№ 5
гр. Каварна, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100213 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49 от
Семейния кодекс.
Гражданско дело № 213/2023 год. е образувано по искова молба с вх.№
1716/30.05.2023г., подадена от З. М. И. с ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр.Каварна, ул.****“, №34, бл.“****“, чрез адв.М.В., против С. К.
И. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №25А, с адрес за призоваване
гр.Каварна, ул.“****“, №93.
В исковата молба ищцата излага, че с ответника са сключили граждански
брак на 20.06.2002 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при
община Каварна, Акт №29/20.06.2002г. От брака си съпрузите нямат родени
деца. Ищцата имала син от друга връзка преди брака, а ответникът имал син
Р.К., роден от жената с която живеел на съпружески начала и в момента.
Твърди, че сключили гражданския брак по необходимост от страна на
ответника, тъй като той имал черен печат в паспорта си и не можел да пътува
в чужбина, като ищцата му направила услуга. Уговорили се до няколко
месеца да подадат молба за развод.
Счита, че бракът им съществува фиктивно, никога не са живели заедно,
никога между тях не е имало взаимност, единство, съпружеско уважение – се
ценности, които покривали съдържанието на брачния съюз.
1
С оглед на изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което
да прекрати бракът им, като не се произнася относно вината за разстройство
на брака.
В о.с.з., проведено на 14.12.2023г., ищцата редовно призована, явява се
лично и с адвокат М.В. – АК Добрич, която поддържа молбата за развод.
Ответникът не е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК в
указания едномесечен срок. В о.с.з., не се явява и не изпраща представител.
Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представеното удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на Акт №29/20.06.2002г. на община Каварна, че С.
К. А. и З. М. И. са сключили граждански брак, като след това съпруга е приел
да носи фамилията на съпругата си и се именувал И..
В о.с.з., проведено на 14.12.2023г. е разпитана свидетелката Р.М.Б., която
потвърждава, че ищцата и ответника сключили фиктивен брак. Двамата
никогна не били съжителствали, като и двмата имали други семейства.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по
вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл.
49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание,
поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не
е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971г., т.3),
както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящият случай именно тя е
способствала за отчуждаване на съпрузите, което дава основание да се
направи извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен
и съществува само формално.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
2
съпрузите е поискал това. Изрично с исковата молба ищцата е поискала съдът
да не се произнася по вината, поради, което и съдът не дължи произнасяне.
С решението съдът следва да се произнесе по фамилното име на съпруга,
който е приел фамилното име на съпругата. С исковата молба ищцата е
направила искане, на съпругът да бъде възстановено предбрачното му
фамилно име А., поради което и съдът следва да му го уважи.
На основание чл.329 от ГПК, във вр. с чл.6, т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно характера на
производството и предвид изхода на делото, съдът определи окончателен
размер на таксата за развод в размер на 50.00 лева, която следва да се заплати
от страните по равно. Така ищцата З. М. И. е заплатила първоначалната
държавна такса от 25,00 лева, а разликата от останалите 25,00 лева следва да
се заплатят от ответника С. К. И..
Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал.1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен с Акт за граждански брак № 29/20.06.2002 г. на Община Каварна,
между С. К. И. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №25А, с адрес за
призоваване гр.Каварна, ул.“****“, №93 и З. М. И. с ЕГН ********** от
гр.Каварна, ул.“****“, №8, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругът С. К. И. с ЕГН
********** да се именува с предбрачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА С. К. И. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №25А,
с адрес за призоваване гр.Каварна, ул.“****“, №93, да заплати по сметка на
РС Каварна, държавна такса за развод в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева,
определена по размер на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
3
4