРАНЯВА на Ц.П.С. ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА Л.Л.С. ЕГН ********** ***., както и обитаваното от нея жилище на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 3 /три/ месеца.

 

НАЛАГА на Ц.П.С. ЕГН ********** ***  на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА Ц.П.С. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – Ихтиман, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

ПРЕПИС от решението да се връчи на Ц.С. чрез органите на РУ-МВР – Ихтиман.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок, който тече от днес за молителката и от връчването му на ответника, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                             /Р. Йорданова /


ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

 

№ …/21.12.2020 Г.

 

гр. Ихтиман, 21.12.2020 г.

 

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в откритото съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година по гр. д. № 939/2020 по описа на съда, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН издава следната

 

 

ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

 

 

ЗАДЪЛЖАВА Ц.П.С. ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо съпругата си  Л.Л.С. ЕГН ********** ***.

ОТСТРАНЯВА Ц.П.С. ЕГН ********** от съвместно обитаваното с  Л.Л.С. ЕГН ********** жилище на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, представляващо къща в с. Черньово, обл. Софийска за срок от 3 /три/ месеца.

 

ЗАБРАНЯВА на Ц.П.С. ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА Л.Л.С. ЕГН ********** ***., както и обитаваното от нея жилище на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 3 /три/ месеца.

 

 

                   

              При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата – чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

 

              ЗАПОВЕДТА да се връчи на страните по делото и на  РУ на МВР – Ихтиман.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                               /Р. Йорданова/