Решение по адм. дело №2485/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Оспорва се заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/5015 от 07.10.2025г. на Началник – отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици, записани в първи,втори,трети и четвърти клас.

Жалбоподателката О. Г., [ЛНЧ], украинска гражданка, чрез адв. В., със съдебен адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № *, твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и целта на ЗСПД, като моли съда да я отмени. Твърди, че е пристигнала на територията на България заедно сина си Д. Г., [ЛНЧ] и на 04.03.2025 г. на двамата е предоставена временна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. Детето е записано в училище на територията на гр. Пловдив. Постановеният отказ за предоставяне на помощ твърди да е издаден в противоречие с Конституцията на РБ, Конвенцията на ООН за правата на детето и Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случаи на масово навлизане на разселени лица. Претендират се разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Ответникът, Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Асеновград, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Оспорва наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателката и сина й са лица с украинско гражданство.

Жалбоподателката е пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна заедно със сина си и й е предоставена временна закрила в Република България по реда на ЗУБ.

Не е спорно между страните обстоятелството, че детето е записано в втори клас в ОУ „Отец Паисий“ гр. Асеновград, за което е представено и надлежно удостоверение.

Жалбоподателката е подала заявление - декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/Д-РВ/5015 от 23.09.2025г.

С оспорената заповед исканата помощ по чл.10а, ал. 1 от ЗСПД е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че майката и детето са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Постановеният със заповедта отказ не е съответен на материалния закон.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения. Хуманитарният статут представлява международна закрила. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза на предоставена международна закрила (хуманитарен статут), но предвижда такива права за чужденци на реципрочна основа, ако е предвидено в международен договор или в друг закон. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗУБ е предвидено, че чужденците с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут имат всички права и задължения на българските граждани с изброени изключения и ограничения въведени със закон. В допълнение в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият случай не попада в нито една от изброените в чл. 3 от ЗСПД хипотези, но това не означава, че семейството на детето няма право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от закона. В ЗУБ, който е специален закон по отношение на бежанците, няма ограничения в правата на достъп до социалната система, освен предвидените със закон. Няма ограничение в правата на чужденците с международна закрила (хуманитарен статут) и няма уредба по отношение на тези лица според чл. 3, т. 5 ЗСПД, която разпоредба не е окончателна и не урежда изчерпателно хипотезите, за да се приеме, че е забранителна, а и препраща към друг закон или международен договор, по който Република България е страна.

Следва да се отбележи, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 г. Повече от ясно е, че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior derogat legi priori (по-новият закон отменя по-стария).

Отделно от това тълкуване на закона, въведеното със закона ограничение лицата, по отношение на които се следва еднократна помощ да са български граждани е в противоречие и с чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. В него е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Според Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, в чл. 13, § 2 се предвижда, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно ЗУБ (според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.

Затова и постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република Украйна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното жалбата се явява основателна, като Заповедта следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв. държавна такса.

В полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 ЗАдв, като с оглед възражението за прекомерност на разноските и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и наличието на множество идентични с настоящото дело други дела на същия процесуален представител, съдът намира, че възнаграждението следва да се определи под минималния според приложимата наредба размер и да е в размер на 400лв.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/5015 от 07.10.2025г. на Началник – отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

ВРЪЩА преписката на Началник – отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград за ново произнасяне по заявление – декларация на О. Г., [ЛНЧ], украинска гражданка, по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-РВ/5015 от 23.09.2025г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – гр. София да заплати на О. Г., [ЛНЧ], украинска гражданка, сумата от 10/десет/ лева разноски.

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – гр. София да заплати на адвокат М. В. П., АК-Добрич, № ********** сумата от 400/четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 ЗАдв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.