О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....05.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Маркова
в. т. д. № 643/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
76159/20.11.2018 г. на М.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу Решение № 4229/25.10.2018
г., поправено с Решение № 1058/13.03.2019 г., постановени по гр.д. № 16369/2017
г., на ВРС, XLIX с.,
с което е осъден да заплати на ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Княз Ал. Дондуков”, № 19, ет.
2, при участието на подпомащата страна „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“, № 19, сумата 24592.12 лв., главница
по Споразумение от 10.10.2014 г. за разсрочване и
изплащане на задълженията на ответника по Споразумение за обединяване на
кредити от 28.10.2010 г., сключено между М. Христов и „Банка ДСК“ ЕАД, ведно
със законна лихва, считано от депозиране на исковата молба – 22.02.2017 г. до
изплащането, на осн. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. ТЗ.
В жалбата въззивникът е навел твърдения, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Счита, че ищецът не разполага с правото да обявява предсрочна
изискуемост на дълга като ВРС неправилно се е позовал в тази насока на
Споразумение от 10.03.2017 г. Счита, че след като предмет на Споразумението от
10.10.2014 г. са сумите по Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1443/2011 г. на ДРС, която е била обезсилена, то споразумението било
недействително и не може да породи последици, поради липса на предмет. При
сключването на Споразумението от 10.10.2014 г. били
налице пороци с представителната власт на лицето упълномощено да действа от
името на ищеца, поради което по било недействително. Счита, че за неправилен
извода на ВРС, че със Споразумението от 10.10.2014 г.
се преуреждат отношенията между страните. Счита, че в
това споразумение се съдържат неравностойни клаузи и то противоречи на морала и
добрите нрави, тъй като били уговорени кратки срокове на изплащане – 01.09.2016
г., почти две години преди крайния падеж по Споразумението от 28.10.2010 г. –
20.10.2018 г., произволно начислени наказателни лихви, размер на последна
вноска 26901.56 лв., което поставяло длъжника в неравноправно положение. Счита,
че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението, тъй
като към датата на предяване на иска не е настъпила
крайната падежна дата – 20.10.2018 г., както и че на ищеца, със сключения
договор за цесия, не е прехвърлено правото да изменя договора, тъй като
вземането е прехвърлено като изискуемо вземане, поради което предсрочна
изискуемост не може да бъде обявявана на длъжника и с връчване на исковата
молба, каквито твърдения са изложени. Счита, че извършвани плащания от
10.07.2012 г. не са били приспаднати при сключване на споразумението с ищеца от
10.10.2014 г. Поддържа общото си възражение за
давност, релевирано пред първоинстанционния
съд. По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск. В условията на
евентуалност счита, че искът следва да бъде отхърлен
за разликата над сумата 22339.95 лв., представляваща сумата 19022.20 лв., заплащена на ищеца и сумата 3317.75 лв., заплатена на
„Банка ДСК“ ЕАД. Релевира доказателствени
искания. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата
страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в който оспорва жалбата. Счита, че със сключване на
договора за цесия е придобил вземането с всички произтичащи от него права, вкл.
и правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, както е посочено в Р на
ВКС, I ТО, по т.д. №
2230/2016 г. Отделно, прехвърлянето на това право е било изрично закрепено и в
сключеното между подпомагащата страна и въззиваемия
Споразумение от 10.03.2017 г., което не е било оспорено своевременно. Счита, че
след като в хода на процеса е настъпил и крайния падеж по сключеното
Споразумение от 28.10.2010 г., този факт също следва да бъде съобразен. Сочи,
че липсата на погасяване на задължението по Споразумението от 28.10.2010 г., от
страна на въззивника, е било закрепено и признато в
сключеното Споразумение от 10.10.2014 г.
Излага, че доказателствените искания на въззивника са преклудирани. Сочи,
че пред ВРС е била назначена ССЕ, една от задачите на която е била да провери
информационните масиви на въззиваемия и „Банка ДСК“,
което е включвало и проверка на кредитната сметка, по която именно са
постъпвали плащанията от страна на въззивника.
Заключението на експертизата не е било прието именно поради противопоставяне на
въззивника, а съдът е разпоредил изготвяне на
заключение само по данни от делото, т.е. без проверка на кредитната сметка. По
същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата ищеца страна „Банка ДСК“ АД,
депозира писмен отговор, в който се поддържат доводи за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Счита, че между подп.
Страна и въззивника е възникнала валидно облигационна
връзка по силата на Споразумение за обединяване на кредити от 28.10.2010 г.
Излага още, че със сключването на Договорът от 12.06.2012 г., по силата на
който на въззиваемия е прехвърлено и вземането срещу въззивника, заедно с всички привилегии, обезпечения и др.
принадлежности, в т.ч. лихви, неустойки и др., както и правото цесионера да обявява кредита за предсрочно изискуем при
наличие на предпоставките за това. Счита, че макар да липсват доказателства за
получаване от въззивника на уведомление за
извършеното цедиране, може да се приеме, че със
сключването на Споразумението от 10.10.2014 г.,
последния е бил уведомен. Счита, че това споразумение се явява анекс към
договора за кредит, обективиран в Споразумение за
обединяване на кредити от 28.10.2010 г., с което е изменен размера на отделните
вноски и срока за плащане. Счита, че уговорения краен срок – 01.09.2016 г.
безспорно е настъпил преди предявяването на иска, а в хода на процеса е
настъпил и крайния падеж по Споразумението от 28.10.2010 г. – 20.10.2018 г. По
същество отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По доказателствените
искания на въззивника и въззиваемия съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на
доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично
посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния
съд, поради допуснати процесуални нарушения. Въззивникът
твърди, че пред ВРС е направил доказателствени
искания за установяване на постъпили плащания за погасяване на дълга, което
било оставено без уважение с оглед допуснатата ССЕ. В случая, произнасянето на
ВРС не обосновава допуснато процесуално нарушение.
След като въззивникът-ответник е твърдял
извършени плащания, то негова е била тежестта да ангажира доказателства в
подкрепа на тези изгодни за него факти. Още повече, че заключението по
допуснатата първоначална ССЕ, една от задачите на която е било и установяването
на извършените от въззивника плащания не е било
приобщено към доказателствата именно поради противопоставянето на процесуалния
представител на въззивника, а повторната такава не е
дала отговор на въпроса поради липса на представени доказателства от страна на въззивника и забрана да ползва данни съдържащи се в
счетоводните записвания при ищеца и подпомагащата страна. Тази експертиза не е
била оспорена от въззивника по надлежния ред. Поради
което и доказателствените искания на въззивника следва да бъдат оставени без уважение.
Несвоевременно се явява искането за приемането на доказателства от
страна на въззиваемия и поради това не следва да бъде
уважавано.
Доколкото заключението на назначената първоначална ССЕ от 02.04.2018 г.
неоснователно не е било прието от първоинстанционния
съд и доколкото то има отношение към установяване размера на претенцията на
ищеца – въззиваем, в която посока въззивния
съд има задължение и служебно да събира доказателства, съставът на ВОС намира,
че следва да бъде постановено изслушване на експерта в с.з., с оглед
приобщаване на заключението към доказателствата по делото. За целта на въззиваемата страна следва да бъдат дадени указания да
представи доказателства за заплатен депозит за изслушването в размер на 100.00
лв., по сметка на ВОС, в границите на 5 дн. Срок от съобщаването, както и да
бъде предупреден, че при неизпълнение на тези указания сумата ще бъде събрана
принудително.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на
ВОС,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба
въззивна жалба вх. № 76159/20.11.2018 г. на М.Д.Г.,
ЕГН **********,*** срещу Решение № 4229/25.10.2018 г., поправено с Решение №
1058/13.03.2019 г., постановени по гр.д. № 16369/2017 г., на ВРС, XLIX с., с
което е осъден да заплати на ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Княз Ал. Дондуков”, № 19, ет.
2, при участието на подпомащата страна „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“, № 19, сумата 24592.12 лв., главница по Споразумение от 10.10.2014 г. за разсрочване и изплащане на задълженията на
ответника по Споразумение за обединяване на кредити от 28.10.2010 г., сключено
между М. Х. и „Банка ДСК“ ЕАД,
ведно със законна лихва, считано от депозиране на исковата молба – 22.02.2017
г. до изплащането, на осн. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430 и сл. ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания на въззивника и въззиваемата
страна.
ПОСТАНОВЯВА изслушване на вещото лице по изготвената
ССЕ от 02.04.2018 г.
ЗАДЪЛЖАВА ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
в 5-дн. Срок от съобщаването да представи доказателства за внесен депозит във
връзка с изслушването в размер на 100.00 лв., по сметка на ВОС като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това
задължение сумата ще бъде принудително събрана.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Г.Г..
НАСРОЧВА с.з. на 26.06.2019
г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват незабавно страните като им
се връчи препис от настоящото определение. На въззивника,
ведно с препис от отговора на въззиваемата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.