Решение по дело №955/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба подадена от А. В. А. от гр.Гулянци, подадена чрез адв. Л.М., против Заповед на за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4933/29.10.2024 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" Плевен към ИААА, с която са приложени ПАМ: по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози – спиранe от движение за срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане свидетелството за регистрация № ********* на лек автомобил Х. ЦР, с рег. № [рег. номер], кат. M1G, до отстраняване на нарушението и по чл. 106а, ал.1 т. 4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача А. В. А. от гр. Гулянци, [улица]ап.11, до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и целта на закона, както и че е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди, че заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, в който са отразени факти и обстоятелства, които не отговарят на обективната истина.Твърди, че издадения в АУАН са допуснати нарушения, които представляват съществени процесуални нарушения, твърди че в нарушение на административнопроизводствените правила са били иззети СУМПС , свидетелскво за регистрация на МПС и регистрационен номер на собствения му автомобил. Твърди, че в обстоятелствената част на оспорената заповед, липсва информация за състава на установеното административно нарушение, оспорената заповед е наложена незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като видно от съдържанието е наложена мярка спиране от движение за не повече от 12 м., сваляне и отнемане на предна регисрационна табела,която не съответства на предвидената в чл. 106 а ал.1 т. 1 от Закона за автомобилните превози мярка“ временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 м.“ и в съдебното заседание се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена без да са налице изискванията на материалния закон. Оспорва се извода на административния орган за извършен от Ч. обществен превоз на пътници. Твърди се още, че административния акт е немотивиран и не съдържа изискуемите се от закона реквизити. Иска се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски по делото, според приложен списък.

Ответникът, в дадения срок не е представил писмен отговор. В представено по делото придружително писмо е изразил становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да се отхвърли.

Съдът, като съобрази данните по делото, доводите на страните и закона, намира за установено следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от оспорването.

От приложените към административната преписка и събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, следното от фактическа страна:

На 29.10.2024г. в гр. Гулянци, на [улица]жалбоподателят се намирал в л.а. [Марка]CRV с рег.№ [рег. номер], към него се прибижили св. Д.М. и Ст.С., служители на НАП, извършили контролна покупка преди да се легитимират- услуга по превоз на пътници по маршрута гр. Гулянци- с. Сомовит и заплатили поисканата от жалбоподателя сума. В с. Долни вит, автомобилът бил спрян за проверка от органите на МВР и служителите на НАП са се легитимирали. Съставен е протокол за извършена проверка, в хода на която е установено, че А.. А. извършва търговска дейност, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва, регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита оборогите от продажба на услуги, с което е нарушил чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното нарушние е съставен и връчен АУАН № [рег. номер]/29.10.2024г. При извършената проверка, А.. А. е направил възражение, че не извършва дейност като превоз на пътници, а е направил услуга на господата, които си заплатили горивото, за да ги закара до с. Сомовит на 15 км. от Гулянци. Проверката била извършена в сградата на РУ Гулянци, и на място били повикани и служители на ИААА Плевен, които съставили на А. АУАН за това, че на 29.10.2024г. в гр. Гулянци, в посока РУ Гулянци, управлява МПС Х. СР-V, от кат. М 1 G, като при проверката е установено, че водачът на МПС извършва обществен превоз на пътници без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация/друг документ, които се изискват от регламен на европейските институции от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му АУАН е съставен по сведение от водача през служителите на РУ Гулянци. Протокол на НАП Плевен. В АУАН жалбоподателят е отразил, че не му е ясно, какво се случва.Въз основа на АУАН е издадено НП № 35-0003129/15.10.2025г. против А. В. А., за нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, с което на А. е наложена глоба в размер на 2000 лв.

Въз основа на тези констатации е издадена и Заповед №РД-14-4933/29.10.2024г., с която Началник на областен отдел Автомобилна администрация гр. Плевен, в ГД „Автомобилна инспекция“ при ИААА, с която на осн. чл. 107 ал.1 т.1 б. „б“ и ал.2 т.1 и чл. 106 а ал.1 т.4 б. „А“ от Закона за автомобилните превози на А. е приложена ПАМ по чл. 106 а ал.1 т.1 б.“б“ и ал.2 т.1 от ЗАП- спиране от движение за срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на сидетелството за регистрация № ********* на л.а. Х. СР с рег. [рег. номер],категория М1G до отстраняване на нарушението но за не повече от 12 месеца, и по чл. 106 а ал.1 т.4 б.“б“ от Закона за автомобилните превози-временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача А. А.,до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По делото е представен констативен протокол за извършена проверка от 29.10.2024, съставен от служители на НАП, опис на паричните средства в касата, към момента на започване на проверката и АУАН № [рег. номер], Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 7455/2024г. по описа на РП Плевен, с което е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като не са установени данни за извършено престъпление по чл. 234 г от НК.

По делото са приложени обяснения на жалбоподателя А. А. дадени пред служители на ИА АА, в които е заявил, че се е съгласил да закара двама непознати за него, до с. Сомовит, тъй като казали, че закъсняват за среща и няма автобус, срещу заплащане на стойността на горивото за пробега от 30 км. – 10 лв.Заявил е, че не извършва дейност като превоз на пътници.

От показанита на разпитаните по делото свидетели Д.М. и Ст.С., служители на НАП се установява, че на 29.10.2024г. в гр. Гулянци, при организирана проверка съвместно с ОД на МВР и ИА АА, са направили контролна покупка, като се качили в колата на жалбоподателя и са поискали да ги закара в посока с. Сомовит. От показанията на свидетелите се установява, че първоначално жалбоподателят е казал че бърза, но може да ги метне до с.Сомовит, за да се вмести във времето до автобуса. Свидетелите твърдят, че при тръгването уговорили с жалбоподателя, че ще ги закара за сумата 10 лв, които свидетелите заплатили. След като автомобилът потеглил, св.М. се обадил на организатора на опарецаята, че са намерили превоз и тръгват. Свидетелите заявяват, че в съседното село ги спрял патрул от МВР, след което били екскортирани обратно до РУ гр. Гулянци, където на жалбоподателя бил съставен акт за това, че в автомобила няма фискално устройство.От показанията на св.М. е видно че освен служителите на НАП, на излизане от РУ отпред са били служителите на ИА АА, които са изчаквали да приключи проверката на служителите на НАП. Св.С. заявява, че не си спомня дали жалбоподателят е уточнил, че сумата 10 лв представлява цената на горивото. От показанията на св. М.Х. и А. И. се установява, че на посочената в акта дата, началника на РУ Гулянци е поискал съдействие от ИА АА, служителите са отишли в РУ Гулянци, изчакали са служителите на НАП да свършат раотата си, и накрая са съставили акт за това, че извършва нерегламентиран превод на пътници. От показанията на свидетелите е видно, че са свалили регистрационните табели и са взели свидетелството за управление на МПС. От показанията на свидетелите е дино, че нарушението е установено от инспекторите от НАП и икономическа полиция.От показанията на св.Х.- актосъставител е видно, че са проверили само обясненията, които жалбоподателят е дал пред полицаите. От показанията на св. И. се установява, че АУАН е издаден взоснова на заключенията на служителите на НАп и икономическа полиция и дадените обяснения от жалбоподателя. От показанията на двамата свидетели се установява, че жалбоподателят е не е давал обяснения пред служителите на ИААА.

По делото е разпитанкато свидетел Д.Д., от показанията на който се установява, че е видял двама души да се приближават до автомобила на А., да говорят нещо и после да се отдръпват. Свидетеля твърди, че след малко тези хора са се върнали, качили са се в автомобила и са тръгнали на някъде. Свидетеля твърди, че жалбоподателят му е казал, че тези хора са били полицаи и това е постановка, както и че им е взел пари колкото е стойността на горивото.Според свидетеля, поради това че няма автобуси, жалбоподателят е решил да извърши услуга и затова е качил тези хора.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Директора на РДАА е надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. – приложена по делото стр.20.

Разпоредбите на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" ЗАП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари без да има издадена удостоверение за обществен превоз или няма заверено копие към лиценза на Общността, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без да има издадена удостоверение за обществен превоз или без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или без да има заверено копие към лиценза на Общността, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява че на 29.10.2024 г. оспорващия е управлявал собствения си лек автомобил м. "Х." ЦР с рег. № [рег. номер] е превозил пътници от гр. Гулянци до с.Сомовит, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАП възможност за извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл и обуславящият приложението на процесните две ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на всяка от нормите, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 4, б. "б" ЗАП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално – дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт.

Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно – мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни).

Мерките по чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 4, б. "б" ЗАП притежават качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с всяка от тях се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача – както временното спиране от движение на управляваното от него МПС, което се явява средството за извършване на нарушението, така и временното отнемане на СУМПС на практика осуетяват възможността на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз на пътници по смисъла на закона. Двете мерки имат качествените характеристики и на превантивни мерки, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал и процесните ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС и ограничаване възможността му да ползва отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността на това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага.

Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесните ПАМ. В съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.

Изложеното налага извод за неоснователност на твърденията на оспорващия, че оспорената заповед е издадена, при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че в случая са налице всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, с изключените на времетраенето им, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАП и органът има възможност за преценка за какъв срок да приложи съответната мярка. Формулировката "до отстраняване на нарушението" не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – "до отстраняване на нарушението". Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението.За да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в хипотезата на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността. В слуая е без значени, дали жалбоподателят е реализирал икономическа облага или не. В ЗАП са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Както беше казано по-горе, за да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а от ЗАП, следва да е обективирано кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" е дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАП и това е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. По-нататък, т. 2 дава определение за понятието "превоз на пътници", а именно: дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин извършването на превоз на пътници срещу заплащане.От показанията на разпитаните по делото свидетели М. и С. се установява, че са заплатили сумата 10 лв, което не се отрича и от жалбоподателя. Жалбоподателят твърди единствено, че е приел парите които представляват стойността на горивото, но това представлява твърдение на страната, което няма доказателствена стойност. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, оспорващият не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят обективираните в АУАН фактически обстоятелства, относно осъществения обществен превоз на пътници, поради което приема, че е доказана възмездността на предоставената услуга. Следователно, налице са материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 4, б. "б" от ЗАП за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Възмездното извършване на услугата се установява и от съставените АУАН № 01226 и АУАН № [рег. номер] , които представляват официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в тях факти и обстоятелства. АУАН е съставен от компетентен държавен орган в кръга на службата му и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. Установените в него факти се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не бяха оспорени по предвидения в закона ред. Доказателствената тежест за оборване на изложените в АУАН обстоятелства тежи върху оспорващия. В този смисъл са и Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о., Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г., VII о., Решение № 4894 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2016 г., VII о., Решение № 9322 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2018 г., VII о., Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г., VII о.

По отношение на втората предпоставка – МПС, с което е извършен превозът да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или същият е без разрешение за извършване на такъв превоз за съответната община по делото не са представени доказателства за противното, което предопределя извода, че е осъществен съставът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП за налагане на процесната ПАМ.

Съдът счита също, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. Общественият превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, което обуславя подробната й регламентация в ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Мерките по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП са именно такива.

С оглед изложеното, съдът намира че оспорената заповед е валидна и издадена в съответствие с процесуалните правила и изискванията на материалния закон, поради което и подадената жалба ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от А. В. А. от гр. Гулянци, жалба против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4933/29.10.2024 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" Плевен.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.