Р Е Ш Е Н И Е
№171/3.12.2014г.
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.ПЕТРОВА
при секретаря С.Г, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 655/2013 г. по описа на
ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Р. С. К. против А.Х.А. и Е.М.А., с правно основание чл.108 от ЗС и иск с правно основание чл.31 ал.2
от ЗС, като алтернативно предявава иск по чл.73, ал.1
от ЗС срещу Е.М.А..
Ищцата твърди, че след
смъртта на родителите й през 1984 г. съгласно НА №156, т.І, дело №349/1981г. на
нея и на другите четирима наследника останало в наследство
дворно място от 2 420 кв.м., ведно с къща,
съставляващо парцел II-49 в кв.24 по плана на с.К., обл.
Варна. Твърди, че тя, сестра ừ Н., братята ừ Г., И.и в.С. са наследници на процесния имот, който не е
поделен по между им. Излага, че на 29.07.2003 г. сестра
ừ Н. С. Я. се снабдила с неверно
удостоверение за наследници на баща
им С.Г.Я. №16 от
29.07.2003 г. от Община С., като на базата на невярна декларация майката на първия
ответник получава удостоверение за трима наследника на покойния им баща, вместо
за пет наследника. Твърди, че на 22.08.2003 г. сестра ừ Н. С. Я., майка
на първия ответник извършва доброволна делба пред нотариус на
процесния имот с площ от 2780 кв.м.
между нея
и братята им Г.С.Я
и И.С. Я., като в тази делба ищцата и брат ừ В. не са участвали. Прави възражение за нищожност на
извършената делба, поради липса на съгласие. Заявява, че съгласно изменения стар регулационен план на с. К., наследственият им имот
от 2 420 кв.м., заедно с придаваеми места общо от
360 кв.м., придобити по давност
става с площ от 2 780 кв.м., като с последното изменение на регулационния план
на с. К., се образуват три
имота, а именно: 1. Дворно място с площ от
1030 кв.м., съставляващо част от УПИ II-151 в кв.26, целият от 1100 кв.м., ведно с къща
и подобрения, 2.
Дворно място с площ от 860 кв.м.,
съставляващо част от УПИ III-151, в кв.26, целият
от 910 кв.м. площ и 3. Дворно място
с площ от 890 кв.м., съставляващо
част от УПИ VI-151, в
кв.26, целия от 970 кв.м. с неуредени
за трите имота сметки по
регулация. Твърди, че съгласно нищожната доброволна делба покойната ừ сестра, майка на първия
ответник, получава в дял и става
собственик на дворно
място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151, целият от 1100 кв.м., с неуредени регулационни сметки в кв.26 по плана на с. К., община С., заедно
с построената в имота жилищна сграда и подобрения при граници: от две страни
улици, ПИ III-151, ПИ 1-150. Твърди още, че имота продължава да бъде съсобствен
между петте наследника. Ищцата твърди, че Н. Я. е прехвърлила чрез покупко-продажба на
11.09.2003 г. полученият по
делбата имот УПИ ІІ-151 в кв.26, ведно с къщата и подобренията на ответниците -син и снаха, с НА № 145, т. III, рег. 1950, дело №624/2003 г.,
като за целта сестра ừ Н.
Я. на 21.08.2003 г. за втори път
се снабдява с неверно удостоверение за наследници. Твърди, че на 17.08.2005 г. ответниците продават имота на Г. и Д. Д. с НА №70, т. III, рег. №1838. Ищцата твърди, че на 28.05.2007 г. тя и братята ừ Г. С. И И. С. предявили пред Р.С.Д.
иск по чл.108 от ЗС за собствените
си 3/5 ид.ч. от процесния
имот срещу последните купувачи Г. и Д. Д.. В хода на
процеса Г.Д. Д. починал и бил заместен от наследниците си-съпругата си Дяна
и двамата си сина Д.Г.Д. и А. Г.Д.. С влязло в сила
решение на Р.С.Д., Д. Д. и наследниците на Г.Д. Д. били осъдени
на основание чл.108 от ЗС да отстъпят
собствеността и предадат владението на 3/5 ид.ч. от
процесния имот УПИ II-151, ведно с построената в него жилищна сграда
и подобрения на ищцата и братята ừ Г. и И.С.. Твърди, че въпреки наличието на съсобственост ответниците не са ừ предали собствеността и владението на нейната 1/5 ид.ч. от процесния
имот, а продължили да държат
и владеят собствените ừ
1/5 ид.ч. и върху собствената 1/5 ид.ч. от
процесния имот на покойния ừ брат И. Я.. Твърди още, че на 09.07.2013 г. починал брат ừ
И.С.Я., който е собственик на 1/5 ид.ч. от процесния имот. Същият няма преки наследници и тя като негова
сестра го наследява, като от неговата 1/5 ид.ч. от
процесния имот притежава 1/20 ид.ч.
Нейната 1/5 ид.ч. и наследствената 1/20 ид.ч. от
покойния ừ брат И. Я. представляват 1/4 ид.ч. от целия процесен имот. В молбата още се твърди, че ответниците продължават да упражняват фактическа власт не само върху целия имот, но и върху
тази 1/5 ид.ч., собственост на
покойния ừ брат И. Я.. Заявява,
че ответниците не са
собственици на нейната 1/4 ид.ч. от
целия процесен имот и следва да
бъдат осъдени да ừ го предадат. Излага, че с нотариална покана от 13.09.2010 г. връчена на
24.09.2010 г. на Д. Д. и синовете
ừ ищцата и братята ừ
са поискали за това, че
са ги лишили
от ползите върху имота да
им заплащат месечен наем общо
за тримата по 750 лева. Тъй
като сделката е била симулативна и като такава е прогласена
за нищожна, претенциите ừ за ползите от които
е била лишена са към ответниците
на основание чл.31, ал.2 от ЗС за първия ответник
или алтернативно по чл.73, ал.1 от
ЗС по отношение на втория ответник. Претендира за
времето от 24.09.2010 г. до завеждане на
иска-19.08.2013 г. да ừ бъде присъдено обезщетение по 250 лв. месечно,
съгласно нейната 1/4
ид.ч. за
това, че е била лишена
от ответниците неправомерно от ползите на имота.
Претендира, че е лишена от ползите
върху имота за 2 години 10 месеца и 26 дни, което възлиза на
стойност 8716.58 лв.
Моли съда, да постанови решение, с което на
основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/4 ид.ч. от имот с площ 1030
кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151, целия от 1100 кв.м. с неуредени
регулационни сметки в кв.26 по новия план на с. К., община С., заедно с
построената в дворното място жилищна сграда и подобрения при граници: от две
страни улици, ПИ III-151,
ПИ 1-150, както и ответниците да бъдат осъдени
да предадат владението на собствената ừ ¼ ид.ч.
от процесния имот и да ừ заплатят
обезщетение за ползите, от които е била лишена в размер по 250 лв. месечно, за
времето от 24.09.2010 г. до завеждане на иска-19.08.2013 г.или общо в размер на
8716.58 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
присъдената сума. Претендират се
и сторените в производството разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответниците представят
писмен отговор, като изразяват становище за допустимост на иска, но считат
същия за неоснователен. Твърдят, че са получили фактическата власт върху процесния имот на основание договора по НА № 145, т. III, per. №
1950, дело № 624/11.09.2003г. на
нотариус per. №
226, и я упражняват от неговото сключване и понастоящем, като владението им е
добросъвестно, упражнявано непрекъснато, явно, необезпокоявано и несъмнително в
продължение повече от пет години, считано от 11.09.2003 г., и е продължило и
след сключването на изцяло привидния договор по НА № 70/2005г., като не е
отстъпвано на мнимите приобретатели Г. и Д. Д..
Твърдят още, че в периода от придобиването на имота до лятото на 2005 г. са
извършили значителни подобрения в жилищната сграда, състояща се от избен етаж,
изразяващи се в цялостен ремонт на същата, както и подобрения в дворното място,
различни от тези, предмет на признатото право на задържане с решението по гр.д.
№1079/2009г. на ВОС. Твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност чрез добросъвестно владение и с
изтичане срока на кратката придобивна давност
11.09.2008 г. правата на трети лица, вкл. на Р. Я. и И. Я. е погасено, поради
което към датата на предявяването на иска ищцата не се легитимира като
собственик на идеална част от имота на сочените от нея придобивни
основания. Заявяват, че към 11.09.2008 г. с изтичане на срока на давността
имотът е придобит от добросъвестните му владелци, с което нейното право на
собственост и това на наследодателя ừ И. Я. се е погасило. В условията на
евентуалност се позовават на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
1079/2009г. на ВОС, с което е признато право на задържане, до заплащане от
ищците на сумата от 6252.32 лв. Заявяват още, че оспорват и размера на претендираното обезщетение, което е значително над средния
пазарен наем за процесния имот. Молят съда да отхвърли предявения иск, като
претендират сторените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
С решение № 420 от 08.12.2008 г. на ДРС по гр.д. №
150/2007г., частично потвърдено с
решение № 889 от 29.06.2010г. на ВОС, влязло в сила на 21.11.2011г., е потвърдено в
частта му, с която е отхвърлен иска на Р. С. К., ЕГН **********, Г. С.Я., ЕГН
********** и И.С.Я., ЕГН ********** срещу А.Х.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН
********** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151,
кв.26 по плана на с. К., общ С., обл. Варненска,
целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения, като
продажбата е оформена с НА № 145, т. ІІІ, регистър 1950, дело № 624/11.09.03 на
нотариус Ал. Никитов, рег. № 226 на НК, действащ в
района на ДРС, поради липса на съгласие, основание и предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както и в частта му, с която
Г.Д. Д., ЕГН ********** /заместен в хода на въззивното производство от своите наследници - Д. Г.Д., ЕГН
********** и А. Г.Д., ЕГН **********/ и Д.В.Д., ЕГН **********, са осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението върху 3/5 ид.ч.
на Р. С. К., ЕГН **********, Г. С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН **********
върху следния свой недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151,
кв.26 по плана на с. К., общ С., обл. Варненска,
целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения, на осн. чл. 108 от ЗС. Отменено е решение № 420/08.12.2008г.
(поправено с решение № 43/08.04.2009г.),
постановено по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в частта, с която е
отхвърлено възражението на Г.Д. Д., ЕГН **********
/заместен в хода на въззивното производство от своите
наследници - Д. Г.Д., ЕГН ********** и А. Г.Д., ЕГН **********/ и Д.В.Д., ЕГН
********** против Р. С. К., Г.С.Я и И.С. Я. за заплащане на обща сума в размер
до 6252.32лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на
имота, представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ
ІІ-151, кв.26 по плана на с. К., общ С., обл.
Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, вследствие извършените подобрения и
право на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн. чл. 72 от ЗС и вместо него Р. С. К., ЕГН **********, Г.
С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Д.
Г.Д., ЕГН **********, А. Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** сумата
от общо 6252.32 /шест хиляди двеста петдесет и два лева и тридесет и две
ст./лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота,
представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26
по плана на с. К., общ С., обл. Варненска, целият с
площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него
сграда и подобрения, вследствие извършените подобрения, представляващи
изграждане на кладенец с бетонови пръстени и дълбочина от 11 м. и изграждане на
Г-образен навес с каменен зид с дебелина 0.60м. и с площ от 60 кв.м., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС. Признато е в полза на Д. Г.Д.,
ЕГН **********, А. Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** правото на
задържане за предаване владението на 3/5 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо
УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с. К., общ С., обл.
Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, до заплащане на сумата от общо 6252.32
/шест хиляди двеста петдесет и два лева и тридесет и две ст./лв. от Р. С. К.,
ЕГН **********, Г. С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** на Д. Г.Д.,
ЕГН **********, А. Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН **********, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС. Потвърдено е решение №
420/08.12.2008г. (поправено с решение № 43/08.04.2009г.),
постановено по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в частта, с която е
отхвърлено възражението на Г.Д. Д., ЕГН **********
/заместен в хода на въззивното производство от своите
наследници - Д. Г.Д., ЕГН ********** и А. Г.Д., ЕГН **********/ и Д.В.Д., ЕГН
********** против Р. С. К., Г.С.Я и И.С. Я. за заплащане на горницата над
сумата от общо 6252.32лв. до общо 12420лв., представляваща сумата, с която се е
увеличила стойността на имота, представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м.,
съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с. К., общ С., обл.
Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, вследствие извършените подобрения,
представляващи изграждане на кладенец с бетонови пръстени и дълбочина от 11 м.
и изграждане на Г-образен навес с каменен зид с дебелина 0.60м. и с площ от 60
кв.м., на осн. чл. 72 от ЗС
С Определение № 71 от
27.01.2011г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на соченото решение на ВОС.
Видно е от
представеното копие на НА № 156, т. І, дело № 349/14.08.81г. на
председателя на ДРС, че въз основа на извършена обстоятелствена проверка С.Г.Я.
е признат за собственик на дворно място от 2 420 кв.м., представляващо
парцел ІІ-49, кв. 24 по плана на с. К., Варненско, заедно с построената в
мястото къща, при граници на имота: от две страни улици, С. Ж. К. и наследници
на А. В. А..
От представено на л. 34 удостоверение за наследници
на Б.И. Я. /починала на 01.11.84г./ се установява, че наследници са децата й:
Н. С. Я., Р. С. Я., Г. С.Я., И.С.Я. и В..
От представено удостоверение за наследници издадено
на м.08. 2003г. се установява, че наследници на С.Г.Я. /поч.
на 15.06.84г./ са Н. С. Я., Г.С.Я и И.С. Я..
От представено на л. 31 удостоверение за наследници
на С.Г.Я. /поч на 15.06.84г./ се установява, че
наследници са децата му Н. С. Я., Р. С. Я., Г. С.Я., И.С.Я. и В..
На 22.08.03г. в
гр. Девня Н.
С. Я., Г.С.Я и И.С. Я. са
сключили договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, по
силата на която си поделили поземлен имот пл. № 151 с площ от 2780 кв.м., кв.
26 на с. К., ведно с построената в същия жилищна сграда и подобрения, както
следва: в дял на Н. Я. е поставено дворно място с площ от 1030 кв.м.,
съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от
1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения; Г. Я. е получил в дял дворно
място с площ от 860 кв.м., съставляващо част от ПИ ІІІ-151, целият от 910 кв.м.
с неуредени регулационни сметки, в кв. 26 по плана на с. К., а И. Я. е получил
в дял дворно място с площ от 890 кв.м., съставляващо част от ПИ VІ-151, целият
от 970 кв.м. с неуредени регулационни сметки, в кв. 26 по плана на с. К..`
На 11.09.03г. Н. Я. е продала на сина си А.Х.А. и снаха си Е.М.А. дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения, като продажбата е оформена с НА № 145, т. ІІІ, регистър 1950, дело № 624/11.09.03 на нотариус Ал. Никитов, рег. № 226 на НК, действащ в района на ДРС.
На 17.09.05г.
А.Х.А. и Е.М.А. продали на Г. и Д. Д. описаното по-горе дворно място с площ от
1030 кв.м.,
съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от
1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения за сумата от 10 000лв., като
продажбата е оформена с НА № 70, т. ІІІ, регистър 1838, дело № 463/17.08.05 на
нотариус В. Майсторов, рег. № 465 на НК, действащ в
района на ДРС.
С решение на ДРС, влязло в сила на 07.10.05г., Н. С.
Я. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 314 от НК –
подаване на заявление с неверни обстоятелства, при което е станала причина за
издаването на удостоверения за наследници на С.Г.Я. №18.
Видно от
представено по делото копие от удостоверение за граждански брак № 133831 А.Х.А.
и Е. М. С. са сключили граждански брак на 18.12.1977г.
С решение
№275/14.11.2011г. по гр.д.
№ 917 /2011г. на ДРС прoгласява за нищожен, като
изцяло привиден договор от 17.08.2005г., обективиран в
нотариален акт № 70 том ІІІ, дело 463 от 2005 г. на нотариус В.М.ГР.Д., рег. № 465 на НК, вписан в Служба по вписванията вх.рег.
№ 2844 от 18.08.2005г., акт № 69, том ІХ, дело 1711/2005г. по силата на който А.Х.А. ЕГН ********** и Е.М.А. ЕГН ********** са продали на Г.Д. Д. ЕГН ********** и Д.В.Д. ЕГН ********** следният недвижим
имот: дворно място с площ от
1030 кв.м., представляващо
част от УПИ ІІ -150, целият с площ 1100 кв.м. с неуредени
регулационни сметки в кв.26
по плана на с. К. общ. Суворво,
Варненска област, заедно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда и навес с оградни стени, при граници:
от две страни
улици, поземлени имоти №№
ІІІ-151 и І-150 за уговорената между страните продажна цена в размер на 10 000 лева, на основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, по иска
на А.Х.А. ЕГН ********** и
Е.М.А. ЕГН ********** и двамата с адрес
*** срещу Д.В.Д.,
Д.Г.Д. и А. Г.Д. и тримата с адрес ***.
Видно
от удостоверение за наследници №34/2007г. /л.27 от гр.д. 150/07г. на ДРС/ Н. С.
Я. ЕГН ********** е починала на 10.05.2007г. и е оставила като наследник
А.Х.А.-син.
Видно
от удостоверение за наследници № 21994/12.08.2013г. И.С.Я. е починал на
09.07.2013г. и е оставил като наследници
Н. С. Я., починала на 10.05.07г. и оставила като наследник А.Х.А.-син, Г.
С.Я.-брат, В., починал 26.08.2010г., наследен от дъщеря си Б.В.Б. и Р. С. К..
От заключението на в.л. по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза с вх. № 861/25.02.2014г.,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, оспорено от ответниците, се установява, че в УПИ ХІ-114 в
кв.13 по плана на с. К. община С. има построена жилищна сграда с приземен и
жилищен етаж със застроена площ 66 кв.м. и РЗП 132 кв.м. На жилищната сграда е
направен основен ремонт, с PVC дограма, измазана външно, тераса с теракот и
парапети. В югоизточната част е построен навес с две оградни
стени-барбекю със застроена площ 48 кв.м. В
северозападната част на имота е построен гараж с площ от 52 кв.м., зад къщата
има и стопанска постройка, имота е ограден откъм улицата с висока каменна
ограда 2.00м. и дървени порти. Изгрaдени са дворни настилки бетон,
озеленено с райграс. В имота има трайни насaждения- 2бр. асми на конструкция-5
год., слива джанка-5 год., 3 бр. орех-5 год., 3 бр. праскова-4 год., 4 бр.
ябълки-4 год., 2 бр. ябълки-7 год. Средният пазарен наем за имота от
24.09.2010г. до 19.03.2013г. е 6147 лв. за ¼ от имота е 1537 лв.
Стойността на пропуснатите ползи за ¼ от имота в с.К. за периода от
24.09.10г. до 19.03.2013г. е 1540.64 лв.
От заключението на в.л. по
назначената по делото повторна съдебно-техническа експертиза от 16.05.14г.,
уточнено със заключение от 31.10.14г., се установява, че стойността на
пропуснатите ползи от добивите от трайните насаждения е 1597,50 лв. В периода от 24.09.2010г. до 19.08.2013г. за ищцовата страна ¼ от добивите е в размер на
399.38лв. Средният пазарен наем на имота за периода 24.09.2010г. до
19.08.2013г. на процесния имот е 9524.80 лв. За
¼ от имота наема е 2381,20лв. Средният наем само на дворното място за
периода 24.09.2010г. до 19.08.2013. на процесния имот
е 487,40 лв. За ¼ от имота наемът е 121,85 лв.
Съдът не възприема даденото заключение по СТЕ от 16.05.14г., уточнено със заключение от 31.10.14г., тъй като за изготвянето
му са ползвани
данни за сравнение имоти в с. А.,О.И К., също така съществуват
противоречия относно възрастта на плодните
дръвчета и момента в които те дават
плод, чиято стойност се отчита.
Съдът възприема заключението по СТЕ вх.№861/25.02.2014г., тъй като при изготвянето
му са взети
предвид данни за имоти в община
С. и същото е дадено обективно и пълно.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели К. и Т. се установява, че К. е лицето
издало удостоверението за наследници
с невярно съдържание, той излага че А. винаги придружавал майка си, а свидетелката Т., излага че при
доброволната делба е присъствал А.А.. Тогава още е бил повдигнат въпроса защо Р. и В. не участват при делбата. Съдът възприема
показанията на свид. Т. където излага че
от 2003г. до момента А. ползвал имота, въпреки фиктивната сделка която имал със
своя кръсник. Покойния вуйчо И. не допускал роднините до имота.
От показанията на свид. С. се установява, че през
2003г. вторият етаж от къщата в имота бил съборен и построен наново от А.. Д. и
съпругът й от около 2 години не са посещавали имота. От показанията на
свидетеля Р. се установява, че майката на А. е живяла в къщата, която била
съборена. След 2003г. Наско почнал да строи, направил една плоча, втора. Преди
това не можело да се живее, капело.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по чл.108 от ЗС е
необходимо да се докаже: 1. че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска,
2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3. че ответникът
владее или държи вещта без основание.
Процесният недвижим имот,
представляващ УПИ ІІ-151, кв. 26 по плана на с. К., одобрен през 1987г. e бил собственост
на С.Г.Я., /НА №156/81г./ След неговата смърт този имот е останал в наследство
на Н. С. Я., Р. С. Я., Г. С.Я., И.С.Я. и В.. Видно при извършената доброволна
делба на 22.08.03г. на имоти от общия наследодател С.Г.Я. , не са взели участие
Р. Я. и И. Я., поради което извършената с този договор делба е изцяло нищожна
на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН. Поради което и УПИ ІІ-151 в кв. 26 на с. К.,
е останал в съсобственост на петимата сънаследници и
при равни квоти съгл. чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Съответно извършената разпоредителна сделка от Н. С.
Я. в полза на А. и Е. А. е действителна. Налице е действителен договор, сключен
на правно основание и с възможен предмет.
Тъй като никой не може да прехвърли повече права от колкото притежава,
то договора за покупко-продажба на имота, оформен с НА № 145/03г. на нотариус с
рег.№ 226 е действителен, но продадения на А. имот всъщност включва само обема
от права, притежавани от продавачката Н. Я. – само 1/5 ид.ч.
от имота.
За да бъдат А.
добросъвестни владелци, следва да са налице критериите на чл. 70, ал. 1 от ЗС.
А. са закупили имота от Н. Я. на
11.09.2003г. и оттогава го владеят.
Владението е основано на договор, сключен в предписаната от закона форма
. Следва да се изсладва, дали А. са знаели, че Я.
притежава само 1/5 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния УПИ. Доколкото купувача А.А. е син на продавача Н. Я., то същият е знаел за наличието
на съсобственост и че имота е наследствен. Това обстоятелство се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Т.. К. е лицето издало
удостоверението за наследници с невярно съдържание излага, че А. винаги
придружавал майка си, а свидетелката Т., излага че при доброволната делба е присъствал
А.А.. Тогава още е бил повдигнат въпроса защо Р. и В.
не участват при делбата.
Дори и да се
приеме, че купувачите не са знаели, че купуват от несобственик, то същите са
прехвърлили имота с НА 70/05г. на Г. и Д. Д.. Срещу тях е уважен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, поради което ответниците по
делото А. не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна
давност, тъй като ДРС с Решение №275/14.11.2011г.
е обявил сделката за нищожна.
Нещо повече неговата майка Н. Я. е била обвиняема, а от
21.09.05 г. и подсъдима по НОХД за извършване на документно престъпление,
свързано с невярно заявяване на кръга от наследниците на своя баща и издаване
на удостоверение за наследници, което е послужило по-късно и за снабдяване с
КНА. Ето защо, ответниците
А. и Е. А. не са придобили процесния имот по давност
в периода от 11.09.2003г. до 11.09.2008г.
По
делото не се спори, че имотите се владеят
от ответниците А.Х.А. и Е.М.А., както към
датата на завеждане на ИМ, така и понастоящем същите упражняват фактическа власт върху имота .
Предвид
наличието на установена съсобственост върху процесните
имоти между ищците и ответниците по ревандикационния
иск и твърденията, че ответниците владеят имотите, то
упражняването на фактическа власт върху съответните ид.ч.,
който те държат като свои се явява без основание.
Предвид
изложеното предявеният ревандикационен иск следва да
бъде уважен до размера на установеното право на собственост на ищцата, а именно
1/5 ид.ч. за всеки един от преките наследниците на
С.Г.Я.. В случая ищцата Р.К. е пряк
наследник видно от удостоверение за наследници №64/05г./л.31 от делото/ и
съответно е собственик на 1/5 ид.ч. от имота. Като
наследник на И. Я. ищцата е придобила ¼ ид.ч.от
неговия дял от 1/5 ид.ч., поради което и предявения
иск следва да се уважи в посочения размер от 1/4 ид.ч.от
процесния имот.
По предявената от ищцата претенция по чл.31 ал.2 от ЗС:
Съгласно чл. 31, ал.2 от Закона за
собствеността, когато общата вещ се
ползва само от някой от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която ги е лишил,
от деня на
писмената покана. В представените по делото нотариални покани е видно, че същите са адресирани до
Д.В.Д., А. Г.Д. и Д. Г.Д. и съответно същите са получени от тези лица. С поканите изрично е поискано месечно обезщетение за самостоятелното ползване на целия съсобствен
имот за 3/5 ид.ч. в размер на 750лв. месечен наем. Получени съответно на 24.09.2010г.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска то сумите 50+348.60 лв. д.т., 160+160 лв. за СТЕ или
общо 718,60 лв, т.е. следва да се присъди сумата
147,30 лв. Разноски за адв.възнаграждение не се
присъждат, тъй като липсват доказателства същото да е изплатено в брой или по
банков път.
Водим от
гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА А.Х.А. ЕГН ********** и Е.М.А. ЕГН ********** и двамата с адрес *** да
заплатят на Р. С. К. ЕГН ********** сумата 147,30 лв. /сто четиридесет и седем
лева и 30 стотинки/ на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.