Р Е Ш Е Н И Е
№ 261176/12.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16073 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „С."
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Т.Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Пр.", местност „А.м.-*" № * за приемане за установено по отношение на ответника съществуване на
вземания за 70,02 лева,
представляваща дължима арендна цена по договор за
аренда на земеделска земя № *г. за стопанска
2017/2018 на земеделски земи с площ от 7,002 дка находящи се в с. Р., община Б., област В. и 5,62 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2018г. до 17.07.2019 г.,
за сумата от 299,93 лева,
представляваща дължима арендна цена по договор за
аренда на земеделска земя № * г. за стопанска 2017/2018 на земеделски земи с площ от 11,997 дка находящи
се в с. Р., община Бойница, област В.и 24,08
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
02.10.2018г. до 17.07.2019г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№* по описа на ВРС, 7-ми
състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-23.07.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл.
422, ал.1 ГПК вр.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е
частен правоприемник на арендодателите по процесните договори за аренда. На
03.07.2013 г. П. Ст.Ф. е сключил с ответника „Т.Г." ЕООД Договор за аренда на земеделски земи,
вписан в Служба по вписванията - гр. Кула с вх. per. № *. Договорът е със срок 7 (седем) стопански години, считано от стопанската
2012/2013 г за 7,022 дка., при уговорено арендно възнаграждение в размер на 10
(десет) лева на декар, с падеж края на съответната стопанска година. На
05.08.2014 г. Б. Б. Б. е сключил с ответника „Т.Г." ЕООД Договор за аренда на земеделски
земи с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията - гр.
Кула с вх. per. № *. Договорът е със срок 7 (седем) стопански години,
считано от стопанската 2014/2015 г., при уговорено арендно възнаграждение в
размер на 25 лева на декар.
Ищцовото дружество „С." ООД е придобило право на собственост, върху имотите,
обект на арендните споразумение с договори за покупко-продажба съответно от
09.04.2015г. и 28.06.2015г. Позовава се, че след придобиване на имотите ищецът
е встъпил в правата на арендодателите по договорите за аренда, за което
ответникът е уведомен с нарочно писмено известие. С оглед на изложеното се
настоява, че за ищецът е налице правен интерес за претендира изпълнение на
задълженията по двата договора за аренда, ведно с мораторно обезщетение от
датата на падежа на съответното плащане.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявите искове. Позовава се, че ищецът не е уведомил
арендатора за настъпилото частно правоприемство веднага след придобиване
правото на собственост върху имотите, обект на договорите за аренда. Това е
станало по-късно, едва на 06.02.2019г. с получаване на напомнително съобщение
от ищеца. Счита, че до датата на съобщението легитимирани да получат арендно
плащане са първоначалните страни по договорите за аренда, тост праводателите на
ищеца. Позовава се, че е погасило процесните задължения, чрез плащане на
посочените лица / праводатели на ищеца/. Оспорва претенцията за мораторно
обезщетение, като се позовава, че е погасил задълженията чрез плащане на
праводателите на ищеца. Настоява за отхвърляне на претенциите.
В о.с.з страните не се представляват. Ищецът депозира писмено
становище.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за аренда № *г. е видно, че П. Ст. Ф. е предоставил на „Т.г.” ЕООД за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти
– ниви № * и № *, находящи се в землището на с. Р., обл. В. с обща площ 7,002 дка за срок от 7 стопански години считано от 01.10.2012 г. срещу
задължението на арендатора да заплаща
в края на всяка стопанска година по 10 лева
в пари или натура, по пазарната
стойност на натурата към деня
на плащането.
От представения по делото договор за аренда № * г. е видно, че Б. Б. Б.е предоставил на „Т.г.” ЕООД за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти
включително ниви № *, № * и № *, находящи се в землището на с. Р., обл. В.с обща площ
11,997 дка за
срок от 7 стопански години считано
от 01.10.2014 г. срещу задължението на арендатора да заплаща
в края на всяка стопанска година по 25 лева в пари
или натура, по пазарната стойност
на натурата към деня на
плащането.
Съгласно чл. 16 от договорите правоприемниците на арендатора го заместват
като страна по договора.
Видно от договор за продажба на недвижими имоти, обективиран
в НА № * г. на нотариус рег. № * НК „С." ООД е закупило ниви №
*, № * и № *, находящи се в землището на с. Р., обл. В.с обща площ
11,997 дка.
Видно от договор за продажба на недвижими имоти, обективиран
в НА № * г. на нотариус рег. №* НК П. С. Ф.е прехвърлил на „С.“ ООД ниви № * с площ 3,999 дка и № * с площ 3,003, находящи се в землището
на с. Р., обл. Видин.
С напомнително съобщение, получено в канцеларията на ответното дружество на
06.02.2019 г., съгласно представено известие за доставяне, ищецът го е уведомил
за извършеното прехвърляне на собствеността върху имотите, изрично посочени в
тях, като е отправил покана за плащане на арендата за стопанските 2017 г. -
2018 г. с посочване на банкова сметка, ***.
По делото е прието заключение на вещото лице по допусната ССчЕ, от което се
установява, че дължимото от „Т.г.“ ЕООД арендно
плащане за стопанската * г. по Договор за аренда
на зем. земи от 03.07.2013 г. за поземлени имоти с № * с площ от 3.999 дка и № * с площ от 3.003 дка или общо 7.002 дка е в размер на 70,02
лв., а дължимото от „Т.г.“ ЕООД арендно плащане за стопанската 2017 г. - 2018 г. по Договор
за аренда на зем. земи от 05.08.2014 г. за поземлени имоти с № * с площ от 3.995 дка, № * с площ от 3.006 дка и № * с площ от 4.996 дка или общо 11.997 дка е в размер на 299,93
лв. Вещото лице не е установило счетоводни данни за заплащане на дължимите суми
по процесните договори за аренда, включително в счетоводството на самото
ответно дружество.
Като доказателства по делото е прието гр.д. № * г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение от 19.07.2019 г.
съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 70,02 лв., представляваща
арендно възнаграждение по договор за аренда № *г. за стопанската 2014/2015 г.,
ведно с обезщетение за забавено изпълнение за периода от 02.10.2015 г. до 23.08.2018 г. в размер на
20,56 лв.
Като доказателства по делото е прието гр.д. № 15567/2018г. по описа на ВРС
по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение от 19.07.2019 г. съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 140,04 лв., представляваща арендно възнаграждение по договор за аренда № *г. за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г., както и сумата от 299,93 лв., представляваща арендно възнаграждение по
договор за аренда № *, * от * г. за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.
Съдът, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
По иска за заплащане на арендно възнаграждение на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ ищецът носи тежестта да докаже наличието на
облигационна връзка с другата страна по договора за аренда, встъпването на
ищеца в правата на арендодателя по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, предаването на
владението върху процесните имоти, предмет на договора в състояние годно за
ползването им, изискуемостта на вземането си по договора, както и размера му. В
тежест на ответника е да установи въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно, че е заплатил дължимите
арендни вноски на първоначалните арендодатели.
В случая страните по делото не спорят и съдът е обявил за ненуждаещо се от
доказване наличието на валидно облигационно отношение по договор за аренда
№ * г. и договор за аренда
№ * г. за стопанската 2017/2018 г. между ищеца „Т.Г." ЕООД и частните праводатели на ответника – П.Ст.Ф. и Б.Б.Б..
Спорен на първо място е въпроса за материално-правната легитимация на ищеца като
правоимащ по визираните договори за аренда доколкото същите са сключени от праводателите mu. В тази връзка ответникът възразява, че правото на ищеца на арендно
възнаграждение възниква едва от датата на уведомяването за настъпилото частно
правоприемство по отношение отдадените под аренда земи.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал. 1 и 2 от Закона за
арендата в земеделието, освен ако не е уговорено друго, наследниците, съответно правоприемниците на арендатора го
заместват като страна в договора за аренда. Приобретателят на арендования
обект замества арендодателя в договора за аренда, ако
същият е бил вписан и на основание чл. 17, ал.3 от ЗАЗ е длъжен да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото
заместване. Той не може да
иска от арендатора
да изпълни към него задължение,
което той вече е изпълнил към предишния арендодател
до получаване на съобщението за заместването.
Горната уредба сочи, че заместването на ареднодателя по договора за аренда
настъпва автоматично с факта на правоприемството/ универсално или частно/ при
условия, че страните по договора за аренда не са уговорили противното, какъвто
не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл. 16 от договорите за аренда
изрично допуска заместването. Обстоятелството дали приобретателят
е уведомил арендатора за настъпилото заместване е от значение само по
отношение на хипотезите, в които арендаторът е изпълнил задължението си към предишния арендодател
преди получаване на съобщението за заместването /чл. 17, ал.3 от
ЗАЗ/.
В настоящия случай ответникът твърди да
е изпълнил задължението си за заплащане
на дължимото арендно възнагражение за стопанската 2017/2018 г. в полза на праводателите на
ищеца. В тази връзка с доклада по делото на ответника изрично е разпределена
доказателствена тежест за установяване факта на заплащане на арендните вноски в
полза на праводателите на ищцовото друщество, като на основание чл. 146, ал.2
от ГПК на страната е указано, че не е ангажирала доказателства за този факт. Въпреки
това страната не е ангажирала доказателства удостоверяващи пряко
или косвено погасяване на задълженията му по договорите за процесните години, включително
неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът намира за пълно, обективно и
компетентно, и което не е установило данни за извършени арендни плащания дори в
счетоводството на самия ответник.
При това положение
съдът приема, че ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил при условията на
пълно насрещно доказване, че е изпълнил задълженията си по договор за аренда
№ * г. за заплащане на арендно възнаграждение
за стопанската 2017/2018 г. както към праводателите на
ищеца, така и към самия ищец, който е уведомил ответника за заместването по
договорите за аренда на дата * г., когато последният е получил
исковата молба по гр.д. № *г. на ВРС, касаещо
задължения на ответника за същите имоти, но за за стопанската 2014/2015 г. и
2015/2016 г.
Следователно, налице са всички предпоставки, обосноваващи основателността
на исковите претенции за установяване дължимостта на паричните задължения по
чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, доколко падежът им както е договорен в чл. 3, ал.1 вр. ал.2
е настъпил още на 01.10.2018 г. и същите не са погасени. Респективно исковете
са основателни. Досежно размерът на арендните плащания заключението на ССчЕ
сочи, че по договора от 03.07.2013 г. възлиза 70,02 лв.,
а по договора от 05.08.2014 г. е 299,93 лв., които суми кореспондират напълно на исковете,
поради което те следва да се уважат изцяло.
Вследствие на частичното уважаване на насрещната претенция основателен се
явявата и акцесорния за законна лихва, считано от датата на депозирането му в
съда - 23.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
На основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД,
с неиздължаването на уговорения падеж - 01.10.2018 г., било на ищеца или
неговите праводатели, арендаторът е изпаднал в забава и дължи мораторно
обезщетение върху дължимите главници до момента на депозиране на заявлението в
съда, т.е. за периода 02.10.2018 г. - 17.07.2019 г. Конкретният
размер на дължимите обезщетения съдът изчисли с помощта на публично достъпния
онлайн калкулатор на НАП за законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp
- 5,62 лв. върху главницата от 70,02 лв. и 24,08 върху главницата от 299,93 лв.,
респективно предявените искове за мораторна лихва следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски възлизащи на 275,00 лв. за исковото производство (100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено в съответствие с Наредба за заплащането на правната
помощ и 175,00 лв. доплатена държавна такса) и 75,00 лв. за заповедното
производство (50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. държавна
такса).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Т.Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Пр.", местност „А.м.-*" № *,
дължи на „С." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 70,02 лева, представляваща дължима арендна цена по договор
за аренда на земеделска земя № *г. за стопанска * на земеделски земи с площ от 7,002 дка находящи
се в с. Р., община Б., област В., сумата от 5,62 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 02.10.2018г. до 17.07.2019 г., сумата от 299,93 лева,
представляваща дължима арендна цена по договор за
аренда на земеделска земя № * г. за стопанска 2017/2018
на земеделски земи с площ от 11,997 дка находящи се в с. Р., община Б., област В., както и сумата от 24,08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2018г .
до 17.07.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
* по описа на ВРС, 7-ми състав, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението - 23.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задълженията, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Пр.", местност „А.м.-*" № *, да заплати на „С." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,00
лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата 275,00
лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: