М О Т И В И
към
присъда по НЧХД №
3406 / 2019 г.
по описа на Районен съд – Варна,
постановена на 11. 02. 2020 г.
Е.В.М., ЕГН : **********, е повдигнал обвинение на :
П.Д.Ж., ЕГН : **********,
род. в гр. Мездра, пост. адрес : гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 224 а,
ап. 1, наст. адрес: Варна, СО „Акчелар“ имот № 882, българин, български
гражданин, средно образование, не работи, разведен, неосъждан, затова, че :
през периода 13. 11. 2018
г. – 04. 06. 2019 г. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, чрез депозиране на жалби до Началник
Отдел „Паркинги и синя зона“ при Община Варна и Кмет на Община Варна,
разгласила позорни обстоятелства за Е.В.М. и му преписала престъпления – „…
лишава от вода, дърва, място за паркиране …, … заграбил около 1. 5 м. от общинския път …, … имал незаконни постройки …, … налага сервитут …, … нарушава човешки права …, … заплашва възрастни хора …, … ме би и събори на земята …, … лъгал един от заместниците на Кмета
на Община Варна …, … изхвърля боклука през оградата …, … гърми с бойни патрони …, … връзкар с пари …, … пречи на нормалното преминаване …, … своеволие на връзкари и корумпирани
хора …, … ограничава
достъпа …“ – престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С определение от 26. 11.
2019 г. съдът е конституирал Е.В.М. като граждански ищец, който претендира от
подс. П.Д.Ж. неимуществени вреди, претърпени от престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в размер на шест
хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване – 26.
11. 2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Повереникът и частния тъжител поддържат така предявеното
обвинение, както и граждански иск. Молят съда да признае подсъдимия за виновен по така предявеното обвинение и му
наложи справедливо наказание, същевременно да уважи изцяло предявения иск, като
присъди и направените по делото разноски.
Защитникът и подсъдимият намират, че не е осъществен състава от обективна и
субективна страна, като молят за оправдателна присъда и неуважаване на
граждански иск.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подс. П.Д.Ж. и ч. тъж. Е.В.М.
живеели в разположени в непосредствена близост недвижими имоти, находящи се в
гр. Варна, СО „Акчелар“, като между тях нямало добри съседски отношения.
На 13. 11. 2018 г., 03.
05. 2019 г. и 04. 06. 2019 г. в гр. Варна, подс. П.Д.Ж. депозирала жалби до
Началник Отдел „Паркинги и синя зона“ при Община Варна и Кмет на Община Варна.
В същите изписала, че „Е.М.“ я „… лишава от вода, дърва, място за паркиране …, … заграбил около 1. 5 м. от общинския
път …, … имал незаконни
постройки …, … налага
сервитут …, … нарушава
човешки права …, … заплашва възрастни хора …, … ме би и събори на земята …, … лъгал един от заместниците на Кмета
на Община Варна …, … изхвърля боклука през оградата …, … гърми с бойни патрони …, … връзкар с пари …, … пречи на нормалното преминаване …, … своеволие на връзкари и корумпирани
хора …, … ограничава
достъпа …“.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за
установена като обсъди поотделно и в съвкупност обясненията на подс. П.Д.Ж., показанията на
свид. Георги Димитров Чанев, свид. Пламен Николов Щерев, свид. Ерам Саркис
Ерамян, писмени материали, приложени и приобщени към делото.
Съдът кредитира обясненията на подс. П.Д.Ж. относно факта,
че на 13. 11. 2018 г., 03.
05. 2019 г. и 04. 06. 2019 г. в гр. Варна, е депозирала жалби до Началник
Отдел „Паркинги и синя зона“ при
Община Варна и Кмет на Община
Варна, в които е изписала, че „Е.М.“ я „…
лишава от вода, дърва, място
за паркиране …, … заграбил около 1. 5 м. от общинския път
…, … имал незаконни постройки …, … налага сервитут …, … нарушава човешки права …, … заплашва възрастни хора …, … ме би
и събори на земята …, … лъгал един от заместниците
на Кмета на Община Варна
…, … изхвърля боклука през оградата …, … гърми с бойни патрони
…, … връзкар с пари …, … пречи на нормалното
преминаване …, … своеволие на връзкари и корумпирани
хора …, … ограничава достъпа …“. Изложеното е
логично и последователно, като се подкрепя от писмени материали, приложени и
приобщени към делото. В останалата си част обясненията визират конкретни
детайли от влошените съседски отношения, което се подкрепя от показанията на
свид. Георги Димитров Чанев, свид. Пламен Николов Щерев, свид. Ерам Саркис
Ерамян, писмени материали, приложени и приобщени към делото.
По делото се оформиха две групи свидетели, в чийто
показания общото е, че между подс. П.Д.Ж. и ч. тъж. Е.В.М. са налице влошени
междусъседски отношения. Следва да бъде уточнено, че всички свидетели живеят
като съседи в гр. Варна, местност СО „Акчелар“, респективно имат преки
впечатления от пререканията между подсъдим и частен тъжител. За свид. Г. Д. Ч.
и свид. Е. С. Е. следва да се отбележи, че нямат родствена връзка с никоя от
страните, докато свид. П. Н. Щ. съжителства на семейни начала с подс. П.Д.Ж..
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като наличието на противоречия в тях отдава
на факта, че всеки от тях малко или много е пристрастен в междусъседските
отношения. Същевременно тези противоречия не касаят предмета на делото,
респективно показанията им в достатъчна степен дават отговор на относимите
факти, т. е. разликите не променят цялостния смисъл на изложеното.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на доказване
по делото. Същите дават данни относно предмет, деец, начин на извършване,
съдимост, характеристични данни.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Извършеният наказателно -
правен анализ на така установеното дава основание на съда да приеме, че подс. П.Д.Ж.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна
безспорно и категорично се установи наличието на разгласяване на позорни
обстоятелства и преписване на престъпления от страна на подс. П.Д.Ж., за ч.
тъж. Е.В.М., а именно написаното в жалби до Началник Отдел „Паркинги и синя
зона“ при Община – Варна и Кмет на Община – Варна - „… лишава от вода, дърва,
място за паркиране …, … заграбил около 1. 5 м. от общинския път …, … имал незаконни постройки …, … налага сервитут …, … нарушава човешки права …, … заплашва възрастни хора …, … ме би и събори на земята …, … лъгал един от заместниците на Кмета
на Община Варна …, … изхвърля боклука през оградата …, … гърми с бойни патрони …, … връзкар с пари …, … пречи на нормалното преминаване …, … своеволие на връзкари и корумпирани
хора …, … ограничава
достъпа …“. Доколкото това дава отрицателна оценка и характеризира също такива
качества за индивид, като противоречи на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, безспорно е позорящо обстоятелство. Не подлежи на
съмнение и факта за твърдения относно осъществяване на елементи от съставите на
конкретни престъпления. Безспорно деянията са осъществени по определен начин, а
именно чрез депозиране на жалби. Доколкото в процесния случай са налице повече
от едно деяние, които са еднородни, извършени в кратък период от време, при
относителна една и съща обстановка и по отделно осъществяват състава на едно и
също престъпление и безспорно при една и съща форма на вина, то е налице
продължавано престъпление. Горното съдът прие въз основа на събрания по делото
доказателствен материал. Отчитайки интензитета, упоритостта, мястото, последиците,
съдът изключва приемането на малозначителност на деянията.
От субективна страна деянията са извършени умишлено. Подсъдимият
е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици, като е съзнавал,
че разгласява позорни обстоятелства и преписва престъпления относно частния
тъжител. Горното съдът прие въз основа на цялостното поведение на подсъдимия, обективирано
по делото, от вида и последователността на действията му.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство.
По отношение вид
и размер на наложеното :
Съдът намира, че в случая
са налице предпоставките по чл. 78 А, ал. 1 от НК за освобождаване на подс. П.Д.Ж.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание: 1. за
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание „Глоба” от пет хиляди
лева до петнадесет хиляди лева и „Обществено порицание”; 2. видно от
приложената по делото справка съдимост, деецът не е осъждан и не се е ползвал
от привилегията по чл. 78 А, ал. 1 от НК; 3. от деянието не са причинени
имуществени вреди. Но за да бъде индивидуализирано наказанието следва да се
отчетат обществената опасност на деяние и деец, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, подбудите за извършване.
Съдът отчете по отношение
на дееца - чисто
съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения
ред в страната, като извършеното се явява изолиран
акт в неговото поведение, съдияствие
за установяване на обективната истина, добри характеристични данни, по отношение на деянието
– изключителна арогантност,
като подбуди - незачитане неприкосновеността на личното чувство
за достойнство, слаби морално – волеви задръжки. Горното
обуславя извода за сравнително ниска обществена опасност на деец
и относително невисока относно деяние, при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Предвид изложеното съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по чл. 78 А, ал.
1 от НК в размер
към минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на хиляда
лева.
Съдът счита, че
наложеното е съответно на извършеното. Същото дава възможност на подсъдимия да
се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се
въздейства предупредително върху него. Съдът прецени, че наказание в този
размер би се оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретните деяние и деец. Съдът намира, че същото
ще принуди подсъдимия да преосмисли отношението си към обществените отношения в
областта на неприкосновеността на личното чувство за достойнство, грубо
нарушени в конкретния случай.
По отношение
предявения граждански иск :
Съдът намира, че предявения граждански иск е допустим, доколкото настъпилите за
пострадалия неимуществени вреди имат за източник деянието на подсъдимия, което
е предмет на обвинението и същото е извършено виновно. Същият се явява доказан по основание предвид обстоятелството, че съдът прие, че
обвинението по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2, вр.
чл. 147, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от
НК е доказано по несъмнен начин. Размерът
на неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки,
че те нямат цена. При
определянето им съдът отчете обстоятелствата
при които е осъществен състава, начина на извършване и причинените
морални страдания. С оглед правомощието си, съдът счете за справедливо да определи
обезщетение в размер
на шестстотин лева, което счита, че ще овъзмезди тъжителя за причиненото му,
като в останалата част, а именно разликата между уважената и предявената сума,
беше отхвърлена.
Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на държавата
сумата от петдесет лева, представляваща 4 % държавна такса върху размера на
уважения иск, както и да заплати в полза на частния тъжител сумата от хиляда и
двеста лева, представляваща направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :