РЕШЕНИЕ
гр. В., 27.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публичното заседание на 15 май Две хиляди и двадесета год.,
в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело N`4391 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е за установяване
размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
2633/2019г. на ВРС искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.” ЕАД, гр.В. против А.П.Д. ***
за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
156.40 лева за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 01.05.2008г. до 30.04.2019г. Ищецът поддържа, че съгласно Наредба №
16-334/06.04.2007г. и чл.139в, ал.1 от ЗЕ считано от отоплителен сезон
2007/2008г. топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца, извършващ
дялово разпределение и заплаща вместо потребителите цената на услугата дялово
разпределение.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по чл.131 ГПК
ответницата, оспорва исковете и дължимостта на претендираните суми. Позовава се
и на изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД сочейки, че
задълженията й са частично обхванати от тригодишна такава.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе становищата на
страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По приложеното ч.гр.д. №2633/2019
г. на Районен съд В. е издадена заповед №1626/04.07.2019 г., по силата на която
е разпоредено А.П.Д., с ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
В.” ЕАД гр. В., с ЕИК *** сумата от 156,40 лева, представляваща
неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за периода: от 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г.; от 01.05.2009 г. до 30.04.2010
г.; от 01.05.2010 г. до 30.04.2011 г.; от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г.;
от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г.; от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.; от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.; от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.; от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.; от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за жилище с
адрес: ***, считано от 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 25,00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лв., определено от съда по реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Съгласно справка от
„Топлофикация-В.“ ЕАД, дължимите от А.Д. суми за такса топлинно счетоводство по
неплатени фактури и дължими лихви за периода от
30.04.2009 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 156.40лв.
По делото е приложен договор от
25.10.2001 г. между ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД, в качеството му на изпълнител
и Етажна собственост находяща се на адрес ***, в качеството му на възложител, с
който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши за жилищната и
нежилищната площ извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
отчитане и разпределение на топлинната енергия по тях за срок от пет години,
считано от подписване на договора.
Приложен е протокол от 26.09.2001
г. от проведено Общо събрание на етажните собственици и наематели живущи в ***,
с което е взето решение относно монтирането на уреди за индивидуално отчитане
на топлинна енергия, за начина на отчитане, разпределение и заплащане на
ползваната от всички топлинна енергия и е упълномощено лице, което да сключи
договор с ТАЕС „Нелбоинженеринг“ ООД, в качеството си на топлоснабдителен агент
за монтаж на топлинни разпределители, тяхното отчитане и разпределение на
топлинна енергия.
Със сключен договор от 14.02.2008 г. между„ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.”
ЕАД и ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД е уговорено задължение за ТАЕС „Нелбо
инженеринг“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител на основание Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение
№ОУ-027/09.08.2007г.
С допълнителни
споразумения от 01.05.2009 г., 01.07.2012 г., 26.07.2013 г., 11.07.2014 г.,
29.05.2015 г.,31.05.2016 г.,31.05.2017 г., 11.10.2018 г. страните са актуализирали
цените за извършване отчет на средства за дялово разпределение един път в
годината и изготвяне на изравнителна сметка на потребителите на топлинна
енергия в СЕС един път в годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни по
абонати за отопление и БГВ. Уговорено е пределен размер на цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за битови абонати.
Приложени са Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.” ЕАД за битови
нужди от ищеца на потребители в гр.В..
Приложен е договор от 09.11.1989
г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните
имоти, съгласно който П.Д.П.е придобил апартамент №72 на първи етаж, в жилищна
сграда-блок №38, вх.Г, комплекс „И. Л.“, състоящ се от две стаи с бокс, със
застроена площ от 75.71кв.м. с прилежащо избено помещение №72 с полезна площ
6.18кв.м., с идеални части от общите части на сградата и 1.32% ид. части от
правото на строеж върху мястото.
Съгласно копие от извадка от базата
данни ГД ГРАО по изп.дело №20179000401114 по описа на ЧСИ Ц.Д.за родствени
връзки, ответницата А.Д. е в родствени връзки със синовете си Р.Х.И, И.Х.И.,
дъщерите си П.Х.И., Л.Х.С.. Ответницата има починали баща П.Д.П.и майка Р.Т.П..
С платежно нареждане от
09.03.2016 г., „ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.” ЕАД е заплатило на „Нелбо“ ЕАД сумата от
3789.40лв. за дялово разпределение за месец януари по фактура 927/05.02.2016 г.
С платежно нареждане от
28.03.2017 г., „ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.” ЕАД е заплатило на „Нелбо“ ЕАД сумата от
3793.60лв. за дялово разпределение по фактура 1037/07.02.2017 г.
С платежно нареждане от
17.04.2018 г., „ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.” ЕАД е заплатило на „Нелбо“ ЕАД сумата от
3817.00лв. за дялово разпределение за месец март
С платежно нареждане от
13.03.2019 г., „ТОПЛОФИКАЦИЯ-В.” ЕАД е заплатило на „Нелбо“ ЕАД сумата от
3817.00лв. за дялово разпределение за месец февруари
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Ищецът основава процесните вземания срещу
ответницата на твърдението, че последната е собственик на топлофициран имот и като
такъв е клиент на ищцовото дружество, с което е определил пасивната й материалноправна
легитимация по предявените искове. Въпросът за материалноправната легитимация е
въпрос по същество, а не по допустимостта на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл.
139, ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.
139 – чл.
145/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал.2 от ЗЕ/. Според
чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Основните
спорни въпроси между страните по делото, предвид наведените от особения
представител на ответницата възражения, се свеждат до следното: дали
ответницата А.Д. има качеството на битов клиент на топлофициран
обект–апартамент в гр.В., ***за процесния период от 01.05.2008 г.до 30.04.2019
г. и като такъв дължи ли сумата 156.40 лева за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ в редакцията след изм. ДВ бр.54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год. и
към процесния период, за който се претендира заплащане на топлинна енергия
предвижда, че всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинна енергия при
условията и реда, определен в съответната наредба по чл. 36, ар.2. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Определящо
е притежаваното право на собственост в сграда – етажна собственост, какъвто е и
настоящият случай. Самото съдържание на правоотношението е регламентирано също
от закона – клиентът, собственик на обект в сграда - етажна
собственост е длъжен да заплаща доставената топлинна енергия по един от
начините, посочени в чл.155 от ЗЕ и по цена определена с Наредбата за
регулиране на цените на топлинната енергия. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
а обвързаността между страните възниква по силата на закона.
От представените и
приети по делото писмени доказателства не се установи, че ответницата А.Д. е
собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден
апартамент в гр.В., бул. Васил Кънчов №78, вх.А, ап.2.
Приложените по
делото договор от 09.11.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредба за държавните имоти, съгласно който П.Д.П.е придобил апартамент №72
на първи етаж, в жилищна сграда-блок №38, вх.Г, комплекс „И. Л.“ не установява
правомощия на собственост за ответницата по отношение на топлоснабдения имот в
гр.В., ***. Извод за наследствено правоприемство по отношение на този имот не
може да се направи и въз основа на копието от извадка от базата данни ГД „ГРАО“
от 21.09.2017 г. по изп.дело №201/20179000401114 по описа на ЧСИ Ц.Д.за
родствени връзки на ответницата. Справката за регистриран постоянен и настоящ
адрес по административен ред няма материална доказателствана сила за наличие на
вещно право по отношение на имота по адресна регистрация. Действително
ответницата има починал наследодател Петко Димитров Петков, но този факт не
обосновава безспорен извод, че процесния имот е собственост на ответницата въз
основа на наследствено правоприемство.
Ищецът, който има доказателствена тежест,
не представи годен титул за собственост на ответницата върху процесния имот,
поради което не се доказа съществуваща облигационна връзка между страните по
делото, въз основа на която да се претендира заплащане на услугата дялово
разпределение от задълженото лице.
При така направените изводи предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода от спора на ищеца разноски
не се дължат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – В.”
ЕАД гр. В., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. В., *** против А.П.Д.,
с ЕГН **********,*** установителни искове за признаване за установено че
ответницата дължи на ищеца сумата 156.40 лева за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2008г. до 30.04.2019г., за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2633/2019г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Врачанският Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:...........