Решение по гр. дело №11/2021 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                12.07.2021 г.            гр. Харманли

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Харманлийският районен съд                                                             граждански състав 

на девети юни                                                             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                      СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА                                                                     

Секретар: Антония Тенева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 11/2021г. по описа на РС-Харманли и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.109 от ЗС.

 

               Производството по делото е образувано по искова молба на В.В.Н., ЕГН: ********** *** против Т.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Е.Х.Д. с ЕГН: ********** ***, И.Т.Д. с ЕГН: ********** ***, в която се сочи, че ищцата и ответниците били съсобственици на следния поземлен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 77181.11.344, находящ се в гр.Харманли област Хасково, по кадастралната карта и регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София с административен адрес на имота град Харманли обл.Хасково ул."Христо Ботев" №.. застроен и незастроен, с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346, 77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340, като ищцата била собственик на 155,14 идеални части от имота, а ответниците на 567,86 идеални части при равни права от поземления имот. Всичко това било оформено с договор за доброволна делба на 06.04.2020г. пред Нотариус №463 А. П., вписан на 06.04.2020г., дв.вх.р.№624, т.1, №44 на Службата по вписванията гр.Харманли. В същия този договор страните се договорили за разпределението на ползването на поземления имот, съгласно квотите на собствеността, както и изграждане на ограда от телена мрежа с метални колове, монтирани на бетонен пояс, съгласно скица проект за разпределение правото на ползване от съсобствениците в ПИ 77181.11.344 на инж.Т.Т.. Разноските по изграждането на оградата били заплатени по равно съгласно договора. В договора не записали обаче височината на оградата и размера на отворите на мрежата, като устно се договорили да бъде височината на оградата с мрежата не-повече от 1,80 метра височина и мрежата да бъде с големи отвори, за да влиза слънчева светлина в нейната част от имота, тъй като оградата преминавала на 60 см. и обикаля около жилищната й сграда и ако е с по-малки отвори нямало да влиза достатъчно дневна светлина през прозорците на жилищната сграда. Ответниците наели бригада и изградили оградата, но я направили доста по-висока от договореното и в момента била висока 2,25 м., включващо и бетонния пояс. През есента ответниците поставили плътна мрежа против градушка от тяхната страна на оградата, по цялото й протежение и по този начин спрели изцяло дневната светлина към жилищната й сграда и в момента не влизало никаква слънчева светлина в жилището и в нейната част от двора, който ползвала. Опитала се доброволно да уредят въпроса с ответниците, като им изпратила покана чрез куриерска фирма „Спиди”, получена от тях на 12.12.2020г. с обратна разписка, но те писмено отговорили, че за тях нямало нарушение на договора.

Всичко това породило правен интерес от завеждане на настоящия негаторен иск по чл.109 от ЗС за предоставяне на правна защита на собствеността срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта. В случая ответниците с неоснователни свои действия пречели за упражняване правото на другия съсобственик, поставяйки мрежата против градушки на оградата, която се явявала обща в имота и спирайки дневната светлина към жилищната сграда на ищцата на един етаж и нейната част от двора, което се явявало голяма пречка за нормалното и пълноценно упражняване на правото на собственост на ищцата.

Ищцата заявява още, че по този начин, по който била изградена оградата с тази височина, а именно 2,25 м. на места и дори повече, минаваща на 50-60 см. около прозорците на къщата й, като от вътрешната страна на къщата гледката
през прозорците създавала неприятно усещане и дискомфорт, а и не навлизала никаква слънчева светлина. И поставената мрежа против градушка спирала дневната светлина в къщата, тъй като оградата минавала покрай 6 прозореца на къщата и височината й била над прозорците. Всичко това препятствало упражняване на правото й на собственост. Като се премахнела мрежата против градушка и се намали височината на оградата на 1,80м., нямало да се създава такова усещане, тъй като височината им нямало да закрива изцяло прозорците на жилищната сграда.

Сочи се още, че местоположението на оградата, съгласно приложената скица за разпределение правото на ползване минавало през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 на приложената скица.

Моли да се осъдят ответниците да премахнат поставената мрежа против градушки от тяхната страна на оградата, разделяща ползването на съсобствения им недвижим имот през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 на съсобствения поземлен имот с идентификатор 77181.11.344, находящ се в гр.Харманли област Хасково по кадастралната карта и регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с административен адрес на имота град Харманли, обл.Хасково ул."Христо Ботев" №.., застроен и незастроен, с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346, 77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340.

Моли да се осъдят ответниците да намалят височината на оградата от земята до 1,80 м., преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно приложената скица за разпределение правото на ползване, поставена в съсобствения недвижим имот с идентификатор 77181.11.344, находящ се в гр.Харманли област Хасково по кадастралната карта и регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с административен адрес на имота град Харманли, обл.Хасково, ул."Христо Ботев" №26, застроен и незастроен, с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346, 77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340. Моли да се присъдят и всички направени разноски.

На основание чл.214 ал.1 от ГПК, е допуснато изменение на предявения от ищцата В.Н. иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да намалят височината на оградата от земята до 1.15 м до светлата част на прозорците, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно приложената скица-проект за разпределение правото на ползване, поставена в съсобствения недвижим имот с идентификатор 77181.11.344 по КК и КР на гр.Харманли, находящ се в гр.Харманли, ул. „Хр.Ботев“ №..

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответниците чрез пълномощника им адв.Ф., в който заявяват, че считат иска за недопустим ,поради липса на правен интерес. Към исковата молба не били представени доказателства, от които да се установява, че ищцата е собственик на веща - жилищна сграда ,чието ползване е накърнено от твърдените неоснователни действия на ответниците.

Оспорва се иска и като неоснователен и недоказан. Ответниците заявяват, че действително заедно с ищцата били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77181.11.344, находящ се в гр. Харманли,с адрес на имота : гр.Харманли , ул. „Христо Ботев” № 26. Съгласно документите за собственост : НА за покупко - продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 41 от 13.02.1990 г. на Н. В. - Харманлийски районен съдия ; НА за покупко - продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 129 от 30.08.2001 г. на нотариус М. Динева , вписан в СВ при PC гр. Харманли ; НА за дарение на идеални части от недвижим имот № 34 от 04.02.2020 г. на нотариус А. Проданов, вписан в СВ при PC гр. Харманли и НА за покупко -продажба на идеални части от недвижим имот № 35 от 04.02.2020 г. на нотариус А. П., вписан в СВ при PC гр. Харманли и подписания между страните договор за доброволна делба № 102 от 06.04.2020 г., ответниците били собственици на 567,86/723 идеални части от целия имот, а ищцата ,след извършеното уравняване на дяловете - на 155,14 / 723 идеални части от целия парцел. До месец март 2020 г. ищцата и нейното семейство ползвали целия поземлен имот за собствени нужди. Считат обаче, че договорът за делба ,макар да е наименован договор за доброволна делба, същият не прекратявал съсобствеността между страните, тъй като с него  страните доброволно си разпределили реалното ползване на общия имот помежду си ,съобразно идеалните части, които притежавали от съсобствената вещ. Също така се договорили по определената, съобразно приложената към договора скица - проект за разпределяне правото на ползване, граница на разпределеното право на ползване на незастроената част от поземления имот ,да бъде монтирана ограда или както изрично било посочено в договора - „телена мрежа с метални колове и бетонен пояс, поставена по т.5,т.6,т.7,т.8,т.9,т.10 от скицата, или това било по ивицата с размер на 60 см. ,започваща от югозападния край на сграда с идинтификатор 77181.11.344.1 , преминаваща на отстояние 60 см. около източната част на тази сграда и завършваща в точка по средата между сградите с идентификатор 77181.11.344.4 и 77181.11.344.5.

Не отговаряло на действителността твърдението на ищцата ,че макар в договора да не било изрично записано това ,страните се договорили устно височината на оградата с мрежата да не бъде повече от 1,80 м. и мрежата да бъде с по големи отвори . Напротив, първоначалното желание на ищцата ,заявено устно пред ответниците , било оградата да бъде изградена от тухли , т.е плътна ограда. Впоследствие след проведените разговори се съгласила ,че естетически по - добре би било оградата да е с мрежа ,като това било записано и в подписания между нея и ответниците договор от 06.04.2020г. Ищцата е била наясно и се съгласила границата, отделяща правото на реално ползване на всеки един от собствениците да минава на разстояние около 60 см. от жилищната й сграда ,като се съгласила по тази граница да има монтирана ограда.

Не отговаряло на действителността твърдението, че се касаело за плътна мрежа или преграда, с която се нарушавала постигнатата между страните договорка, обективирана в договора от 06.04.2020 г. Поставянето на тази мрежа за градушки не представлявало неоснователно действие или създадено състояние от страна на ответниците,с което неоснователно да се пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост върху жилищната сграда и ивицата от около 60 см. около тази жилищна сграда, която имала право да ползва същата по силата на постигнатата договорка. Мрежата против градушки била поставена от ответниците от тяхната страна на оградата , като със същата не се навлизало в частта от поземления имот, който бил разпределен за ползване от ищцата и нейното семейство. Нито телената мрежа ,монтирана върху излятия бетонен пояс на самата линия, обозначаваща разпределеното право на ползване, нито поставената върху нея мрежа за градушка, ограничавали, смущавали или затруднявали пълноценното ползване на собствената на ищцата вещ ,съобразно предназначението й. С тези действия не се затруднявала ищцата и не се пречило да има достъп до собствената и вещ. Несъстоятелно било твърдението ,че с монтираната ограда и поставянето от страната на ответниците - плътна мрежа против градушки ,се спирала изцяло дневната светлина към жилищната сграда на ищцата. Височината на самата ограда не била над прозорците на ищцата. Поставената мрежа за градушки по своето естество и предназначение не представлявала плътна преграда, през която да не може да прониква дневна светлина и топлина,поради което същата нямало как да възпрепятства или да затруднява ползването на имота от ищцата по предназначение. В случая не се твърдяло ,че с поставената мрежа за градушка се създавало каквато и да е пречка за ищцата да ползва жилищната сграда или ивицата от около 60 см., обикаляща сградата по предназначението им . Ето защо счита за неоснователен и недоказан предявения от ищцата спрямо ответниците иск по чл. 109 от ЗС.

           

             След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

            Съгласно нотариален акт №129, т.3, дело №757/2001г. на Нотариус М.Д с рег.№419 и район на действие РС-Харманли, ответникът Т.Д. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху 2/3 ид.ч. от УПИ XIV, находящ се в гр.Харманли, ул. „Хр.Ботев“ №26, застроен и незастроен, урегулиран целият от 710 кв.м. по плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №626/1979г., ведно с цялата жилищна сграда, застроена в западната част на парцела и цялата гаражна клетка, построена до ул. „Хр.Ботев“.

            Съгласно нотариален акт №194, т.1, дело №402/1975г. на РС-Харманли и Удостоверение за наследници от 24.02.2021г. на Община Харманли, ищцата В.Н. е собственик, на основание наследяване, на следния недвижим имот: жилищна сграда-самостоятелно жилище и гараж, застроени откъм улицата на парцела III-929, в кв.94 по плана на гр.Харманли, утвърден със Заповед №4174/1958г.

Страните не оспорват, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77181.11.344 по кадастралната карта и регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с административен адрес на имота град Харманли, обл.Хасково, ул."Христо Ботев" №26, застроен и незастроен, с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346, 77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340, при квоти: за ищцата В.Н. 155,14 идеални части от поземления имот и за ответниците Т.Д., Е.Д. и И.Д. при равни права 567,86 идеални части от същия поземлен имот.

            С договор за доброволна делба от 06.04.2020г. страните са разпределили ползването на съсобствения поземлен имот съгл. скица-проект за разпределение на ползването, изготвена от инж.Т.Тенева, приложена по делото, както и са се договорили в имота да бъде монтирана телена мрежа с метални колове и бетонен пояс, поставени по точки 5,6,7,8,9,10 от скицата-проект за разпределение.

Не се спори и че в съсобствения ПИ е изградена въпросната ограда от телена мрежа с метални колове и бетонен пояс по точки 5,6,7,8,9,10 от скица-проект за разпределение на инж.Т.Т., както и че ответниците са поставили мрежа против градушки от тяхната страна на оградата.

Ищцата е изпратила до ответниците покана за премахване в 1-седмичен срок на поставената по оградата от страната на ответниците мрежа против градушки, като нарушаваща договора за доброволна делба, получена от ответника Т.Д. на 12.12.2020г., по повод на която ищцата е била уведомена писмено, че поставената мрежа не съставлява според ответниците нарушение на договора.

Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, има монтирана ограда в поземлен имот с идентификатор 77181.11.344 по КК на гр.Харманли, като вещото лице е установило, че същата е от пана на заварена телена мрежа на метални колове върху бетонова основа с височина 20 см. Общата височина на изградената ограда е 2.20 м, с размери на отворите 5/15 см, при отстояние от жилищната сграда 55 см. В заключението е посочено още, че техническите изисквания за огради по ЗУТ се отнасят само за огради на урегулирани или други имоти, като ограда за ползване вътре в имота е просто „строеж“. Установено е от вещото лице още, че има поставена мрежа против градушки по оградата, на страната на ответниците, разположена върху телената мрежа, както и че същата препятства навлизането на дневна и слънчева светлина в частта на жилищната сграда в имота. Вещото лице е посочило, че оградата с височина 2.20 м закрива около 2/3 от всеки прозорец.

В съдебно заседание вещото лице поясни, че телената мрежа с височина 2.20 м и отвори 5/15 см, за разлика от мрежата против градушки, не пречи на проникването на слънчева светлина, както и че самата ограда е изградена съобразно скицата-проект за разпределение правото на  ползване.

От показанията на свидетелите Георги Гърков и И. Костов, ангажирани от страна на ищцата, се установява, че има поставена ограда в съсобствения имот – желязна със сложена плътна мрежа против градушки, недопускаща проникването на по-голямата част от слънчевата светлина. Свидетелите потвърждават, че в имота на ищцата е тъмно и че няма пряка слънчева светлина, както и че се налага да стоят вътре в къщата с включено ел. осветление.

На страната на ответниците като свидетели бяха разпитани Яни Димитров и С.Д., които потвърдиха наличието на процесната ограда в съсобствения ПИ с поставената на нея мрежа против градушки, която според св.Я.Димитров се слага вкл. за да пази сянка, но същият счита, че през този вид мрежа все пак навлиза слънчева светлина. Св.С.Д. също заявява, че мрежата против градушки не пречи на навлизането на слънчева светлина в имота на ищцата.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

             

           Нормата на чл.109 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно ищцата В.Н. като собственик на имот – сграда с идентификатор 77181.11.344.1 по КК и КР на гр.Харманли, построена в съсобствения между страните ПИ с идентификатор 77181.11.344, обстоятелство, което не се оспорва по делото, се явява активно легитимирана страна по иска по чл.109 от ЗС.

За да бъде уважен искът по чл.109 от ЗС е нужно още да се твърдят и докажат съответно извършени от другиго неоснователни действия, пречещи на собственика да упражнява своето право.  Така е предвидено и в ТР № 31/ 84 год. ОСГК на ВС, а и съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, с което се дава възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен обем с известни ограничения в някои случаи – напр. при сервитутно право и др. ограничено вещно право.

             В случая ищцата твърди, чe построената в ПИ с идентификатор 77181.11.344 ограда от телена мрежа с метални колове и бетонен пояс, с височина 2.20 м, покрита с плътна мрежа против градушки и преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно приложената скица-проект за разпределение правото на ползване на инж.Т.Тенева, й пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост върху собствената й сграда с идентификатор 77181.11.344.1, предвид недопускането на пряка слънчева светлина в сградата вследствие на височината на оградата и поставената на нея мрежа за градушки.

   Безспорно се установи по делото от всички събрани доказателства – писмени и гласни, че сочената от ищцата ограда от телена мрежа, покрита с мрежа за градушки, е построена в съсобствения на страните ПИ с идентификатор 77181.11.344, която ограда е с бетонен пояс и метални колове. Тази ограда, видно от приетите като доказателства договор за доброволна делба от 06.04.2020г. и скица-проект за разпределение на правото на ползване на съсобствения имот, е построена по взаимна договорка между страните за изграждането на такава. Действително страните не са договорили височината на оградата – телена мрежа, като несъмнено се доказа от заключението по съдебно-техническата експертиза, че процесната ограда от телена мрежа е с височина 2.20 м и с отвори 5/15 см, както и че от страната на ответниците има поставена от тях мрежа против градушка по оградата, разположена върху телената мрежа. Обстоятелството, че мрежа против градушки има поставена на оградата не се оспорва от ответниците и се потвърждава от всички гласни доказателства по делото – свидетелите Г. К, Д и Д.. Постигнато между страните съгласие за поставяне на такава мрежа за градушки не е налице, видно от съдържанието на неоспорения договор за доброволна делба.

От експертното заключение, което съдът възприема като изготвено обективно, съобразно поставените задачи и от компетентно вещо лице, се установи, че процесната мрежа за градушки, поставена от ответниците по протежението на оградата от телена мрежа, препятства навлизането на дневна и слънчева светлина в частта на жилищната сграда в имота на ищцата В.Н.. В този смисъл са и показанията на свидетелите Гърков и Костов, които са влизали в имота на ищцата след поставяне на мрежата против градушки и от които се установява, че вътре не влиза достатъчно слънчева светлина, мрачно е и дори се налага да се ползва ел.осветление именно поради тази причина. В тази насока са дори и показанията на св.Я.Д, ангажиран на страната на ответника, който също потвърди, че мрежата против градушки се слага, за да пази сянка, т.е. да препятства проникването в пълна степен на пряка слънчева и дневна светлина в съответното помещение. В този смисъл не се кредитират с доверие показанията на св.С.Д., който заяви, че мрежата против градушки не пречи на достъпа на слънчева светлина в имота на ищцата, доколкото показанията му са в противоречие с останалите гласни доказателства по делото, вкл. и със заключението по съдебно-техническата експертиза, като не без значение е и фактът, че свидетелят не е посещавал имота на ищцата след поставянето на процесната ограда, ведно с мрежа против градушки, т.е. няма непосредствени впечатления от осветеността на имота. Действително няма как мрежата против градушки да спре изцяло притока на светлина, както твърдят и свидетелят Я.Димитров, но в крайна сметка релевантно в случая е дали затъмняването е до степен да пречи на нормалната осветеност на жилищната сграда, смущавайки по този начин правото на собственост на ищцата, създавайки й пречки по-големи от обикновените. А в случая това е налице, тъй като се потвърди от експертното заключение и от свидетелите на ищцата (Г и К), посещавали имота й след поставянето на мрежата против градушки на оградата от телена мрежа, че именно тази мрежа пречи на навлизане на слънчева и дневна светлина в имота, имайки предвид че самата ограда и съответно мрежата против градушки са на отстояние 55 см от имота на ищцата, както и че вътре е мрачно и се налага позлването на включено ел.осветление, което не е равнозначно на нормални условия за живот. Следователно с тези действия на ответниците по поставяне на мрежа против градушки по изградената ограда от телена мрежа, същите са осъществили неоснователно действие, пречещо на ищцата да упражнява адекватно и в пълнота своето право на сосбтвеност върху собствения й недивижим имот. Несъмнено с тези си действия, за които липсва съгласие на ищцата, ответниците са създали за последната пречки за ползването на собствения й имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС), предвид резултата от това тяхно поведение, а именно липсата на достатъчно дневна и слънчева светлина в имота, т.е. липсата на нормални условия за живот в собствения й недвжим имот. Т.е. следва да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл.109 от ЗС и че следва като основателен да се уважи искът за осъждане на ответниците да премахнат мрежата против градушки, поставена от тях по оградата от телена мрежа, изградена от метални колове и бетонен пояс.

Неоснователен обаче е искът по чл.109 от ЗС за намаляване височината на оградата от земята до 1.15 м до светлата част на прозорците, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно приложената скица-проект за разпределение правото на ползване, поставена в съсобствения недвижим имот с идентификатор 77181.11.344 по КК и КР на гр.Харманли, находящ се в гр.Харманли, ул. „Хр.Ботев“ №26. Процесната ограда е построена по взаимно съгласие на страните, както вече се посочи, съгл. сключения между тях договор за доброволна делба от 06.04.2020г., като височината на оградата не е била изрично договорена между тях, но се установи по делото от заключението по съдебно-техническата експертиза, че същата е с височина 2.20 м и с отвори 5/15 см, т.е. достатъчни, за да прониква слънчева и дневна светлина. В съдебно заседание вещото лице поясни, че телената мрежа с височина 2.20 м и отвори 5/15 см, за разлика от мрежата против градушки, не пречи по никакъв начин на слънцето да преминава, тъй като отворите й са достатъчно големи, както и че самата ограда е изградена съобразно скицата-проект за разпределение на правото на  ползване, т.е. в съотвествие с постигнатите договорки между страните и следователно по тяхно взаимно съгласие. Вещото лице уточни в съдебно заседание също, че дори и оградата да е с по-голяма височина - 2.30 м, тя не би пречила на проникването на достатъчно светлина в имота предвид отворите на същата.

След като самата ограда е построена по взаимна договорка на страните, изпълнена е съобразно предвиденото в договора за доброволна делба, подписан от страните по делото и неоспорен от тях, и съобразно приложената скица-проект за разпределение на ползването, и след като височината на оградата по никакъв начин не пречи на пропускането на слънчева и дневна светлина в имота на ищцата, то по делото останаха недоказани твърденията на ищцата, че с височината си оградата пречи на осветеността на собствения й недвижим имот, вкл. че и създава чувство на дискомфорт и смущение (за които факти не бяха ангажирана никакви доказателства) и че по този начин създава пречки за упражняване на правото й на сосбственост в пълен обем. Следователно вторият иск по чл.109 от ЗС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

               С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва в полза на ищцата и съответно в тежест на ответниците да бъдат присъдени разноски в размер на 287.50 лв. за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение.

              На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съответно на отхвърлената част от исковете, следва ищцата да бъде осъден да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 362.50 лв. за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

              Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                ОСЪЖДА ответниците Т.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Е.Х.Д. с ЕГН: ********** *** и И.Т.Д. с ЕГН: ********** *** по предявения от ищцата В.В.Н., ЕГН: ********** *** иск по чл.109 от ЗС да премахнат поставената мрежа против градушки от тяхната страна на оградата от телена мрежа, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ с идентификатор 77181.11.344 по кадастралната карта и регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, находящ се в гр.Харманли, област Хасково, с административен адрес на имота град Харманли, ул."Христо Ботев" № застроен и незастроен, с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346, 77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340.

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата В.В.Н., ЕГН: ********** *** против ответниците Т.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Е.Х.Д. с ЕГН: ********** *** и И.Т.Д. с ЕГН: ********** ***, иск по  чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да намалят височината на оградата от земята до 1.15 м до светлата част на прозорците, преминаваща през т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 съгласно приложената скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ с идентификатор 77181.11.344 по кадастралната карта и регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, находящ се в гр.Харманли, област Хасково, с административен адрес на имота град Харманли, ул."Христо Ботев" №..застроен и незастроен, с площ от 723 кв.м., при съседи на поземления имот: 77181.11.356, 77181.11.355, 77181.11.354, 77181.11.353, 77181.11.346, 77181.11.345, 77181.11.343, 77181.11.340, като неоснователен. 

  

          ОСЪЖДА ответниците Т.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Е.Х.Д. с ЕГН: ********** *** и И.Т.Д. с ЕГН: ********** ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплатят на ищцата В.В.Н., ЕГН: ********** ***  разноските по делото в размер на 287.50 лв. за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

          ОСЪЖДА В.В.Н., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответниците Т.И.Д. с ЕГН: ********** ***, Е.Х.Д. с ЕГН: ********** *** и И.Т.Д. с ЕГН: ********** *** разноските по делото в размер на 362.50 лв. за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                               Съдия: