Решение по гр. дело №179/2025 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 67
Дата: 27 август 2025 г. (в сила от 21 октомври 2025 г.)
Съдия: Катерина Георгиева Дедова
Дело: 20252210100179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Котел, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20252210100179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от „A1 България" ЕАД със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш" № 1, ЕИК ********* срещу В. Х.
К., ЕГН **********, с настоящ адрес в *************, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
261/2024г. по описа на Районен съд Котел:
2861,77 лв., представляваща обща неплатена сума за предоставени
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден № М6446880, част от рамков договор № *********,
сключен между заявителя и длъжника, за периода от 19.04.2023г. до
28.10.2023г., от които 902,26 лв. неплатени суми за ползвани ел.
съобщителни услуги, 515,16 лв., неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане и 1444,35 лв., неустойка по чл. 54.12
от ОУ за еднократно прекратяване на договора по вина на абоната;
170,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението
05.04.2024г.;
законна лихва от момента на образуване на ЧГД №261/2024г. по описа на
РС Котел до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между В. К. и „А1 България“ ЕАД е
сключен рамков договор № ********* от 16.12.2019г., съгласно който на
ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени
1
устройства на изплащане, чиито цени са начислени по партида с № М6446880.
Навеждат се твърдения, че по така посочената партида за периода от
19.04.2023г. до 28.10.2023г. (период на изискуемост, като отчетния период е от
16.03.2023г. до 15.08.2023г.) ответникът е натрупал и съответно не е заплатил
в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на
„А1 България“ ЕАД следните задължения: сумата от 2861,77 лв.,
представляваща обща неплатена сума за предоставени електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден №
М6446880, част от рамков договор № *********, сключен между заявителя и
длъжника, от които 902,26 лв. неплатени суми за ползвани ел. съобщителни
услуги, 515,16 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане и 1444,35 лв., неустойка по чл. 54.12 от ОУ за еднократно
прекратяване на договора по вина на абоната.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 261 по описа на РС Котел за
2024г. Твърди се, че в хода на заповедното производство длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Установителните
искове са предявени в изпълнение на указанията на съда по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с искане да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца
е била издадена заповедта за изпълнение.
На тази основа и във връзка с това, че към момента на подаване на
исковата молба задължението не било заплатено се прави искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
261/2024г. по описа на Районен съд Котел:
2861,77 лв., представляваща обща неплатена сума за предоставени
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден № М6446880, част от рамков договор № *********,
сключен между заявителя и длъжника, за периода от 19.04.2023г. до
28.10.2023г., от които 902,26 лв. неплатени суми за ползвани ел.
съобщителни услуги, 515,16 лв., неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане и 1444,35 лв., неустойка по чл. 54.12
от ОУ за еднократно прекратяване на договора по вина на абоната;
170,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението
05.04.2024г.;
законна лихва от момента на образуване на ЧГД №261/2024г. по описа на
РС Котел до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство.
В съдебно заседание не се представлява. Изпраща молба, с която
заявява, че поддържа исковете. Претендира разноски от исковото
2
производство и от заповедното производство.
В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор.
Пред първоинстанционния съд ответникът се представлява сам. В
хода на устните състезания се развива тезата за много големи стойности на
претендираните суми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗЗД вр. с чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е указал на ищеца, че по исковете за неплатени суми по
договорите за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане, в
негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи
възникването и съществуването между него и ответника на облигационни
правоотношения през процесния период, породени от сочения рамков договор
за електронни съобщителни услуги и договори за покупко-продажба на
изплащане с твърдените предмет и съдържание; че е изпълнил задълженията
си по тези правоотношения, като реално е предоставил за ползване на
ответника мобилните телефонни номера, през процесните периоди е доставил
съобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури и е
прехвърлил собствеността върху устройствата, предмет на договорите за
продажба, както и падежа на вземанията си, т.е. изискуемост на вземането.
Съдът е указал на ищеца, че по исковете, с които се претендират
неустойки е негова тежестта да докаже съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги между
страните; неизпълнение на договорните задължения от ответника, което води
до вреди; наличието на уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението
за твърдяното неизпълнение, както и конкретен размер на сумата, настъпило
прекратяване на договора.
Съдът е указал на ищеца, че по искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е
изпълнявал задълженията си по договорите.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за
частично основателни.
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че
страните са сключили договора за мобилни услуги № ********* на 16.12.2019
г., по силата на който ищецът е предоставял на ответника услуги.
3
Видно от приложение № 1 към Договор № ********* от 16.09.2021г.
е, че срещу определена сума ищецът е предоставял на ответника услугата
фиксиран интернет през мобилна мрежа – А1 Net Box в комбинация с А1 ТВ
или мобилна услуга за срок от 2 години.
Към приложените към исковата молба доказателства е и договор за
продажба на изплащане № ********* от 07.12.2021г., както и приемо-
предавателен протокол за предоставено крайно устройство от 07.12.2021г. за
Апарат Nokia 1.4 DS Gray+HF TTEC IMEI 353169119313399 номер на услугата
**********.
Представено е Приложение № 1 от 07.03.2023г. към Договор №
********* – цени и условия за ползване на пакет – фиксиран интернет през
мобилна мрежа и телевизия през сателитна технология за срок от 2 години,
сключено между ищеца и ответника за номер на услуга **********, тарифен
план A1 ТВ 130+ Net Box 150. Като писмено доказателство е представено и
прието от съда и допълнение към Приложение № 1 към Договор №
********* - допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите,
Закона за електронните съобщения, Регламент (ЕС) подписано от страните на
дата 07.03.2023г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
приложение № 1 към Договор № ********* – цени и условия за ползване на
телевизионна услуга – А1 Xplore TV за смарт телевизор в комбинация с
фиксиран интернет А1 Нет или мобилна услуга за срок от 2 години, подписано
от страните на 16.09.2021г.
Към приложените към исковата молба доказателства е и договор за
продажба на изплащане № ********* от 16.09.2021г. сключен между
страните, ведно с приемо-предавателен протокол за предоставено крайно
устройство от същата дата за Телевизор Samsung UE-43AU8072 номер на
услугата 201002871047.
На 07.03.2023г. между страните е подписано Приложение № 1 към
Договор № ********* – цени и условия за ползване на телевизионна услуга –
А1 ТВ, като на същата дата е подписано и допълнение към Приложение № 1
към Договор № ********* – допълнителни декларации по Закона за защита на
потребителите, Закона за електронните съобщения, Регламент (ЕС).
Видно от приетите писмени доказателства е, че между страните е
подписан Анекс към договор № ********* от 07.04.2023г., както и допълнение
към него от същата дата.
Ищецът е представил приложение № 1 към Договор № ********* –
Условия на тарифен план за мобилна услуга One Special 11 (срок -2г.) от
07.12.2022г., подписан между страните, ведно с допълнение към него, както и
приложение № 3 към Договор № ********* – ценоразпис от същата дата. На
същата дата - 07.12.2022г. между страните е подписан и приемо-предавателен
протокол за предоставено крайно устройство за Апарат Alcatel 30.80 4G Black
IMEI 354832113462327, номер на услугата **********.
4
Между страните са подписани, представени и прието по делото като
писмени доказателства още и:
приложение № 1 към Договор № ********* цени и условия за ползване
на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа – А1 Net Box в
комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга за срок от 2 год., подписано на
07.03.2023г.;
приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство от
07.03.2023г. за Huawei B311-221 black + ext,Antenna IMEI
860921060450620 номер на услугата **********;
приложение № 1 към Договор № ********* – условия за ползване на
тарифен план за национален мобилен интернет Surf XXS Special (срок –
2години) от 04.04.2023г.;
приложение № 3 към договор № ********* – ценоразпис от 04.04.2023г.;
допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от
04.04.2023г.;
приложение № 1 към Договор № ********* – условия за ползване на
тарифен плН Ю мобилни услуги Unlimited Special 52 (срок 2г.)
подписано на 07.04.2023г.;
приложение № 3 към договор № ********* – ценоразпис от 07.04.2023г.;
допълнение към приложение № 1 към договор № ********* от
07.04.2023г.;
приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство Smart
Watch Redmi Watch 2 Lite Ivory номер на услугата ********** от
07.04.2023г.;
приложение № 1 към Договор № ********* – цени и условия за ползване
на услугата сателитна телевизия – А1 ТВ (срок 2 г.) от дата 07.04.2023г.;
допълнение към приложение № 1 към договор № ********* от
07.04.2023г.
За периода на потребени услуги, от 19.04.2023 г. – 28.10.2023 г., са
издадени шест фактури.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.д. № 261 по описа на Районен съд Котел за 2024 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 199 на 10.05.2024 г. за
претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на съда, след подадено от ответника възражение по
чл. 414 от ГПК.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението й стана ясно, че услугите са предоставяни от ищеца на
ответника в процесния период в обема, в който са отразени в представените по
делото документи и същите са правилно изчислени и фактурирани. Вещото
лице е посочило, че общият размер на неплатените задължения по издадените
от ищеца към ответника фактури за месечни абонаменти такси и услуги, както
и задълженията за стоки на изплащане/лизинг, както и по сметки за
5
задължения по начислени неустойки е в размер на 2861,77 лв., от които 902,26
лв. – месечни абонаменти такси и предоставени електронни съобщителни
услуги за отчетен период 16.03.2023г.- 15.08.2023г.; 515, 16 лв. – неплатени
вноски за закупени устройства на изплащане и 1444,35 лв. – начислени
неустойки.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
тъй като същото е обективно и е изготвено от лице с необходимата
професионална квалификация.
Предвид липсата на представени от ответника доказателства за
заплащане на дължимите суми, съдът намира, че предявеният установителен
иск за главница в размер на 1417,42 лв. представляваща обща неплатена сума
за предоставени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
със системен партиден № М6446880, част от рамков договор № *********,
сключен между заявителя и длъжника, за периода от 19.04.2023г. до
28.10.2023г., от които 902,26 лв. неплатени суми за ползвани ел. съобщителни
услуги, 515,16 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2024 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Установителната претенция на ищеца обаче за дължими неустойки
при прекратяване на договора в общ размер на 1444,35 лв., по партида №
М6446880, част от рамков договор № *********, сключен между заявителя и
длъжника, съдът намира за неоснователна.
От приетите по делото Рамков Договор № ********* от 16.12.2019 г.,
приложения и анекси към него, се установява, че между страните е налице
съглашение, по силата на което в случай, че ответникът наруши задълженията
си, произтичащи от договора, приложенията към него, общите условия, или
ако по негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки), дължими до дата на изтичане на определения срок за
ползване, като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка, както и в този случай абонатът дължи
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. Следователно безспорно се установява, че
основанията за прекратяване на процесните договорите са регламентирани в
Приложенията към тях и Общите условия на ищцовото дружество, където е
предвидена възможност за едностранно прекратяване на облигационната
връзка от страна на мобилния оператор при виновно неизпълнение на
задълженията на абоната, в който случай последният дължи неустойка.
6
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. В конкретиката
на казуса, за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор
следва да са налице кумулативно следните предпоставки - договорно
неизпълнение от страна на абоната на задължението му да заплаща стойността
на ползваните услуги и прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги.
Прекратяването на действието на договора с едностранно
волеизявление от изправната страна - доставчик на електронни съобщителни
услуги преди изтичане на срока му представлява по същество разваляне на
договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е
виновно неизпълнение на задължение от страна на абоната. С оглед характера
на насрещните престации - за продължително изпълнение, развалянето на
договора има действие занапред. Неизпълнението на договорно задължение
по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок, е основание за
развалянето му, според нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесният договор е сключен в писмена форма, то и изявлението за
прекратяването му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде
подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не са представени
доказателства договорът между страните да е прекратен по предвидения в
закона ред - едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор,
отправено до абоната - ответник, поради виновно негово неизпълнение.
Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на
вземането за неустойка в полза на ищеца за вреди от прекратяване на договора
за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, доколкото
фактическият състав за възникване това право не е завършен. Ето защо,
предявеният иск в частта, с която се иска установяване на дължимост на
неустойки, начислени поради прекратяване на договора поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно Общите условия, се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. (в този смисъл е и
практиката на ОС Сливен Решение № 118/17.04.2024г, по в.гр.д. № 93/2024г.
на втори въззивен граждански състав).
Съдът следва да отбележи, че падежите по процесните общо шест
броя фактури са настъпили, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ответникът дължи обезщетение за забава (мораторна лихва). Ето защо
предявеният установителен иск за обезщетение за забава също следва да бъде
частично уважен за сумата в размер на 98,11 лв., върху главницата от общо
1417,42 лв. (в исковата си молба ищецът ясно е посочил, че претендира сумата
от 170,02 лв. като мораторна лихва, както следва: 68,79 лв. – начислена върху
сумата от 902,26 лв., за периода от 05.05.2023г. до 26.03.2024г.; 29,32 лв. –
начислена върху сумата от 515,16 лв. за периода от 05.05.2023г. до 26.03.2024г.
7
и 71,91 лв. – начислена върху сумата от 1444,35 лв. за периода от 07.05.2023г.
до 26.03.2024г.), като съответно за разликата над уважената сума до пълния
предявен размер от 170,02 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, в производството, съразмерно с
уважената част от исковете във връзка с представения от него списък, а
именно сумата от общо 335,56 лв., в двете производства, от които 55,31 лв.
разноски за ч.гр.д. и 280,25 лв. разноски за текущото производство.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като
същият не е отправил искане до съда в тази насока.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 55,31 лева –
разноски в заповедното производство; и сумата от 280,25 лева – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш” 1, срещу В. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в
*************, искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1) 1417,42 лв. представляваща обща неплатена сума
за предоставени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
със системен партиден № М6446880, част от рамков договор № *********,
сключен между заявителя и длъжника, за периода от 19.04.2023г. до
28.10.2023г., от които 902,26 лв. неплатени суми за ползвани ел. съобщителни
услуги, 515,16 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена ЧГД №261/2024г. по описа на
РС Котел,като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 1444,35 лв.,
представляваща неустойка по чл. 54.12 от ОУ за еднократно прекратяване на
договора по вина на абоната и която сума се явява разликата над уважения
8
размер на главницата от 1417,42 лв. до пълния предявен размер от 2861,77 лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш” 1, срещу В. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в
*************, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 98,11 лв.,
представляваща мораторна лихва върху вземането от датата, представляваща
първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата
предхождаща датата на депозиране на заявлението 05.04.2024г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД
№261/2024г. по описа на РС Котел, като
ОТХВЪРЛЯ предявени иск за разликата над уважения размер от 98,11
лв. до пълния предявен размер от 170,02 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в
*************, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” 1,
сумата от 55,31 лева – разноски по ч.гр.д. № 261/2024 г. по описа на Районен
съд Котел.
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в
*************, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” 1,
сумата от 280,25 лева – разноски по гр.д. № 179/2025 г. по описа на Районен
съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
9