Р Е Ш Е Н И Е
№
/ ….2021 година, гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди
и двадесет и първа година, Административен съд – Варна, IV- ти касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ПЕНКА
МИХАЙЛОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР А., като разгледа
докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к.
адм. д. № 2398 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на
МВР – Варна, представлявано от ст. комисар А. С. М. -директор ОД на МВР –
Варна, чрез старши юрисконсулт К. Л. А. , срещу Решение № 636/04.10.2021
година, постановено по АНД № 2436/2021 година по описа на Районен съд-Варна, V
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 442а-60/20.05.2021г.,
издадено от Д. С. П. – директор на ОД на МВР - Варна, с което на Д.С.А., ЕГН **********,
на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.209а ал.1 от
Закона за здравето.
В касационната жалба се поддържа, че решението на
ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по
чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата
обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква се, че
доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на НП.
Ответната страна- Д.С.А. в писмен отговор оспорва
жалбата. Счита, че деянието отговаря на критериите за маловажност- чл.28 ЗАНН.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество за основателна.
С
обжалваното Наказателно постановление № 442а-60/20.05.2021г., издадено от Д. С.
П. – директор на ОД на МВР - Варна, на Д.С.А., ЕГН **********, на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за
здравето.
От
фактическа страна е установено, че на 23.04.2021 г. около 10:00 часа Д. Н. -
старши полицай в полицейски участък Белослав и Аврен към Четвърто РУ при ОД на
МВР Варна при обход на района в гр.Белослав на ул.“Кирил и Методий“ в магазин
за закуски „Д. “ забелязал лицето Д.С.А., което извършвало покупка и било без
маска в обекта.
На
23.04.2021г. Д. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия АА бл.№ 680001, № 442а-60 на въззивника за това, че на 23.04.2021 г.
около 10:00 часа в гр.Белослав на ул.“Кирил и Методий“ в магазин за закуски „Д.
“ като клиент не ползва задължителна предпазна маска, която да прикрива устата
и носа съгласно министерска заповед № РД 01 -51 / 26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването. Актосъставителят не посочил коя материалноправна норма е
нарушена от А. с деянието му, само е отразил, че е нарушена заповед № РД 01-51/
26.01.2021г. Впоследствие е издадено НП, според което е нарушен чл.209а ал.1 от
Закона за здравето вр. т.7 от заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, изд. по реда на чл.63 ал.4 от Закона за здравето.
Липсва
спор от фактическа страна.
За
да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че:
1/ в АУАН не е посочена материалноправната
норма, която е нарушена;
2/ в АУАН и НП е записано, че А. не е изпълнил
въведените с точка 7 от заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закона за здравето,
като след като се е намирал в закрито обществено място не е поставил защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което виновно е нарушил
чл.209а от Закона за здравето.
Конкретно
посочената като нарушена разпоредба на чл.209а ал.1 от Закона за здравето не
съдържа състав на административно нарушение. Ако се приеме, че същата е
бланкетна, тя следва да съдържа разпоредба на правна норма от друг нормативен
акт, която е била нарушена и към която препраща. Тази препратка не би могла да
бъде към заповед, включително и на министър, доколкото по правната си природа
този акт няма нормативен характер.
Така
постановеното решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на ВРС за допуснати процесуални
нарушения.
В
НП са цитирани разпоредбите на чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето, както и Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на
министъра на здравеопазването, въвеждаща изискване всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице. Посочена
е и административнонаказателната разпоредба на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ, която свързва налагането на санкция в случаите на
нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал. 1
или ал. 2 от ЗЗ
с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Въз основа на
изложеното, касационната инстанция приема, че е налице правилна квалификация на
нарушението и правилно словесно описание на административното нарушение.
Не
се установява констатираното от въззивната инстанция съществено нарушение на
процесуалните правила. Съставеният АУАН
е надлежно оформен и съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. описание на
нарушението, което е възпроизведено в процесното НП.
В
настоящото производство по реда на ЗАНН е недопустима инцидентна проверка
относно реда за издаване на заповеди на Министъра на здравеопазването на осн. чл.63 ал.4 от ЗЗдр. Докато в отделен процес един административен
акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият
стабилитет следва да бъде зачитан -реш. № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС. Заповедта
на Министъра на здравеопазването представлява общ административен акт, който
подлежи на самостоятелно оспорване по различен процесуален ред и правила.
Конституционният съд в реш. № 14/2014г. по к. д. № 12/2014г. изрично заключава,
че „законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен
съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените
правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в
друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във
всичките ѝ аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените
неблагоприятни последици“. В този смисъл са неоснователни разсъжденията на
въззивната инстанция относно правния характер на заповедта и произтичащите от
нея нарушения във вр. с чл. 209а ЗЗдр.
Следва
да се посочи, че в случая вмененото нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН. Наказанието е определено в минималния размер.
Като
е стигнал до друг правен извод, ВРС е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал. 5 от ЗАНН в размер на 80 лв.
Водим
от горното, Варненският административен съд, четвърти касационен състав, на
основание чл.222, ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 636/04.10.2021 година, постановено по АНД № 2436/2021 година по описа на
Районен съд-Варна, V състав
и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 442а-60/20.05.2021г., издадено от Д. С. П. – директор на ОД на
МВР - Варна, с което на Д.С.А., ЕГН **********, на основание чл.209а ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за извършено нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Д.С.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1…… …
2………