М О Т И В И
Обвинението срещу подс.Л.К.Ч.
е по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК за това, че на *.06.2020 година в град
Сливен чрез подаване на жалба до Административния ръководител на Районна
Прокуратура град Сливен с копие до Инспектората на ВСС на РБ е разгласил
позорни обстоятелства за К.Г.С. – Х. в качеството и на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1 т. 1 б. „ А „ НК -
Прокурор в Районна прокуратура град Сливен - по повод изпълнение на
службата и – извършила дисциплинарни
нарушения съгласно чл. 201, ал. 2 изр. 2 НПК като не е изпълнила задълженията
си незабавно да изпрати получената жалба до ОП град Сливен , умишлено забавила
жалбата с цел да не реализира правата си по чл. 200 изр. 2 НПК, с действията си
накърнила престижа на съдебната власт, което е нарушение на чл. 307, ал. 3 т. 3 ЗСВ .
Подсъдимият в с.з. не се
признава за виновен. Лично той и защитникът му – адв. И.– пледират за
постановяване на оправдателна присъда, поради не осъществен състав на
престъплението от обективна и субективна страна.Представят и писмени защити , в
които аргументират тезите си.
Частният тъжител чрез повереника си адвокат
М. К. поддържа обвинението.
Граждански иск не е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
Производството е по реда на чл. 80 и
следващите от НПК.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Тъжителят К.Г.С. – Х. заемала длъжността
„ Прокурор в РП „ в РП град Сливен.Същата била определена за наблюдаващ
прокурор по ДП с обвиняеми К и Ш / майка на подс. Л.Ч./.Те упълномощили за свой
защитник подс. Л. Ч., който бил вписан като адвокат и упражнявал адвокатска
професия.
На 03.06.2020 г. подс. Ч. в качеството си
на защитник на обвиняемите подал жалба до РП град Сливен против постановлението
за привличане на обвиняем.В качеството си на наблюдаващ прокурор тъжителят С. с
постановлнеие от 08.06.2020 г. се произнесла като оставила жалбата без
уважение.
Против постановлението от 08.06.2020 г.
на РП град Сливен подс. Ч. в качеството си на защитник подал жалба до ОП град
Сливен чрез РП град Сливен, която с резолюция на административния ръководител
от 10.06.2020 г. била разпределена на наблюдаващия прокурор С..Във връзка с
постъпилата идентична жалба в ОП град Сливен прокурор Сяров от ОП град Сливен
изискал от РП град Сливен с писмо от 10.06.2020 г. материалите по ДП.
Тъжителят С. изискала устно / по телефона
/ от дознателя ДП и още на следващият ден / *.06.2020 г. / с писмо
изпратила жалбата до ОП град Сливен.След
постъпване на ДП на *.06.2020 г. в РП град Сливен, делото било окомплектовано и
на следващият ден 12.06.2020 г. прокурор С. *** и ДП със съответното
становище.На 15.06.2020 г. прокурор Сяров от ОП град Сливен потвърдил
постановлението от 08.06.2020 г. на РП град Сливен.
На *.06.2020 г. до административния
ръководител на РП град Сливен постъпила
жалба вх. №2670/2019 г. подписана от подс. Ч.
/ в качеството му на адвокат / с копие до Инспектората на ВСС на РБ.В жалбата
подс. Ч. твърди, че тъжителят С. в качеството си на наблюдаващ прокурор
извършила дисциплинарни нарушения съгласно чл. 201, ал. 2 изр. 2 НПК като не е
изпълнила задълженията си незабавно да изпрати получената жалба до ОП град
Сливен , умишлено забавила жалбата с цел да не реализира правата си по чл. 200
изр. 2 НПК, с действията си накърнила престижа на съдебната власт, което е
нарушение на чл. 307, ал. 3 т. 3 ЗСВ .
По повод постъпилата жалба
административният ръководител на РП град Сливен образувал преписка, извършил
проверка и поради неоснователност на жалбата и липса на извършено дисциплинарно
нарушение по-късно я прекратил със Заповед № РД-19-04/10.07.2020 г.
Описаната фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства -
Молба от М.В/Ш от
02.06.2020 г.; Молба от М.И.К от 02.06.2020 г.; Постановление от 03.06.2020 г.
на наблюдаващия прокурор до M[; Постановление от 03.06.2020 г. на наблюдаващия
прокурор до MK; Жалба от 03.06.2020 г. от MK; Жалба от 03.06.2020 г. от M[;
Постановление от 08.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор до M[; Постановление от
08.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор до MK; Жалба от 10.06.2020 г. от MK и M[;
Писмо от 10.06.2020 г. на ОП – Сливен; Писмо от *.06.2020 г. на наблюдаващия
прокурор, с което изпраща жалбата до ОП – Сливен; Постановление от 15.06.2020
г. на наблюдаващия прокурор до З С; Писмо от 12.06.2020 г. на наблюдаващия
прокурор до ОП – Сливен; Постановление от 15.06.2020 г. на ОП — Сливен Заверено
копие от молба от М.В/Ш от 02.06.2020 г.; Заверено копие от молба от М.И.К от
02.06.2020 г.; Заверено копие от постановление от 03.06.2020 г. на наблюдаващия
прокурор до M[; Заверено копие от постановление от 03.06.2020 г. на наблюдаващия
прокурор до MK; Заверено копие от жалба от 03.06.2020 г. от MK; Заверено копие
от жалба от 03.06.2020 г. от M[; Заверено копие от постановление от 08.06.2020
г. на наблюдаващия прокурор до M[; Заверено копие от постановление от
08.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор до MK; Заверено копие от жалба от
10.06.2020 г. от MK и M[; Заверено копие от писмо от 10.06.2020 г. на ОП —
Сливен; Заверено копие от писмо от *.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор, с
което изпраща жалбата до ОП – Сливен; Заверено копие от постановление от
15.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор до З С; Заверено копие от писмо от
12.06.2020 г. на наблюдаващия прокурор до ОП – Сливен; Заверено копие от
постановление от 15.06.2020 г. на ОП – Сливен;
жалба изпратена
на 10.06.2020 година до адм. ръководител на РП Сливен с вх. №2670/2019 година;
заповед № РД-19-04/10.07.2020 година на и.ф. адм. ръководител на Районна
прокуратура град Сливен; служебна бележка №И-48/2020 от 29.07.2020 година;
Справка от НБД; Писмо изх.
№219/2014 година от 09.06.2021 година по описа на ОП Сливен; инструкция за
деловодната дейност на Прокуратурата на р България, утвърдена със заповед
№РД-02-7/07.04.2016 година, изменена и допълнена със заповед
№РД-04-459/27.12.2018 година на Главния Прокурор; писмо изх. №34300-7631 от
29.06.2021 година по описа на ОДМВР град Сливен; Писмо изх. Адм. №А-107/2021
година от 01.07.2021 година по описа на РП Сливен; заповед №РД-04-*7/31.12.2019
година на Адм. Ръководител на Районна прокуратура град Сливен; вътрешни правила
на Районна прокуратура град Сливен;
самоотвод от Прокурор К.С. с изх. №2670/2019 година; постановление от
22.06.2020 година с вх. №2670/2019 година от 22.06.2020 година; протокол за
избор на наблюдаващ прокурор от 22.06.2020 година; справка; копие на молба от M[
с вх. №2670/2019 година; копие на пълномощно от 01.06.2020 година; копие на молба от MK с вх. №2670/2019 година;
копие на пълномощно от 01.06.2020 година; постановление от 03.06.2020 година за
оставяне без уважение молба от M[ с вх. №2670/2019 година от 04.06.2020 година;
постановление от 03.06.2020 година за оставяне без уважение молба от MK с вх.
№2670/2019 година от 04.06.2020 година; жалба от M[ с вх. №2670/2019 година от
03.06.2020 година ведно с пълномощно;
жалба от MK с вх. №2670/2019 година от 03.06.2020 година ведно с
пълномощно; постановление от 08.06.2020
година за оставяне без уважение молба от M[ с вх. №2670/2019 година;
постановление от 08.06.2020 година за оставяне без уважение молба от MK с вх.
№2670/2019 година; жалба с вх. №2670/2019 година на MK и M[; писмо с вх.
№952/2020 година от 10.06.2020 година по описа на ОП Сливен; писмо изх.
№В-2670/2019 година от *.06.2020 година по описа на Районна прокуратура град
Сливен; писмо от 15.06.2020 година по описа на ОДМВР Сливен; писмо изх.
№В-2670/2019 година от 12.06.2020 година по описа на Районна прокуратура град
Сливен; постановление от 15.06.2020 година по вх. №2970/2019 година от
16.06.2020 година по описа на ОП Сливен;
Подсъдимият Ч. с обясненията си не
оспорва фактическата обстановка посочена в тъжбата.Същите кореспондират с
посочения доказателствен материал.
Посочените доказателствени средства /
писмени / не съдържат никакво
противоречие,взаимно се допълват, последователни са и кореспондират по между
си, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.
Видно от експертното заключение на
съдебно-техническата експертиза, което в с.з. се поддържа от вещото лице С.Г.
разстоянието от сградата на ОДМВР град Сливен до сградата на РП град Сливен е
350 метра, при движение пеша е 394
метра, при движение с автомобил е 540 м.,което се изминава пеша за 4
минути, а с автомобил за 3 минути.
Всички тези доказателствени средства
различни по вид установяват преки и косвени доказателства, които са в
съответствие и образуват едно хомогенно цяло даващо основание да се направи
единствено възможния извод относно главният факт в процеса / има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор / - подс. Ч. е извършител на престъплението
клевета, което е претендирано в тъжбата.
Изложените до тук мотиви дават
основание на съда да възприеме за доказана по несъмнен и безспорен начин
изложената фактическа обстановка.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка съдът намира, че подс. Л. Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл.
147, ал. 1 НК.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ
Подс. Ч. е осъществил изпълнителното
деяние на чл. 147, ал. 1 НК – разгласяване на позорни обстоятелства. Чрез
поредица от действия / написване, подписване, подаване на жалбата до
Административния ръководител на РП град Сливен / той е довел до знанието на
трето лице / Административния ръководител на РП град Сливен / посочените в
жалбата позорни обстоятелства .В момента в който жалбата е постъпила до
Административния ръководител / *.06.2020 г. / деянието е довършено.
Обстоятелствата посочени в жалбата
изготвена от подс. Ч. и които са предмет на тъжбата, за които се тъжи тъжителят
– извършила дисциплинарни нарушения съгласно чл. 201, ал. 2 изр. 2 НПК като не
е изпълнила задълженията си незабавно да изпрати получената жалба до ОП град
Сливен , умишлено забавила жалбата с цел да не реализира правата си по чл. 200
изр. 2 НПК, с действията си накърнила престижа на съдебната власт, което е
нарушение на чл. 307, ал. 3 т. 3 ЗСВ - от гледна точка на морала, на добрите
нрави и на фона на общоприетите норми на поведение в обществото по същество без
никакво съмнение следва да се окачествят като позорни.Същите са позорни и от
гледна точка както на професионалните качества на тъжителя така и на
професионалната етика .Посочените в жалбата обстоятелства свързани с
дисциплинарни нарушения изразяващи се в тежки нарушения на закона и уронване
престижа на съдебната власт засягат не само професионалните качества на
тъжителя, но и личността и.Тези обстоятелства позорят тъжителя както като
прокурор така и като личност.
Изложените факти свързани с позорни
обстоятелства са неверни.В тежест на подсъдимия е да установи и докаже
истинността на изложеното в жалбата доведено до знанието на трето лице. Такива
доказателства не се сочат, а събраните в хода на съдебното следствие
установяват точно обратното.
1.
Извършила дисциплинарни нарушения
съгласно чл. 201, ал. 2 изр. 2 НПК като не е изпълнила задълженията си незабавно да изпрати получената жалба
до ОП град Сливен
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че под „ незабавно“ законодателят има предвид във възможно най-кратък
срок, когато е обективно възможно и са отпаднали обективните пречки / ако
такива съществуват/.Този срок „ незабавно“ не може да бъде свързан нито с
минути, нито с часове, нито с дни.Когато законодателят има предвид подобни
срокове той изрично го посочва – същият ден, три дневен срок и т.н.
В конкретният случай тъжителят С. в
качеството си на прокурор е изпълнила задълженията си по чл.201, ал. 2 изр. 2 –
още същият ден след постъпване на жалбата / 10.06.2020 г. / е изискала по
телефона ДП, макар че е имала възможност това да стори и чрез писмо, на
следващият ден *.06.2020 г. с писмо е изпратила жалбите до ОП град Стара
Загора, а след получаване на ДП на *.06.2020 г. и обработването в деловодството
на следващият ден 12.06.2020 г. е изпратила и ДП т.е.действала е при първа
възможност и не е допуснала никакво забавяне по движението на делото, което
дава основание на съда да приеме, че незабавно е изпратила жалбата в едно със
становище и не е допуснала нарушение на чл. 201, ал.2 изр. 2 НПК.
Обстоятелството, че сградите на
ОДМВР град Сливен и РП град Сливен се намират на близко разстояние на няколко минути една от друга / обстоятелство
установено от експертното заключение на техническата експертиза / не е повод
наблюдаващият прокурор да пренебрегне деловодната обработка на постъпващата
жалба и материали по ДП. Тъжителят С. е предприела незабавни действия свързани
с изискването и изпращането на делото и жалбата в ОП град Сливен в пълно
съответствие с Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в
прокуратурата на Република България / приложена като доказателство по делото/.
2.Умишлено забавила жалбата с цел да не
реализира правата си по чл. 200 изр. 2 НПК.
Както бе посочено по-горе обективно
няма никакво забавяне при изпращане на жалбата и ДП до ОП град Сливен.С
действията си тъжителят С. не е създала никаква обективна пречка за реализиране
на процесуалните права, поради което не може да се търси и никакъв умисъл в
действията и да вреди на обвиняемите или защитника.
3.С
действията си накърнила престижа на
съдебната власт, което е
нарушение на чл. 307, ал. 3 т. 3 ЗСВ .
Липсата на действия свързани с
нарушения на закона , на професионалната етика или други подобни изключват
възможността да е накърнен престижа на съдебната власт.
Следователно посочените в жалбата
позорни обстоятелства са неверни и няма никакво основание за приложение на чл.
147, ал. 2 НК.
С извършеното деяние, което покрива
изпълнителното деяние на чл. 147, ал. 1 НК подс. К е засегнал личността на
тъжителя С., нейният авторитет и име в обществото и на работното място, от което следва че са настъпили
обществено опасните последици и съставомерния резултат.
От установената фактическа
обстановка и доказателствения материал съдът прави извода, че съществува пряка
причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите обществено опасни
последици. Ако подсъдимият не беше осъществил изпълнителното деяние
/разгласяване на позорни обстоятелства и чрез подадената жалба/ нямаше да
настъпят обществено опасните последици и да се засегне личността на тъжителя.
Тъжителят С. е заемала длъжността
„Прокурор в РП” в РП град Сливен / Служебна бележка от РП град Сливен / , което дава качеството на тъжителя на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „ А „ от НК.Видно от самата жалба
на подс. Ч. същата е подадена против тъжителя С. в качеството и на „ Прокурор в
РП „ по повод изпълнение на служебните и задължения като наблюдаващ
прокурор.Изложеното дава основание на съда да приеме, че е осъществен и
квалифициращият признак на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 НК.
Възраженията на подсъдимия и адвокат
И. в писменото становище и поддържани в с.з., че не е осъществен състава на
престъплението са неоснователни.
Съдът не оспорва Конституционното
право на жалба на всеки гражданин.Това право е доразвито и в съответните
нормативни актове.Правото на жалба обаче не може да накърнява защитени
обществени отношения – в случая на чест, достойнство, добро име – т.е. чрез
упражняване право на жалба не могат да се извършват деяния, които законодателят
е квалифицирал като престъпления.В жалбата изготвена от подс. Ч. до
Административния ръководител на РП град Сливен се съдържат обстоятелства и
обвинения в извършени дисциплинарни нарушения, които обективно не са
извършени.Цитираната съдебна практика от подсъдимия и защитника не обхваща хипотезата,
в която чрез упражняването на жалба се разпространяват позорни обстоятелства
свързани с извършени тежки дисциплинарни нарушения.
Следователно правото на жалба не
изключва извършването на престъпление, когато чрез нея се разпространяват позорни
обстоятелства. Да се приеме обратното би означавало да се стигне до правен
абсурд, тъй като всеки гражданин позовавайки са на правото на жалба ще бъде
свободен да разпространява клевети, което най-малкото би било превратно
тълкуване на закона – в частта на регламентиране правото на жалба и защита на
определени обществени отношения чрез НК.
Реализацията на правото на жалба за
защита на права и законни интереси следва да се упражнява чрез различни
процесуални способи , а не с разгласяване на позорни обстоятелства до трети
лица. Изготвената жалба от подс. Ч. до Административния ръководител на РП град
Сливен не съдържа никакви процесуални способи за защита на неговите права или
тези на обвиняемите, а чрез клеветнически твърдения се прави искане за
реализация на Дисциплинарна отговорност т.е. от основателността или
неоснователността на тази жалба не се пораждат никакви права за обвиняемите,
защитника и не настъпват никакви процесуални последици за образуваното
наказателно производство.В този смисъл из цяло неоснователни са твърденията, че
подс. Ч. не е имал друг начин да защити правата на обвиняемите и чрез тази
жалба е реализирал правото на защита.Дори и да е имал повод да потърси
съдействие от административния ръководител / какъвто в случая обективно не
съществува / то е следвало да го стори без да сочи неверни позорни
обстоятелства за наблюдаващия прокурор.
Неоснователни са и възраженията, че
подс. Ч. е дал субективна оценка в жалбата. Видно от самата жалба в същата са
посочени конкретни позорни обстоятелства /извършила дисциплинарни нарушения
съгласно чл. 201, ал. 2 изр. 2 НПК като не е изпълнила задълженията си
незабавно да изпрати получената жалба до ОП град Сливен , умишлено забавила
жалбата с цел да не реализира правата си по чл. 200 изр. 2 НПК, с действията си
накърнила престижа на съдебната власт, което е нарушение на чл. 307, ал. 3 т. 3 ЗСВ/ , които съдът по-горе мотивира, че са неверни.
Афектът и подбудите за изготвянето на
жалбата породени от телефонен разговор / това обстоятелство е недоказано / и от
обстоятелството, че обвиняемата била негова майка , за които претендира подс. Ч.
са правно ирелевантни за състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК. Същите
следва да бъдат отчетени ако са налице при индивидуализацията на наказанието /
Р51-80 на ВКС на РБ /.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Изводите за субективния елемент от
състава на престъплението се правят не от обясненията и твърденията на
подсъдимия , а от установената фактическа обстановка и от неговите обективирани
действия.
От установената фактическа
обстановка и обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към
момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел е и съзнавал, че пред трето лице / Административен
ръководител на РП град Сливен /
разпространява факти и обстоятелства, които са позорни и свързани с извършени
дисциплинарни нарушения, че не са верни, че засяга личността и доброто име на тъжителя, разбирал
е съдържанието и смисъла на изложеното в жалбата, но въпреки това ги е
разпространил до трето лице.Достатъчно е , че
съзнава че обстоятелствата са позорни, които не отговарят на обективната
действителност, какъвто е и настоящият случай.
Неоснователни се явяват и
възраженията, че подс. Ч. не е имал умисъл да извърши престъплението, тъй като
е считал че „ незабавно „ означава веднага, че е целял единствено да защити
правата на обвиняемите.
Незнанието на смисъла и съдържанието
на термина „ незабавно“ е юридическа грешка, която неизвинителна и не изключва
умисъла. Нещо повече. Подс. Ч. е адвокат и упражнява адвокатска професия и от
него се очаква правилно да възприема смисъла и съдържанието на термините в
нормативните актове.
Както бе посочено по-горе чрез
жалбата подадена до административния ръководител на РП град Сливен не се
пораждат никакви процесуални последици за развитието на наказателното
производство и за правата на обвиняемите. Тази жалба е имала единствено за цел
да вмени определени дисциплинарни нарушения на тъжителя, които той обективно не
е извършил.
Подс. Ч. е подал жалба против
постановлението на прокурор С. по съответния ред в НПК на 10.06.2020 г. Още
същият ден обаче е написал и подписал жалбата до административния ръководител с
обвиненията посочени в нея против тъжителя и същата е получена на *.06.2020 г.в
деловодството на РП град Сливен.
Следователно жалбата до
административния ръководител е подадена почти едновременно с жалбата против
постановлението от 08.06.2020 г. на прокурор С. , когато обективно не е имало
никакво забавяне дори и да се приеме, че прокурорът е следвало да действа на
момента т.е. целта е била да се доведат до знанието на административния
ръководител неверните обстоятелства посочени в жалбата за тъжителя, а не да се
реализират процесуални права за обвиняемите.
По изложените съображения съдът
приема, че подсъдимият Ч. със свои целенасочени и координирани отделни действия
е успял да реализира пряката си цел – чрез жалба до административния
ръководител да сведе до знанието му определени неверни обстоятелства, които да
го мотивират да реализира дисциплинарна отговорност по отношение на
наблюдаващият прокурор и тъжител в настоящият процес.
Имайки предвид изложените до тук
мотиви съдът приема, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин,
осъществени са в пълнота всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК , поради което подс. Ч. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Подс. Ч. към момента на деянието е
неосъждан,до момента не е освобождаван от НО с приложение на чл. 78 А от НК, за
престъплението се предвижда наказание глоба и друго по-леко, няма причинени
имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което съдът няма алтернатива и същият следва да бъде освободен от НО
и на основание чл. 78 А от НК да му се наложи административно наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни / характеристични справки / ,а като
отегчаващи разпространените не едно, а няколко клеветнически твърдения, обстоятелството
че на пострадалата са нанесени репутационни щети, което прави деянието в
сравнение с други подобни случаи с по-висока степен на обществена опасност.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и с оглед
постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 500 лева съобразена
и с имотното му състояние.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 2 НПК
подсъдимият следва да заплати на тъжителя направените по делото разноски в
размер на 512 лева /възнаграждение за повереника, държавна такса /, а на РС
град Стара Загора разноски в размер на 374 лева / възнаграждение на вещото лице
за изготвяне на експертизата/.
Причини – Незачитане правата на
личността.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: