№ 138
гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. СТОЯНОВА
Членове:А. ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от А. ГРИГОРОВ Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254000600185 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С Присъда №5/05.02.2025гл ОС-Русе по НОХД№658/2023г. е
постановил: Признава подсъдимия А. М. В. за виновен в това, че през периода
06.09.2015г. - 10.09.2015г. в гр.Русе в съучастие със С. В. Г. от гр.Русе, като
съизвършител с цел да набави за себе си и за С. В. Г. имотна облага, принудил
чрез заплашване - заплаха за убийство А. Т. Т. от гр.Русе да извърши нещо
противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като продаде
свои недвижими имоти с идентификатор №033011— зeмeдeлcки земи с площ
от 27, 839 дка, трета категория, находящи се в местност „Карамджата" в
землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE 66158 на стойност 36 137,00
лв. и земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в
местност „Карамджата" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE
66158 на стойност 14 769,00 лв. и да предаде на С. В. Г. парична сума в брой
на обща стойност 8 440,00 лева /осем хиляди четиристотин и четиридесет
лева/ и с това причинил на А. Т. Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в
размер на 43 346,00 лева /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест
лева/, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2 и т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.
213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт НК и чл.54 от НК го
осъжда на шест години лишаване от свобода, глоба в размер на 6000 лева
1
/шест хиляди лева/, в полза на Държавата и конфискация на ½ от имуществото
му, а именно: ½ върху лек автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с рег.
№Р62****, с рама W0L000052P*******, номер на двигателя C16NZ20******
и ½ върху недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ******** партиден
№6806Н1*****, идентификатор: 63427.5.52, съгласно документ
№А147Т42Д8798/19.12.2023г. На основание чл.57 ал.1, т.2 буква “б“ от ЗИНЗС
определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода.
Признава подсъдимия С. В. Г. за виновен в това, че през периода
06.09.2015 г. - 10.09.2015 г. в гр.Русе, в съучастие с А. М. В. от гр.Русе, като
съизвършител с цел да набави за себе си и за А. М. В. имотна облага,
принудил чрез заплашване - заплаха за убийство А. Т. Т. от гр.Русе да извърши
нещо противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като
продаде свои недвижими имоти с идентификатор №033011 - земеделски земи
с площ от 27 839 дка, трета категория, находящи се в местност „Карамджата" в
землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE 66158 на стойност 36 137,00
лв. и земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в
местност „Карамджата" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE
66158 на стойност 14 769,00 лв. и като предаде на С. В. Г. парична сума в брой
на обща стойност 8 440,00 /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/ лв.
и с това причинил на А. Т. Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в
размер на 43 346,00 /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест
лева/ лв., поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.
213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт HK и чл.54 от НК го
осъжда на пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 5000 лева /пет
хиляди лева/ в полза на Държавата и конфискация на ½ от имуществото му, а
именно върху всеки един от трите леки автомобила, както следва: Лек
автомобил „Опел Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. № Р 29****, номер на рама
W0L0JBF35W7******, номер на двигател X20DTH********; Лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. №Р06****, номер на рама W0L000031V********, номер
на двигател X20DTL1*******; Лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.
№Р96****, номер на рама W0L0TGF7512******, номер на двигател
Y20DTH17*******. На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Осъжда подсъдимите А. М. В. и С. В. Г., солидарно да заплатя на Р. Т. Т.,
в качеството му на наследник на починалия си брат А. Т. Т., сумата 43 346
лева /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест лева/ - причинени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
10.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на
подсъдимите А. М. В. и С. В. Г., чрез защитника им адвокат О. Б., като се
обжалва Присъда №5/05.02.2025гл ОС-Русе по НОХД№658/2023г. по описа на
2
ОС-Русе, с твърдения за необоснованост, нарушения на процесуалните
правила и на закона и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която да бъдат признати А. В. и С. Г. за невинни и да бъдат оправдани за това
да е извършил всеки един от тях престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т. 1 във вр.
е ал.1, във вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т 1, пр.1 и т.4, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, като се отхвърли изцяло предявения граждански иск от Р. Т. Т. за
обезщетение в размер на 43 346 лв. ведно със законната лихва от 10.09.2015
год., присъждането на сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение или да се
върне делото за ново разглеждане поради допуснати нарушения, които не
могат да бъдат отстранени от въззивния съд.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимите А. М.
В. и С. В. Г., адв. О. Б. поддържа жалбата и твърди, че не е доказано
обвинението, така както се изисква съгласно НПК, те не са извършили това
престъпление, за което са били признати за виновни. Ако се приеме, че
мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на изискуемите стандарти
да се върне делото за ново разглеждане поради наличието на това съществено
процесуално нарушение свързано с правото на защита. Те практически не
могат да разберат точно за какво по признаци на състава са били осъдени.
В съдебно заседание подсъдимият А. М. В. моли да се уважи жалбата и
не разбира за какво е бил осъден и иска да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият С. В. Г. моли да се уважи жалбата и
иска да бъде оправдан.
В съдебно заседание частен обвинител и граждански ищец Р. Т. Т. не се
явява за изразяване на становище.
В съдебно заседание повереника адв.В. В. от РАК не се явява, но е подал
молба с която е заявил, че намира жалбата на двамата подсъдими за
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли присъдата
да бъде потвърдена.
Представителят на ВТАП излага съображения, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. С
оглед характера на деянието, се касае за едно целенасочено и мотивирано
въздействие спрямо поведението на пострадалия Т., като същият е бил лице с
определено асоциално поведение, т.е. с органично разстройство, което е
водило до плахост, до несигурност в поведението му като тези негови
характеристични черти са били използвани от подсъдимите при комуникация
с него. Подсъдимите не са разполагали с предмета на престъплението, но в
резултат на осъщественото въздействие спрямо пострадалия Т., са придобили
в резултат на негово разпореждане, както суми от притежавани земеделски
земи, така и суми от негови сметки. Имуществените вреди са на стойност
около 44 хиляди лева, като в тази връзка е налице е квалифициращо
обстоятелство. Съдебният състав е оценил и съответните други
квалифициращи обстоятелства, както извършване на деянието в съучастие,
така и отправените заплахи за убийство. Първоинстанционната присъда е
3
правилна, обоснована и законосъобразна. Касае се за умишлено и
целенасочено въздействие върху пострадалия, който посредством действията
си в последствие е осъществил и разпорежданията със своето имущество,
претърпявайки съответната имуществена вреда в значителни размери.
Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен,
обоснован и законосъобразен, а подадена жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на адв О. Б., защитник на подсъдимите А. М. В. и С. В. Г., е
подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 05.02.2025г., а
жалбата е подадена на 11.02.2025г. в предвидения 15-дневен срок/ и от
активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима.
По основателността на жалбата.
За да постанови присъдата си ОС-Русе е приел следната фактическа
обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:
Подсъдимият А. М. В. е роден на 26.01.1982г. в гр.Русе, български
гражданин, не е женен, има две деца, без образование, работи в
строителството, с постоянен и настоящ адрес - гр.Русе, ********.
Понастоящем той притежава недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
**********, партиден №6806Н1*****, идентификатор: 63427. 5. 52, съгласно
документ №А147Т42Д8798/19.12.2023г. /справка от Община-Русе Дирекция
„Местни данъци и такси“ / и едно МПС - лек автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с
рег.№Р62****, с рама W0L000052P*******, номер на двигателя
C16NZ20****** /справка от ОД МВР-Русе Сектор „Пътна полиция“/. Няма
данни за реализирани трудови доходи /справка то ТД НАП-Варна Офис-Русе/.
Подс. А. В. е осъждан през годините общо 19 пъти, като към датата на
инкриминираното деяние е осъждан 16 пъти, с влезли в сила присъди, като е
изтърпявал ефективни наказания. Последната му присъда към датата на
деянието е Споразумение №75/07.02.2013г. по НОХД №271/2013г на РРС, с
което за извършено на 09.10.2012г. престъпление по чл.343в ал.2 от НК е
осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Съдебният акт е влязъл в сила на 07.02.2013г., като наказанието е изтърпяно на
18.05.2013г.
Подсъдимият С. В. Г. е роден на 02.02.1987 г. в гр.Добрич, български
гражданин, женен, има пет деца, с начално образование, работи в
строителството, с постоянен и настоящ адрес - гр.Русе, ************.
Понастоящем той притежава три МПС, както следва: Лек автомобил „Опел
Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. № Р 29****, номер на рама W0L0JBF35W7******,
4
номер на двигател Х20DTH********; Лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №
Р 06****, номер на рама W0L000031V********, номер на двигател
Х20DTL1*******; Лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. №Р96****, номер на
рама W0L0TGF7512******, номер на двигател Y20DTH17*******, видно от
приложената на л.306-307 от първоинстанционното дело справка от ОД МВР-
Русе Сектор „Пътна полиция“. Няма данни за реализирани трудови доходи
/справка от ТД НАП-Варна Офис-Русе на л.303-304 от първоинстанционното
дело/.
Подс.С. В. е осъждан общо пет пъти, към датата на инкриминираното
деяние/По делото има две справки за съдимост една от 19.10.2017г. и втората
от 21.04.2023г. В първата справка е изпуснато НОХД№2891/20024г на РС-
Русе- бел.ВТАС/. Последната му присъда е Споразумение по НОХД
№1192/2011г., с което за извършено на 07.11.2010г. престъпление по чл.343в от
НК му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с
периодичност 3 пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител
за срок от 2 години; безвъзмезден труд в полза на обществото- 150 часа
годишно за срок от 1 година. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.06.2011г.
Въпреки липсата на доказателства дали е изтърпяно наказанието „пробация“ и
кога, подсъдимият не е реабилитиран по право към датата на
инкриминираното деяния за последното си осъждане.
Първите две осъждания на С. Г. са за престъпления извършени от него
като непълнолетен през 2004г., за които той е реабилитиран за всяко едно от
тях, като по второто осъждане с изтичането на изпитателния срок на
22.12.2006г. Третото му осъждане е за престъпление извършено през 2008г.
като пълнолетен. За това осъждане ОС-Русе е посочил, че е реабилитиран,
съгласно чл.86 ал.2, вр.ал.1 т.1 от НК, с изтичане на изпитателния срок - на
10.02.2012г. Това виждане не може да се приеме, защото противоречи на
разпоредбата на чл.86 ал.2 от НК, която следва да се разбира в смисъл, че
реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от
пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано по право. Няма
значение дали първата реабилитация е била за престъпление, извършено от
дееца като непълнолетен или като пълнолетен. В този смисъл Решение № 383
от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1310/2014 г., III н. о., НК; Решение № 51 от
21.III.1996 г. по н. д. № 656/95 г., I н. о.; Решение № 201 от 18.06.2013 г. на
ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о. За това осъждане може да се приложи само
чл.87 от НК или чл.88а от НК, защото подсъдимия вече е бил реабилитиран по
право за първите две осъждания, като непълнолетен. Няма данни за съдебна
реабилитация по чл.87 от НК, а такава може да настъпи по чл.88а от НК след
изтичане на пет години от изтичане на изпитателния срок/чл.88а вр. чл.82 ал.1
т.4 вр. чл.88а ал.3 от НК/. Изпитателния срок изтича за това осъждане по
НОХД№228/2009г. по описа на РС-Русе на 09.02.2012г., но условието за
настъпване на реабилитация е лицето да не е извършило ново умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, без
5
значение какво наказание му е наложено по конкретното дело/ арг. Решение №
249 от 18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 849/2018 г., II н. о./. Петгодишния срок
по чл.88а вр. чл.82 ал.1 т.4 вр. чл.88а ал.3 от НК изтича на 09.02.2017г. В
случая подсъдимия Г. е извършил в този срок престъпление по чл.343б от НК
по НОХД№1192/2011г на РС-Русе, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода до една година към датата на деянието. В този смисъл към датата
на последното деяние по справката за съдимост подсъдимия не е
реабилитиран на основание чл.88а от НК и за осъждането по
НОХД№228/2009г. по описа на РС-Русе.
Четвъртото споразумение няма характера на осъждане, по смисъла на
НК, тъй като с него той е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба, по реда на чл.78а от НК. ОС-
Русе е посочил, че подсъдимият не може повторно да бъде реабилитиран като
пълнолетен за последното си осъждане, дори да се приеме, че е изтърпял
наказанието „пробация“ веднага след влизането на присъдата в сила /което би
било могло да стане най-рано през м. юни 2012г./, тъй като по отношение на
това последно осъждане следва да намери приложение чл.88а от НК. Във
връзка с посоченото от ОС-Русе следва да се отбележи, че подсъдимия не
може да бъде реабилитиран по чл.86 от НК, но може да бъде реабилитиран по
чл.88а от НК. Освен това в най-благоприятния случай за подсъдимия ако
изпълнението на наказанието пробация е започнало с датата на влизане в сила
на последното осъждане по НОХД№1192/2011г на РС-Русе -01.06.2011г. то
срока от две години по чл.88а от НК вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК изтича на
01.06.2015г. защото наложеното наказание пробация е за срок от две години.
Това означава, че срокът за реабилитация по чл.88а от НК за това осъждане
към датата на процесното деяние е изтекъл. Срокът по чл. 88а ал.1 вр. 82 ал.1
т.4 от НК за осъждането по НОХД№228/2009г. по описа на РС-Русе, обаче
изтича на 09.02.2017г., както се посочи по-горе. Това означава, че не са налице
предпоставките на чл.88а ал.4 от НК, който изисква когато лицето е
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано,
осъждането и последиците му, за да се заличат, да са изтекли предвидените
срокове за всички осъждания. В случая въпреки изтичането на срока за
реабилитация по НОХД№1192/2011г на РС-Русе, при положение, че не е
изтекъл този по НОХД№228/2009г. по описа на РС-Русе няма как да се
приеме, че лицето е реабилитирано по чл.88а от НК. В този смисъл крайния
извод на ОС-Русе, че подсъдимия С. Г. е осъждан по смисъла на закона към
периода на процесното деяние е правилен.
Пострадалият А. Т. Т. е роден на 07.02.1940г. в с.Семерджиево, обл.Русе.
След смъртта на по-малкия си брат през 2006г. той продължил да живее сам в
жилището му, находящо се в гр.Русе, *********. Към м.септември 2015г.
същият бил пенсионер, на 75 години, не бил женен и нямал деца. По характер
бил неконфликтен, скромен и притеснителен. Не излизал много, социален
патронаж му доставял храна в къщи по обяд. Пострадалият поддържал
6
контакти основно с другият си по-малък брат - Р. Т. /роден през 1950г. и тогава
на 65 години/, който живеел със семейството си в гр.Русе.
Ha 06.09.2015г. /неделя/ около 13.00 часа на входната врата на жилището
на постр. А. Т., находящо се в гр.Русе, ************ се пoзвънилo.
Пострадалият бил сам и обядвал. Когато отворил той видял група от
непознати мъже от ромски произход, която включвала и подс.А. М. В. и
подс.С. В. Г.. Те се представили за бригада строителни работници и му
обяснили, че са им останали материали от друг обект, като му предложили да
извършат външно саниране на неговия апартамент. Мъжете наобиколили
пострадалия и влезли вътре без покана. Пострадалият нямало как да не
допусне тяхното влизане, тъй като той бил сам, a те били много настоятелни и
го превъзхождали числено, физически и възрастово. Подс.А. В. се представил
като „А.", a подс.С. Г. като „К.", след което започнали да обсъждат темата за
санирането на външните стени на апартамента. Уговорили се за материалите,
които да бъдат вложени и цена на външно саниране на фасадата от 1200 лева.
Върху блaнкa предоставена от подс.С. Г., било попълнено съдържанието
на Договор за строително-ремонтни работи, съгласно който на 06.09.2015г.
между лицата А. Т. в качеството на възложител и С. В. в качеството на
изпълнител е постигнато съгласие относно външно саниране на жилището на
св.Т. за сумата от 1200 лева. Копие от договора за строително-ремонтни
работи е приложен в папка 1, л.58-59 от ДП, към жалбата на А. Т. от
15.09.2015г.
Пострадалият се съгласил и осигурил парите, санирането започнало
веднага, като строителните дейности били извършени от свидетелите: А. Г.
М., Р. Е. М. /М./, И. И. В. /първи братовчед на подс.А. и на В./ и от св.И. П. В..
Участвали и двамата подсъдими А. В. и С. Г., но те почти не се включвали в
ремонта, като стояли в жилището на Т. и настойчиво разпитвали пострадалия
относно притежаваните от него пари, имоти и за близките му.
Всичко това се случило внезапно и неочаквано за пострадалия, за когото
присъствието на чуждите лица в жилището му и техните въпроси
предизвикали объркване и притеснение. Той бил стресиран, психически
дестабилизиран и не намирал у себе си кураж и начин да им се
пpoтивoпocтaви. Това негово състояние и поведение, резултат на
психическите особености на личността му и създалата се обстановка, било
правилно разчетено и умело използвано от подсъдимите, които усилвали
непрекъснато психическия натиск върху пострадалия, за да се осведомят
възможно най-подробно за имотното му състояние. Те се държали нагло и
самоуверено, като обсъждали пред пострадалия богатият си криминален опит.
След като разбрали от Т., че в бaнкaтa има определена сума пари
започнали заплахи от страна на подсъдимите, като заплахите произлизали
основно от подс.А. В., който постоянно му обяснявал как като знаел името на
даден човек можел да го открие и да му направи какво ли не. Двамата
подсъдими повтаряли, че ако убият някого могат така да скрият всичко, че
7
никой да не разбере. Това възбудило у постр. Т. силно безпокойство, тъй като
преди това бил разпитван за брат му и за неговото семейство. Създалата се
ситуация, постоянното говорене и заплахите го накарала да изпита силен
страх, както за себе си, така и за брат си Р. Т. и неговото семейство, за което
по-рано им казал. Поради преживявания интензивен стрес и страх,
пострадалия изпаднал в дезориентация и не знаел как да постъпи, като
подсъдимите не го оставяли сам, за да му попречат да разсъждава спокойно и
да се свърже по телефона с брат си или с друго лице от своето обкръжение.
Вследствие упражненото му въздействие постр. Т. се съгласил да изтегли
от банката парите, които има и да ги даде на подсъдимите, за да преустановят
упражнявания тормоз и да го "оставят на мира". През нощта на 06.09.2015г.
срещу 07.09.2015г. подс. С. Г. и подс. А. В. останали да нощуват в дома на
пострадалия, на което той не могъл да се противопостави. Те претърсили
апартамента, като намерили документи за собственост на земеделски земи,
които пострадалия съхранявал в шкаф в хола си.
На 07.09.2015г./понеделник/ двамата подсъдими взели пострадалия с
техен лек автомобил и го закарали до две банки, където имал влогове, за да
изтегли пари от тях. В 9,29,36 часа А. Т. изтеглил от Алфа банка сумата от
4840,70 лева, с което закрил депозита си в тази банка не на падежа, видно от
приложеното Банково извлечение в папка 1, л.42-43 от ДП. На същата дата
той изтеглил 4340,14 лева от Райфайзен банк, с което прекратил депозита си
не на падежа, видно от приложените банкови документи в папка 1, л.46-48 от
ДП. На същата дата той изтеглил от банкомат сумата от 400 лева от сметката
си в „Уникредит Булбанк" АД, видно от извлечение по разплащателна сметка,
приложено в папка 1, л.56 от ДП.
След като изтеглил посочените суми А. Т. ги предал на подсъдимите.
Въпреки дадените им пари те продължили да го притесняват, санирането се
извършвало от горепосочените четирима свидетели, като подсъдимите
постоянно били с пострадалия, като продължавали да го разпитват какво
друго притежава, има ли още пари или някакви имоти за продаване. Основно
въпросите задавал подс. А., когото пострадалия възприел като „главатар на
групата“ и всичко ставало под негово ръководство.
Сутринта на 07.09.2015г. Т. открил, че папката, в която държал
документите за земеделските си земи, съхранявана в шкаф в хола, е разместена
и попитал какво става. Подс. А. В. му отговорил, че са намерели купувач за
земята му. Постр. Т. възразил и не искал да продава земите си, но подсъдимите
били настойчиви и непреклонни и със заплахи и с наложения от тях пълен
контрол върху поведението на пострадалия го склонили да продаде земите си.
Подс. А. В. казал на пострадалия, че ще го свърже с купувач и
предоставил оригиналите на документите му за собственост на земеделски
земи на брат си - В. В..
Ha 07.09.2015г. В. В. се свързал със св.Г. Д. от с.Червена вода, който бил
земеделски производител и се интересувал от придобиването на земи. В. В.
8
предложил на св.Д. да купи 40 дка от земите на постр. Т. в землището на
с.Семерджиево и му продиктувал идентификационните им номера. След
извършена справка, св.Д. пожелал да ги закупи, като казал на В. В. да
подготви всички необходими документи и да ги занесе при нотариус С. В. в
гр.Русе, с когото често работел. В. В., чрез брат си подс.А. В., организирал
среща с пострадалия още на същия ден.
Междувременно подсъдимите В. и Г. казали на пострадалия, че ще
подготвят всички необходими за продажбата документи за продажбата и
предприели активни действия, свързани с набавянето на тези документи. Те
давали на А. Т. да попълва и подписва различни документи, за които той не
бил наясно точно какви са, като през цялото време Т. бил придружаван от
подсъдимите и така нямал възможност да се свърже с някой от близките си.
На същата дата от името на пострадалия е подадено заявление вх. №
1584/07.09.2015г. до началника на Общинска служба по земеделие за издаване
на скица, с което се иска издаването на 2 броя скици, бърза поръчка, за което е
заплатена съответната такса /приложените на ДП в п.1, л.142-143 - заявление
и в п.1, л.141- квитанция/, с приложен към заявлението нотариален акт за
собствеността на земята. По заявлението била извършена съответната справка
за собственост на имота /в п.1, л.146-147 от ДП/ и изготвено удостоверение за
характеристики на имоти изх. № 805/07.09.2015г. /приложено в оригинал в п.2,
л.37 от ДП и в копие в п.1,л.138 от ДП/, в което е посочено името на св.С. Б.
като изготвил го, но е положен подписа на нейна колежка Теодора Иванова.
Въпреки че за бърза поръчка срокът за изготвяне на скиците е 3 дни, те били
издадени още същия ден /скици приложени в п.1,л.77-78 от ДП/ и получени
лично от пострадалия също на 07.09.2015г., видно от отразеното в копието от
регистър на Общинска служба по земеделие-Русе, приложен в папка 1, л.145
от ДП.
На 07.09.2015г. неустановено по делото лице попълнило искане до
Дирекция „МДТ" на Община-Русе от името на постр. Т., искане с вх. № 6727,
6728/07.09.2015г. за издаване на Удостоверение за данъчните оценки на
земеделски имоти с идентификатор съответно 044011 и 033011 в землището
на с.Семерджиево: имот №033011, намиращ се в землището на
с.Семерджиево, обл.Русе местността „Кадамжата", EKATTE 66158 с площ
27.839 дка, начин на трайно ползване - нива, трета категория при неполивни
условия и имот №044011, намиращ се в землището на с.Семерджиево,
обл.Русе местността „Камбура", EKATTE 66158 с площ 11.280 дка, начин на
трайно ползване - нива, трета категория при неполивни условия. Това искане
било подписано от подс.С. Г. без да има представителна власт за това
/съдебно-почеркова експертиза п.2, л.28 от ДП/. Била поискана бърза поръчка
и заплатена такса за такава, която се изготвяла до 3 дни, но въпреки това още
същият ден били издадени Удостоверения за данъчните оценки по чл.264, ал.1
от ДОПК с №6727/07.09.2015г. и № 6728/07.09.2015г., изготвени от св.Н. Ч. и
същите били получени на същата дата лично от постр. Т., който
собственоръчно изписал имената си и се е подписал /п.2, л.35 и л.36 от ДП/.
9
Ha 07.09.2015г. по обяд подсъдимите завели Т. с автомобил в барче
намиращо се в гр.Русе, ж.к."Дружба", където обядвали. Там дошъл и купувача
на земите, представил се като Г. Д. от с.Червена вода. При проведения
разговор, постр. Т. се опитал да продаде по-малка част от наследствените си
земи в землището на с.Семерджиево, които били общо около 40 дка, но св.Д.
бил запознат какво притежава и отказал, като казал, че иска да купи всички
земи. Тогава пострадалият се опитал да се пазари за цената и накрая
постигнали уговорка със св.Д. за сумата от 800 лева за декар. /Така той
трябвало да получи от продажбата 31 295 лева, тъй като притежавал 39,119
декара/.
Пострадалият останал с впечатление, че 16 000 лева от стойността на
земята ще му бъде преведена по банков път, a останалата част от цената ще
получи допълнително на ръка, но той не получил никакви пари извън
преведените му по банков път.
След изготвянето на всички необходими документи, на 07.09.2015г.
около 15,00 часа В. В. ги занесъл на св.Х. Б.- помощник нотариус по
заместване в кантората на нотариус С. В. /рег. № 632 та Hoт. кaмapa/ за
изповядване на сделка по покупко-продажба: нотариален акт за собственост,
скици и данъчни оценки, като настоявал св.Б. да разговаря по телефона със св.
Д.. B разговора св.Б. разбрал, че уговорената цена по сделка за около 40 дка
земеделски земи е 16 000 лв. Двамата се уговорили сделката да се осъществи
на следващия ден.
На 08.09.2015г. по настояване на подсъдимите пострадалият изтеглил
400 лева от банковата си сметка в ,,Уникредит Булбанк" АД от ATM в гр.Русе
/п.1, л.56 от ДП/, която сума предал лично на подсъдимите, без да са съставяли
документи за това.
На 08.09.2015г. /вторник/ в ранния предобед в кантората на нотариус В.,
находяща се в гр.Русе, ********* пристигнали В. В., купувача св.Г. Д., а
подсъдимите довели постр. А. Т. като продавач. Сделката била изповядана при
помощник нотариуса по заместване св.Х. Б.. Въпреки желанието му, В. В. не
бил допуснат от св.Б. при изповядване на сделката с нот. акт
№158/08.09.2015г., том V, рег.№11639, н.д. № 463/2015г. по нот. регистър.
Пострадалият подписал документите пред нотариуса за продажбата, като
Т. не си и помислил да се възпротиви, да повика полиция или да се оплаче от
случващото се, предвид поредните дни на тормоз от страна на подсъдимите,
тъй като случващото се развило твърде бързо и било силно объркващо за него,
а и знаейки че подсъдимите го чакат пред кантората на нотариуса.
След подписване на нотариалния акт, св.Д. отишъл до клон на „ПИБ"
АД и превел с платежно нареждане сумата от 16 000 лева по банкова сметка
на постр.А. Т. /платежно нареждане, приложено в п.1, л.73 от ДП/.
След изповядване на сделката подсъдимите, отвели пострадалия с
техния автомобил, управляван от неустановено по делото лице, към гр.Варна,
10
като му казали, че имат своя работа до някакво село в района, за да не му
позволят да контактува с близките си. Завърнали се в гр.Русе късно, като през
нощта на 08.09.2015г. срещу 09.08.2015г. подс. В. и подс. Г. отново останали да
нощуват в дома на пострадалия.
Тъй като външното саниране приключило подсъдимите започнали да
увещават пострадалия да му извършат вътрешен ремонт, за което според тях
щели да му бъдат нужни допълнителни парични средства. Пострадалият не
искал вътрешен ремонт и не е имал никакви уговорки с подсъдимите за такъв.
Въпреки това те боядисали таваните на коридора и кухнята му, около 14 кв.м,
за което той по-късно им заплатил 200 лева- след намесата на полицията и
пред органите на реда.
Ha 09.09.2015г./сряда/ подсъдимите отвели постр. Т. до „Алфабанк"
ЕАД, клон „Плиска", намиращ се в гр.Pyce, ул."Плиска" № 5 като искали от
него да изтегли получената от продажбата на земеделските земи сума и да им
я даде. Притеснен от подсъдимите, уплашен за живота си и за този на брат си
и неговото семейство пострадалият отново не посмял да откаже или да им се
противопостави. Тъй като сумата надвишавала 10 000 лева, от банката
изискали предварителна заявка и парите следвало да бъдат реално получена
на следващия ден. Ha св.В. А. - управител на банковия клон му направило
впечатление, че клиента А. Т. е видимо изнервен, отговаря сравнително
уплашено и с нежелание на въпроса за какво ca му парите. С оглед на това,
съгласно банковата политика за сигурност и предвид зачестилите измами на
възрастни хора бил подаден сигнал до OД MBP-Pyce. Св.А. чул част от
разговора между полицейските служители и пострадалия, в който последният
казал, че го е изнудват за парите във връзка с ремонт.
Ha следващия ден - 10.09.2015г. подсъдимите В. и Г., придружавани от
св.И. И. В. и св.И. П. В. завели c л.а. „Мерцедес" с № Т9530 пострадалия в
„Алфабанк" ЕАД, клон „Плиска", намиращ се на ул.“Плиска“ в гр.Русе да
изтегли заявената парична сума от сметката си. Те спрели л.а. близост до
банката, където изчаквали пострадалия. А. Т. влязъл в банката, за да изтегли
парите си.
Там на място пристигнали - Я. Г.., А. К., К. К. и С. П. служителите в OД
MBP-Русе. Те изчакали пострадалия да изтегли 10 000 лева и провели беседа c
него. Постр.Т. бил видимо притеснен и първоначално му било неприятно да
говори за причината поради която тегли парите. От разговора c него се
изяснило, че няколко лица от ромски произход настоявали за прекомерно
голямо възнаграждение във връзка с строителни дейности в жилището му.
Обяснил, че тези лица лично са го довели до банката с л.а. „Мерцедес" с №
T9530 и го чакат да изтегли и да им даде парите от продажба на негови
земеделски земи. Св.Т. заявил, че разполага с 16 000 лева по сметката си в
банката, като първоначално изтеглил 10 000 лева, но впоследствие върнал
7000 лева и така в него останала сумата от 3000 лева.
Той завел полицейските служители на паркинга срещу банката, където в
11
л.а. „Мерцедес" с № Т9530, бежов на цвят го чакали подсъдимите А. М. В. и
С. В. Г. и свидетелите И. И. В. и И. П. В.. Подсъдимите заявили, че имали
сключен договор с А. Т. за саниране на апартамента му за сумата от 1200 лева.
Всички, заедно с полицейските служители отишли до апартамента на
пострадалия, там представили Договора за саниране сключен на 06.09.2015г.
между А. Т. и С. В. и показали извършените строителни работи.
След като възвърнал увереността си в присъствието та полицейските
служители Т. заявил на подсъдимите, че не желае повече да се ползва от
услугите им. Тъй като те имали претенции, че са започнали да извършват
вътрешен ремонт, заедно със полицейските служители отишли в дома та
пострадалия. Там той доплатил на подсъдимите 200 лева за извършено
боядисване на тавани на вътрешни помещения. Лицата били предупредени
устно да не търсят повече никакъв контакт с постр. Т.. Останалата част от
изтеглената сума в размер на 2800 лева била предадена в присъствието на
полицейските служители на съсед на А. Т. - св.Г. Д. Г.. Пострадалият му
предал парите с думите да не ги дава на никого, а да му ги върне когато дойде
с брат си. По-късно тези пари били върнати от св.Г. на пострадалия в
присъствието на брат му - св.Р. Т. Т..
Ha 11.09.2015г. подсъдимите отново се опитали да се свържат с постр.Т.,
като изпратили младо момиче да го извика под претекст да разговарят за пари
за ремонт, но той им отказал и сигнализирал полицията.
Ha 23.09.2015г. постр.А. Т. подал жалба до прокуратурата, в която
подробно описал действията, с които бил изнуден да се разпореди със свое
имущество - парични суми и земеделски земи против волята си, с което ca му
причинени имуществени вреди.
По случая била образувана предварителна проверка по жалбата на А. Т.,
като през годините многократно материалите бил препращани по
компетентност между Специализираната прокуратура, РП-Русе и ОП-Русе,
имало откази на наблюдаващите прокурори да се образува досъдебно
производство, произнасяне от горестоящите прокуратури, включително и от
ВКП. Движението на преписката е подробно описано в Постановлението от
31.07.2017г. на РОП /папка 2, л.7-9 от ДП/. С постановление на РОП от
29.03.2018г. е било прекратено ДП, което постановление е отменено с
Определение № 368/14.06.2018г. на РРС, постановено по ЧНД № 963/2018г на
РРС и делото е върнато на РОП за изпълнение на дадените указания
/п.2,л.103- 105 от ДП/. С Постановление от 12.10.2018г. на РОП /приложено в
папка 3, л.1 от ДП/ разследването по ДП било възложено на следствените
органи. С Постановление на РРП от 16.07.2020г. ДП отново било прекратено,
което постановление е отново отменено с Определение № 260003/19.08.2020г.
на РРС, постановено по ЧНД № 1370/2020 на РРС и делото е върнато на РОП
за изпълнение на дадените указания / п.4,л.2-5 от ДП/.
През 2018г. А. Т. бил настанен в Дом за стари хора „Възраждане“ в
гр.Русе. На 08.08.2023г. той починал, видно от приложения на л. 36 от
12
първоинстанционното дело препис-извлечение от смъртен акт. Негов
единствен наследник е брат му Р. Т. Т., видно от удостоверенията за
наследници и за родствени връзки, приложени на л.30-33 от
първоинстанционното дело.
От престъплението на А. Т. е причинената имуществената вреда в
размер на 43 346,00 лева. Тази сума включва 34 906 лева, представляваща
разликата между пазарната стойност на земеделските земи /50 906 лева,
съгласно строително-техническата експертиза/ и реално получената от
пострадалия цена за продажбата на земите- 16 000 лева. Към нея е добавена
сумата от 8440 лева, изтеглена от пострадалия и дадена на подсъдимите. Този
размер на имуществените вреди не е възстановен. Дадените от пострадалия
пари на подсъдимите в размер на 1200 лева за извършеното външно саниране
и 200 лева за боядисване с латекс са правомерно заплатени и не представляват
имуществени вреди за пострадалия.
През 2018г. А. Т. завел гражданско дело срещу Г. Д. за горепосочените
земеделски земи /п.6,л.81-94 от ДП/. Делото било разгледано на три съдебни
инстанции, като към момента на приключване на настоящето дело земите не
са реално върнати на Т., нито е заплатена тяхната левова равностойност.
Фактическата обстановка ОС-Русе е приел при следния анализ на
доказателствата, който се приема и от настоящата инстанция:
Фактическата обстановка се приема за установена въз основа на
показанията на свидетелите: А. Т., Р. Т., В. А., Г. Г., Х. Б., Н. Ч., С. Б., Я. Г.., А.
К., К. К., Р. М., Г. Д.; частично от показанията на свидетелите И. И. В., И. П.
В., А. М., Ф. А.а Г.а, частично от обясненията на подсъдимите. Също така въз
основа на писмените доказателства и експертизи, подробно посочени от ОС-
Русе, които не е нужно да се изброяват от настоящия съд.
Правилно е посочено от ОС-Русе, че по делото няма спор относно
самоличността и съдимостта на подсъдимите, че В. В. е брат на подс.А. В. и
както и че свидетелите И. И. В. и И. П. В. са първи братовчеди на подс.А. В. и
на брат му- В. М. В..
Няма спор относно личността на пострадалия А. Т. и това, че той никога
не е бил женен, няма деца. За това, че през 2015г. и през месец септември
2015г. е живеел сам в апартамент на първия етаж в гр.Русе, на горепосоченият
адрес. За това, че той е починал на 08.08.2023г., а частният обвинител и
граждански ищец Р. Т. е негов брат и единствен наследник.
Няма спор, че е сключен писмен договор на 06.09.2015г. между подс. С.
В. и пострадалия А. Т. за външно саниране на апартамента на пострадалия за
сумата от 1200 лева. Няма спор, че е извършено външно саниране на две стени
на апартамента, както и че сумата по договора е заплатена на подсъдимите.
Няма спор, че пострадалият е заплатил на подсъдимите 200 лева за
извършеното вътрешно боядисване в апартамента му пред полицейските
служители.
13
Няма спор, че пострадалият е притежавал горепосочените земеделски
земи, че те са прехвърлени на св.Д. с нотариален акт за продажба сключен на
08.09.2015г. Както и че за тази продажба на пострадалият е преведена по
банков път от купувача сумата от 16 000 лева.
Няма спор на кои дати, от които свои сметки, какви суми е изтеглил А.
Т., като в тази насока са приложените по досъдебното производство банкови
документи.
Правилно ОС-Русе посочва, че горните обстоятелства са доказани по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмените и гласни
доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Както и това, че
апартаментът на А. Т. не е имал тераси, към месец септември 2015г., тъй като
в тази насока са както показанията на св.Р. Т., така и отразеното в строително-
техническата експертиза /п.4,л.77-78 от ДП/, който факт вещото лице е
установило въз основан на обективни данни.
Правилно ОС-Русе приема за безспорно доказано, че в санирането и
вътрешното боядисване на апартамента на пострадалия са взели участие
свидетелите: Р. М. /М./, А. М., И. И. В., И. П. В., както и че двамата подсъдими
са присъствали по времето на ремонта. В тази насока са показанията на
посочените свидетели, всеки един от които твърди, че е участвал в санирането
на посочените дати, част от тях и във вътрешното боядисване, като работата
на този обект им е била намерена от подсъдимите. В същата насока са и
обясненията на двамата подсъдими в частта им - че те са намерил обекта, на
който са работили посочените свидетели. Показанията на свидетелите и на
двамата подсъдими в тези им части кореспондират и със заявеното от
пострадалия А. Т., който твърди, че ремонтът го правили няколко млади
момчета.
Правилно също така ОС-Русе приема за установено, че на 10.09.2015г.
до банковия клон на ул.“Плиска“ пострадалият е бил заведен с л.а. Мерцедес,
бежов на цвят, рег. № Т9530, в който са били освен пострадалия А. Т. и
подсъдимите А. М. В. и С. В. Г. и свидетелите И. И. В. и И. П. В., които са
изчаквали пострадалия до банката, където са установени от полицейските
служители. Тези обстоятелства са доказани както от показанията на
свидетелите А. К., Я. Г.., К. К. - полицейски служители и очевидци на
присъствието на посочените лица, така и от показанията на св.А. Т. - че е бил
закаран с кола от подсъдимите. Те се потвърждават частично и от обясненията
на подсъдимите, всеки един от които не отрича, че са закарали пострадалия с
л.а. до банката, но твърдят, че били помолени от Т. за това и са му направили
услуга, както и че с тях е бил и още един човек, който е шофирал, за когото
подс.С. Г. твърди, че е бил А.. В същото време св.А. М. твърди, че не ходил до
банки с пострадалия, същият не е установен и от полицейските служители в
или до лекия автомобил паркиран в близост до банковия клон.
Правилно във връзка с горното ОС-Русе не кредитира с доверие
показанията на свидетелите И. И. В. и И. П. В., които твърдят, че не са ходили
14
до посочената банка с пострадалия и не са били в л.а. когато е дошла полиция,
като необективни и противоречащи на останалите доказателства, на които
съдът дава вяра.
Правилно са очертани от ОС-Русе и спорните по делото въпроси, които
са свързани с това дали пострадалият А. Т. сам е поискал да му бъдат
извършени външна изолация и вътрешни ремонти, дали сам е поискал да
продаде земеделските си земи и във връзка с това дали той е търсил
съдействието на подсъдимите или подсъдимите са го уговаряли и изнудвали
да извърши това. Дали пострадалият доброволно е теглил парите си от
банковите сметки, подписвал документи или е правил това под натиск от
подсъдимите и след отправени му заплахи, дали е давал изтеглените пари на
подсъдимите или не. Както и относно това дали двамата подсъдими са
влизали в апартамента на пострадалия, стояли ли са там, преспивали ли са при
Т. или не.
Обосновано се приема от ОС-Русе, че относно тези спорни по делото
обстоятелства са събрани две групи гласни доказателства.
От една страна са показанията на пострадалия А. Т. и тези на брат му
св.Р. Т., който пресъздава казаното му от А. Т. след случилото се, в които сочат
за конкретните действия на подсъдимите през инкриминирания период, за
тяхното агресивно и заплашително поведение и въздействието, което са
оказали върху пострадалия. Показанията на свидетелите: Я. Г.., А. К., К. К.-
полицейски служители, които са очевидци на случилото се в банковия клон и
до лекия автомобил, на състоянието и поведението на пострадалия, като
пресъздават и казаното пред тях от А. Т. за случилото се. В тази насока са
показанията на св.В. А. - управителя на банковия клон, който лично е
възприел поведението на пострадалия по повод искането му да изтегли 10 000
лева, което поведение именно го е мотивирало да сигнализира органите на
полицията, както и казаното от пострадалия на полицията- че е изнудван за
пари във връзка с ремонт. В тази насока са и показанията на св.Г. Г. - съсед на
пострадалия, който свидетелства както за живота и поведението на
пострадалия през годините, така и за това, на което е станал очевидец във
връзка с инкриминираното престъпление. В тази насока са и показанията на
св.Х. Б.- помощник нотариуса, при когото са занесени документите за
сделката от В. В. и при когото същата е изповядана.
От друга страна са обясненията на подсъдимите А. В. и С. Г., които
твърдят, че всичко е било извършено доброволно от пострадалия. Той ги
заговорил и поискал да му санират апартамента, за което са подписали
договор, съгласил се с цената. Бил доволен от работата им и затова пожелал да
му направят вътрешен ремонт. Твърдят, че не са оставали да нощуват в
апартамента на пострадалия, не са го водили извън Русе към гр.Варна, не са го
принуждавали да тегли пари или да продава земеделски земи. Напротив А. Т. е
поискал съдействието на подсъдимите да продаде земеделските си земи, те
само са го свързали с брата на подс.А. В.- В., но нямат никакво отношение към
15
сделката и платените суми по нея. В тази насока са показанията на
свидетелите И. И.В., И. П.В. и св.А. М., които твърдят сходни обстоятелства,
свързани с извършеното саниране, липсата на принуда, че никой не е оставал
да спи в дома на пострадалия, не са ходили с него до банки и други. В тази
насока са частично и показанията на св. Г. Д.- относно доброволната продажба
на земеделските земи и договорената цена от 16 000 лева. В тази насока са
показанията на св. Ф. Г.а - съпруга на подс.Г. относно това, че подсъдимия Г.
не е оставал да нощуват в дома на пострадалия.
Обоснован е и изводът на ОС-Русе, че показанията на свидетелите Н. Ч.
и С. Б. не изясняват спорните по делото въпроси и не могат да бъдат отнесени
към нито една от посочените две групи гласни доказателства. Те изясняват
реда за подаване на искания, съответно в Община-Русе и в Земеделската
служба, механизма на изготвяне на съответните справки, документи и тяхното
получаване. Техните показания напълно кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Правилно ОС-Русе дава вяра на първата групи гласни доказателства,
като последователни, логични и кореспондиращи, както помежду си, така и с
експертните заключения и писмените доказателства по делото.
На следващо място правилно ОС-Русе дава вяра на комплексната
психиатрично-психологична експертиза, изследвала пострадалия А. Т. Т.
приживе като я намира за обективна, компетентна и аргументирана. От нея и
от допълненията направени от експертите в съдебно заседание се установява,
че А. Т. страда от „органично разстройство на личността“, която диагноза е
базирана на възрастовите промени на личността- мозъчно-съдови промени,
които са естествени и от тях страда фокуса, вниманието, концентрацията, но
това не му пречи да разбира или да възпроизвежда случилото се. При него
няма дементен процес. Към месец септември 2015г. той е бил в състояние
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение
за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.
Към момента на изготвяне на експертизата Т. може да възпроизвежда
фактите имащи отношение към случилите се с него през м.септември 2015г.,
събитията в хронологичен ред без годности за достоверно възпроизвеждане на
конкретни парични суми. Близките му го описват като много трудолюбива,
скромна личност, с елементи на наивност и внушаемост, без наличие на
свадливост и сприхавост. He са налице данни за психопатологични продукции
и употреба на психоактивни вещества и алкохол. По време на клиничното
интервю се представя психомоторно забавен, в ясно съзнание, контактен,
ориентиран всестранно, отговаря коректно на зададените въпроси с удължено
време на реакция. Емоционално-волево - хипотимен, хипобуличен,
астенизиран. Мисловен процес - забавен по темп, обстоятелствен, отвлекаем,
често се връща към отдавна отминали житейски събития. Апсихотичен,
липсват сетивни измами. B личностов аспект се отчита висока чувствителност
към външни влияния, затруднения в адаптацията, устойчиви личностови
16
тенденции по посока на срамежливост и пасивност.
Случилото се с А. Т. през м.септември 2015г. е оказало влияние върху
психичното му състояние, като непосредствено след това отключва
адаптационна реакция за период от няколко месеца по посока на тревожно-
депресивно състояние с вегетативни симптоми. Същият започнал да изпитва
страх от всичко, заключвал се, стоял на тъмно, самоизолирал се в къщи, не
контактувал с близки и познати, получил сърцебиене, стягане в сърдечната
област, стомашно-чревен дискомфорт, трудно заспивал нощем, нямал
настроение, загубил апетит, отслабнал на килограми. Описаните симптоми
продължили за период от 2-3 месеца, като отзвучали без прилагане на
психотропни медикаменти.
Обоснован е извода на ОС-Русе, че от тази експертиза се налага
категоричният извод, че показанията на А. Т. за случилото се са обективни и
коректни, а самият той е плах, наивен и внушаем, което напълно отговаря на
поведението, което е имал под въздействието на подсъдимите и обяснява
действията му, включително и защо не е потърсил помощ. Експертите сочат,
че случилото се е имало негативен ефект върху психиката му, което налага
извода, че не се касае за доброволни и спокойни отношения между
пострадалия и подсъдимите, което потвърждава показанията на пострадалия и
е аргумент за отхвърляне тезата на подсъдимите.
Правилно ОС-Русе дава вяра и на строително техническата
експертиза/папка 4, л.77-78 от ДП/, определила обема и стойността на
извършените СМР в апартамент, находящ cе в гр.Русе, ул.“Чипровци“ № 20,
вх.3, ет.1, като я намира за компетентна, базирана на обективни данни и
мотивирана. От нея и от допълненията на експерта, направени в съдебно
заседание се установява, че се касае за тристаен апартамент, разположен на
първия етаж в блок “Фридрих Енгелс“ А, който е с две изложения - Север/Юг
и без тераси, в панелна сграда. Извършените строителни работи през
м.септември 2015г., представляват изграждане на топлоизолационна система
по две от външните стени на апартамента - с обем 42 кв.м. с единична
стойност 30 лева или на обща стойност 1260 лева, както и полагане на латекс
по таван на 14 кв.м., с единична стойност 5 лева или на обща стойност 60
лева. Така стойността на разходите за направа на външна топлоизолация и на
боядисване на таваните възлиза на общо 1320,00 лева.
От тази експертиза се налага извод, че апартамента на пострадалият не е
имал тераси, което потвърждава показанията на Р. Т. и опровергава
обясненията на двамата подсъдими и показаният на свидетелите И. И.В. и И.
П.В. в тези им части. От нея се установява и обема извършени строителни
работи и левовата им равностойност към датата на деянието.
На следващо място обосновано ОС-Русе дава вяра на заключението на
съдебно строително-техническата експертиза /п.4, л.143-146 от ДП/,
определила пазарната стойност на земеделските земи към 08.09.2015г.
Съгласно експерта пазарната стойност на имот №033011, c площ 27.839 дка,
17
намиращ се в землището на с.Семерджиево, обл.Русе местността
„Кадамжата", EKATTE 66158, начин на трайно ползване- нива, трета
категория при неполивни условия към 08.09.2015г. възлиза на 36 137 лева.
Пазарната стойност на имот № 044011, с площ 11.280 дка, намиращ се в
землището на с.Семерджиево, обл.Русе местността „Камбура", EKATTE
66158, начин на трайно ползване - нива, трета категория при неполивни
условия с 14 769,00 лева. Така общата стойност на двата имота възлиза на 50
906 лeвa.
Правилен е извода, че притежаваните от А. Т. земеделски земи са 39,119
декара, че тяхната пазарна стойност е значително по-висока от посочената в
нотариалният акт за тяхната продажба и от сумата преведена от св.Д. по
банков път на А. Т.. Тези факти отнесени към изтеглените от св.Д. пари в
размер на 30 000 лева и с показанията на св.А. Т.- че е следвало да му дадат на
ръка останалата част от парите е аргумент в подкрепа на показанията на
пострадалия в тази им част.
С основание ОС-Русе кредитира с доверие съдебно-почерковата
експертиза /п.2, л.28 от ДП/. От нея е видно, че подписът положен в реквизит
„подпис“ на „Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка до
Община-Русе“, Дирекция МДН вх. № 6727, 6728/07.09.2015г. и подписът
положен под текста на обяснения от С. В. Г., са изпълнени от едно и също
лице.
Заключението на експертизата налага извод, че именно подс. С. В. Г. е
подписал искането до Община-Русе. Това е един от документите, въз основа
на който се събират останалите необходими документи, за да може да бъде
осъществена продажбата на земеделските земи. Фактът, че подс. Г. е подписал
това искане вместо собственика на земите- А. Т. сочи, че той е имал активно
участие и конкретни действия свързани с продажбата на земите на
пострадалия, което потвърждава показанията на свидетелите А. Т. и Р. Т. и
опровергава обясненията на подс.Г., че не знае нищо за тази продажба и
никъде не ходил с пострадалия.
Правилно е дадена вяра от ОС-Русе и на съдебно-почерковата
експертиза /папка 3,л.57-60 от ДП/. Тя е установила, че ръкописният текст в
Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка до Община-Русе,
Дирекция МДТ с вх.6727, 6728/07.09.2015г. не са изпълнен от лицата С. В. Г.,
Георги Александров Д. и В. М. В..
Правилно е дадена вяра от ОС-Русе и на назначената в хода съдебното
следствие и приета от съда съдебно-почеркова експертиза /л.335-339 от
първоинстанционното дело/. От нея е видно, че ръкописният текст в Искане за
издаване на удостоверение за данъчна оценка до Община-Русе, Дирекция
МДТ вх. № 6727, 6728 от 07.09.2015. не е изпълнен от лицата А. Т. Т. и А. М.
В..
Заключенията на посочените две съдебно-почеркови експертизи налагат
извод, че пострадалият А. Т. не е попълнил текст в искането от 07.09.2015г., а
18
той е изготвен от неустановено по делото лице. Това от една страна
кореспондира с показанията на пострадалия, а от друга сочи, че множество
лица са били въвлечени и ангажирани с продажбата на земите на непознат за
тях човек, какъвто се явява Т..
Настоящия състав на ВТАС, напълно споделя извода на ОС-Русе, че в
рамките на един ден са попълнени, подписани и подадени искания в различни
институции, внесени са съответните такси и са набавени множество
документи, което е налагало те да бъдат попълвани и подписвани от различни
лица. В рамките на същият ден пострадалият е теглил пари от различни свои
банкови сметки и от АТМ устройство /видно от приетата от съда фактическа
обстановка/. Всичко това няма как да бъде извършено в този кратък период от
време от пострадалия сам, който да посети всички тези места, да подаде и
получи всички тези документи, ако той не е бил транспортиран с лек
автомобил от подсъдимите до съответните институции и банки и само когато
това е било изрично необходимо /при получаването на документите/
пострадалият се е подписвал и е изписвал името си на съответните места.
Аргумент, че пострадалият е бил транспортиран именно от подсъдимите, най-
вероятно и с присъствието на други лица, в това число и на В. В. се съдържа
във факта, че подс.С. Г. е подписал искането за данъчна оценка до Община-
Русе, от името на пострадалия, както и факта, че братът на подс. А. В. е
посредничил при продажбата и той е занесъл готовите документи в
нотариалната кантора на 07.09.2015г. след обяд, с оглед показанията на св.Д. и
на св.Х. Б.. Нищо не е налагало такава спешност и ненужна експедитивност, в
случай, че пострадалият сам е решил да продава земите си, ако се приеме за
вярна тезата на подсъдимите за тяхно неучастие в този процес. Още повече, че
пострадалият, който е бил на 75 години едва ли е бил наясно къде, какви
документи трябва да подаде, да получи и как да процедира, за да може да
извърши всичко това сам в рамките на деня, за няколко часа - до 15,00 часа,
когато всички документи са занесени в нотариалната кантора.
Правилно ОС-Русе кредитира с доверие показанията на свидетелите: Я.
Г.., А. К., К. К. - полицейски служители. По отношение на тях не са налице
предпоставките на чл.118 ал.2 от НПК и техните показания не следва да бъдат
изключвани от доказателствената съвкупност, тъй като те не са извършвали
„разузнавателна беседа“, по смисъла на ЗМВР. При проведените разговори на
посочените свидетели - полицейски служители с подсъдимите, преди те да
имат качеството на обвиняеми и с пострадалия, пред тях никой от
подсъдимите не е правил самопризнания. Полицейските служители
свидетелстват за личните си възприятия от установените лица в банковия клон
и в лекия автомобил, заявеното им от пострадалия и констатираното в
жилището на Т.. Няма пречка да бъдат ползвани показанията на посочените
свидетели, тъй като те не съдържат направени пред тях самопризнания и с
кредитирането на показанията им по никакъв начин не се заобикалят или
нарушават правата на подсъдимите.
Всеки един от свидетелите Я. Г.., А. К., К. К. пресъздава това, на което е
19
очевидец. Това са проведените разговори в банката; поведението на
пострадалия- уплашен и притеснен за живота си, чудел се как да откаже на
мъжете, изглеждало че говори с недомлъвки и не казва всичко; лицата, които
са установени в и до лекия автомобил паркиран в близост- двамата подсъдими
и двамата свидетели И. И.В. и И. П.В.. Те свидетелстват и за представеният им
писмен договор за саниране и дадените пред тях пари от пострадалия: 200
лева на подсъдимите и 2800 лева на св.Г. Г.. Показанията на полицейските
служители напълно кореспондират с останалите гласни доказателства,
кредитирани от съда и с писмените такива, приложени по делото, поради
което правилно ОС-Русе им дава вяра като обективни и достоверни.
На следващо място обосновано ОС-Русе дава вяра на показанията на
пострадалия А. Т., като последователни, логични, детайлни и кореспондиращи
помежду си, със заключенията на неоспорените от страните експертизи и с
писмените доказателства по делото. А. Т. няма никакво основание да
набеждава подсъдимите и да твърди неверни обстоятелства за лица, които не
познава, още повече, че описаните в жалбата му до прокуратурата конкретни
факти кореспондират с показанията му, дадени по делото пред съдия и в
присъствието на психолог. Те се потвърждават от показанията на св.Р. Т., от
тези на св.В. А., от показанията на свидетелите Я. Г.., А. К., К. К., частично от
показанията на свидетелите М. и М./четени в с.з. на 01.10.2024г./, както и от
части от обясненията на двамата подсъдими.
Напълно обосновано ОС-Русе се позовава на показанията на
пострадалия св.А. Т./дадени на досъдебното производство пред съдия и
психолог и приобщени към доказателствата по делото по съответния ред/
напълно кореспондиращи с отразеното в жалбата му до прокуратурата от
2015г. и с банковите документи, относно изтеглените пари на горепосочените
дати. Няма никаква причина да не се даде вяра на показанията, в които
обяснява как група мъже са позвънили на вратата му, уговорили го за
санирането, влезли са в апартамента му, разпитвали го за пари и близките му,
намерила са нотариалните актове за земята, която притежава, водили ли го до
банки да тегли пари, давали му да подписва документи, оставали са вечер в
дома му, както и за причините, поради което той не е посмял да се обади на
брат си или да каже на когото и да било за упражнения тормоз над него. На
следващо място ОС-Русе обосновано посочва, че това поведение на
пострадалия напълно кореспондира с отразеното в КСППЕ и допълненията
направени от експертите в съдебно заседание. От една страна относно това, че
А. Т. е бил с ясно съзнание, ориентиран всестранно, отговаря коректно на
зададените въпроси с удължено време на реакция, като няма склонност да
преувеличава, което налага извода, че показанията му са обективни и коректно
отразяват случилото се. От друга страна относно спецификата на неговата
личност- скромна личност, с елементи на наивност и внушаемост, срамежлив,
пасивен, с висока чувствителност към външни влияния, плаха личност, не е
бил женен, живеел е сам, без много социални умения и връзки с други хора.
Това действително налага извода, че пострадалият е имал именно
20
поведението, което той описва в показанията си и това му поведение е
улеснило подсъдимите за постигане ефекта, който са целели- да го принудят
да извърши описаните действия. На следващо място е влиянието, което е
оказало случилото се през септември 2015г. върху психиката на пострадалия-
започнал да изпитва страх от всичко, заключвал се, стоял на тъмно,
самоизолирал се в къщи, не контактувал с близки и познати, получил
сърцебиене, стягане в сърдечната област, стомашно-чревен дискомфорт,
трудно заспивал нощем, нямал настроение, загубил апетит, отслабнал на
килограми, изпитвал чувство за вина, че е допуснал това да се случи с него,
които симптоми продължили за период от 2-3 месеца.
Обосновано ОС-Русе твърди, че посоченото от експертите напълно
обяснява поведението на пострадалия през периода 06.09.2015г.-11.09.2015г.
Психическите особености на пострадалия в голяма степен са способствали той
да бъде убеден лесно от подсъдимите да му извършат ремонт, а впоследствие
да му въздействат да тегли парите си, да им ги дава, да се стигне до продажба
на земеделските земи при исканата от купувача цена. Всичко се случило
внезапно и неочаквано за пострадалия, за когото присъствието на чуждите
лица в жилището му и техните въпроси предизвикали объркване и
притеснение, той бил стресиран, психически дестабилизиран и не намирал у
себе си кураж и начин да им се противопостави. Това негово състояние и
поведение, резултат на психическите особености на личността му и създалата
се обстановка, било правилно разчетено и умело използвано от подсъдимите,
и те усилвали непрекъснато психическия натиск върху пострадалия, като се
държали нагло и самоуверено, обсъждали пред пострадалия богатият си
криминален опит, не му позволявали да се обади на близките си, не го
оставяли сам, развеждали го с лек автомобил, чакали го пред банки, пред
нотариалната кантора и други.
Относно поведението на пострадалия действително е показателно
държанието му в банката, с оглед показанията на св.В. А.. ОС-Русе правилно
дава вяра на показаният на св.А., който е незаинтересован от изхода на делото,
тъй като няма никакви отношения със страните. Неговите показания напълно
кореспондират с КСППЕ относно личността и поведението на пострадалия и с
останалите доказателства, които съдът кредитира с доверие. Ha св.В. А. му
направило впечатление, че клиента А. Т. е видимо изнервен, отговаря
сравнително уплашено и с нежелание на въпроса за какво ca му парите, което
го е накарало да уведоми полицията. На следващият ден, когато Т. изтеглил
заявеното сума, той чул част от разговора между полицейските служители и
пострадалия, в който последният казал, че го изнудват за парите във връзка с
ремонт. Показанията на свидетеля напълно кореспондират с тези на св.А. Т.,
на св.Р. Т. и с показаният на полицейските служители.
Правилно ОС-Русе дава вяра и на показанията на св.Г. Г. /дадени на ДП
п.4,л.123-124 и приобщени към доказателствата по делото по съответния ред/,
като такива на незаинтересовано от изхода на делото лице. Неговите
показания напълно кореспондират с КСППЕ относно личността и поведението
21
на пострадалия и с останалите доказателства, които съдът кредитира с
доверие. Показанията на св. Г. съдържат данни за личността и поведението на
пострадалия и важна информация за начина, по който той се държи с
околните. Той описва съседа си- пострадалия като неконтактен, скромен,
добронамерен, за когото дори не знаел, че има брат. Един ден видял налепен
стиропор по стените на апартамента му, но не е видял кой е правил ремонта,
нито е видял А., за да го пита. Няколко дни след това видял събрани хора
около входа и полиция. Важен детайл за поведението на пострадалия е
заявеното от св.Г., че ако той не го поздрави и заговори Т. няма да го направи.
Това кореспондира с установеното от експертите, изготвили КСППЕ и с
показанията на св.Р. Т., че пострадалият е притеснителен, неконтактен и плах.
Горното противоречи на твърденията на подсъдимите и на свидетелите
И. И.В. и И. П.В. за активно поведение на пострадалия към напълно непознати
хора- че пострадалият ги е извикал, питал, искал да му извършат санирането, а
по време на ремонта, стоял навън и контролирал работата им. Освен че
подобни действия противоречат на същността и поведението на пострадалия,
следва да се има предвид и факта, че апартаментът на пострадалия няма
тераси, на една от които подсъдимите и двамата свидетели В.и твърдят, че е
бил пострадалия, когато ги видял и извикал.
Изложеното по-горе относно заключенията на КСППЕ и установеното
поведение на пострадалия от св.А. и Г., кореспондира с показанията на
пострадалия и на св.Р. Т., че двамата подсъдими са позвънили на вратата на
пострадалия, те са му предложили санирането. То кореспондира и на
уговорките и последващите действия на подсъдимите, които са именно
такива, каквито ги описват пострадалия и св.Р. Т., включително и относно
престоя и преспиването в апартамента на пострадалия. Обосновано ОС-Русе
посочва, че личностовата специфика на пострадалия, изяснена от КСППЕ и
заявеното от св.Г., изключват възможността пострадалият да е заговорил
непознати мъже- подсъдимите, да е поискал от тях саниране, да е търсил
съдействието им за продажба на земи, да го водят до банки и други действия.
С оглед на това много по-достоверни са показанията на самия пострадал за
това как са започвали отношенията му с подсъдимите и как са се развили те- с
тяхна инициатива, настояване, изнудване, заплахи, постоянно присъствие
около пострадалия и мотивирането му да върши това, което искат от него чрез
принуда и заплахи.
Правилно на следващо място е посочено, че са показателни думите на
пострадалия към св.Г., когато му дава 2800 лева от изтеглената сума да ги
съхранява: „няма да ми даваш парите, когато дойде брат ми ще ги вземе“.
Пострадалият е бил толкова притеснен и уплашен от подсъдимите и от
случилото се предните дни, че дори и след намесата на полицията той се
страхувал, че подсъдимите могат да му вземат и тези пари. След два дни
пострадалият дошъл с брат си и св.Г. им върнал парите, така както поискал от
него А. Т..
22
Няма основание да не се сподели извода на ОС-Русе, че дава вяра на
показанията на св. Р. Т., като обективни, последователни, подробни и напълно
кореспондиращи с показанията на свидетелите от първата група, които съдът
кредитира. Достоверно е заявеното от свидетеля, че редовно се е чувал по
телефона с брат си, но в началото на септември 2015г. той спрял да се обажда,
като впоследствие му казал за причината за това и за действията на
подсъдимите. Напълно логично е обяснението на св.Р. Т., защо не е предприел
действия да се свърже с брат си през инкриминирания период- тъй като се
касае за непродължителен период от време - пет дни, през който той е имал
ангажименти със своето семейство, деца и внуци. Достоверно и житейски
правдиво е и посоченото от свидетеля, че въпреки че пострадалият е имал
мобилен и стационарен телефон, след това от разговор с него е разбрал, че
подсъдимите и други лица постоянно са били покрай него и не са му
разрешавали да се обади. Логично е и казаното му впоследствие от А. Т., че не
е посмял да се обади и да потърси помощ през този период защото е бил много
уплашен за собствения си живот, за живота на брат си и на семейството му и
че е повярвал на заплахите на подсъдимите, включително и на това, че могат
да убият човек и няма да намерят убийците, тъй като те имат големи връзки.
Това е така с оглед възрастта на пострадалия, неговата личностова специфика
изяснена от КСППЕ, факта че той няма собствено семейство, поради което
брат му и неговото семейство са най-близките му хора, за които е напълно
логично и житейски правдиво той да се тревожи и страхува.
Обосновано е прието от ОС-Русе, че пострадалият не е бил оставян сам
и допълнителен аргумент е факта, че на 10.09.2015г. до банковия клон той е
бил заведен с лек автомобил, в който заедно с него са били още четири лица-
двамата подсъдими и двамата свидетели В.и. Нищо обективно не е налагало
присъствието на толкова много „придружители“, освен по този начин да се
упражнява въздействие върху пострадалия, да се поддържа страха у него, да
му се покаже, че трябва да изпълни това, което се иска от него и да не му се
позволи да потърси помощ. Бързина на тегленето на парите, прехвърлянето на
земите е била необходима единствено на подсъдимите, за да не дадат
възможност на пострадалия да се осъзнае, да размисли спокойно или да се
свърже с близките си. Те са целели сделката да бъде осъществена и
приключена докато трае ремонта, за да бъде оправдано присъствието им в
жилището на пострадалия, което са се опитали да удължат под предлог, че ще
извършат и вътрешен ремонт.
На следващо място обосновано ОС-Русе кредитира с доверие
показанията на св.А. Т. и Р. Т. и в частите им относно това, че двамата
подсъдими са оставали да спят в апартамента на пострадалия; че е имало
среща между А. Т. и св.Д.; че след продажбата А. Т. е бил воден с лек
автомобил в посока гр.Варна/Относно пътуването до гр.Варна следва да се
има предвид, че показанията на свидетелите Т.и стъпват на казаното от
подсъдимите на А. Т., а не на негови лични наблюдения. Така че дали
действително са пътували в посока гр.Варна е без значение, а същественото е,
23
че отново пострадалия не е оставен сам, а е бил заобиколен от подсъдимите/.
Обосновано ОС-Русе посочва, че въпреки че за тези обстоятелства по делото
няма други преки доказателства в тяхна подкрепа, тъй като за всички останали
факти техните показания напълно кореспондират с писмените доказателства, с
експертните заключения и с гласните доказателства от първата посочена по-
горе група, съдът приема за обективни, житейски правдиви и напълно
достоверни показанията на двамата свидетели като цяло, включително и
относно посочените обстоятелства.
На следващо място обосновано ОС-Русе дава вяра на показанията на
св.Х. Б.- помощник нотариуса, при когото е изповядана сделката за продажба
на земеделските земи на А. Т.. В тях се съдържат важни детайли, свързани с
участието на брата на подс.А. В.- В. М. В., а именно, че св. Дърмондижев е
клиент на кантората и е обичайна практика В. В. да носи документи свързани
със закупувани от Д. земеделски земи, както и че на 07.09.2015г. към 15 часа
именно В. В. е донесъл документите за продажбата на земите на св.А. Т., казал
е цената, за която се продават и е било уточнено сделката да се изповяда на
следващия ден. От показанията на св.Б. се установява съпричастността на В.
В. към продажбата на процесните земи. Тъй като по делото няма никакви
доказателства А. Т. да е познавал В. В. или св.Г. Д., напротив налице са такива,
че те не са се познавали, посоченото налага извода, че връзката между тях са
именно подсъдимите. Подсъдимите на същата дата са били в жилището на
пострадалия и само те са имали информация за притежаваните от него земи,
както и достъп до нотариалните му актове, без които не биха могли да бъдат
направени справки за това колко декара са земите, къде се намират и да се
набавят необходимите за сделката документи. Това кореспондира с
показанията на св.А. Т. и св.Р. Т., за това, че първият е установил, че папката с
нотариалните актове е разместена, след което подсъдимите му казали, че са
намерили купувач за земите му. От показанията на свидетеля Б. се установява
и това, че пред него не са давани пари на ръка, което потвърждава показанията
на пострадалия, че е получил само 16 000 лева за земите си.
На следващо място с основание ОС-Русе дава вяра частично на
показанията на св.Георги Дърмондижев. Относно наличието на противоречия
между показанията му от досъдебното производство и тези дадени пред съда,
кредитира с доверие тези от досъдебното производство, като по-близки по
време до инкриминираните събития и тъй като те кореспондират с
показанията на пострадалия и с тези на св. Х. Б.. От тях се установява, че
именно В. В., който е брат на подс.А. В. му се е обадил с оферта да закупи 40
декара земеделските земи в землището на с. Семерджиево. Няма спор, че това
са именно земите на пострадалия А. Т., видно от писмените доказателства по
делото. Правилно е посочено, че тъй като В. В. не е участвал в санирането на
апартамента на Т., пострадалият не го познава, не му е давал документите за
притежаваните от него земи, се налага извод, че информация за земята- къде се
намира, колко декара е В. е получил от брат си- подс.А. В.. От заявеното от
св.Д. /папка 2, л.14 от ДП/ и от приложените писмени доказателства в папка 3,
24
л.89-95 от ДП е видно, че на 08.09.2015г.в 10,13,23ч св.Д. е изтеглил от
сметката си в ПИБ АД 30 000 лева, както и че на същата дата е превел по
банков път на пострадалия А. Т. сумата от 16 000 лева с основание „покупка
на земеделска земя“. Тези факти напълно кореспондират с показанията на
св.А. Т. и на св.Д., относно преведената на първия сума от 16 000 лева. Както
св.Х. Б., така и св.А. Т. и св.Д. твърдят, че пари на ръка не са давани на А. Т., с
оглед на което правилно ОС-Русе приема това обстоятелство за безспорно
доказано. Предвид уговорената цена /съгласно показанията на св.А. Т. и тези
на св.Р. Т./- за 40 декара по 800 лева на декар, което възлиза на 32 000 лева
/декарите са закръглени, като реално те са 39,119 декара и сумата заплатена за
продажбата им следва да бъде 31 295 лева/, правилно съдът намира, че следва
да кредитира показанията на А. Т. относно уговорката, че ще му бъдат дадени
след това останалите пари над преведените 16000 лева, а не на тези на св.Д..
Аргумент в тази насока е факта, че св.Д. е изтеглил значително по-голяма сума
от преведените 16 000 лева.
На следващо място правилно съдът не кредитира с доверие показанията
на св.Д., в частта им, че не се е срещал с А. Т. преди сделката. Освен че те
противоречат на показанията на пострадалия е напълно нелогично продавачът
и купувачът да не срещнат поне веднъж преди сделката и да уточнят цената,
на която ще се купува земята. Цялата сделка се движи от лица действащи за
купувача Д., а той както твърди пред съда едва ли не вършейки земеделската
си дейност се съгласява с казаното му по телефона от В. В. и идва чак при
нотариуса, което е лишено от житейска логика. Няма никакво основание да се
счита, че пострадалият А. Т. твърди неистина свързана със срещата си с Д.,
тъй като той не го е познавал до този момент и именно на тази среща разбира
как се казва купувача и от къде е, а и последователно описва конкретика
свързана с мястото на срещата, разговорите и опитите му да продаде по-малка
част от земята си и на по-висока цена. Все пак в конкретният случай не може
да се приеме, че се касае за свободно договаряне, предвид показанията на
пострадалия за упражнена принуда, с оглед изключително бързата продажба
на земята, присъствието и съдействието от лицето В. В., което няма никакво
отношение към същата, освен че е брат на единия от подсъдимите и
присъствието на подсъдимите пред банката, когато пострадалият е изтеглил
по-голямата част от получената сума по сделката, за да им я предостави. С
основание се твърди от ОС-Русе, че това съпоставено с пазарната стойност на
имотите, очевидно сочи, че не се касае за свободно формирана воля и
договорени параметри на сделка от пострадалия, a за разпореждане с
недвижими имоти при неизгодни условия в резултат на формирани страхови
представи, както самия пострадал сочи.
Обосновано ОС-Русе дава вяра на показанията на св.Р. М. /дадени на ДП
и приобщени към доказателствата по делото по съответния ред/, като
обективни. В тях той сочи, че е участвал в санирането, което са извършили за
два дни. Неговите показания, въпреки че не са подробни и конкретни,
кореспондират с гласните доказателства от първата група, кредитирани от
25
съда.
Правилно също така ОС-Русе кредитира с доверие частично
показанията на св.А. М., а именно, че той и М. /св.Р. М./ са сред лицата
участвали в санирането на външни стени, което са извършили за два дни,
както и че собственикът се оправял с подсъдимите, тъй като в тази им част те
напълно кореспондират с останалите доказателства по делото. Дава се вяра на
показанията на свидетеля и относно това, че докато той работел в апартамента
дошла полиция, което се потвърждава от показанията на свидетелите-
полицейски служители, които не са установили св.М. да е сред лицата в лекия
автомобил, който е чакал пострадалия до банковия клон. Този факт
опровергава твърдението на подсъдимите, че св.М. е управлявал лекия
автомобил, с който са водили пострадалия до банката. Твърденията на св.М.,
че двамата свидетели и двамата подсъдими сутрин са отивали заедно до
апартамента на пострадалия, с което се навежда извода, че никой, в това число
и двамата подсъдими не са оставали да спят в дома на пострадалия, съдът не
кредитира с доверие. Тези факти се твърдят от св.М. за първи път пред съда,
което е почти 10 години след инкриминираните събития, което внася
съществено съмнение в тяхната обективност. Освен това те противоречат на
показанията на св.А. Т. и тези на св.Р. Т., на които съдът дава вяра изцяло,
включително и досежно това обстоятелство.
Към тези съображения на ОС-Русе следва да се добави и това, че
показанията на св.М. са четени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал.1, т.2 от
НПК и действително в тях не се твърди, че подсъдимите не са преспивали в
апартамента на пострадалия. В тази връзка и правилно ОС-Русе се позовава
на изтеклия дълъг период, но освен това самите показания пред съда нямат
категоричност, а по-скоро изразяват предположение и някакво принципно
поведение относно това, че подсъдимите са си тръгвали вечер, че сутрин са
отивали заедно с подсъдимите на обекта при пострадалия. Като се има
предвид, че от показанията на свидетеля става ясно, че това не е единствения
обект на който са работили заедно с подсъдимите, а са работили през
определен период от време то е напълно възможно свидетеля да смесва
различните периоди и обекти относно това как са си тръгвали от работа и как
са отивали. Така че изводът на ОС-Русе, че показанията на този свидетел, че
подсъдимите не са преспивали в апартамента на пострадалия, не са
достоверни, следва да се сподели.
Напълно обоснован е и следващия извод на ОС-Русе относно това, кои
лица са извършвали санирането и боядисването в дома на пострадалия.
Констатирано е разминаване между показанията на св.М. /сочи че са
участвали той, св.Р. М. и двамата подсъдими/, между тези на св. И. И.В.
/участвали са двамата подсъдими, той, А. М. и И. П.В./, между тези на св. И.
П. В. /твърди, че той, двамата подсъдими, И. И. В., А. М. и Р. М. са
извършвали ремонта/. Това разминаване съдът е обсъдил наред с
кредитираните гласни доказателства от първата група свидетели и правилно
приема, че в санирането и вътрешното боядисване са участвали свидетелите:
26
А. М., Р. М., И. И.В., И. П. В., като там са присъствали и двамата подсъдими.
Обоснован е извода, че не следва да бъдат кредитирани с доверие показанията
на св.М. в частта им, в която не сочи за участието на свидетелите В.и.
Обосновано ОС-Русе дава вяра на показанията на Св.И. И. В., само в
частта им, в която кореспондират с кредитираните от съда, подробно посочени
по-горе доказателства. В тази насока съдът се е позовал освен на това, че е
първи братовчед на подс. А. В. и приятел на подс.С. Г., което би го мотивирало
да твърди обстоятелства в тяхна защита, още и на това, че неговите показания
са вътрешно противоречиви и противоречащи на безспорно установени по
делото факти. В хода на досъдебното производство свидетелят е
изключително пестелив/показанията са му четени, видно от протокола от
05.03.2024г.- бел.ВТАС/, заявявайки, че заедно с подс.А. В., подс.С. Г. и св.И.
П. В. са работили в апартамент в Русе, като той е боядисвал тавана в една стая
и не знае другите каква работа са вършили. В същото време пред съда, което е
почти 10 години след инкриминираните събития, той твърди учудващо точно
детайли, свързани с лепенето на обяви, външното саниране, за апартамента на
пострадалия, как са се събирали пред блока, идвали са заедно, включително,
че никой не е оставал да спи апартамента на пострадалия. Категорично е
установено, че св.И. И.В. е едно от лицата, установени от полицията в лекия
автомобил до банковия клон и че след това всички лица, заедно със
служителите на полицията са отишли до апартамента на пострадалия. В
същото време св.И. И.В. отрича този факт, заявявайки пред съда, че няма
спомен да е бил в л.а. Т 95-30 и да е идвала полиция, като ако е имало такъв
случай с полиция е щял да го запомни. Тези обстоятелства правилно
мотивират ОС-Русе да не кредитира с доверие показанията на свидетеля
дадени пред съда в посочените им части, които противоречат на обективните
данни по делото и на гласните доказателства от първата група.
Напълно обосновано и правилно съдът дава вяра на показанията на
Св.И. П. В., само в частта им, в която кореспондират с кредитираните от съда,
подробно посочени по-горе доказателства. В тази насока правилно ОС-Русе се
позовава на това, че освен че е първи братовчед на подс. А. В. и в добри
отношения с подс.С. Г., неговите показания са вътрешно противоречиви и
противоречащи на безспорно установените по делото факти. В хода на
досъдебното производство/показанията са четени, видно от съдебния
протокол от 05.03.2024г.- бел. ВТАС/ свидетелят е посочил, че не познава В.
М. В., с когото са първи братовчеди, твърди, че са санирали апартамент на
вързастен човек А., но не помни адреса и е доста пестелив, заявявайки, че са
работили заедно с подс.А. В., подс.С. Г. и св.И. И. В.. В същото време пред
съда, което е почти 10 години след инкриминираните събития, той твърди
учудващо точно детайли, свързани с адреса на апартамента, лепенето на
обяви, външното саниране, за конкретни суми пари -капаро и други давани от
пострадалия на св.А. М., който купувал материали, за донесено от св.Р. М.
скеле, монтирането на същото и други, което внася съмнения в тяхната
достоверност. Свидетелят твърди пред съда факти, които се опровергават от
27
обективните данни по делото и от кредитираните от съда доказателства. Той
твърди, че са санирали две тераси, че той е извадил типов договор, който бил
подписан. В същото време по делото е категорично доказано, че апартаментът
на пострадалия няма тераси, както и че договорът за санирането е попълнен от
името на подс. С. Г. и подписан от него. Ако се приеме тезата на свидетеля, че
той е извадил договора, не е ясно защо същият е попълнен и подписан от подс.
Г.. Св.И. П.В. е едно от лицата, установени от полицията в лекия автомобил до
банковия клон, като след това всички лица, заедно със служителите на
полицията са отишли до апартамента на пострадалия. В същото време св.И.
П.В. отрича да е ходил до банки с пострадалия, нещо повече твърди, че никой
не е ходил с пострадалия до банки, което обстоятелство е категорично
опровергано от доказателствата по делото. Тези обстоятелства правилно
мотивират съда да не кредитира с доверие показанията на свидетеля, пред
съда в горепосочените им частите, които противоречат на обективните данни
по делото и на гласните доказателства от първата група.
Правилно съдът не дава вяра на показанията на св. Ф. А.а Г.а /съпруга на
подс.С. Г./ относно твърденията й, че подс.С. Г. не е оставал да спи извън дома
им през 2015г., от което следва да се направи извода, че той не е оставал и в
дома на пострадалия, тъй като синът им В., роден на 16.01.2013г. не заспивал
без баща си до 7-8 годишна възраст, поради което всяка вечер подсъдимият се
е прибирал към 20 часа и си е стоял в къщи. Ако се приемат за достоверни
показанията на свидетелката в тази им част, следва че от 2013г. до 2020г.
подсъдимият Г. нито една вечер не се е прибрал след 20 ч и не е излизал след
този час от къщи, което е абсурдно. Освен че свидетелката е съпруга на
подсъдимия, което я прави безспорно заинтересована от това да му изгражда
алиби, тя сочи това обстоятелство за първи път пред съда при разпита й
проведен през месец ноември 2024г., което е почти 10 години след
инкриминираните събития, което е крайно нелогично и внася сериозни
съмнения в достоверността на показанията й. Освен това показанията на
свидетелката в друга тяхна част противоречат на безспорни доказателства по
делото, а именно, че подс.С. Г., с когото живеят от 20 години не е съден. Видно
от справката за съдимост на подсъдимия той е осъждан пет пъти, включително
и през периода, когато са живеели със съпругата си. Последното дискредитира
показанията на свидетелката като цяло.
Правилно ОС-Русе не дава вяра на обясненията на подс.А. В., в частите
им, в които противоречат на кредитираните гласни доказателства от първата
група. Твърденията му /че пострадалият е бил на терасата си, откъдето видял
подсъдимите докато лепели обяви и той ги заговорил, питал за саниране, цена,
мерили стените, впоследствие, че пострадалият е стоял навън, разговарял с
работниците, те не са влизали в дома му, още по-малко са оставали да нощуват
в апартамента му, а всичко е ставало доброволно и по искане от А. Т., той сам
и доброволно си е ходил до банки, теглил пари, той е искал да продава земите
си, като подсъдимият само го свързал с брат си В. В./ се опровергават от
обективните данни по делото. Апартамента на пострадалия няма тераси
28
/заключението на строително- техническата експертиза и показанията на св.Р.
Т./, пред блока е нямало пейки и маси /показанията на св.Р. Т./, на които
подсъдимият твърди, че са седели и спокойно разговаряли с пострадалия. Св.Г.
не е видял кой и кога е поставил външната изолация на апартамента на съседа
му Т.. Подобни действия на пострадалия, при които той заговаря непознати
хора и търси от тях съдействие за ремонт, продажба и други напълно
противоречат на неговото поведение и личностови особености, с оглед
заключените на КСППЕ, показанията на св.Р. Т. и тези на св.Г.. Невъзможно е
пострадалият сам на 07.09.2015г. да отиде до всички горепосочени банки,
институции, да подаде и получи необходимите документи, които към 15,00
часа са били събрани и занесени в нотариалната кантора при св.Б. и то от В.
В.. Няма как В. В. да научи от брат си - подс.В. за продажбата на земеделските
земи сутринта на 07.09.2015г., да се свърже със св.Д., който твърди, че е
извършил своя проверка за земите и след това се е съгласил да ги закупи, ако
самият В. В. не е разполагал с нотариалните актове на пострадалия. Няма и
кой друг да му ги предостави, освен подсъдимите, тъй като А. Т. не познава В.
В. и св.Д.. Няма как и св.Д. да извърши проверка за земите, за да прецени дали
да ги закупи, без да разполага с конкретика за тях, което от своя страна може
да стане само, ако има данните от нотариалните актове за собственост на тези
земи. Тези нотариални актове са се намирали в дома на пострадалия, до който
достъп са имали подсъдимите и работилите с тях лица. Обосновано
продължава ОС-Русе, че тъй като външното саниране е реално извършено се
налага извода, че свидетелите А. М., Р. М., най-вероятно и свидетелите В.и
или някой от тях са работили по него, докато подсъдимите са стояли при
пострадалия, да го разпитват, заплашват и изнудват, да го придружават до
банки и други институции. Фактът, че двамата подсъдими и двамата
свидетели В.и са били в лекия автомобил в близост до банковия клон на
10.09.2015г., където са чакали пострадалия е аргумент в подкрепа на това, че
именно по този начин и предходните дни подсъдимите са придружавали,
развеждали и били постоянно около пострадалия, така както твърди самият А.
Т.. Предвид това обосновано ОС-Русе не дава вяра на обясненията на
подсъдимия В., като недостоверни, противоречащи на обективните данни
съдържащи се в експертните заключения и в гласните доказателства от
първата група посочена по-горе.
Аналогично на горното и обосновано ОС-Русе е обсъдили и обясненията
на подс.С. Г.. Обясненията му противоречат и на заключението на съдебно-
почерковата експертиза /п.2, л.28 от ДП/, която категорично е установила, че
подписът положен на Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка
до Община-Русе, Дирекция МДН вх. № 6727, 6728/07.09.2015г. е положен от
подс.С. Г.. Това сочи на неговата безспорна съпричастност и активни
действия, свързани с продажбата на земите. Изложените подробни
съображения от ОС-Русе, относно обясненията на този подсъдим са
аналогични на тези относно обясненията на подсъдимия А. В. и се споделят от
настоящия състав, като не е нужно да се повтарят.
29
На следващо място правилно ОС-Русе не дава вяра на обясненията на
подс. С. Г. и в частта им, че св.А. М. е бил в лекия автомобил когато са
закарали пострадалия до банковия клон, тъй като това обстоятелство се
опровергава както от показанията на св.А. М., така и от тези на свидетелите Г.,
К. и К.. Фактът, че двамата подсъдими и двамата свидетели В.и са били в
лекия автомобил в близост до банковия клон на 10.09.2015г., където са чакали
пострадалия е аргумент в подкрепа на това, че именно по този начин и
предходните дни подсъдимите са придружавали, развеждали и били постоянно
около пострадалия, така както твърди самият А. Т.. Правилно ОС-Русе не дава
вяра на обясненията на подсъдимия Г., в посочените им части, като
недостоверни, противоречащи на обективните данни съдържащи се в
експертните заключения и в гласните доказателства от първата група посочена
по-горе, като ги отчита за защитна теза.
След анализа на доказателствата ОС-Русе е изложил следните
мотиви от правна страна:
Законосъобразно е прието от ОС-Русе, че от обективна страна
подсъдимият А. В. е осъществил състава на престъплението по чл.214, ал.2,
т.2 и т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20,
ал.2 oт НК, като престъплението е извършено през периода от 06.09.2015г. до
10.09.2015г. Началната дата на периода е датата, на която подсъдимите са
установили контакт с пострадалия, сключили са писмен договор за външно
саниране, останали са в дома му и са започнали да извършват спрямо него
горепосочените действия. Крайният момент на периода е датата, на която
подсъдимите са били установени от органите на реда в близост до банковия
клон и така техните действия, свързани с изнудването са били преустановени.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез конкретно
извършените от него действия, свързани с престъпно мотивиране на
пострадалия да предприеме определено поведение против своята воля, като от
страна на подсъдимият е приложена спрямо него психическа принуда, чрез
заплашване с убийство, да извърши конкретните гореописани действия
противно на волята му - да се разпореди с имуществото си като продаде
земеделските си земи и да предаде пари на обща стойност 8440 лева. Така на
изнудения А. Т. е причинена имотна вреда, в общ размер на 43346лв, като
целта на дееца е била да набави за себе си и за подс.Г. имотна облага. Чрез
действия изразяващи се в упражнена спрямо пострадалия А. Т. психическа
принуда, придружена с отправяне на заплахи за убийство, подсъдимият е
склонил пострадалия да извърши фактическо и юридическо разпореждане със
своето движимо и недвижимо имущество. Това подсъдимият е извършил с цел
собственото си облагодетелстване и облагодетелстване на подс. Г., като така е
причинил на Т. имуществени вреди на значителна стойност.
Правилно е посочено, че подсъдимият не разполага с фактическата власт
върху предмета на престъплението. Той въздейства върху пострадалия А. Т., в
чиято фактическа власт се намира имуществото - пари и земеделски земи.
30
Вследствие упражнената принуда пострадалият е осъществил наложеното му
поведение, което е противно на волята му и което подсъдимият именно е искал
от него, за да постигне своята користна цел.
Законосъобразно е посочено, че изнудването като резултатно,
увреждащо престъпление е довършено с настъпването на имотната вреда за
изнудения А. Т., независимо дали подсъдимият се e облагодетелствал реално
или не. Неговият резултат е причиняването на имотна вреда на чуждо
имущество, каквото безспорно е налице при намаляване на активите на
пострадалото лице. Такова намаляване е налице с дадената на подсъдимите
сума от 8440 лева, без да има някакво основание за това плащане и с
трансформирането на имуществото на пострадалия, по начин по който
стойността му намалява, чрез продажба на земята на нереално ниска цена.
Обосновано е прието, че извършените от Т. разпоредителни действия c пари и
имоти, противно на волята му, ca били резултат от системното, интензивно и
постоянно усилващо се психическо въздействие на подсъдимия, съчетани с
възрастта, самотния начин на живот и особеното психическо състояние на
пострадалия, които подсъдимият много добре е оценил и използвал.
Налице е особения признак на обективната страна на престъплението,
свързано с волята на пострадалия, а именно да не желае да се разпореди с
определена вещ или друго свое право, но вследствие на упражнената принуда
да осъществява определено поведение, което деецът иска от него, посочва ОС-
Русе. Пострадалият има ясна представа за нещата, но сe подчинява на
подсъдимия противно на волята си от страх, че ако не го стори ще настъпят
още по-неблагоприятни последици за него или за близките му. Във връзка с
горното съждение на ОС-Русе се налага уточнение относно субективната и
обективната страна на деянието. Волята на пострадалия и нежеланието му да
се разпореди със свое право не е част от обективната страна на деянието, но
осъществените действия или бездействия, противно на тази воля са част от
обективната страна. Волята или нежеланието на лицето да се разпореди са
част от вътрешния мир на пострадалия, които могат да бъдат директно
изразени с обективно поведение на съпротива, но могат и да не са
обективирани ясно, както е в случая. Необходимо е да е несъмнено доказано,
че подсъдимия е бил наясно, че пострадалия не желае да се разпореди с
имуществото си и да е сломил това нежелание чрез принуда. В случая предвид
приетото от фактическа страна е несъмнено, че подсъдимия напълно е бил
наясно с това, че пострадалия нито иска да си изпразва сметките в банките и
да му дава парите си, нито е искал да се разпореди със земеделските си земи.
Това е част от субективната страна на деянието, която е свързана както с
вътрешния неосезаем мир на подсъдимия, така и с този на пострадалия. Вярно
е, че няма отчетливо обективно проявление на нежеланието на пострадалия да
се разпореди с имуществото си, но създадената обстановка от подсъдимите,
използваните заплахи, макар и косвени от една страна и характеровите
особености на пострадалия от друга несъмнено водят до извода за
осъществена принуда по смисъла на чл.214 от НК. Подсъдимите са направили
31
необходимото и достатъчно за въздействие на психиката на пострадалия, като
действително не са прекалили с обективно извършените действия над
необходимото за постигане на целта им. Действително плахия характер на
пострадалия съществено ги е улеснил, но това по никакъв начин не променя
извода за принуда по смисъла на чл.214 от НК. За по-голяма яснота следва да
се посочи, че нормата на чл.214 от НК регламентира своеобразна
гражданскоправна сделка, но без насрещно съвпадане на свободна воля на
страните по нея. Волята на едната страна е сломена и тя извършва
разпореждането с имуществото си под въздействието на другата страна –
подсъдимия. Тази аналогия се прави за да стане по ясно, че несъмнено
установените разпоредителни действия от страна на пострадалия не са част от
нормална равноправна сделка, по разпореждане с имущество.
Предвид горното основателно ОС-Русе е приел, че е налице пряка
причинно-следствена обусловеност между чувството на страх, опорочаващо
свободната воля на пострадалия и поведението на подсъдимия, обективиращо
принудата.
Обосновано и съобразно закона ОС-Русе приема, че е налице
квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т.1,
пр.1 от НК, тъй като изнудването е извършено чрез отправена заплаха за
убийство. Подсъдимият е въздействал върху формирането на волята на
пострадалия чрез вербални заплахи за убийство, като се е възползвал от
начина му на живот, спецификата на неговата личност и психика.
Обективираната чрез действията на подсъдимия психическа принуда е
придружена със закани за убийство на пострадалото лице, брат му и неговото
семейство, които са възбудили у самотно живеещия пострадал основателен
страх от осъществяването им. Тези заплахи са произлизали основно от подс. А.
В., който внушавал на пострадалия, че ако знае името на определен човек
можел да го открие и да му направи какво ли не, а двамата подсъдими
повтаряли на Т., че ако убият някого могат така да прикрият всичко, че никой
да не разбере за случилото се и за извършителите, коментирал съдебното си
минало и криминален опит, демонстрирал увереност, че може да остане
ненаказан за извършени престъпления.
Правилно е посочено, че няма пречка заканата за убийство като средство
за принуда да бъде насочена както срещу изнудвания А. Т., така и срещу
негови ближни. С действията си подсъдимият застрашавал жертвата с бъдещо
деяние, което е от естество да лиши от живот Т. или други лица, към които
пострадалия има положителни чувства. Правилно в тази връзка съдът приема,
че в настоящият случай, с оглед конкретното поведение на подсъдимия е
налице това квалифициращо обстоятелство. Не е необходимо и психиката на
жертвата да е била парализирана, нито деецът да е имал обективна
възможност да изпълни заканата си. За съставомерността на деянието е
достатъчно, че заплашването е било с такава интензивност и от такова
естество, че е било обективно годно да възбуди основателен страх у
пострадалия Т., че ако не предприеме изисканите от него действия ще
32
настъпят неблагоприятните последици, с които e заплашен, което в случая е
налице.
Правилно е посочено, че е налице квалифициращото обстоятелство по
чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл. 213a, ал.3, т.2 ИК, тъй като стойността на
имуществените вреди, които са причинени от престъплението е значителна.
Имотната вреда включва паричните средства, с които пострадалият се е
разпоредил, предоставяйки ги фактически на подсъдимите и стойността, с
която се е намалило имуществото на пострадалия, поради трансформирането
му, в резултат на правната сделка за продажба на значително по-ниска от
реалната пазарна стойност. В случая и двете форми на разпореждане са
извършени по принуда. Пострадалия Т. е изтеглил от свои банкови сметки
парични суми, като е предал на подсъдимите сумата от 8 440,00 лева. B
резултат на принудителната продажба на земеделските си земи имуществото,
което е притежавал пострадалия се e намалило с 34 906 лева /разликата между
50 906 лева - 16 000 лева/. В случая е без значение, че вследствие намесата на
органите на полицията подсъдимите не са могли да се облагодетелстват от
тези 16000лв от тази продажба, като не са получили сумата. Фактът, че същите
са чакали пострадалия пред банковия клон, за да вземат парите от сделката
доказва, че са целели собствената си облага.
Правилно ОС-Русе приема, че стойността на причинените имуществени
вреди от престъплението, съпоставена размера на минималната работна
заплата за страната към момента на извършването му, обуславя наличието на
квалифициращия признак- значителни имуществени вреди. Минималната
работна заплата за периода 01.07.2015г.- 31.12.2015г., съгласно ПМС № 139/
04.06.2015г. е била 380 лева, като имуществените вреди от престъплението са
повече от 110 пъти над тази минимална работна заплата. Престъплението е
довършено с настъпването на имуществените вреди за пострадалото лице. До
приключване на досъдебното производство причинените имуществени вреди
не са възстановени.
ОС-Русе, съобразно приетото от фактическа страна и закона, правилно е
приел, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр. с
чл. 213a, ал. 2, т.4 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като престъплението е извършено
от две лица, от двамата подсъдими, които са го осъществили в съучастие като
съизвършители.
Всеки един от подсъдимите е участвал в осъществяването на
изпълнителното деяние на престъплението, както при действията по
упражняването на принудата, така и при причиняване на имуществената вреда
на пострадалия. Двамата подсъдими са действали съгласувано и организирано,
като всеки един от тях е въздействал върху психиката на пострадалия чрез
внушаване на страх. И двамата са оставали да нощуват в дома на пострадалия,
придружавали са го и ca го транспортирали с автомобил, всеки един от които е
извършвал отделни конкретни действия: подс.А. В. се свързал с брат си- В. В.
и му предоставил документите за земеделските земи, подс.Г. подписал от
33
името на пострадалия Т. искането за издаване на данъчна оценка, получавали
са паричните суми, на 10.09.2015г. и двамата са установени в лекия автомобил
очакващ пострадалия пред Алфабанк" ЕАД, клон „Плиска" в гр. Русе, за да
вземат от него изтеглените средства от продажбата на земите му. От това е
видно, че двамата подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - знаел
е, че упражнява изнудване спрямо пострадалия, което е средство да го
принуди да извърши определени разпореждания. Разбирал е, че въздейства
върху волята на пострадалия застрашавайки живота му, както и че извършва
деянието заедно с подсъдимия С. Г., при общност на умисъла. Налице е и
специалната користна цел - подсъдимият да получи имотна облага,
причинявайки имотна вреда на пострадалия, вследствие на извършено от
последния имуществено разпореждане.
Налице е пряк умисъл за извършване на престъплението по отношение
на подс. В., както и общ умисъл с подс. Г.. Прекият умисъл на двамата
включва съзнанието им за това, че пострадалият не желае да се разпореди с
паричните си средства и недвижими имоти, но вследствие заплашването y
него ще възникне страх и той ще предприеме желаните от тях действия. Всеки
един от подсъдимите е имал съзнание за всяко едното от горепосочените
квалифициращи обстоятелства, както и за преследваната от тях цел, като
съставомерността не изисква нейното реално постигане. Тъй като е възможно
имотната вреда да настъпи и без от това да е последвала имуществена облага
за подсъдимия е достатъчно такава цел да е преследвана в съзнанието на
подсъдимия, което в случая е налице.
На следващо място правилно ОС-Русе приема, че от обективна страна
подсъдимият С. В. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.214, ал.2,
т.2 и т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20,
ал.2 oт НК, като престъплението е извършено през периода от 06.09.2015г. до
10.09.2015г. Мотивите на ОС-Русе са идентични с тези по отношение на
подсъдимия А. В., които бяха обсъдени по-горе и не е нужно да се повтарят. В
крайна сметка обоснован е извода на ОС-Русе, че и по отношение на този
подсъдим е налице пряка причинно-следствена обусловеност на чувството на
страх опорочаващо свободната воля на пострадалия и поведението на
подсъдимия, обективиращо принудата.
Относно квалифициращия признак по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл. 213а, ал.
2, т.1, пр.1 от НК, свързан с това, че изнудването е извършено чрез отправена
заплаха за убийство мотивите са аналогични на тези спрямо другия подсъдим
и настоящия състав ги споделя и не е нужно да се повтарят. В тази връзка
правилно ОС-Русе е отчел, че тези заплахи са произлизали основно от подс. А.
В., но в тях е участвал и подс. Г., който внушавал на пострадалия, че ако знае
името на определен човек можел да го открие и да му направи какво ли не, а
двамата подсъдими повтаряли на Т., че ако убият някого могат така да
прикрият всичко, че никой да не разбере за случилото се и за извършителите,
34
коментирал съдебното си минало и криминален опит, демонстрирал
увереност, че може да остане безнаказан за извършени престъпления.
Относно квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.
213a, ал.3, т.2 ИК - причинени от престъплението значителни имуществени
вреди. Мотивите са идентични с тези по отношение на подсъдимия А. В. и се
споделят от настоящия състав. Не е нужно да се повтарят, тъй като бяха
обсъдени по-горе.
Относно квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.
213a, ал. 2, т.4 вр. чл.20, ал.2 от НК - престъплението е извършено от две лица,
от двамата подсъдими, които са го осъществили в съучастие като
съизвършители, мотивите също на аналогични на тези по отношение на
другия подсъдим, бяха обсъдени по-горе и не е нужно да се повтарят.
Относно субективната страна на деянието и конкретно прекия умисъл
също е налице съвпадение на мотивите на ОС-Русе, които също бяха обсъдени
по-горе по отношение на другия подсъдим, приемат се от настоящия съд и не
е нужно да се повтарят.
Относно вида и размера на наказанието ОС-Русе е изложил
следните мотиви, които се примат от настоящата инстанция:
Правилно относно подсъдимия А. В., съдът е взел предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство: продължителният период от време,
изминал от престъплението - повече от 9 години. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства правилно е съобразил: наличието на предходни
осъждания, което сочи на завишена обществена опасност на подсъдимия;
множеството квалифициращи обстоятелства, всяко едно от които е достатъчно
за съставомерността на деянието по текста на чл.214 ал.2 от НК;
изключително високата левова стойност на причинените имуществени вреди -
повече от 110 пъти над минимална работна заплата за страната към датата на
деянието, което многократно надхвърля квалифициращото обстоятелство
„значителни имуществени вреди“; наличието на невъзстановени щети от
престъплението- изцяло невъзстановения размер на имуществените вреди за
пострадалия; водещата роля на подсъдимия В. в извършването на
престъплението.
Правилно е посочено, че смекчаващото отговорността обстоятелство
няма характера на изключително такова, поради което не са налице
предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
От друга страна правилно съдът съобразява значителната тежест на това
смекчаващо отговорността обстоятелство, което сочи на изключително
закъсняло правосъдие и предвид това, че забавянето не се дължи на
поведението на подсъдимите, а на действията на органите на досъдебното
производство през годините. При това обосновано ОС-Русе определя по реда
на чл.54 от НК, малко над минимума на наказанието предвиден в текста на
чл.214 ал.2 от НК, а именно шест години лишаване от свобода.
Законосъобразно е прието, че следва да бъдат наложени и кумулативно
35
предвидените наказания глоба и конфискация.
Размерът на глобата правилно съдът определя, съобразявайки
горепосочените смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства,
семейното и имотно състояние на подсъдимия, като определя глобата малко
над минимума, предвиден в текста на чл.214 ал.2 т.2 от НК, а именно в размер
на 6000 лева.
Относно наказанието конфискация, съдът е съобразил смекчаващото
и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на извършеното
престъпление и притежаваното от подсъдимия имущества, като налага
конфискация на ½ от имуществото му: ½ върху лек
автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с рег. № Р 62****, с рама
W0L000052P*******, номер на двигателя C16NZ20****** и ½ върху
недвижим имот, находящ се в гр.Русе ,******** партиден № 6806Н1*****,
идентификатор: 63427.5.52, съгласно документ № А147Т42Д8798/19.12.2023г.
Съдът е съобразил правилно закона, като е приел, че с оглед размера на
определеното наказание лишаване от свобода не са налице предпоставките за
приложение на чл.66 ал.1 от НК и така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно.
Правилно е прието, че на основание чл.57 ал.1, т.2 буква “б“ от ЗИНЗС,
наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Това е така предвид съдебното минало на подсъдимия, който е
осъждан многократно, изтърпявал е ефективни наказания през годините, като
наказанието по последната му присъда към датата на деянието е изтърпяно на
18.05.2013г./Споразумение № 75/07.02.2013г. по НОХД № 271/2013г на РРС, с
което за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК е осъден на три
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим и съдебният акт е
влязъл в сила на 07.02.2013г./, поради което не са изтекли повече от 5 години
от изтърпяването на това предходно наказание лишаване от свобода.
Следва да се добави само това, че са налице и условията на чл.57 ал.1, т.2
буква “а“ от ЗИНЗС, тъй като наложеното наказание е за повече от 5 години за
умишлено престъпление.
На следващо място обосновано ОС-Русе посочва, че с така определените
наказания, по вид и размер, ще се постигнат целите на генералната и лична
превенция. Подсъдимия В. ще бъде изолиран от обществото за достатъчен
период от време, с което ще му се попречи да върши престъпления и той ще
има възможност да преосмисли поведението си занапред. Ще се постигне
възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо него, като в същото време това
наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на
конкретното извършено от него престъпление. С определените наказания ще
се постигне и целения от закона възпитателен и предупредителен ефект, като
се даде ясен знак на обществото, че подобни престъпления не остават
ненаказани.
36
Относно индивидуализацията на наказанието, по отношение на
подсъдимия С. Г., правилно съдът взема предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство: продължителният период от време, изминал от
престъплението - повече от 9 години. Правилно като отегчаващи
отговорността обстоятелства съобразява: наличието на предходни осъждания,
което сочи на завишена обществена опасност на подсъдимия; множеството
квалифициращи обстоятелства, всяко едно от които е достатъчно за
съставомерността на деянието по текста на чл.214 ал.2 от НК; изключително
високата левова стойност на причинените имуществени вреди - повече от 110
пъти над минимална работна заплата за страната към датата на деянието,
което многократно надхвърля квалифициращото обстоятелство „значителни
имуществени вреди“; наличието на невъзстановени щети от престъплението -
изцяло невъзстановения размер на имуществените вреди за пострадалия.
Обосновано ОС-Русе приема, че посоченото смекчаващо отговорността
обстоятелство няма характера на изключително такова, поради което не са
налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК. Правилно от друга страна съдът съобразява значителната тежест на
това смекчаващо отговорността обстоятелство, което сочи на изключително
закъсняло правосъдие и предвид това, че забавянето не се дължи на
поведението на подсъдимите, а на действията на органите на досъдебното
производство през годините. При това положение правилно се приема, че
наказанието следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, към минимума
предвиден в текста на чл.214 ал.2 от НК, а именно пет години лишаване от
свобода.
Правилно съдът приема, че на подсъдимия следва да бъдат наложени и
кумулативно предвидените наказания глоба и конфискация. Размерът на
глобата съдът правилно определи, като съобразява смекчаващото и
отегчаващи отговорността обстоятелства, семейното и имотно състояние на
подсъдимия, като определя глобата към минимума предвиден в текста на
чл.214 ал.2 т.2 от НК, а именно в размер на 5000 лева.
Относно наказанието конфискация, съдът съобразява горепосочените
смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на
извършеното престъпление и притежаваното от подсъдимия имущества, като
намира, че следва да му бъде наложена конфискация на ½ от имуществото му
върху всеки един от трите леки автомобила, както следва: ½ от Лек автомобил
„Опел Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. № Р 29****, номер на рама
W0L0JBF35W7******, номер на двигател X20DTH********; ½ от Лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Р 06****, номер на рама
W0L000031V******** , номер на двигател X20DTL1*******; ½ от Лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № Р 96****, номер на рама
W0L0TGF7512******, номер на двигател Y20DTH17*******.
С оглед размера на определеното наказание лишаване от свобода,
правилно съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на
37
чл.66 ал.1 от НК и така определеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно. Правилно е определен и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС
първоначален общ режим, с оглед съдебното минало на подсъдимия, което не
попада в обсега на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС
Обосновано съдът посочва, че с така определените наказания, по вид и
размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.
Подсъдимият Г. ще бъде изолиран от обществото за достатъчен период от
време, с което ще му се попречи да върши престъпления и той ще има
възможност да преосмисли поведението си занапред. Ще се постигне
възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо него, като в същото време това
наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на
конкретното извършено от него престъпление. С определените наказания ще
се постигне и целения от закона възпитателен и предупредителен ефект, като
се даде ясен знак на обществото, че подобни престъпления не остават
ненаказани.
Относно гражданския иск ОС-Русе е изложил следните
съображения:
Предявеният срещу двамата подсъдими граждански иск от Р. Т. Т. за
солидарно заплащане на сумата от 43 346 лева - причинени имуществени
вреди от престъплението е доказан по своето основание. Деянието на
подсъдимите представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от
ЗЗД те са длъжни да репарират вредите на пострадалия, които той е понесъл от
престъплението.
Вредите са причинени на А. Т. Т.. Той е починал в хода на ДП, на
08.08.2023г., видно от приложения смъртен акт. Пред съда гражданският иск е
предявен от Р. Т. Т., който има качеството на единствен наследник на
починалия си брат А. Т. Т., видно от удостоверението за наследници.
Имотната вреда в общ размер на 43 346 лева включва паричните
средства, с които пострадалият се е разпоредил, вследствие упражнената му
принуда: предоставяйки ги фактически на подсъдимите /8440 лева/ и
стойността, с която се е намалило имуществото на пострадалия, поради
трансформирането му, в резултат на правната сделка за продажба на
значително по-ниска от реалната пазарна стойност /34 906 лева/.
На 07.09.2015г. А. Т. изтеглил от Алфа банка сумата от 4840,70 лева, с
което закрил депозита си в тази банка не на падежа /банково извлечение в
папка 1, л.42-43 от ДП/. На същата дата той изтеглил 4340,14 лева от
Райфейзен банк, с което прекратил депозита си не на падежа /банкови
документи в папка 1, л.46-48 от ДП/. Така той е разполагал със сумата от
9180,84 лева, от която е предоставил на подсъдимите сумата в размер на 8440
лева. Доказателства, че именно сума в размер на 8440 лева е предадена на
подсъдимите се съдържат в показанията на свидетелите А. Т. и Р. Т..
B резултат на принудителната продажба на земеделските си земи
38
имуществото на А. Т. се e намалило с 34 906 лева. Тази сума е разликата
между реалната пазарна стойност на земеделските земи, която е 50 906 лева,
съгласно съдебно строително-техническата експертиза /п.4,л.143- 146 от ДП/ и
реално получената сума от пострадалия от продажбата на тези земи в размер
на 16 000 лева.
Гражданският иск е предявен за сумата от 43 346 лева, поради което той
е доказан в пълния си размер. Тази сума не е възстановена на пострадалия А.
Т. приживе, не е възстановена и на неговият наследник Р. Торйчев до
постановяването на присъдата. Гражданският иск е предявен срещу двамата
подсъдими за солидарно заплащане на сумата, поради което следва да бъде
уважен именно по начина, по който е претендиран. С оглед изложеното
гражданският иск за имуществени вреди се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец е претендирал и законната лихва от датата на
деликта. В случая се касае за престъпление, което е довършено на 10.09.2015г.,
поради което законната лихва върху сумата в общ размер на 43 346 лева е
дължима от момента, в който престъплението е довършено, а именно от
10.09.2015г. до окончателното й изплащане.
Във връзка с горните мотиви следва да се посочи, че те са обосновани и
съобразени до голяма степен с установените факти по делото и приложимия
закон, както и с изхода на делото в наказателната част. Съдът обаче не е
обсъдил приетото във фактическата обстановка: „През 2018г. А. Т. завел
гражданско дело срещу Г. Д. за горепосочените земеделски земи. Делото било
разгледано на три съдебни инстанции, като към момента на приключване на
настоящето дело земите не са реално върнати на Т., нито е заплатена тяхната
левова равностойност.“
Действително няма доказателства, че земите не са реално върнати и не е
заплатена тяхната равностойност. Следва да се има предвид, обаче че крайния
резултат е влязло в сила решение за обявяване на сделката за продажба на
земеделските земи за нищожна. Това означава, че земите се връщат в
патримониума на пострадалия, респективно на неговите наследници. Този
факт има значение за предявения граждански иск, тъй като имуществените
вреди в резултат на продажбата на земеделските земи са възстановени с
връщане на земите в патримониума на пострадалия респективно на неговите
наследници. В случая единствения наследник е гражданския ищец Р. Т..
При горните присъда и мотиви на ОС-Русе оплакванията в жалбата
включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до
следното:
Първото оплакване се свежда до това, че в настоящия случай е прието,
че изпълнителното деяние на престъплението е осъществено със заплахи за
убийство. Заплашването е посочено в чл.198, ал.2 от НК - застрашаване с
такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота,
здравето, честта или имота на заплашения или на някое друго присъстващо
39
лице. В мотивите към присъдата няма посочени такива заплахи. Не става ясно
точно какви са те. Единствено в приетата за установена фактическа
обстановка е заявено, че има заплахи, но така както са описани, точно те не са
мотивирали А. Т. към определено поведение./ Мотиви на присъда стр. 5 - След
като разбрали от Т., че в банката има определена сума пари започнали заплахи
от страна на подсъдимите,…… / Той сочи, че се е чувствал заплашен от
присъствието при ремонта на подс. А. В. и С. Г., което го е карало да бъде
объркан и напрегнат. Изпитвал е страх защото е споделил с тях и за
семейството на брат си. Никъде А. Т. не е заявявал за конкретно отправени
спрямо него заплахи, както с думи, така и с действия.
Разговорите между подс. А. В. и С. Г., включително и за миналите им
осъждания, техните въпроси и коментари не могат да бъдат заявени като
упражнена от тях психическа принуда. Още повече, че А. Т. е могъл да
потърси контакт и уведоми за случващото се, както своя брат, така и органите
на МВР или негови съседи. Липсват въобще мотиви за този признак на
престъпния състав. Няма нито една заявена като приета от ОС - Русе
отправена заплаха. Това означава, че няма въобще мотиви отговарящи на
изискванията на НПК, което не позволява на подсъдимите да разберат точно
за какво са признати за виновни и съгласно практиката на ВКС е основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
За липсата на заплашване са и показанията на разпитаните по делото
незаинтересовани свидетели обясняващи поведението на А. Т. - Х. Б./
Протокол от съдебно заседание на 24.01.2024 год. л. 13 - „...Те знаеха, че
предстои тази сделка. Бях изготвил нотариалния акт, прочетох им го и те се
съгласиха с условията По повод тази сделка никой не ми е споделял за нещо
нередно, не е имало инциденти. Пред мен не е имало нито пазарене за цена
по повод тази сделка, нито някаква нервност между страните. Всичко явно
беше предварително уговорено. Според мен Т. не е бил смутен или
уплашен...", помощник нотариус пред който е изповядана сделката за
продажба на земеделските земи.
-В. А./ Протокол от съдебно заседание на 24.01.2024 год. л. 19 -
„...Първият ден когато дойде мъжът не ми е направило впечатление да се е
страхувал или да е бил притеснен, ако имаше нещо такова още него ден щях да
извикам полиция. Най-малкото мъжът на касиерката, при която той беше, е
служител на полицията и щяхме да го потърсим. Беше нормално поведението
на мъжа, дори се ядосваше, че го бавим. Спомням си, че имаше реплика от
негова страна, с която се ядосваше, че го бавим и не му даваме да си изтегли
собствените пари...", управител на клон на „Алфа Банк“, където е станало
тегленето на парите.
-Г. Г./ Протокол от разпит на Г. Г. на ДП - „...А. не съм забелязал да е
притеснен, беше спокоен. Каза само „няма да ми даваш парите. Като дойде
брат ми ще ги вземе"..."/, съсед на А. Т..
-В тази насока са и твърденията на Г. Д./ Протокол от съдебно заседание
40
на 24.01.2024 год. л. 21 - „...Човекът беше възрастен, беше усмихнат, спокоен.
Даже ми пожела дълги години да работя земята. Вече обясних, че когато
отидох при нотариуса, продавачът беше там. Не ми е направило впечатление
нищо в поведението на пострадалия. Нямаше колебания да подпише
нотариалния акт, дори ми пожела със здраве да работя земята... "/, купувач на
земите.
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че не е вярно
твърдението за липса на мотиви относно отправените заплахи за убийство
спрямо пострадалия. На първо място ОС-Русе е приел във фактическата
обстановка следното: „След като разбрали от Т., че в бaнкaтa има определена
сума пари започнали заплахи от страна на подсъдимите, като заплахите
произлизали основно от подс.А. В., който постоянно му обяснявал как като
знаел името на даден човек можел да го открие и да му направи какво ли не.
Двамата подсъдими повтаряли, че ако убият някого могат така да скрият
всичко, че никой да не разбере. Това възбудило у постр. Т. силно безпокойство,
тъй като преди това бил разпитван за брат му и за неговото семейство.
Създалата се ситуация, постоянното говорене и заплахите го накарала да
изпита силен страх, както за себе си, така и за брат си Р. Т. и неговото
семейство, за което по-рано им казал. Поради преживявания интензивен стрес
и страх, пострадалия изпаднал в дезориентация и не знаел как да постъпи,
като подсъдимите не го оставяли сам, за да му попречат да разсъждава
спокойно и да се свърже по телефона с брат си или с друго лице от своето
обкръжение.“ В последствие при коментиране на изпълнителното деяние
съдът е посочил следното: „Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез конкретно извършените от него действия, свързани с
престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение
против своята воля, като от страна на подсъдимият е приложена спрямо него
психическа принуда, чрез заплашване с убийство, да извърши конкретните
гореописани действия противно на волята му - да се разпореди с имуществото
си като продаде земеделските си земи и да предаде пари на обща стойност
8440 лева. Така на изнудения А. Т. е причинена имотна вреда, в общ размер на
43346лв, като целта на дееца е била да набави за себе си и за подс.Г. имотна
облага. Чрез действия изразяващи се в упражнена спрямо пострадалия А. Т.
психическа принуда, придружена с отправяне на заплахи за убийство,
подсъдимият е склонил пострадалия да извърши фактическо и юридическо
разпореждане със своето движимо и недвижимо имущество. Това
подсъдимият е извършил с цел собственото си облагодетелстване и
облагодетелстване на подс. Г., като така е причинил на Т. имуществени вреди
на значителна стойност.“
На следващо място при коментиране на квалифициращото
обстоятелство, че изнудването е извършено чрез заплаха за убийство ОС-Русе
е посочил следното: „Подсъдимият е въздействал върху формирането на
волята на пострадалия чрез вербални заплахи за убийство, като се е
възползвал от начина му на живот, спецификата на неговата личност и
41
психика. Обективираната чрез действията на подсъдимия психическа принуда
е придружена със закани за убийство на пострадалото лице, брат му и
неговото семейство, които са възбудили у самотно живеещия пострадал
основателен страх от осъществяването им. Тези заплахи са произлизали
основно от подс. А. В., който внушавал на пострадалия, че ако знае името на
определен човек можел да го открие и да му направи какво ли не, а двамата
подсъдими повтаряли на Т., че ако убият някого могат така да прикрият
всичко, че никой да не разбере за случилото се и за извършителите,
коментирал съдебното си минало и криминален опит, демонстрирал
увереност, че може да остане безнаказан за извършени престъпления. Няма
пречка заканата за убийство като средство за принуда да бъде насочена както
срещу изнудвания А. Т., така и срещу негови ближни. С действията си
подсъдимият застрашавал жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да
лиши от живот Т. или други лица, към които пострадалия има положителни
чувства. Тъй като законът не уточнява какви методи и средства се използват за
възбуждане на основателния страх у пострадалия и не изисква конкретни
действия, съдът намира, че в настоящият случай, с оглед конкретното
поведение на подсъдимия е налице това квалифициращо обстоятелство. Не е
необходимо и психиката на жертвата да е била парализирана, нито деецът да е
имал обективна възможност да изпълни заканата си. За съставомерността на
деянието е достатъчно, че заплашването е било с такава интензивност и от
такова естество, че е било обективно годно да възбуди основателен страх у
пострадалия Т., че ако не предприеме изисканите от него действия ще
настъпят неблагоприятните последици, с които e заплашен, което в случая е
налице.“
Аналогично съдът е изложил същите мотиви/както цитираните относно
А. В./, относно деянието и това квалифициращо обстоятелство спрямо
подсъдимия С. Г., които не е нужно да се цитират отделно.
Не е вярно твърдението, че в мотивите към присъдата няма посочени
такива заплахи и не става ясно точно какви са те. Напротив съдът е приел
съответната фактическа обстановка/цитирана по-горе/ относно заплахите и
след това е обсъдил доказателствата в тази насока и характера и обстановката
при които са отправени. Отчетена е спецификата на обстановката и
характеровите особености на пострадалия, който освен другото е бил и в
напреднала възраст. При установения изолиран начин на живот на
пострадалия да влязат в дома му група хора, след това двамата подсъдими до
останат в дома му и да започнат да го разпитват и да говорят как могат да
убият човек и така нататък е поведение напълно съответстващо на законовия
термин заплаха за убийство.
Предвид цитираните части от мотивите на ОС-Русе няма никакво
основание да се приеме твърдението на жалбоподателите, че липсват мотиви
относно квалифициращото обстоятелство по чл.213а ал.2 т.1 от НК -
придружено със заплаха за убийство.
42
Относно твърдението, че : Никъде А. Т. не е заявявал за конкретно
отправени спрямо него заплахи, както с думи, така и с действия. Разговорите
между подс. А. В. и С. Г., включително и за миналите им осъждания, техните
въпроси и коментари не могат да бъдат заявени като упражнена от тях
психическа принуда. Още повече, че А. Т. е могъл да потърси контакт и
уведоми за случващото се, както своя брат, така и органите на МВР или
негови съседи.
Във връзка с това твърдение се налага да се цитират показанията на А. Т.
дадени пред съдия: „На 06.09.2015 г. около 13.00 часа на обяд, на входната
врата на жилището ми се позвъни. Отворих и видях отпред група от мъже, от
видимо ромски произход. Те ме наобиколиха и влязоха вътре в жилището,
като поведението им бе такова, че нямаше как да остана на входа и да не
позволя тяхното влизане вътре…… През деня дойдоха други мъже, които се
казват С. В. и А. М.. Тук искам да уточня, че тогава не знаех имената на тези
хора, тъй като ми се представиха с кратки имена А. и К.. Те двамата не
правеха нищо по ремонта, като стояха вътре в жилището ми и постоянно ме
разпитваха за разни неща, относно това колко пари имам, имам ли други
имоти и т. н.. През цялото време бях под стрес, тъй като всичко това се случи
неочаквано за мен и бях притеснен. Още повече, че поведението на тези хора
беше такова объркващо за мен. Не ме оставяха на мира и постоянно ме
объркваха с въпросите си. Не мога да кажа как, но това повлия на цялостното
ми състояние и бях много объркан. В един момент започнаха и заплахите от
страна на С. и А.. Това се случи, след като вече бяха разбрали от мен, че в
банката имам определена сума пари. Заплахите произлизаха основно от А.,
който постоянно ми обясняваше как като знаел името на даден човек, можел
да го открие и да му направи какво ли не. Това възбуди у мен силно
безпокойство, тъй като преди това бяха разпитвали за брат ми и за неговото
семейство. А. и С. се редуваха в заплашването, като то беше свързано основно
с повтаряне на думи как ако убият някого, могат така да скрият всичко, че
никой да не разбере. Цялата ситуация, постоянното говорене и тези заплахи
ме накараха да изпитам силен страх за брат ми и неговото семейство. Именно
тогава взех решение да изтегля от банката парите, които имам и да им ги дам.
На втория ден от пристигането на тези мъже все още не знаех как да постъпя
и тогава по-скоро от страх реших да не се обаждам на брат ми, за да не го
притесня…… На седми септември казах на С. и А., че ще им предоставя
всичко каквото имам, само да ме оставят на мира…. След като предадох
сумата, тези хора продължиха да ме тормозят….. В следващите дни
продължаваха разпитите относно това какво друго притежавам, дали имам
още пари или някакви имоти, които да продам. Основно въпросите задаваше
А., който беше като главатар на групата и всичко ставаше под негово
ръководство. На осми септември, това е два дни, след като тези мъже дойдоха
в дома ми, се случи следното: През нощта на 7 срещу 8 септември в дома ми
останаха да нощуват А. и С.. Нямаше как нито да им кажа да напуснат, нито
да се обадя по телефон. Тогава заплахите си бяха напълно откровени и вече се
43
касаеше за убийство на мен и брат ми. Изпитвах силен страх от случващото
се. През нощта явно А. и С. са намерили документите за земеделските земи,
които съхранявах в шкаф в хола. Сутринта след като станаха и видях, че
папката е бутана, попитах какво става…. Пред нотариуса подписах
документите за сделката, че продавам наследствените си земи, тъй като тогава
вече бях напълно объркан след поредните дни тормоз от страна на А. и С..
Въобще не съм помислял, че мога по някакъв начин да се възпротивя или да
повикам полиция. Всичко се случваше много бързо и беше силно объркващо
за мен…… Същия ден след сделката ме закараха в дома ми, като А. и С.
останаха отново да нощуват в дома ми. Нямах какво да направя. На 10
септември А. и С. ме заведоха до банката, за да изтегля парите от сделката със
земята…. През цялото време, за което Ви разказвам, изпитвах силен страх и
бях много объркан. Постоянните думи, че могат да убият човек, че ще им се
размине, че ще посегнат на брат ми и семейството му, засилваха тези страхове
в мен и затова изпълнявах каквото ми кажат, без да правя опити да се
противопоставя на техните желания. Едва след намесата на полицията
положението се облекчи и аз можех отново да се чувствам сигурен…… Вече
бях под влияние на стреса и заплахите, когато групата цигани влязоха в
жилището ми….. Уговорихме се да му продам 39 декара, по 800 лева за декар.
Не съм получавал други суми от Д.. Твърдението, че ми е предал остатъка от
сумата на ръка, не отговаря на истината. Единствените пари, които съм
получил от него, е сумата от 16 000 лева по банков път. Искам да кажа, че и за
тази продажба бях принуден, тъй като по това време земеделската земя се
продаваше на цена от около 1200 лева за декар, но под влияние на заплахите и
стреса, на които бях подложен, се съгласих на цена от 800 лева за декар.“
Горните показания се цитират толкова подробно защото така изясняват
обстановката, в която е поставен пострадалия – самотно живеещ човек, на 75
години и с характерови особености определящи го като плах и притеснителен.
Поведените на подсъдимите е било напълно достатъчно да предизвика страх у
пострадалия и да се съгласи под упражнения психически натиск на всичко
само и само да се освободи от присъствието на подсъдимите и да не бъдат
реализирани заплахите им.
На следващо място позоваването на показанията на св.Б. и Д., че
пострадалия бил спокоен и т.н. е нелогично. Първия свидетел е изповядвал
сделката и няма как да каже друго защото би се поставил въпроса защо е
изповядал сделката, което определено би било нарушение на служебните му
задължения. Освен това той няма как да се приеме, че е знаел какво се случва
на пострадалия и на какво е подложен от подсъдимите. На следващо място
пострадалия така е бил обработен от подсъдимите, че е правил каквото му
кажат и очевидно се е страхувал да не обърка нещо и да предизвика
подсъдимите. Втория свидетел определено има интерес да твърди че всичко е
наред защото противното би го засегнало пряко, както е и станало с обявяване
на продажбата на земеделските земи за нищожна. За този свидетел също важи
твърдението, че едва ли е знаел на какво е подложен пострадалия, за да
44
продава имотите си.
На следващо място позоваването на спокойствието на пострадалия с
цитиране показанията на св. Г. Г. също е нелогично, защото става въпрос за
време след намесата на полицията, когато пострадалия е започнал да се
съвзема от преживения стрес и да чувства закрилата на полицията.
Относно показанията на св.В. А., цитирани в оплакването следва да се
посочи, че са извадени от контекста. В същия този разпит свидетеля А.
посочва, че на колежката му и направило впечатление поведението на
пострадалия и тя го е сигнализирала, че нещо не е наред. И още: „Докато
разговаряхме с колегите си спомням, че звъннаха колеги от друг клон на
банката и питаха идвал ли е при нас такъв човек, като казаха имената. Имаше
специфична фамилия. Тогава се установи, че е минал първо през друг клон на
„Алфабанк“, намиращ се на ул. „Борисова“. Тъй като не знам поради каква
причина там не са му приели заявката, но са подали сигнал в Първо РПУ и ми
дадоха телефон на служител в Първо РПУ, с когото да разговарям……. От
другия клон на „Алфабанк“, от където ни се обадиха, казаха, че при тях е
дошъл такъв човек да тегли пари и те се съмняват в поведението му, затова ни
уведомиха.“ Както се вижда от показанията на св.А. е повече от категорично,
че и в двете банки поведението на пострадалия е направило впечатление и те
са сигнализирали полицията. Позоваването на показанията в частта, в която се
посочва, че първия ден на свидетеля не му е направило впечатление не е
показателно и не игнорира по никакъв начин това, че и в двата клона на банки
поведението на пострадвалия е било толкова очевидно съмнително, че дори са
сигнализирали полицията.
На фона на горното оплакването е неоснователно.
Второто оплакване се свежда до това, че според ОС - Русе е имало среща
между А. Т. и Г. Д., където е била уговорена продажбата на земеделската земя/
Мотиви към присъдата л.26 и л. 27 - „...Съдът не кредитира с доверие показанията на
св. Д., в частта им, че не се е срещал с А. Т. преди сделката. Освен че те противоречат на
показанията на пострадалия е напълно нелогично продавачът и купувачът да не срещнат
поне веднъж преди сделката и да уточнят цената, на която ще се купува земята. Цялата
сделка се движи от лица действащи за купувача Д., а той както твърди пред съда едва ли не
вършейки земеделската си дейност се съгласява с казаното му по телефона от В. В. и идва
чак при нотариуса, което е лишено от житейска логика. Няма никакво основание да се счита,
че пострадалият А. Т. твърди неистина свързана със срещата си с Д., тъй като той не го е
познавал до този момент и именно на тази среща разбира как се казва купувача и от къде е, а
и в хода на цялото ДП последователно описва конкретика свързана с мястото на срещата,
разговорите и опитите му да продаде по-малка част от земята си и на по- висока цена"/. В
такъв случай следва, че за тази сделка няма извършено изнудване от подс. А.
В. и С. Г.. Разпореждането със земята е станало в резултат на постигнато
съгласие между А. Т. и Г. Д., което включва такова и за цената, т.е. плащането
на цената- сумата от 16 000 лв. по банков път или с още толкова в брой, не е
последица от заплахите за убийство от подс. Липсата на такава причинно-
следствена връзка обуславя оправдаването на А. В. и С. Г. за извършено
престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т. 1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.3,
45
т.2, във вр. с ал.2, т 1, пр. 1 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за всеки един от
тях.
Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че цитираните
мотиви на ОС-Русе са напълно обосновани от една страна относно
проведената среща на пострадалия със свидетеля Д., но от друга въобще не
води до извод за сключване на нормална сделка/за продажба на земята/без
психическа принуда от подсъдимите върху пострадалия.
Във връзка с горното следва да се цитират показанията на А. Т.,
депозирани пред съдия: „Сутринта след като станаха и видях, че папката е
бутана, попитах какво става. А. ми отговори, че са ми намерили купувач за
земята. Казах, че не искам да продавам земите си, но те с приказки и заплахи
ме убедиха, че трябва да продам тези земи. А. каза, че ще ме свърже с
купувача, като разговорът се проведе лично в ж. к. Дружба. Дотам бях закаран
с автомобил от С. и А.. На място се запознах с мъж, който се представи с
имената Г. Д. от с. Червена вода. Опитах се да продам малка част от земите, но
този човек явно добре запознат с това какво се случва с мен, отказа и каза, че
иска да купи всички земи. Тогава се опитах да се пазаря за стойността им, като
накрая постигнахме уговорка с Д. за сумата от 800 лева на декар. Става въпрос
за мои наследствени земи в размер на 40 декара, които се намират в
землището на село Семерджиево. А. и С. казаха, че ще подготвят всички
документи, като не мога да си спомня с точност къде ме водеха, но съм
категоричен, че не съм ходил в данъчна служба. Помня, че ме водеха на
различни места с техния автомобил, като не са ми позволявали да се отделям
от тях. На различни места само ми тикаха някакви документи пред мен и ме
караха да подписвам.“ Тази част от показанията потвърждава изводите на ОС-
Русе за проведената среща със свидетеля Д., но от друга несъмнено описва
продължаващата принуда върху пострадалия от подсъдимите. Тези показания
се подкрепят и от производните показания на Р. Т., които макар и преразказ на
това, което му е обяснявал брат му подкрепят достоверността на показанията
на пострадалия. Св. Р. Т. посочва, че брат му е имал и мобилен и стационарен
телефон, но му е заявил, че от страх не му се е обадил/ „Брат ми от страх не се
е обаждал на никого.“/ Повече от очевидно те са искали да се облагодетелстват
от продажбата на земите, като са въздействали върху психиката на
подсъдимия и за кратко време са организирали всичко и реализирали
продажбата. Обстановката, в която е бил поставен самотно живеещия на 75
години и с описаните от експертите характерови особености пострадал не е
изисквала по-съществени заплахи, за да се пречупи волята му и да се
разпореди с имуществото си в полза на подсъдимите. Не може да има
съмнение, че това не е нормална сделка без порок във волята на пострадалия,
който в продължение на три денонощия е бил в обкръжението на подсъдимите,
поставен в обстановка на заплахи и тормоз.
Оплакването е неоснователно.
Третото оплакване се свежда до това, че въобще не са обсъдени
46
показанията на Р. Т./ показания на Р. Т. в с.з. на 16.01.2024 год. - „...Спомням си
абсолютно всичко за случая. Тогава А. се съгласява. Другите двама мъже,
които са били при подсъдимите А. и С. са му искали известна сума пари като
капаро. Принуждават го да отиде до банкомат да изтегли. Той е отишъл и е
изтеглил 400 лв. и им ги предава.."/, който твърди, че за част от сумата - 400
лв. принудата е упражнена от другиго. Това означава, че подсъдимите не са
извършили престъпление. Липсата на мотиви за това обстоятелство е отново
съществена и води до връщане на делото за ново разглеждане, ако А. В. и С. Г.
не бъдат оправдани от въззивния съд.
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че от показанията на
св.Т. не става ясно за кой от случаите на теглене на пари говори. За тегленето
на 400лв на 7.09.2015г или за това на 8.09.2015г. Така или иначе този въпрос не
е съществен защото подсъдимите са признати за виновни и осъдени за сумата
дадена в брой в размер на 8440лв, а изтеглените суми от банката в
инкриминирания период е равна на 4840,70 лева плюс 4340,14 лева и още на
два пъти по 400лв. Сборът на тези суми възлиза на 9980,84лв. Което
надхвърля значително и с повече от 400лв сумата от 8440лв. На следващо
място следва да се има предвид, че по време на инкриминирания период освен
платените 1200лв за санирането и 200лв за боядисването всички други суми са
изтеглени и дадени от пострадалия под заплахата на двамата подсъдими и този
извод е несъмнен предвид описаната обстановка, в която е бил поставен. Така,
че дори да е дал 400лв на други две лица от работещите, това пак е станало от
страх и психическото принудително въздействие, което е упражнено от
подсъдимите. Въобще е повече от очевидно, че цялостното поведение на
пострадалия е на човек обхванат от страх от това което му се случва в
продължение на процесните дни. Не случайно експертите посочват, че в
продължение на месеци след деянието пострадалия е бил много разстроен,
което беше описано по-горе.
Оплакването е неоснователно.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че липсват достатъчни мотиви
и относно сумата получена от А. Т. при продажбата на земеделските земи,
обуславящ размера на причинените вреди (признак от състава на
престъплението). Безспорно по банков път са били преведени на продавача от
Г. Д. 16 000 лв. Налице са обаче доказателства, че са дадени още толкова, но
заплатени в брой. В тази насока са изтеглената от Г. Д. сума - 30 000 лв., от
което непосредствено след това са преведени на А. Т. 16 000 лв., обичайната
практика за заплащане на суми по такива сделки в брой и прикриването на
това обстоятелство с оглед санкциите за плащания по такъв начин над 10 000
лв. Трябва да бъдат отчетени и показанията на свидетелите. А. Т. на няколко
пъти е заявявал че е уговорена продажна цена от 32 000 лв., от които той е
получил по банков път половината. За другата част платена в брой
показанията му са противоречиви. В тази насока са и показанията на неговия
брат Р. Т. в съдебно заседание/ Стр. 7 от протокол от С.З. от 16.01.2024 -
„....Брат ми се е уговарял с купувача Г. Д. за цената, на която ще си продаде
47
декарите земя. Отначало брат ми е искал само част от земята да продаде, но
купувачът не се е съгласил, искал е цялата земя. Накрая се уговарят купувачът
да заплати около 800 лв. на декар (б.м. общо се касае за близо 40 дка).
Вторник сутринта отиват при нотариуса, сключват сделката за продажбата на
нивите. Сключва се нот. акт с купувача, който плаща половината от
договорената сума. заплаща половината сума по банков път - 16 хил. лева,
като за другата половина е казал, че ще я даде на ръка на брат ми. Не знам
дали останалата сума е дадена на ръка на брат ми. Един път брат ми казваше,
че му е дадена, после казваше, че не му е дадена ...."/. Дори и да приемем за
вярно заявеното от този свидетел на досъдебното производство за
неполучаването на повече пари от 16 000 лв./ Стр.11 от протокол от с.з. от
16.01.2024 - Получава банково бордеро за 16000 лв, а уговорката за
останалите над 16000 лв. била да му ги дадат на ръка така и не ги е получил
тези допълнителни пари..."/, то пак не е налице изнудване за сумата от 34 906
лв. за земеделските земи, тъй като по делото не е установено причината
поради която това не е станало. В тази насока са и заключенията на ОС – Русе
/ Мотиви на присъда стр. 26 - „...В същото време предвид уговорената цена
/съгласно показанията на св.А. Т. и тези на св.Р. Т./- за 40 декара по 800 лева на
декар, което възлиза на 32 000 лева /декарите са закръглени, като реално те са
39,119 декара и сумата заплатена за продажбата им следва да бъде 31 295
лева/, съдът намира, че следва да кредитира показанията на А. Т. относно
уговорката, че ще му бъдат дадени след това останалите пари над преведените
16 000 лева, а не на тези на св.Д.. Аргумент в тази насока е факта, че св.Д. е
изтеглил значително по-голяма сума от преведените 16 000 лева...."/, но
липсва крайния извод какво е станало с останалите 16 000 лв. Възможно, ако
не са получени да се дължат на действия и на Г. Д. и от това да няма изнудване
по възприетата от съда конструкция на обвинението за тези пари.
Във връзка с това оплакване следва да се цитират показанията на А. Т.,
дадени пред съдия и четени в с.з. от ОС-Русе на 05.03.2024г. Същият заявява
следното: „От него получих по банков път сумата от 16 000 лева. Общата
сума, която той трябваше да ми даде, е 31 400 лева, тъй като това беше
уговорката ми с него. Уговорихме се да му продам 39 декара, по 800 лева за
декар. Не съм получавал други суми от Д.. Твърдението, че ми е предал
остатъка от сумата на ръка, не отговаря на истината. Единствените пари, които
съм получил от него, е сумата от 16 000 лева по банков път.“ В този смисъл
твърдените колебания в оплакването не отговарят на истината, защото
пострадалия категорично сочи какво е и какво не е получил по сделката. А
какво е станало с останалите до 31400лв не е установено/дали Д. не си е
спазил уговорката или я е спазил но е дал парите на подсъдимите няма как да
се установи. Този въпрос обаче не е съществен за щото в случая е важно, че
подсъдимия не е получил друга сума освен 16000лв, което означава, че му е
нанесена имотна вреда по смисъла на закона равна на разликата в пазарната
цена на имота и получената сума.
Оплакването е неоснователно.
48
Петото оплакване се свежда до това, че съществено обстоятелство по
делото е дали подс. А. В. и С. Г. са преспали в дома на А. Т. на 06/07.09.2015
год. и възползвайки се от това са намерили нотариалните актове за
собственост на земеделски земи на домакина. ОС - Русе приема това
единствено и само на показанията на А. Т. н Р. Т.. Твърденията на първия от
тях са противоречиви, но това не е обсъдено въобще от съда (А. Т. при очна
ставка със св. В. В. сочи, че той е човекът който е спал в тях, а не подс.)
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че по делото е
несъмнено доказано, преспиването в апартамента при пострадалия на двамата
подсъдими. Действително в показанията на св.А. Т. се твърди с категоричност,
че са останали и преспали при него на 7/8 и на 8/9 септември 2105г.
Пострадалия казва: „През нощта на 7 срещу 8 септември в дома ми останаха
да нощуват А. и С.. Нямаше как нито да им кажа да напуснат, нито да се обадя
по телефон…… Същия ден след сделката ме закараха в дома ми, като А. и С.
останаха отново да нощуват в дома ми.“ Няма директно твърдение, че са
преспали на 6/7 септември, но този извод несъмнено се налага при
съпоставяне на показанията, в които твърди, че „През нощта явно А. и С. са
намерили документите за земеделските земи, които съхранявах в шкаф в хола.
Сутринта след като станаха и видях, че папката е бутана, попитах какво
става.“ Следва да се има предвид, че 06.09.2015г. е неделя, а двете заявления –
за данъчна оценка и за скица са подадени на 07.09.2015г. – понеделник. Това
означава, че пострадалия като говори за преспиване на подсъдимите при което
на сутринта той е видял че папката с нотариални актове е „бутана“ говори за
преспиване на 6/7.09.2015г. Това е така защото тогава подсъдимите са
разбрали за земите и са предприели действията на седми септември за
получаване на необходимите документи за сделката. Това означава, че
показанията на Р. Т., в които казва:“ В неделя, понеделник и вторник двамата
подсъдими спят в апартамента при брат ми.“ напълно отговарят на
действителността. Вярно е, че това са производни показания и преразказват
това, което пострадалия му е казал, но те подкрепят казаното от последния.
Освен това следва да се отбележи, че от цялостния разказ на пострадалия Т. е
повече от ясно, че от момента, в който двамата подсъдими са се настанили в
дома му не са го оставяли сам денонощно, за да го контролират и да не може
да се осъзнае и получи смелост да потърси помощ.
Относно твърдението, че:А. Т. при очна ставка със св. В. В. сочи, че той
е човекът който е спал в тях, а не подсъдимия. Тази очна ставка не е включена
в съдебното производство и следва да се обсъди само от гледна точка на това,
че не е налице основание за извод, че има противоречие в доказателствения
материал, налагащо прочитане на същата и включване в доказателствения
материал на съдебното производство. В този аспект е видно, че действително
пострадалия първоначално казва, че св.В. В. е преспал у тях, но веднага след
това заявява:“Всъщност не е спал, те бяха цяла група, но този не е оставал да
спи.“ Това означава, че пострадалия не влиза в противоречие с другите си
показания и освен това, не твърди, че св.В. е спал у тях, а не подсъдимите.
49
Оплакването е неоснователно.
Шестото оплакване се свежда до това, че липсва и заявената от съда
логичност. Не става въобще ясно защо се приема, че е налице пътуване към гр.
Варна. Поради необоснованото протакане на досъдебното производство е
пропусната възможността да бъдат събрани доказателства, свързани с данни
за движението на лекия автомобил в посока гр. Варна, справки от мобилни
оператори за провеждани разговори от подсъдимите и други лица през тези
дни и мобилните клетки, от които са провеждани и други. Недопустимо от
несъбирането на доказателства по досъдебното производство - справки от
АПИ и мобилни оператори се правят изводи във вреда на А. В. и С. Г..
Това оплакване е свързано с тази част от приетата фактическа
обстановка, в която се приема, че след изповядване на сделката подсъдимите,
отвели пострадалия с техния автомобил, управляван от неустановено по
делото лице, към гр.Варна, като му казали, че имат своя работа до някакво
село в района, за да не му позволят да контактува с близките си.
Следва да се има предвид, че не става въпрос за пътуване и стигане в
гр.Варна, а за пътуване в тази посока. Освен това не случайно във
фактическата обстановка се посочва пътуване към гр.Варна т.е. в посока този
град. Този извод е на база посоченото от пострадалия, че подсъдимите са му
казали, че пътуват към гр.Варна, а не че той има преки впечатления от това
пътуване. В този смисъл няма никакво основание да се внася съмнение в
показанията на пострадалия относно това дали действително са пътували към
този град или в друга посока. По-същественото е не това в каква посока са
пътували, а че отново не са оставили на спокойствие пострадалия и са
продължили да упражняват контрол върху него, като го разкарват с автомобил
в някаква посока и след това отново отиват да спят в жилището му. Няма
друго логично обяснение на тези действия на подсъдимите освен целта да
получат и последните възможни средства от пострадалия, защото са знаели, че
са преведени по негова сметка 16000лв.
Оплакването е неоснователно.
Седмото оплакване се свежда до това, че въпреки възможността не са
събирани преки доказателства, относно това дали въобще е било възможно
подс. да преспят в жилището на А. Т. - разположението на стаите, съответно
наличието на легла в тях. Предвид изминалия голям период от време - близо
10 години това вече не може да стане.
Пострадалия описва как са му влезли още първия ден няколко човека в
жилището и как подсъдимите са останали да преспят у тях, който въпрос беше
коментиран по-горе във връзка с петото оплакване. Дали е имало легла или не
и каква е била обстановката в апартамента на пострадалия не е съществено
защото няма как да се приеме, че не е било възможно подсъдимите да преспят
в апартамента, който според строително-техническата експертиза от
11.08.2021г. е тристаен. Това предполага достатъчно място за преспиване на
подсъдимите.
50
Оплакването е неоснователно.
Осмото оплакване се свежда до това, че необосновано ОС - Русе отрича
за достоверни показанията на св. А. М., И. В. и Ф. Г.а за липсата на такова
преспиване с оглед заявяването му за пръв път за близо 10 години след
случилото се. Действително те го сочат тогава, но преди това не са били
разпитвани за това обстоятелство. За липсата на преспиване са и обясненията
на двамата подсъдими, годно доказателствено средство. Отделно това е и
нелогично по възприетата от съда фактическа обстановка. В мотивите е
посочено, че А. Т. е бил дезориентиран/ Мотиви към присъда стр. 25 -
„....Съдът кредитира с доверие показанията на св.А. Т. и на св. Р. Т. и в частите
им относно това, че двамата подсъдими са оставали да спят в апартамента на
пострадалия; че е имало среща между А. Т. и св. Д.; че след продажбата А. Т. е
бил воден с лек автомобил в посока гр. Варна. Въпреки че за тези
обстоятелства по делото няма други преки доказателства в тяхна подкрепа,
доколкото за всички останали факти техните показания напълно
кореспондират с писмените доказателства, с експертните заключения и с
гласните доказателства от първата посочено по-горе група, съдът приема за
обективни, житейски правдиви и напълно достоверни показанията на двамата
свидетели като цяло, включително и досежно посочените обстоятелства.."
Мотиви към присъда л.5 и л. 6 - „....След като разбрали от Т., че в банката има
определена сума пари започнали заплахи от страна на подсъдимите, като
заплахите произлизали основно от подс. А. В., който постоянно му обяснявал
как като знаел името на даден човек можел да го открие и да му направи какво
ли не. Двамата подсъдими повтаряли, че ако убият някого могат така да скрият
всичко, че никой да не разбере. Това възбудило у постр. Т. силно безпокойство,
тъй като преди това бил разпитван за брат му и за неговото семейство.
Създалата се ситуация, постоянното говорене и заплахите го накарала да
изпита силен страх, както за себе си, така и за брат си Р. Т. и неговото
семейство, за което по-рано им казал. Поради преживявания интензивен стрес
и страх, пострадалия изпаднал в дезориентация и не знаел как да постъпи,
като подсъдимите не го оставяли сам, за да му попречат да разсъждава
спокойно и да се свърже по телефона с брат си или с друго лице от своето
обкръжение.." Ако действително е било това защо е имало необходимост А.
В.и С. Г. да преспиват там след като са могли да претърсят жилището в негово
присъствие?
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че ОС-Русе е изложил
достатъчно убедителни мотиви, които бяха обсъдени по-горе относно
показанията на св.А. М., И. В. и Ф. Г.а. На следващо място въпросът с
преспиването на подсъдимите беше коментиран във връзка с петото оплакване
и няма никакво съмнение, че това се е случило. Преспиването в апартамента
на пострадалия е било част от контрола и психическото въздействие върху
последния и гаранция, че няма да посмее да се обади и оплаче на някого или
да потърси помощ.
Относно зададения въпрос: Ако действително е било това защо е имало
51
необходимост А. В.и С. Г. да преспиват там след като са могли да претърсят
жилището в негово присъствие? Преспиването не е било само с цел да се
претърси къщата, а и да се въздейства и контролира пострадалия, да се
поддържа уплаха у него, за да не се обади за помощ с цел да се получи
възможно повече от имуществото му.
Оплакването е неоснователно.
Деветото оплакване се свежда до това, че според ОС - Русе, освен
преспиването на подс. на 06/07.09.2015 год. в дома на А. Т., има и второ такова
и през нощта на 08/09.09.2015 год. Следователно през вечерта на 07/08.09.2015
год. той не е бил с подс. А. В. и С. Г. и ако А. Т. е смятал, че е бил изнудван е
могъл да се свърже със своя брат или да уведоми органите на МВР или съседи
за случващото се. За това липсват мотиви.
Действително в приетата фактическа обстановка ОС-Русе не е посочил
изрично преспиването на 7/8.09.2015г. но се посочва следното:“ ..през нощта
на 08.09.2015г. срещу 09.08.2015г. подс. В. и подс. Г. отново останали да
нощуват в дома на пострадалия.“ Настоящия състав на въззивната инстанция
приема, че думата отново означава, че не е прекъсвано преспиването от шести
септември на подсъдимите в апартамента на пострадалия. Освен това
доказателствата по делото сочат, както беше обсъдено по повод петото
оплакване, че подсъдимите са останали да нощуват в апартамента на
пострадалия, на 6,7 и 8 септември. Така, че пострадалия е бил контролиран
непрекъснато. Отделен е въпроса, че ситуацията толкова го е стресирала, че не
е ясно дали ако е бил оставен сам за известно време дали е щял да посмее да
потърси помощ. Както се установява от съдебно психологичната и
психиатрична експертиза месеци наред пострадалия е преживявал станалото и
душевното и емоционално състояние е било силно повлияно.
Оплакването е неоснователно.
Десетото оплакване се свежда до това, че не става ясно защо се
приема, че изнудването продължава и в резултат на него е сключена сделката
по нотариален акт №158/08.09.2015 год., том V, per. № 11639, н.д. 463/2015
год. по нотариалния регистър, а тя не е във връзка с постигнатото съгласие
между А. Т. и Г. Д.. Липсата на въобще заявена и доказана принуда по повод
изповядването на сделката означава, че няма извършено престъпление въобще
и следва оправдаването на подс. ОС - Русе реши, че вредата за А. Т. е
разликата между пазарната стойност на двата земеделски имота 50 906 лв. и
получените от него 16 000 лв. Ако цената е договорена между А. Т. и Г. Д. и се
приема, че тя е значително по-ниска от пазарната, то е налице само явно
неизгодна за продавача сделка, но не и изнудване.
Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че по-горе бяха
коментирани мотивите на ОС-Русе относно обстановката, която са създали
подсъдимите и която е била напълно достатъчна/да бъде принуден и уплашен
пострадалия за живота му и този на неговия брат/ да се разпореди с
притежавано от него имущество в полза на подсъдимите. В тази насока ОС-
52
Русе се позовава на показанията на пострадалия, който обяснява как група
мъже са позвънили на вратата му, уговорили го за санирането, влезли са в
апартамента му, разпитвали го за пари и близките му, намерила са
нотариалните актове за земята, която притежава, водили го до банки да тегли
пари, давали му да подписва документи, оставали са вечер в дома му, както и
за причините, поради което той не е посмял да се обади на брат си или да каже
на когото и да било за упражнения тормоз над него. На следващо място ОС-
Русе обосновано посочва, че това поведение на пострадалия напълно
кореспондира с отразеното в КСППЕ и допълненията направени от експертите
в съдебно заседание. От една страна относно това, че А. Т. е бил с ясно
съзнание, ориентиран всестранно, отговаря коректно на зададените въпроси с
удължено време на реакция, като няма склонност да преувеличава, което
налага извода, че показанията му са обективни и коректно отразяват случилото
се. От друга страна относно спецификата на неговата личност- скромна
личност, с елементи на наивност и внушаемост, срамежлив, пасивен, с висока
чувствителност към външни влияния, плаха личност, не е бил женен, живеел е
сам, без много социални умения и връзки с други хора. Това налага извода, че
пострадалият е имал именно поведението, което той описва в показанията си и
това му поведение е улеснило подсъдимите за постигане ефекта, който са
целели- да го принудят да извърши разпоредителните действия.
На следващо място показателно е влиянието, което е оказало случилото
се през септември 2015г. върху психиката на пострадалия - започнал да
изпитва страх от всичко, заключвал се, стоял на тъмно, самоизолирал се в
къщи, не контактувал с близки и познати, получил сърцебиене, стягане в
сърдечната област, стомашно-чревен дискомфорт, трудно заспивал нощем,
нямал настроение, загубил апетит, отслабнал на килограми, изпитвал чувство
за вина, че е допуснал това да се случи с него, които симптоми продължили за
период от 2-3 месеца. Посоченото от експертите напълно обяснява
поведението на пострадалия през периода 06.09.2015г.-11.09.2015г.
Психическите особености на пострадалия в голяма степен са способствали той
да бъде убеден лесно от подсъдимите да му извършат ремонт, а впоследствие
да му въздействат да тегли парите си, да им ги дава, да се стигне до продажба
на земеделските земи при исканата от купувача цена. Всичко се случило
внезапно и неочаквано за пострадалия, за когото присъствието на чуждите
лица в жилището му и техните въпроси предизвикали объркване и
притеснение, той бил стресиран, психически дестабилизиран и не намирал у
себе си кураж и начин да им се противопостави. Това негово състояние и
поведение, резултат на психическите особености на личността му и създалата
се обстановка, било правилно разчетени и умело използвано от подсъдимите,
и те усилвали непрекъснато психическия натиск върху пострадалия, като се
държали нагло и самоуверено, обсъждали пред пострадалия богатият си
криминален опит, не му позволявали да се обади на близките си, не го
оставяли сам, развеждали го с лек автомобил, чакали го пред банки, пред
нотариалната кантора и други. Към това следва да се добави и твърдението на
53
пострадалия, че двамата подсъдими обяснявали как могат да убият някого и да
им се размине и т.н, както е описано във фактическата обстановка. В рамките
на един ден са попълнени, подписани и подадени искания в различни
институции, внесени са съответните такси и са набавени множество
документи, което е налагало те да бъдат попълвани и подписвани от различни
лица. В рамките на същият ден пострадалият е теглил пари от различни свои
банкови сметки и от АТМ устройство /видно от приетата от съда фактическа
обстановка/. Всичко това няма как да бъде извършено в този кратък период от
време от пострадалия сам, който да посети всички тези места, да подаде и
получи всички тези документи, ако той не е бил транспортиран с лек
автомобил от подсъдимите до съответните институции и банки и само когато
това е било изрично необходимо /при получаването на документите/
пострадалият се е подписвал и е изписвал името си на съответните места.
Нищо не е налагало такава спешност и ненужна експедитивност, в случай, че
пострадалият сам е решил да продава земите си, ако се приеме за вярна тезата
на подсъдимите за тяхно неучастие в този процес. Още повече, че
пострадалият, който е бил на 75 години едва ли е бил наясно къде, какви
документи трябва да подаде, да получи и как да процедира, за да може да
извърши всичко това сам в рамките на деня, за няколко часа - до 15,00 часа,
когато всички документи са занесени в нотариалната кантора.
При горните съображения на ОС-Русе няма как да се сподели извода, че
не е ясно защо се приема, че изнудването продължава и в резултат на него е
сключена сделката по цитирания нотариален акт.
Относно твърдението, че цената е договорена между А. Т. и Г. Д. и
факта, че тя е значително по-ниска от пазарната, води до извод за наличие
само на явно неизгодна за продавача сделка, но не и изнудване. Този извод
няма как да се сподели защото на фона на гореизложеното е повече от ясно, че
въобще няма съвпадащи свободни волеизявления на две равноправни страни
по сделката. На първо място сделката не е желана от пострадалия, като той я
сключва притиснат от създадената от подсъдимите обстановка, в която се е
чувствал заплашен, включително и за живота му. Само това е достатъчно да се
приеме, че е налице изнудване по смисъла на чл.214 от НК. На следващо място
поставен в тази ситуация пострадалия е направил опит да снижи негативните
последици за него като продаде част от земите, но принуден от ситуацията в
която е поставен се е съгласил да продаде всичките. На второ място е направил
очевидно плахи опити да се пазари за цената. Отново принуден от ситуацията
се е съгласил на цена значително по-ниска от пазарната, която обаче напълно е
задоволила купувача, а от друга страна напълно е задоволявала подсъдимите,
тъй като същите очакват съществена сума от сделката от която да се
възползват.
На фона на горното да се приеме, че пострадалия е сключил една просто
неизгодна сделка е напълно неприемливо. Оплакването е неоснователно.
Единадесетото оплакване се свежда до това, че по делото от ОС - Русе
54
е прието, че продажбата на земеделските земи е извършена от А. Т. в резултат
на упражнена принуда. Незаконосъобразно не са били отчетени следните
обстоятелства: на 07.09.2015 год. А. Т. лично е предприел действия за
снабдяването с удостоверения за данъчна оценка и за характеристики на имот,
необходими за сделката за продажба при нотариуса. Абсолютно е опровергано
неговото твърдение, че той не е бил в данъчната служба. Ако А. Т. е бил
изнудван той е имал достатъчно време, когато е бил сам и е могъл да осуети
разпореждането със земеделските имоти.
Мотиви относно неоснователността на това оплакване се съдържат в
отговора на предходното оплакване. Няма спор, че подсъдимия е оказал
нужното на подсъдимите съдействие за да се разпореди както с процесните
суми, така и с недвижимите имоти. Оказаното съдействие обаче е резултат от
създадената тревожна, притискаща го от създаден у него страх от
подсъдимите обстановка. Няма спор, че друг човек на мястото на пострадалия
може и да не се поддаде на заплахите, но съчетанието на характеровите
особености и възрастта на пострадалия напълно обясняват страховете му от
подсъдимите и страха му да не им се подчини и страха му да потърси помощ.
Оплакването е неоснователно.
Дванадесетото оплакване се свежда до това, че о свен сумата от 50 906
лв. като вреда са прибавени и още 8 840 лв. изтеглени от А. Т. и дадени на
подсъдимия. Изключени са от обвинението 1 200 лв. за извършеното външно
саниране и 200 лв. за боядисване с латекс/ Мотиви на присъда стр.13 - „...От
престъплението на А. Т. е причинената имуществената вреда в размер на 43
346,00 лева. Тази сума включва 34 906 лева, представляваща разликата между
пазарната стойност на земеделските земи /50 906 лева, съгласно строително-
техническата експертиза/ и реално получената от пострадалия цена за
продажбата на земите 16 000 лева. Към нея е добавена сумата от 8440 лева,
изтеглена от пострадалия и дадена на подсъдимите. Този размер на
имуществените вреди не е възстановен до приключването на настоящето дело.
Доколкото дадените от пострадалия пари на подсъдимите в размер на 1200
лева за извършеното външно саниране и 200 лева за боядисване с латекс са
правомерно заплатени, те не представляват имуществени вреди за
пострадалия..."/. Според мотивите на съда на 07.09.2015 год. А. Т. е изтеглил
включително и през банкомат общо 9 580, 84 лв., които предал на подс./
Мотиви на присъдата стр. 6 „...На 07.09.2015г./понеделник/ двамата
подсъдими взели пострадалия с техен лек автомобил и го закарали до две
банки, където имал влогове, за да изтегли пари от тях. В 9,29,36 часа А. Т.
изтеглил от Алфа банка сумата от 4840,70 лева, с което закрил депозита си в
тази банка не на падежа, видно от приложеното Банково извлечение в папка 1,
л.42-43 от ДП. На същата дата той изтеглил 4340,14 лева от Райфайзен банк, с
което прекратил депозита си не на падежа, видно от приложените банкови
документи в папка 1, л.46-48 от ДП. На същата дата той изтеглил от банкомат
сумата от 400 лева от сметката си в „Уникредит Булбанк" АД, видно от
извлечение по разплащателна сметка, приложено в папка 1, л.56 от ДП. След
55
като изтеглил посочените суми А. Т. ги предал на подсъдимите...."/ Ако
приемем това за вярно и извадим от тях 1 400 лв. се получава 8 180,84 лв. Не
става въобще ясно как е определена сумата от 8 840 лв. посочена в
диспозитива на присъдата. Тя не се получава и от разликата между заявените
за изтеглени и предадени пари на подс. от 9 580,84 лв. и стойността на
извършените строителни работи по назначената експертиза от 1 320 лв. ( 8
260,84 лв.). Налице е съществено противоречие между диспозитива на
присъдата и мотивите към нея, относно размера на причинените вреди. На
подс. А. В. и С. Г. е нарушено правото на защита, тъй като на тях не им е ясно
как е определен същия в тази му част. Това е основание за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Във връзка с това оплакване до голяма степен бяха изложени мотиви по
повод третото оплакване. Повдигнатия въпрос не е съществен за правото на
защита на подсъдимите защото подсъдимите са признати за виновни и
осъдени за сумата дадена в брой в размер на 8440лв, а изтеглените суми от
банката в инкриминирания период е равна на 4840,70 лева плюс 4340,14 лева
и още на два пъти по 400лв. Сборът на тези суми възлиза на 9980,84лв, което
надхвърля значително сумата 8440лв. Действително както в обвинителния акт,
така и в мотивите на присъдата не става ясно как точно се стига до сумата от
8440лв, но същественото е това, че дори само сбора от сумите, изтеглени на
7.9.2015г /4840,70 и 4340,14 лева/ прави 9180,84 лв, което надхвърля
инкриминирата сума от 8440лв. Като се прибави и сумата от 800лв изтеглени
на два пъти сумата става 9980,84лв. От тази сума дори да се извади сумата от
1200лв се получава сумата от 8780лв, която също надхвърля сумата от 8440лв,
за която са признати за виновни подсъдимите. Казано по друг начин - това, че
прокурора е внесъл обвинение за по-ниска сума от действителната не засяга
правата на подсъдимите. Сумата от 200лв е платена в последствие от
изтеглените 3000лв на 10.09.2015г. и не следва да се изважда от дадените суми
на 7.9.2015г. Важно е да се отбележи, обаче че няма причина тези 1200лв да се
изваждат от сумата изтеглена и дадена на подсъдимите 9980,84лв, защото не
се установява последната сума да е дадена с цел разплащане на ремонта,
възлизащ на 1200лв. Дали подсъдимия се е разплатил отделно със суми които
е имал в наличност, дали плащането на ремонта е станало с предоставянето на
сумата от 9980,84лв на подсъдимите не се установява. Следва да се отбележи,
че пострадалия в показанията си изрично и категорично казва, че :“ Общата
сума пари, които съм дал на А. и С., възлиза на 10 600 лева, като това е
стойността на нанесените ми щети.“ Това означава, че ако не бърка е видно, че
показанията му са изключително стройни, въпреки виждането на вещите лица
за затруднения при боравене със суми/ размера на сумата дори да се извадят
от тези 10600лв 1200лв за ремонта пак инкриминираната сума е по-малка от
9400лв. Важното е обаче, че при всеки вариант действително отнетата с
изнудване сума е по-голяма от процесната. При това положение няма никакво
основание да се приеме, че е налице накърняване на правата на подсъдимите.
Следва да се добави, че не е налице противоречие между мотивите и
56
диспозитива на присъдата защото и на двете места несъмнено е посочена
сумата от 8440лв като причинена имотна вреда на пострадалия.
Оплакването е неоснователно.
Тринадесетото оплакване се свежда до това, че размерът на сумата от 8
840 лв., като дадена частично от изтеглените 9 180, 84 лв. (без изтеглените от
банкомат 400 лв.) се обсъжда за пръв път при преценката на предявения
гражданския иск/ Мотиви към присъдата стр. 44 и 45 - „..На 07.09.2015г. А. Т.
изтеглил от Алфа банка сумата от 4840,70 лева, с което закрил депозита си в
тази банка не на падежа /банково извлечение в папка 1, л.42-43 от ДП/. На
същата дата той изтеглил 4340,14 лева, с което прекратил депозита си не на
падежа /банкови документи в папка 1, л.46-48 от ДП/. Така той е разполагал
със сумата от 9180,84 лева, от която е предоставил на подсъдимите сумата в
размер на 8440 лева. Доказателства, че именно сума в размер на 8440 лева е
предадена на подсъдимите се съдържат в показанията на свидетелите А. Т. и Р.
Т...."/. Следователно е налице и вътрешно противоречие в мотивите на ОС -
Русе за приетото от него - дали А. Т. е дал на А. В. и С. Г. сумата от 9 580, 84
лв. или само 8 840 лв. Това отново е съществено нарушение на процесуалните
правила и нарушава правото на зашита на подс. Не е ясно от самите мотиви
точно какво е прието по отношение на този предмет на деянието.
Това оплакване е почти съвпадащо с предходното, за което бяха
изложени съображения. Само следва да се добави, че непълнотата на
мотивите относно инкриминираната сума от 8440лв не е съществено
процесуално нарушение, което да засяга правата на подсъдимите, защото е в
тяхна полза. Прокурорът е внесъл обвинение за причинена имотна вреда в по-
малък размер от действителния и съдът няма друга възможност освен да се
съобрази с този по-малък размер. Но от друга страна е напълно ясно какво е
прието от съда относно размера на изтеглените суми, които надхвърлят
инкриминираната.
Оплакването е неоснователно.
Четиринадесетото оплакване се свежда до това, че е невярно заявеното в
мотивите на съда, че дадена на подс. А. В. и С. Г. сума от 8 840 лв. се
установява от показанията на А. Т. и Р. Т.. Такива показания няма/ показания
на Р. Т. в с.з. на 16.01.2024 год. л.7 - „...Тогава А. се съгласява. Другите двама
мъже, които са били при подсъдимите А. и С. са му искали известна сума пари
като капаро. Принуждават го да отиде до банкомат да изтегли. Той е отишъл и
е изтеглил 400 лв. и им ги предава. Сутринта на 07.09.2015 год., понеделник, в
09.00 часа сутринта, те принуждават брат ми да изтегли от банките суми,
които има като депозит... Той отишъл в банките и е изтеглил депозитите, които
е имал и в двете банки една след друга....Парите ги дава на двамата подсъдими
С. и А." - четени показания на Р. Т. от ДП от 02.03.2021 год. - „... Още сутринта
на тази дата С. и А. завели брат ми до две банки - Алфа банк и Райфайзен банк
- в офиси в гр. Русе, където брат ми изтеглил по тяхно искане общо около 9
000 лв. - всичките пари, които е имал. направо си е закрил сметките. Парите
57
им дал на тях.." показания на Р. Т. в СЗ на 16.01.2024 год. л.12 - „... Поддържам
прочетеното от Вас....Във връзка с изтеглената от банките сума 9 000 лв.,
доколкото си спомням в едната банка имаше в сметката си 4 280 лв., а в
другата - 4 840 лв. Сумите са изтеглени не на падежа, а са изтеглени преди
падежа и са закрити сметките. Даже сумата е над 9 000 лв..."/. Това е в
противоречие с чл. 105, ал.2 и чл. 106 от НПК и също води до отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че е неоснователно
твърдението, „че е невярно заявеното в мотивите на съда, че дадена на подс.
А. В. и С. Г. сума от 8 840 лв. се установява от показанията на А. Т. и Р. Т..
Такива показания няма“. А. Т. в показанията си заявява:“ Те ме взеха с техен
лек автомобил и ме закараха до двете банки, където имам влогове. Там
изтеглих наличните си пари и след като ме върнаха в жилището, предадох
сумата на А.. Сега не мога да посоча точната сума, но затова съм предоставил
документи от банката.“ По делото няма спор, а и са налице писмени
доказателства/за които говори пострадалия/ за изтеглените суми и при това
положение напълно се доказва даването на съответните суми на подсъдимите.
По-нататък в показанията си пострадалия посочва :“ Искам да направя
следните уточнения: Общата сума пари, които съм дал на А. и С., възлиза на
10 600 лева, като това е стойността на нанесените ми щети.“ В същия смисъл
са и показанията на св.Р. Т. и определено не става ясно защо в оплакването се
твърди, че няма показания, установяващи дадените на подсъдимите суми.
Няма никакво противоречие, което да води до отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане.
Оплакването е неоснователно.
Петнадесетото оплакване се свежда до това, че по делото е прието, че
изнудването е извършено през периода 06.09.2015 год. 10.09.2015год. е и
причинена имотна вреда в размер на 43 346.00 лв/ Мотиви на присъда стр. 13 -
„...От престъплението на А. Т. е причинената имуществената вреда в размер на
43 346,00 лева. Тази сума включва 34 906 лева, представляваща разликата
между пазарната стойност на земеделските земи /50 906 лева, съгласно
строително- техническата експертиза/ и реално получената от пострадалия
цена за продажбата на земите 16 000 лева. Към нея е добавена сумата от 8440
лева, изтеглена от пострадалия и дадена на подсъдимите. Този размер на
имуществените вреди не е възстановен до приключването на настоящето дело.
Доколкото дадените от пострадалия пари на подсъдимите в размер на 1200
лева за извършеното външно саниране и 200 лева за боядисване с латекс са
правомерно заплатени, те не представляват имуществени вреди за
пострадалия..."/. В тази насока е и уважения граждански иск. В случая обаче
не е отчетено, че по отношение на земеделските земи според събраните
доказателства има окончателно приключено гражданско дело, с което сделката
с нотариален акт№ 158/08.09.2015 год., том V, per. № 11639, н.д. 463/2015 год.
по нотариалния регистър е обявена за нищожна/ Показания на св. Р. Т. от СЗ на
16.01.2024 год. л. 9 - „...Аз и брат ми водехме дело в Районен съд Русе, ….
58
Тази земя си я върнахме ..."/. Това обстоятелство е от съществено значение за
делото. Съгласно ЗЗД в случай на нищожност на сделка, собствеността на
земеделските ниви е върната на наследниците на собственика им А. Т.. С
осъждането на подсъдимите да заплатят отново тяхната стойност с налице
тяхно неоснователно обогатяване, което прави присъдата недопустима и в
тази част.
Горното оплакване следва да се приеме за основателно по
съображенията изложени в него, че при обявяване на сделката за нищожна
имотът се връща в патримониума на пострадалия, респективно на неговия
наследник. С Решение №376/23.12.2021г. ОС-Русе по ВГД№676/2021г. е
отменил Решение №260550/23.07.2021г. по гр.д.№5117/2018г.по описа на
Районен съд-Русе и вместо него е постановил унищожаване на основание
чл.27 вр. чл.30 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижими имоти, с който
А. Т. е продал на Г. Д. процесните по настоящото дело ниви, който договор е
сключен между страните с н.а.№158/08.09.2015г.,т.5, рег.№11639,
дело№463/2015г. на помощник нотариус при русенски нотариус, като сключен
поради заплашване. С Определение №50016/12.01.2023г. ВКС на РБ по гр.д.
№2029/2022г. е отказал допускане на касационно обжалване на Решение
№376/23.12.2021г. на ОС-Русе, постановено по по ВГД№676/2021г.
В този смисъл следва да се приеме, че уважения граждански иск
подлежи на редуциране до размера на паричната сума от 8440лв, като в
останалата част се отхвърли претенцията до 43 346 лева /четиридесет и три
хиляди триста четиридесет и шест лева/- причинени имуществени вреди от
престъплението.
Шестнадесетото оплакване се свежда до това, че ОС - Русе в нарушение
на закона не е отчел, че А. Т. приживе и Р. Т., след смъртта на брат си са
пострадали по смисъла на НПК и съответно има предявен граждански иск от
втория от тях. Той е конституиран и като частен обвинител. Показанията на
пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство
за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение
на пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен,
недобросъвестен и необективен. Това налага съдът, когато преценява
показанията му, да ги подложи на подробен и задълбочен анализ. По делото
това не е сторено. ОС - Русе е приел, че показанията на А. Т. са
„последователни, логични и детайлни“/ Мотиви на присъда стр. 21 - „...Съдът
дава вяра на показанията на пострадалия А. Т., които намира за
последователни, логични, детайлни и кореспондиращи помежду си, със
заключенията на неоспорените от страните експертизи и с писмените
доказателства по делото. А. Т. няма никакво основание да набеждава
подсъдимите и да твърди неверни обстоятелства за лица, които не познава,
още повече, че описаните в жалбата му до прокуратурата конкретни факти
кореспондират с показанията му, дадени по делото пред съдия и в
присъствието на психолог. Те се потвърждават от показанията на св.Р. Т., от
тези на св. В. А., от показанията на свидетелите Я. Г.., А. К., К. К., частично от
59
показанията на свидетелите М. и М., както и от части от обясненията на
двамата подсъдими. Показанията на пострадалия св. А. Т., дадени на ДП пред
съдия и психолог и приобщени към доказателствата по делото по съответния
ред, напълно кореспондират с отразеното в жалбата му до прокуратурата от
2015г. и с банковите документи, относно изтеглените пари на горепосочените
дати..."/. Въобще не е отчетен неговия имуществен интерес от излагането на
обстоятелства, основаващи евентуалното набеждаване и последици от него
осъждане на подсъдимите, тъй като по този начин той би възстановил
собствеността на земеделските земи и дадените от него пари на А. В. и С. Г..
Съвпадението на заявеното от него с жалбата до прокуратура и свидетелските
му показания не означават нищо. Р. Т. само възпроизвежда, казаното му от
неговия брат, което не означава, че показанията на А. Т. са достоверни. В. А.
пък опровергава казаното от пострадалия/ Протокол от съдебно заседание на
24.01.2024 год. л. 19 - „...Първият ден когато дойде мъжът не ми е направило
впечатление да се е страхувал или да е бил притеснен, ако имаше нещо такова
още него ден щях да извикам полиция. Най-малкото мъжът на касиерката, при
която той беше, е служител на полицията и щяхме да го потърсим. Беше
нормално поведението на мъжа, дори се ядосваше, че го бавим. Спомням си,
че имаше реплика от негова страна, с която се ядосваше, че го бавим и не му
даваме да си изтегли собствените пари..."/, а Я. Г.., А. К. и К. К. не сочат
обстоятелства свързани с изнудването.
Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че не е вярно, че ОС-
Русе не е обсъдил надлежно показанията на пострадалия и брат му,
включително и в аспекта на някаква заинтересованост. Съдът се е обосновал
защо няма причина да се приеме, че пострадалия желае да набеди
подсъдимите. Освен това съдът подробно е обсъдил показанията на
пострадалия и Р. Т., като това не е станало изолирано, а наред с изготвените
експертни заключения, писмените доказателства по делото и показанията на
останалите свидетели. Обсъдени са противоречията в показанията на
свидетелите, както и обясненията на подсъдимите и противоречията им с
показанията на пострадалия. Тези съображения на ОС-Русе бяха коментирани
подробно по-горе и не е нужно да се повтарят.
Показанията на В. А. в горния аспект бяха коментирани подробно от
настоящия съд по повод първото оплакване. Освен това ОС-Русе подробно ги
е анализирал и въобще не може да се направи извод, че показанията му
опровергават показанията на пострадалия. Точно обратното напълно ги
подкрепят, когато се прочетат целите показания, а не се акцентира само върху
посочената в оплакването част.
Оплакването е неоснователно.
Седемнадесетото оплакване се свежда до това, че в случая се касае за
облигационни отношения, които в крайна сметка са намерили и решение с
влязъл в сила съдебен акт. Важно е да се отбележи, че приетата нищожност е
поради измама, а не друго престъпление, включително и изнудване.
60
Наличието на гражданскоправни отношения изключва престъпния характер на
стореното, и съответно няма престъпление. Това обуславя оправдаването на
подс. А. В. и С. Г. за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т. 1 във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т 1, пр. 1 и т.4, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
С горното оплакване се прави опит на база основанието за изхода на по
гражданското дело относно земеделските земи да се опровергае наказателното
обвинение. По-горе относно второто оплакване подробно се посочи защо не е
налице нормална гражданскоправна сделка и това, че в случая въобще няма
такава. Да сделка има, но тя не е гражданскоправна, а пораждаща наказателно
правоотношение защото е резултата от изнудване по смисъла на чл.214 от НК.
Освен това не е вряно, че приетата нищожност по гражданското дело е
поради измама, а не друго престъпление, включително и изнудване. Видно е
от мотивите на ОС-Русе, че съдът подробно е обсъждал отправените заплахи
към пострадалия и е стигнал до извода, че са „отправени заплахи за убийство
на ищеца и брат му“ и дори в самия диспозитив на решението изрично е
записано, че договора за покупко-продажба се унищожава като сключен
поради заплашване.
Оплакването е неоснователно.
Предвид изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна в
наказателната част и атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване в
същата. Следва на основание чл.337 ал.3 от НПК присъдата да бъде изменена
само в гражданското част, като се отмени осъдителната част за размера от
8440лв/осем хиляди четиристотин и четиридесет/ до 43 346 лева /четиридесет
и три хиляди триста четиридесет и шест лева/- причинени имуществени вреди
от престъплението, като в тази част искът се отхвърли. В останалата част
присъдата подлежи на потвърждаване.
Тъй като се редуцира размера на гражданския иск следва подсъдимите
да заплатят съответния размер на дължимата държавна такса по чл.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс. Дължимата общо такса върху уважения граждански иск е
в размер на 4 процента върху сумата от 8440лв, което е 337,60лв, дължими
общо от двамата подсъдими. Това означава, че всеки от тях следва да заплати
половината на тази сума или 168,80лв държавна такса върху уважения
граждански иск. Първоинстанционния съд не се е произнесъл по тази
дължима такса поради което следва да се произнесе настоящия съд.
Воден от горното съдът
61
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.337 ал.3 от НПК Присъда №5/05.02.2025г. на
ОС-Русе, постановена по НОХД№658/2023г. по описа същия съд, като отменя
същата само в частта, с която са осъдени подсъдимите А. М. В. и С. В. Г.,
солидарно да заплатя на Р. Т. Т., в качеството му на наследник на починалия си
брат А. Т. Т. за размера от 8440лв/осем хиляди четиристотин и четиридесет/ до
43 346 лева /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест лева/-
причинени имуществени вреди от престъплението, като отхвърля претенцията
в тази част.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Осъжда подсъдимите А. М. В. и С. В. Г. да заплатят държавна такса,
върху уважения граждански иск всеки по 168,80лв.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
62