РЕШЕНИЕ

                                                                  

                                                             №399/5.3.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На двадесет и пети февруари                                Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 360 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на А.Р.Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, в качеството на законен представител на “П.“ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, против Електронен фиш Серия Г № 0009898, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв..         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Излагат се аргументи, че наложената имуществена санкция в размер на 2 000.00лв / две хиляди лева/ е незаконосъобразна и неоснователна, а обжалваният електронен фиш- незаконосъобразен.

          Сочи се , че разпоредбата на чл. 647, ал.З от КЗ препращала към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който регламентирал императивно изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба било предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Твърди се, че предвидените в чл. 13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл.6 от ЗАНН, я вина можели да формират само физически лица - чл.24 и 26 от ЗАНН. Излагат се съждения за институт на „имуществената санкция“. Излагат се теоретични съждения за разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци.

     Неясно било кой всъщност се наказва - юридическото лице „Преслав" ЕООД или физическото- негов законен представител. Цитира се съдържанието на  чл.638.ал.4 КЗ като се сочи, че на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, които не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съответно съгласно ЗДвП наказание може да бъде наложено единствено на законния представител на юридическо лице (когато последното е собственик на автомобила) - чл. 188, ал.2 3ДвП.

          В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата аргументи. Излага и допълнителни такива, като претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

        Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител- юрисконсулт. Последният ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за юрисконсултско възнаграждение .

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        Електронен фиш Серия Г № 0009898 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 10.11.2019г. , в  10.00 часа в гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“ до автобусна спирка „Акациите“  било установено управление на  МПС товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В1595ВХ, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -  нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство 11743с9.

       При тези констатации и след извършени справки  на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено,  че към дата 10.11.2019г. за товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В1595ВХ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

        При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на “П.“ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от А.Р.Д.. ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последният, чрез своя процесуален представител,  в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ / връчен на 04.01.2020г.съобразно посоченото от ОД на МВР-Варна, без приложени доказателства/, на 14.01.2020г. депозирал жалба срещу него.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласи и  и веществени.

      Съдът напълно кредитира показанията на св.Ж.А., който внесе яснота за начинът по който е установено нарушението.

       Съдът кредитира и писмените доказателства, както и веществените /фотоснимки// приобщени по делото.

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

       Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на  чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.  В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.  Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване  съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 10.11.2019г. и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –14.01.2020г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

    Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението е описано  от  фактическа и от правна страна. Посочено е, че е  било установено управление на  МПС /товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В1595ВХ/, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата , към който препраща  чл. 647, ал. 3 от КЗ.  По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е извършено от него. Като в този аспект наведените в жалбата доводи не се споделят от настоящия състав.

     Съдът не споделя аргументите наведени в жалбата, че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ,  може да бъде единствено физическо лице, за което са изложени пространни съждения. Настоящият съдебен състав намира, че  КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е не приложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице.  Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

     Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В1595ВХ, е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. Видно от приложените  по АНП Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №№ 17.09.5126, валидно до 07.09.2027г. и Протокол от проверка на СИ №70-С-ИСИ се установява, че преносимата система е одобрен тип средство за измерване от така наречения тип /тринога/ и е преминала метрологичен контрол. Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег.№, че товарен автомобил  марка „Грейт Уолл Стийд 5“ с рег.№ В1595ВХ е заснет на 10.11.2019 г. да се движи в гр.Варна. От приложената по делото  разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В този смисъл към дата 10.11.2019г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към дата 10.11.2019г. безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено. Неоснователно е възражението относно датата на адм. нарушение - съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, релевантна за нея е датата на управлението на МПС, а не датата на която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка "ГО", какъвто не е необходим, когато МПС не се намира в процес на движение.

         В случая съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, с оглед на което и  може да бъде приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. В тази връзка са и показанията на разпитания по делото св.Ж.А. /въвел в експлоатация АТСС, видно от приложения протокол за използване на АТСС/, който сочи, че при обработка на снимките на МПС, системата автоматично посочва , че МПС няма застраховка ГО. Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за всички. Ето защо и съдът не споделя възраженията  на процесуалния представител, че в случая бил приложим общият ред за съставяне на АУН и НП. В този смисъл е и практиката на Административен съд- Варна- например Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна,  Решение по КАНД № 114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и др.

   На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Ето защо  не би могло да се ангажира отговорността на представляващия възз. дружество като физическо лице, т. к. не той е собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е различен административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е имало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с посочването в ЕФ на тази разпоредба, както и с посочване на собственика на МПС е видно, че той е издаден срещу дружеството собственик, а не срещу неговия управител. Действително известна непрецизност има във фиша с посочване на обръщението „Уважаеми госпожо/господине“, но същата не е от естеството да опорочи ЕФ, тъй като от неговото съдържание е безспорно видно, че е издаден срещу ЮЛ. Отделно от това, очевидно, че възз. дружество чрез неговия законен представител и управител- г-н Д. е разбрало , че санкцията е наложена на ЮЛ след като жалбата е подадена от Д. в качеството му на управител /законен представител на дружеството/ т.е. е подадена от самото ЮЛ чрез неговия представителен орган. Нещо повече, фактът, че се налага „имуществена санкция“, като е посочено ЮЛ- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е ангажирана отговорността именно на ЮЛ. Следва да се посочи, че с ЕФ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с  чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ може да се ангажира административнонаказателна отговорност само и единствено на собственикът на МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която сочи: "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП". Разпоредбата продължава с това, че: "Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага". Последното изречение на цитираната норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик. С оглед на което и съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на възз. дружество за соченото нарушение. В този смисъл Решение на АДмС-Варна по касационно дело № 3420 по описа на съда за 2019 г.

   От страна на възз. дружество, чрез неговия представител, не се ангажират доказателства в с.з., че автомобилът не е негова собственост или пък, че към датата на визираното нарушение е имало сключена задължителна ГО. Напротив от доказателствата по делото е видно точно обратното.

    Размерът на санкцията предвидена в закона е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.

    Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват съставомерни вреди, т.е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане движение на МПС без валидна застраховка ГО.

     При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило в унисон с установените материално правни и процесуални правила. Поради това и процесният ЕФ следва да бъде потвърден.

     На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било направено в съдебно заседание и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда. От друга страна в настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 16 минути/, ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

     Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

         ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0009898, с който на „П.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.       

           

         ОСЪЖДА „П.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител А.Р.Д. да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

          

         Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: