№ 306
гр. Силистра, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20253400500362 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподател: С. А. М. – р.пр., не се явява. За нея се явява адв.Б..
Ответник по жалбата: М. И. Н. – р.пр., не се явява. За нея се явява адв.Ч..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
В предходното съдебно заседание съдът спря производството по делото
като прецени, че има престъпни обстоятелства, от които зависи изхода му.
Апелативният съд, с определение № 817 от 27.11.2025г. по ВЧГД № 654/2025г.
отмени това определение и счете, че тези обстоятелства не влияят върху
резултата по делото.
Междувременно се получи от Окръжна прокуратура-Силистра
постановление, с което е изпратена преписката по наказателното
1
производство на Районна прокуратура-Силистра.
АДВ.Б.: Не възразявам да се приеме полученото доказателство.
АДВ.Ч.: Също нямам възражения да се приеме.
По представеното доказателство съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага по делото Постановление на ОП-Силистра от
09.12.2025г.
Страните заявяват, че нямат искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Б.: Както заявихме в предходно съдебно заседание, поддържаме
подадената въззивна жалба на основанията, на които сме оспорили
първоинстанционния съдебен акт, с исканията, с които сме Ви сезирали като
въззивна инстанция. Посочили сме основно няколко порока на
първоинстанционното решение. Разискани са подробно в жалбата затова няма
да се спирам подробно на всеки от тях.
Най-напред считам, че диспозитивът, с който се е произнесъл
първоинстанционния съд така, както се е произнесъл: Отхвърля предявения
иск от С. за заплащане на сумата, с която неоснователно М. Н. се е обогатила,
наподобява произнасяне по чл.59 от ЗЗД. Предявеният иск е по чл.55, ал.1,
предл.“първо“ от ЗЗД и в този смисъл считам, че съдът е обсъждал в мотивите
си правното основание по чл.55, но се е произнесъл, самите думи в
диспозитива „за заплащане“ би следвало да бъдат „за връщане на сумата …“,
т.е. не се отчита, че решението противоречи на приетата правната
квалификация с определението по доклада от първата инстанция, както и
противоречи на самите мотиви, където се разисква повдигнатото правно
основание.
На следващо място, в хода на производството пред първоинстанционния
съд по предявената искова претенция, ответниците, по пътя на възражението
се опитаха да оборят това правно основание, което е заведено срещу тях, като
посочиха, че доверителката ми С. М. изпълнявала неин нравствен дълг. Това
възражение изцяло е оборено в хода на производството и въпреки, че изрично
2
е отбелязал това, първоинстанционният съд на съвсем друго основание
приема, че ответницата не дължи сумата. По този начин нито се е произнесъл
по предявения иск като го е отхвърлил, нито се е произнесъл по възражението
за изпълнение на нравствен дълг.
Първоинстанционният съд по някакъв странен начин е разисквал, че
средствата били на трето лице, сина на доверителката ми, по поръчение на
който С. М. е изпращала сумите. Това се опроверга в хода на делото и съдът
също го отбеляза. По-фрапиращото в случая е, че явно съставът на
първоинстанционния съд вижда, че сумите са преведени без правно основание
и ответникът също не е установил основание, каквото е неговото процесуално
задължение. Същото е отбелязано и в определението на ВнАпС. В доводите
на ВнАпС, на стр.2, абзац 3 изричано е посочено, че е обективирано
изявлението на ответницата, че двете жени не са били в добри отношения и от
там считам, че това възражение за изпълнение на нравствен дълг е изцяло
оборено.
На следващо място, пак в същото определение на апелативния съд, в
самия диспозитив това, което е приел съставът е, както си е от самото начало,
че процесуално задължение на ответника е да установи основанието и част от
това установяване не е наличието или липсата на престъпно обстоятелство.
Наличието на основание трябва да бъде установено от ответника и то не беше
установено в хода на процеса, напротив, исковете бяха изцяло признати по
размер и с изключение на няколко преводни нареждания в размер на 1970лв.
всички останали разписки нямат основание. След като ответникът не го
установи и след като съставът на съда неглижира това обстоятелство, ние сме
посочили част от порочността на решението - немотивираност.
Немотивираността винаги сочи на противоречие с материалния закон, защото
не са установени ония относими факти, с които съдът е обвързан да се
произнесе по закона, не само по вътрешното си убеждение, както е сторил РС-
Силистра.
Във връзка с повдигнатите пред Вас доводи и възражения, моля да се
произнесете по исканията ми, като отмените първоинстанционното решение и
се произнесете по съществото на спора, а ако счетете, че са налице
основанията, свързани с противоречието на диспозитива на решението с
правната квалификация, да обезсилите решението и да го върнете на първата
инстанция за произнасяне по заведения иск.
Претендираме разноски за една инстанция съгласно списъка, който
представям.
АДВ.Ч.: Поддържам изцяло подадения писмен отговор за
неоснователност и необоснованост на подадената въззивна жалба по сочените
в нея твърдения за допуснати процесуално-правни и материално-правни
нарушения при постановяване на решението на СРС. Считам, че
постановеното решение изцяло кореспондира с така очертания правен
3
предмет на иска пред районния съд, а това е първата кондиция на
неоснователното обогатяване, реализирана в чл.55, ал.1 от ЗЗД като считам, че
в нито един етап на проведеното производство пред районния съд не са
допуснати нарушения в тази връзка, както и че не са разгледани
предпоставките на общия иск на неоснователното обогатяване, разписан в
чл.59 от ЗЗД. Подробни мотиви съм изложила в писмени бележки, които ще
представя.
В заключение искам да кажа, че не може да иска връщане онзи, който
изпълни един нравствен дълг. Това е едно специално правило, което изключва
възможността за искане връщане на платеното. Това е едно съзнателно
признато морално задължение, което се изпълнява по съвест. То не е
разписано в законите. Ключовия момент тук е осъзнаване, съзнателно
извършване на това плащане. Считам, че точно в настоящия казус е и
извършеното плащане от С. М., като в 1/3 част от разписките, с които е
изпращала сумите, е записала „семейна подкрепа и дарение“, т.е. тя е
изпълнила своя нравствен дълг към семейството, чийто член и нейния син
Борис Пашов, доказано безспорно в проведеното производство.
Предвид гореизложеното моля да отхвърлите въззивната жалба и
потвърдите решението на СРС, като претендираме и за сторените по делото
разноски. Представям договор и списък.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 17.12.2025г.
Заседанието приключи в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4