№ 132
гр. Каварна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело №
20243240100506 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова
молба с вх. №3197/11.10.2024г., подадена от И. М. П. с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Каварна, ул.“...“ № 3А чрез адв.Л. Б. - АК София срещу
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Младост, бул.“...“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, с управители ...
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да обяви
нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1160157, сключен между И. М. П. с ЕГН********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, р-
н Младост, бул.“...“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от ...,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от "Фератум банк p.l.c.“ със седалище и адрес на управление:
Малта, СТ Бизнес център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027 в полза на
ответника, както и да се признае за установено, че И. П. не дължи суми
надвишаващи главницата по договора от 3600.00лв. до дължимите по
договора 7020лв., което представлявало общо дължимото по договора,
съответно 3000лв. главница,1050лв. лихва по договора и 2970лв.
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция като кредиторът
„Фератум България“ЕООД е бил овластен да приема вместо поръчителя
плащанията. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищцата твърди, че на 18.05.2022г. е сключила Договор за потребителски
кредит № 1160157, по силата на който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
... й е предоставило в заем сумата от 3000лв. при фиксирани ГЛП от 23,33% и
ГПР от 49,66%, като следвало да внесе общо дължима сума от 4050.00лв.,
включваща главница и лихва.
Твърди, че на същата дата – 18.05.2022г. е следвало да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „ Ferratum Bank“ във връзка с договора за
1
потребителски кредит и с оглед отпускането му. „Ferratum Bank“ трябвало да
обезпечи задълженията й по договора за потребителски кредит, като било
уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 2970лв., което било
разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по заема, като кредиторът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил
овластен да приема плащанията вместо поръчителя. Счита, че този договор е
недействителен, тъй като с него се предвижда кредитополучателят да плати
възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до
неравнопоставеност, липсвало основание за сключването му и бил сключен
като обезпечение на недействителна сделка.
Ищцата излага, че според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност.
Твърди, че макар в договора да е фиксирана общата дължима сума,
нейния размер не е коректно посочен. На практика това не било реално
дължимата сума, защото в нея не били посочени допълнителните плащания,
които потребителя ще направи предвид задължението да осигури гарант като
обезпечение на дълг. Клаузата за обезпечение увеличавала печалбата на
кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема
потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта.
Посоченият в договора ГПР от 49,66% не отговарял на действителните
разходи, доколкото не включвал сумата за обезпечението. Излага, че
посочването в договора на по- нисък от действителния ГПР представлявала
невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика
съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Излага, че това
подвеждало потребителя относно спазването на забрана на чл.19, ал.4 и не му
позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Ищцата твърди, че процесния договор не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което същия е нищожен. В договора липсвала
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита – кои компоненти са включени в него и как се формира същия.
Договорът за поръчителство в действителност се явявал част от кредитното
правоотношение, като целта му била да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията по чл.19, ал.4 ЗКП, както и на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Твърди, че доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от
закона правен резултат чрез използване на законни средства, то в случая
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД.
Договорът за гаранция бил сключен с предварително определено от
кредитора по договора за паричен заем юридическо лице – гарант,
представляващо свързано с кредитора дружество. В договора било
предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на
кредитора / а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита, като в
този случай гарантът нито носел риска от неизпълнение, нито реално
получавал уговореното възнаграждение, нито упражнявал суброгационните
си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от
сделката е кумулиране в полза на „Фератум България“ ЕООД на допълнителен
2
финансов приход от 2 970лв., представляващ престацията на потребителя по
гаранционната сделка, което било почти 100% от стойността на главницата по
кредита. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлявала част от общия разход по кредита за потребителя по см. на
пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и следвало да бъде включено при изчисляване на
годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. В случая това не
било сторено, поради което договорът за кредит се явявал сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, а процесния договор за предоставяне на гаранция бил нищожен на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Моли съда, да постанови решение, с което да обяви Договор за
потребителски кредит № 1160157, сключен на 18.05.2022г. между И. П. и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ... за нищожен, тъй като същия
съдържал нищожни неравноправни клаузи и да признае за установено, че И.
П. не дължи суми надвишаващи главницата по договора от 3600.00лв. до
дължимите по договора 7020лв., което представлявало общо дължимото по
договора, съответно 3000лв. главница, 1050лв. лихва по договора и 2970лв.
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция като кредиторът
„Фератум България“ЕООД е бил овластен да приема вместо поръчителя
плащанията. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Прави доказателствени искания за приемане
на представените с исковата молба писмени доказателства, за назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза, както и за задължаване на ответника на
основание чл.190 от ГПК да представи цялото кредитно досие, вкл. договора
за потребителски кредит, договорът за предоставяне на гаранция, всички
прилежащи към тези договори приложения и анекси, общите условия за
отпускането на този потребителски кредит, погасителния план към него,
както и извлечение за всички платени от И. П. суми.
Ответникът – „Фератум България“ЕООД, ЕИК ... депозира писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК, като счита исковете за неоснователни.
Твърдят, че между тях и ищеца е сключен потребителски кредит № 1160157
на 18.05.2022г., като по силата на договора, „Фератум България“ЕООД е
отпуснал кредит на ищеца в размер на 3000лв. за срок до 12 месеца. По силата
на чл.5 от договора ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на
своето задължение чрез поръчителство с Мултитюд Банк /Малта/. Възразява,
че твърдението на ищеца, че поръчителството на Мултитюд Банк /Малта/ е
задължително условие за сключване на кредитен договор е неоснователно, тъй
като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен
от кредитора.
Излага, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна,
именно - Мултитюд Банк /Малта/, което било самостоятелно ЮЛ, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Р България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и
била вписана под № 178 н нарочния регистър на БНБ. Счита, че ищецът е
завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването
на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което
същите следва да се оставят без разглеждане като недопустими.
Навежда се, че съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита
включват известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието
сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Сочи се, че
3
обратно на твърдяното в исковата молба, ищецът е можел да обезпечи
отпуснатия кредит по различни начини, включително е поръчителство от
избрани от него физически лица. Следователно се твърди, че сключване на
договор за поръчителство с Multitude Bank (Малта), не е било задължително
условие при отпускане на кредита.
Твърди се, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата,
уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в
ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В
допълнение се сочи, че тази сума не е била известна на кредитодателя преди
потребителят да избере именно Multitude Bank като поръчител. В случай, че
кредитът бил обезпечен по друг начин, например чрез поръчителство от
физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за размера на
евентуално възнаграждение, доколкото се сочи, че то се уговаря между
потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. твърди, че
отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по
кредита по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна
логика.
Навежда се, че включване на клаузата за обезпечение чрез Multitude Bank в
чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в
рамките на преддоговорните отношения между страните, като именно след
този избор, е изготвен договора, в чиито чл. 5 е отразен начина на
обезпечаване задължението на ищеца. Сочи се, че ищецът е избрал да
кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия
кредит да бъде обезпечена по определен начин, който избор е отразен в
предложения му договор, като това обаче не означавало, че кредитодателят
има информация относно условията, при които ищецът и третото лице
(поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е ясно уговореното
между тях възнаграждение. Твърди се, че договорът за гаранция е възмездна
услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитодателя, се сочи, че този разход не се включва в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона
за потребителския кредит. Посочената разпоредба се обхваща именно услуги,
предоставяни от трето лице Multitude Bank, която е с незадължителен
характер по смисъла на закона.
Излага, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк / Малта/ като поръчител в
електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е
подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по е-mail,
която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум
България“ изисква поръчителство. Ищецът бил получил и документи от
Мултитуюд Банк, вкл. и договор за гаранция. След като е бил информиран
ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора, с оглед на
което не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по см. на
чл.68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд
Банк, ако избере тях за поръчител.
Счита за неоснователни и твърденията на ищеца за нарушение на чл.143 от
ЗЗП. Чл.5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител,
без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно
4
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд
Банк, които ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК излагат, че договорът
за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва
в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителните
разходи било неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да откаже в 14 – дневен срок, но не е упражнил
това си право.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се явява и
упълномощения процесуален представител-адвокат чрез адв.Л. Б. - АК София,
която в писмени становище поддържа предявените искове, по същество
изразява становище за основателност на главния иск за нищожност, както и на
предявения осъдителен иск. Претендират се сторените по делото разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответното дружество редовно призовано не се явява.В
писмена молба се поддържа становище за неоснователност на предявените
искове.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, не се оспорва в писмения отговор от ответника и се
установява от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е
сключен Договор № 1160157/18.05.2022г. за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние/, съгласно който ищеца в качеството му на
кредитополучател е получил сума в размер на 3000, 00 лв., като е поел
задължение да я върне в срок от 18 месеца, считано от датата на превеждане
на сумата на заема, като първата падежна дата е 17.06.2022г. и заемателят се
задължава да върне заема на 18 вноски, извършени на падежни дати,
посочени в погасителния план. От договора се установява /чл. 3 от същия/, че
за целия период на кредита ответника следва да върне сумата общо сума в
размер на 4050лева, която включва сумата по кредита – 3000лв. и лихва в
размер на 1050,00лв. при договорен лихвен процент 23,33%. В чл. 4 от
процесния договор е посочено, ГПР по кредита е в размер на 49, 66.
Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на дружеството, като
договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в
който е сключен заемът. С одобряване от дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило
обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т.
4.3 е посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 2970.00 лв., като
посочените разходи не се включват в ГПР.
Видно от представената и приета по делото справка за получени плащания
5
по процесния договор, изготвена от ответното дружество, в същата са
отразени като постъпили плащания от ищеца, които към дата – 19.03.2025г. са
в общ размер на 960,00 лв., с които ответното дружество е посочило, че е
погасило, както следва: главница в размер на 77,49лв.; лихва – 198,00лв.;
250.00лв. – плащания съгласно Тарифата и Общите условия, представляваща
такса за удължаване на редовно задължение, съгл.чл.9.9-9.11 от Общите
условия. Посочено е още в справката, че сумата от 434,51лв. за допълнително
избрана незадължителна услуга към Фератум Банк се дължи на лицето,
предоставящо услугата и по посочена от него сметка. Съгл. Чл. 16.2 б. „а“ от
ОУ на „Фератум България“ ЕООД кредиторът има право да нареди сумата
към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора.
В Общите условия на „Фератум България“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит, представляващи неразделна част и приложими по
отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно
относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и
отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен
лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по
договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за
изменение на Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания
кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент
е определен в индивидуалния договор. Съгласно чл. 16.2. В случай, че
дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за него
има право в случай, че идентифицира за кого е предназначена плащането да го
преведе директно на получателя като уведоми за това заемателя.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице Г. Н., което съдът кредитира с доверие
като компетентно и обосновано.
Видно от заключението усвоената сума от ищеца по Договор за
предоставяне на потребителски кредит Договор № 1160157/18.05.2022г. е в
размер на 3000,00 лева. Вещото лице е констатирало, че за записания в
процесния договор за потребителски кредит договорен „Лихвен процент –
23,33%“, не съответства на договорения ГПР – 49,66%. С оглед на горната
констатация вещото лице е представило изчисления на годишния процент на
разходите – без възнаграждение по договора за гаранция при лихвен процент –
41% и ГПР – без възнаграждение по договора за гаранция при лихвен процент
– 23,33%.
Вещото лице е посочило, че по данни от представените от „Фератум
България“ЕООД справки, удостоверяващи получени плащания по Договор №
1160157/18.05.2022г. към дата – 19.03.2025г. в общ размер на 960.00лв. В
представеното от дружеството удостоверение за наличие на задължения е
посочено, че към дата – 19.03.2025г. неплатеното задължение по процесния
кредит е в общ размер на 6310,00лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване иск за нищожност
на клауза от договор за предоставяне на потребителски кредит - правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е
6
сключен при липса на съгласие, че посочената в исковата молба клауза от
Договора- чл. 5, е нищожна на посочените основания-противоречи на закона,
доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на
ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на
правоотношението. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че договора
е сключен при наличие на съгласие, че клаузата на договора за паричен заем не
е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че е индивидуално уговорена,
че е съставена по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи тежестта да
докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи
валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че
сключването й е при съобразяване на императивните материални норми. Да се
установи, че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4
от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е
индивидуално уговорена и не е неравноправна.
По иска за недействителност на чл. 5 от договор за кредит, съдът намира
следното: Безспорно се установи от приетите по делото писмени
доказателства, че на 18.05.2022г. между страните е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1160157, съгласно който договор е
приложим ЗПФУР.
Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на потребителски
кредит, отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в
приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен
правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 18.05.2022г., се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата
на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. Съдът приема, че с оглед изявлението на
кредитополучателят в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение,
предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13,
ал. 1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на
негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца
е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността
на договор за предоставяне на потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на
законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи
законността като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
7
диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. е относимо до формата (външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с
добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
др.); 4. е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесната клауза - чл. 5 в Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 1160157/18.05.2022г., сключен
между страните по делото, е недействителна.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от
ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и
т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на
делото. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се
информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено,
че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин.
8
Според съда посочения в договора ГПР -23,33 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5
от Договора, условие за предоставяне на обезпечение, представляващо
поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.
10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило на ищеца да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 5 от Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство. С тази сума
кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани
с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите
/ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Заплащането на такса за
поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли
допустимия петкратен размер на законната лихва.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по
назначената експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 41 % в договора,
не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи
възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с
поръчителя „Фератум Банк“. При включване на тези разходи, то ГПР е в
размер на 251,91 %.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5
от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство с „Multitude Bank". Кредиторът разполага със задължение и с
достатъчно много източници на информация, да оцени предварително
кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша,
той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи
договор. В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението
по кредита в Договора за предоставяне на потребителски кредит, чрез
поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се
дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на добрите
нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от
договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
9
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също
и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че
няма нищо общо с третото за делото лице „Multitude Bank". В действителност
то е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в Малта, което
предоставя услуги на територията на Р България въз основа на лиценз,
издаден от БНБ и вписването му под № 178 в публичния регистър на БНБ, но
връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта, че
"Ferratum Bank" фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри.
Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа
свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и
задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и
този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на
приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел
да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Възражението
на ответника, че сключването на договор за поръчителство не е задължително
условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е могъл да посочи избрано
от него лице за поръчител е неоснователно. Отказът обаче да бъде сключен
договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договора
за потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената "привилегия",
която е била предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да
избере физическо или юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да
бъде предварително одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал
поръчителя да бъде предварително одобреното от кредитодателя лице и
договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство
е задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима
от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 4050.00лева, но в нея не е
включено допълнителното плащане от 2970,00лева по договора за гаранция,
който, както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето
на заема. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със
задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
10
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер, което се
установи и от съдебно-счетоводната експертиза.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В
този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д.
№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г./ ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност,
която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз
основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не
променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен
елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за
сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да
бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е
избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това
поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. Следователно процесната клауза е
недействителна на основание чл. 22 ПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
искът се явява основателен.
С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност на
възнаграждението за гарант /поръчител/ с договора за кредит и обусловеност
на одобряването на кредита от представянето на договора за поръчителство, то
предвид недействителността не само на процесната клауза, но и на договора за
кредит, договора за гаранция (поръчителство) се явява лишен от основание с
оглед обезпечителния му характер на задълженията на длъжника по договора
за кредит. Следователно ищецът не дължи плащане на възнаграждението по
гаранцията и получената сума в размер на 434,51лв. подлежи на връщане от
ответника, защото за него е липсвало основание да го получи, а
обстоятелството дали е превел тази сума на третото лице – гаранта, е без
правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице.
Още повече че предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на
ищеца, а единствено на ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Видно от данните по делото ищеца е сторил разноски в размер на 150, 00 лв.
внесена държавна такса и 200,00 лв.-заплатено възнаграждение за съдебно-
счетоводна експертиза или общо сумата от 350,00 лв., която ответникът
следва да бъде осъден да заплати.
Направено е и искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца - адв. Л. Б. – САК да се присъди
11
възнаграждение за осъществената правна услуга.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
адвокат Л. Б. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /изрично вписано в договора/.
По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи
в полза на Адвокат Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C- 427/16 и C428/16
/постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното
прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело
C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение
чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съобразявайки
решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не намира да е
обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на
адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.
Настоящият състав съобразявайки предмета на делото, обжалваемия
материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна
дейност, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че
исковете срещу ответника произтичат от едно правоотношение, както и че се
касае за искове, част от заведени голям брой еднотипни дела, по които има
формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив
съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради противоречие със закона на клаузата
на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1160157/18.05.2022г сключен между И. М. П. с ЕГН********** с постоянен
адрес: гр.Каварна, ул.“...“ № 3А и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.“...“ № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от ..., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "Multitude
Bank" в полза на ответника.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. П. с ЕГН********** с постоянен
адрес: гр.Каварна, ул.“...“ № 3А не дължи суми надвишаващи главницата по
договора от 3600.00лв. до дължимите по договора 7020лв., което
представлявало общо дължимото по договора, съответно 3000лв.
главница,1050лв. лихва по договора и 2970лв. възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция като кредиторът „Фератум България“ЕООД е бил
овластен да приема вместо поръчителя плащанията.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.“...“
№ 51, вх.А, ет.9, офис 20, с управители ... да заплати на И. М. П. с
ЕГН********** с постоянен адрес: гр.Каварна, ул.“...“ № 3А сумата от 350, 00
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Младост, бул.“...“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, с управители ... да
заплати на адв.Л. Б. - АК София, съдебен адрес: гр.София 1000, ул.“Триадица“
№ 5Б, ет.3, офис № 311 сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – ДОБРИЧ в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
13