М О Т И В И
към
присъда по НОХД №
1754 / 2020 г.
по описа на РС – Варна,
постановена на 23. 06. 2020 г.
Подс. Т.К.Д., ЕГН : **********,***, българин, български гражданин, основно
образование, неженен, работи, осъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че през периода 05.
06. 2019 г. - 06. 06. 2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи
- 3 бр.
кутии шоколадови
бонбони „Мерси“ 250 гр., 1 бр. натурален шоколад, 2 бр. луканка
„Орехите“ телешка вакуумирана, 1 бр. шоколадови бонбони
„Мерси“ 250 гр. селекция, 1 бр.
буркан „Нескафе
– Голд“, всичко на обща стойност
62. 03 лв. /шестдесет и два
лв. и три ст./, от
владението на Ц. С. Ж., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на РП – Варна поддържа
така възведеното обвинение. Счита, че
извършеното от подсъдимия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в
хода на производството доказателства, както
и направените
самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли съда да му наложи наказание при
приложение на чл. 54 от НК, към минималния размер, чийто изпълнение да бъде
отложено с минимален срок.
Подсъдимият по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение, по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК, е приел самопризнанията и доколкото последните кореспондират
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли съда да му наложи
по – ниско наказание.
Защитата изразява
становище, че на подзащитния й следва да бъде наложено наказание при приложение
на чл. 54 от НК, ориентирано към към минималния размер, чийто изпълнение да
бъде отложено с минимален срок.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
„П.п.“ ЕООД стопанисвал
търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна. На 05. 06. 2019 г. подс. Т.К.Д.
посетил този обект, като от стелаж взел 2 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“.
Същите скрил в дрехите си и напуснал обекта без да ги заплати. По – късно на
същата дата посетил същия обект, от стелаж взел 2 бр. луканка „Орехите“,
телешка, вакумирана, скрил ги в дрехите си и напуснал обекта без да ги заплати.
На 06. 06. 2019 г. отново посетил този обект, от стелаж взел 1
бр. натурален
шоколад, 2
бр. шоколадови
бонбони „Мерси“, 1 бр. буркан „Нескафе – Голд“, скрил същите в дрехите си,
като напуснал обекта без да ги заплати. Действията му били заснети от монтирани
в обекта камери. След оперативно – издирвателни мероприятия извършителят бил
установен, като по случая било образувано наказателно производство.
Съдебно – оценителна
експертиза : пазарната оценка на инкриминираните вещи е в размер на 62. 03 лв.
/шестдесет и два лв. и три ст./.
Съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна
експертиза : резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод,
че е заснето едно и също лице – Т.К.Д., ЕГН : **********.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за
установена като се позовава на направените самопризнания на подс. Т.К.Д. по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл.
283 от НПК, а именно : показанията на свид. Ц. С.
Ж., съдебно – оценителна експертиза, съдебно – видео – техническа – лицево –
идентификационна експертиза, протокол за доброволно предаване, протокол за вземане
на образци за сравнително изследване, справки.
Показанията на свидетелите
съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето наказателно
производство. Същите дават данни относно авторство, предмет, начин на
извършване.
Изготвените и приети по
делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите
изясняват стойност на отнетото и авторство. Следва да се акцентира на
изключителните професионализъм и авторитет с които се ползват вещите лица, както
и да бъде отбелязано, че заключенията им са в пълен унисон с доказателствата по
делото.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото. Същите допринасят за изясняване на обективна и субективна
съставомерност.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
Съдът намира за безспорно
установено, че подс. Т.К.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
От обективна страна категорично се установи, че през
периода 05. 06. 2019 г. – 06. 06. 2019 г. в гр. Варна, подсъдимият чрез своите
действия е отнел чужди движими вещи - 3 бр. кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ 250 гр., 1 бр. натурален
шоколад, 2 бр. луканка „Орехите“
телешка вакуумирана, 1 бр. шоколадови
бонбони „Мерси“ 250 гр. селекция,
1 бр. буркан
„Нескафе – Голд“, от владението на Цанко Славов Желязков. По този начин е прекъснал
владението му върху същите, установявайки трайна фактическа власт върху тях. Съдът намира
за безспорно установено авторството на деянията на подсъдимия по така възведеното му обвинение. Установени по безспорен
начин са и квалифициращите обстоятелства, обусловили посоченото обвинение. Доколкото
в процесния случай са налице повече от едно деяние, които
са еднородни, извършени в кратък период от време,
при относителна една и съща обстановка
и по отделно осъществяват състава на едно и също
престъпление и безспорно при една и съща
форма на вина, то е налице
продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал.
1 от НК. С оглед стойността
на отнетите вещи и вредните
последици, които са не само имуществените,
а и тези които се причиняват на
обществото съдът счита, че в случая
не може да
се приеме, че деянията не са причинили и не са били в състояние да причинят сериозни вреди.
Освен стойността на вещите следва да се вземе
предвид и упоритостта при извършването, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието. Горното
съдът прие въз основа на кредитирания по делото доказателствен материал.
От субективна
страна деянията са
извършени умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида
и последователността на действията му.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин.
Относно вида и размера на наложеното :
Съгласно императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, ако постанови
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 58 А от НК. Но за да бъде
индивидуализирано същото следва да се отчетат обществената опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете направени самопризнания, съдействащи за разкриване
на обективната истина, изразени искрени съжаление и критичност към извършеното,
установени трудови навици, като отегчаващи такива дързост при извършване, като
подбуди – стремеж към придобиване на чужди движими вещи по неправомерен начин,
слаби морално – волеви задръжки. В обобщение на горното съдът счита, че то води
до извода за сравнително невисока обществена опасност на деец и деяния.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но не при изключителни или многобройни такива. Съобразявайки
принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед
приетото от съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, както
и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за
постигане на тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на
обществото за пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на
обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които
пък от своя страна ще въздействат предупредително върху другите членове на
обществото. В този смисъл съдът счете за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 58 А, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода“,
ориентирано към минималния размер – шест месеца, което редуцира с 1 / 3,
респективно наложи такова в размер на четири месеца. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения съдът счита, че не е
наложително наложеното да се търпи ефективно. Поначало при решаване на въпроса
за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК, съдът
следва да се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да
прецени дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на
този институт. Може да се приеме, че е налице желание от страна на подсъдимия за
промяна, която да бъде доказана в обществото. Предвид горното съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана,
но и наказанието не би съответствало на тежестта на извършеното. Така наложеното
дава възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него. Съдът прецени,
че наказание в такъв размер би се оказало достатъчно за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от
НК, с оглед особеностите на конкретните деяния и деец. Съдът намира,
че същото ще принуди
подсъдимия да преомисли отношението
си към обществените
отношения в областта на
личната собственост, грубо нарушени в конкретния случай.
Подсъдимият беше осъден
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД – МВР – Варна сумата от 596. 54 лв. /петстотин деветдесет и шест лв. и петдесет и четири ст./,
представляваща направени по делото разноски.
Веществените доказателства – 1 бр. пълномощно /копие/, 1 бр.
диск, бяха отнети в полза на държавата, като след влизане на присъдата в
законна сила следва да останат към материалите по делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :