Решение по дело №1432/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 610

 

гр.Бургас, 11.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1432 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на С.А.Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 3388а-18/20.01.2020г., издадено от Георги Илиев – Началник 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.  

С жалбата (наименувана възражение) се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Твърди се, че на посочената дата жалбоподателят не е бил в гр. Бургас, а нарушението е извършено от брат му – З.Х., който е злоупотребил с данните на жалбоподателя. В подкрепа на тези твърдения жалбоподателят прилага копие от Книга за инструктаж, от която е видно, че на 09.01.2020г. той е бил на работа в гр. София.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, 05 РУ-Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването – л.4 – НП е редовно връчено при условията на отказ на 26.02.2020г. и на същата дата е депозирана и жалбата (възражение). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 09.01.2020г., около 23.00 часа в гр. Бургас, кв. ***, ул. „***Д.“ св. Д.Д. - полицейски служител при 05 РУ-Бургас, извършил проверка на С.А.Х.. В хода на проверката свидетелят изискал от лицето да му представи документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ, но той не го сторил. Полицейските органи извършили справка посредством дежурната част по данни, дадени им от лицето, след което сравнили снимката от системата БДС (Български документи за самоличност) и се уверили, че лицето пред тях е именно жалбоподателят С.А.Х..

Свидетелят Д.Д. преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД, поради което и пристъпил към съставяне на АУАН с бл. № 269332. Актът бил съставен на място, като в него била описана горепосочената фактическа обстановка. Същият бил предявен на нарушителя за запознаван и подпис, като той го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок възражения от нарушителя не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 20.01.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД, поради което и на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 84, ал.2, вр. с чл. 1, ал.2 ЗБЛД – Георги Илиев – Началник 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 20.01.2020г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-493/01.09.2014г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицейски орган при 05 РУ-Бургас, който е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Съгласно чл. 3, ал.1 от същия закон - документите за самоличност удостоверяват самоличността, чрез съдържащите се в тях данни и те се явяват официални документи, издадени от компетентните органи с цел идентификация на лицето съгласно § 1 от ДР на ЗБЛД. От своя страна разпоредбата на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда накзание „Глоба” от 50 до 300 лв. за лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 70, ал.1, т.3 ЗМВР – полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната, поради което и същите безспорно се явяват „компетентни длъжностни лица” по смисъла на чл. 80, т. 5 ЗБЛД.

На база на горните разпоредби, настоящият състав е на мнение, че необходимото и достатъчно условие за налагане на санкцията е компетентно длъжностно лице да е поискало гражданинът да удостовери своята самоличност и последния да не е сторил това, чрез някой от посочените в закона документи. В конкретния случай жалбоподателят е бил поканен от компетентно длъжностно лице да представи документ за самоличност (лична карта или заместващ документ), но същият не го е сторил. При това положение - наличието на всяка една от посочените предпоставки е безспорно установено, като не е необходимо извършване на други действия от страна на проверяващия, каквито са разписани в различни правни хипотези, поради което липсва противоречие с материалния закон при налагане на санкцията. В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 802 от 23.04.2018 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 624/2018 г. и Решение № 2115 от 9.12.2014 г. на АдмС - ***по к. н. а. х. д. № 1512/2014 г., като в последното решение начинът на описване и квалифициране на нарушението е напълно идентичен с процесния.

Единственото възражение на жалбоподателя е съсредоточено около това, че на посочената дата не е бил в гр. Бургас, а нарушението е извършено от брат му – З.Х., който е злоупотребил с данните му. Съдът не възприема този довод. Видно от разпита на актосъставителя Д. – преди да пристъпят към съставяне на АУАН полицейските служители са се убедили в самоличността на лицето, посредством съпоставянето му със снимката в системата БДС. Св. Д. е категоричен, че данните, посочени от лицето, са съответствали на данните на жалбоподателя, а посредством снимката му в системата на МВР е станало ясно, че проверяваното лице е именно жалбоподателят. Нещо повече свидетелят е категоричен, че не е възможно да е станало объркване или проверяваният да е бил братът на жалбоподателя. Съдът няма причина да се съмнява в изложеното от полицейския служител, поради което и му се доверява напълно. Вярно е, че по делото е налично копие от Книга за инструктаж, от което е видно, че на 09.01.2020г. на жалбоподателя е бил извършен инструктаж по безопасност и здраве в гр. София. Въпреки това съдът отчита, че проверката е извършена в 23.00 часа на 09.01.2020г., а разстоянието от София до ***се изминава за около 3,5 часа с кола и около 5 часа с автобус. При това положение не е невъзможно на 09.01.2020г. жалбоподателят да е работил в гр. София, след което да се придвижил до гр. ***и в 23.00 часа да е бил спрян за проверка. Именно поради това настоящият състав счита, че приложеното писмено доказателство не е в състояние самостоятелно да обори по категоричен начин показанията на полицейския служител и да потвърди тезата на Х..

На последно място, съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.

С оглед горните критерии съдът счита, че процесния случай по нищо не се отличава от типичните нарушения от този вид. Очевидно АНО е взел предвид, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, поради което и му е наложил наказание в минималния възможен размер, поради което и настоящата инстанция няма възможност за допълнително намаляване на същия.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, извършеното от С.А.Х. деяние е съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

            Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3388а-18/20.01.2020г., издадено от Георги Илиев – Началник 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на С.А.Х. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.