№ 22
гр. Разград, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500011 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Н. Б. против Решение № 193/ 09. 12. 2022 г. по гр.
д. № 689/ 22 г. по описа на РС Кубрат в частта, с което съдът е отхвърлил исковете на
въззивника за изменяване размера на издръжките от 140 лева до размера над 220 лв.
месечно. Изложени са доводи, че обжалваното решение в отхвърлителната част за разликата
от 220 лева до предявените размери от 320 лева е необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна М. М. Ш. чрез пълномощник е подал писмен отговор на
въззивната жалба. Заявява становище, че жалбата е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а депозираната жалба срещу него, разгледана по същество се явява
неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че с
Определение № 361/ 22.12.2017 г. по гр. дело № 677/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат е
1
одобрена спогодба, според която бащата М. М. Ш. се е задължил да плаща за издръжката
ежемесечно на всяко от децата по 140.00 лева, считано от 02.11.2017 г., до изменение на
обстоятелствата. Детето Н. понастоящем е на 10 – годишна възраст, ученик в IV – ти клас, а
детето А. е на 13 години – ученичка в VII–миклас. От момента на постановяване на
предишния размер на издръжка е минал продължителен период от време от 5 години, през
който нуждите на децата от издръжка, с оглед на тяхното психическо и физическо
израстване безспорно са се увеличили. Брутното месечно трудово възнаграждение,
получавано майката е в размер на 852 лв., а на бащата е в размер на 804 лева.
Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи.
И двамата родители нямат задължения за издръжка към други лица от същия ред.
Майката живее в общинско жилище и заплаща месечен наем в размер на 37 лева, а бащата
живее в наследствен имот.
За задоволяване на нуждите на децата Н. и А., с оглед на тяхната възраст и
свързаните с това потребности от храна, облекло, учебни пособия и други, е необходима
издръжка общо в размер поне на 320 лева за всяко от децата.
Съобразявайки изложеното, при тези възможности на родителите да заплащат
издръжка на децата, съобразявайки и възрастта и потребностите на последните, районният
съд обосновано е определил бащата да заплаща издръжка в размер на 220 лева месечно, а
останалата част до размера на 100 лева да се поеме от майката. Отчетено е, че тя полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, което изисква
значителни усилия и време. Следва да се вземе предвид, че майката получава по-високи по
размер доходи от бащата. Заплащането на издръжка в размер по-висок от 220 лева месечно
за всяко от децата, би съставлявало голямо затруднение за него, предвид възможностите му
и необходимостта от задоволяване и на неговите основни жизнени потребности. С така
определените размери се постига баланс между интересите на търсещия и дължащия
издръжка.
По излжените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването за
неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до
неправилен извод, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички изложени доводи, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193/ 09. 12. 2022 г. по гр. д. № 689/ 22 г. по описа на РС
Кубрат в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на въззивника Н. Н. Б., действаща като
майка и законен представител на малолетните си деца А. М. М. и Н. М. М. за изменяване
размера на издръжките над 220 лева - за разликата до предявените размери от 320 лева, като
неоснователни и недоказани.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3