Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75
гр.Горна Оряховица, 17.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори
състав в публично заседание седемнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дeло№144/2020г. въз основа на данните по делото и на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5, чл.16 ал.3 и
чл.17 ал.1 от ЗЗДН,
РЕШИ:
УВАЖАВА
молбата на А.М.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица – баща
на пострадалата А.А.М. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица(съгласно чл.8
т.2 от ЗЗДН) против Р.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица, с правно основание чл.4 от ЗЗДН.
На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, ОПРЕДЕЛЯ следната мярка
за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Р.Р.А. с ЕГН**********,
с адрес: ***.Оряховица, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
по отношение на А.А.М. с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица.
НАЛАГА, на
основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН,
на Р.Р.А.
с ЕГН**********, с адрес: ***.Оряховица, ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста лева/, по сметка на Районен съд гр.Горна Оряховица в полза
на бюджета на съдебната власт, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Р.А. с ЕГН**********,
с адрес: ***.Оряховица,
да заплатИ по сметка на Районен
съд гр.Горна Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата
25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от
Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.
Заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение на основание чл.20 от ЗЗДН.
УКАЗВА на Р.Р.А. с адрес: ***.Оряховица,
че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл.21 ал.3
ввр. чл.16 ал.2 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.
Обжалването на решението не спира
неговото изпълнение.
Препис от
заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на: Началник на РУMВР гр.Г.Оряховица за сведение и
изпълнение.
Районен съдия:
Мотиви към решение по гр.дело№144/2020г.
по описа на ГОРС
Производството по делото е образувано по молба на А.М.Х. – баща на пострадалата А.А.М.(съгласно
чл.8 т.2 от ЗЗДН) с правно
основание чл.2 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда
на чл.4 ал.2 от ЗЗДН. В молбата си твърди, че А.А.М.
и Р.Р.А. живеят в съвместно съжителство от около 15-16 години в с.Писарево
Общ.Г.Оряховица. От съвместното съжителство имат три деца: Нермин Афизеева М. с
ЕГН**********; Аслан Радославов А. с ЕГН**********, а Рузие Афизеева М. е починала
през 2006г. А.А.М., Р.Р.А. и
двете деца живеят на адрес: ***.Оряховица.
В молбата се твърди, че ответникът
постоянно злоупотребявал с алкохол. Ответникът работел в кланица за
обезкостяване на животни. След злоупотреба с алкохол, нанасял побой над А.А.М.. Тя постоянно
напускала съвместно обитаваното жилище. но след няколко дни
отново се връща при него. По новогодишните празници молителят разбрал, че Р.Р.А.
намушкал с нож по крака А.А.М., като са я зашили с дванадесет шева. А.А.М.
отказа да разкаже за случая, като
споделила, че била паднала на улицата. От
една седмица А.А.М. и децата са при нейните родители, като избягала от Р.Р.А.
защото пак я тормозел. На 29.01.2020г. А.А.М. и децата отишли на гости при
сестра и Нуржан А.. Около 18h30min. Р.Р.А. дошъл в
къщата на Нуржан А., предизивкал скандал и ударил два пъти през лицето А.А.М..
Молителят(баща на пострадалата) дошъл и прибрал А.А.М. и децата. А.А.М. не
желае да подаде молба за налагане на спешни мерки по закона за домашното
насилие. Молителят заявява, че се страхува се от действията на Р.Р.А. - „да не посегне с нож на нейния живот“. Желае
да бъде издадена заповед за защита срещу Р.Р.А., тъй като се притеснявала
за здравето и живота си. Представя и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В
съдебно заседание, А.М.Х. е поискал ограничителна мерка по чл.5 ал.1
т.1 от ЗЗДН.
Ответникът
Р.Р.А. съдебно заседание отрича да е извършвал
домашно насилие.Твърди, че в посочения ден дошъл да вземе сина си и не бил посягал на А.М.. За инцидента преди Нова
година, при който на А.М. се наложило да
и зашиват крака, заявява, че това било вследствие „подхлъзване и прорязване на
крака от камък, пред къщата на комшиите“.
Съдът,след
като обсъди доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на закона,приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, че А.А.М. и Р.Р.А. живеят в съвместно съжителство от около
15-16 години в с.Писарево Общ.Г.Оряховица. От съвместното съжителство имат три
деца: Нермин Афизеева М. с ЕГН**********; Аслан Радославов А. с ЕГН**********,
а Рузие Афизеева М. е починала през 2006г. А.А.М., Р.Р.А. и двете деца живеят на адрес: ***.Оряховица.
Р.Р.А. постоянно злоупотребявал с алкохол. Ответникът работел в кланица
за обезкостяване на животни. След злоупотреба с алкохол, нанасял побой над А.А.М.. Тя постоянно
напускала съвместно обитаваното жилище. но след няколко дни
отново се връща при него. По новогодишните празници молителят разбрал, че Р.Р.А.
намушкал с нож по крака А.А.М., като са я зашили с дванадесет шева. А.А.М.
отказа да разкаже за случая, като
споделила, че била паднала на улицата. От
една седмица А.А.М. и децата са при нейните родители, като избягала от Р.Р.А.
защото пак я тормозел. На 29.01.2020г. А.А.М. и децата отишли на гости при
сестра и Нуржан А.. Около 18h30min. Р.Р.А. дошъл в
къщата на Нуржан А., предизвикал скандал и ударил два пъти през лицето А.А.М..
Молителят(баща на пострадалата) дошъл и прибрал А.А.М. и децата.
Представена
е докладна записка. Пред органите на МВР молителката дала обяснения и и бил
предоставен Протокол от 30.01.2020г. за предоставена информация на пострадало
от домашно насилие лице. На Р.Р.А. било съставено
Протокол за предупреждание от 29.01.2020г., на
основание чл.65 от ЗМВР. Снети за обяснения-сведения от Айше Салимова
Хасанова, Р.Р.А..
Към молбата е приложена декларация
от А.М.Х. – баща на пострадалата А.А.М.(съгласно
чл.8 т.2 от ЗЗДН) по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Според
изисканата и приложена справка с вх.№1491/07.02.2020г. от „Център за
психично здраве – В.Търново“ЕООД, Р.Р.А. не се води на
психиатричен отчет.
От страна на молителката са ангажирани гласни
доказателства. Св.Айше
С.Хасанова(майка на А.А.М.) заявява, че дъщеря и А.М. все
стояла по чужди къщи, защото мъжа и Р.Р.А. пиел
вечерно време. Наложило се свидетелката да прибере дъщеря си у дома. Една вечер
ответникът дошъл в къщата, за да прибере А.М. и
децата. Влязъл седнал и ударил по масата. Поискал обяснение от А.М. защо
заложила обеците(тъй като нямали какво да ядат) и предизвикал скандал. Ударил
два пъти А.М. по главата. А.М.Х. дал на ответника 50лв. и си заминал. През
нощта Р.Р.А. се обадил по телефона с думите „Идвам да ви запаля“. На
сутринта три от гумите на автомобила на А.Х. били спукани. Потърсили съдействието на
полицията. Кварталният полицай ги посъветвал да напишат молба до съда.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се
позовават на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда
на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в
срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок
определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при
произнасянето си. В конкретния случай,
видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата, актът на
домашно насилие е бил на 29.01.2020г., а
молбата е заведена на 30.01.2020г., което е в преклузивния срок. Ведно с
това с молбата е определен кръга на лицата, спрямо които се иска предприемането
на защитните мерки по чл.3 т.2 ввр. чл.8 т.1 от ЗЗДН – деянието да е извършено
от „лице, с което пострадалата се намира във фактическо съжителство”. Молителят
е баща на пострадалата, оправомощен
съгласно чл.8 т.3 от ЗЗДН, и е
потърсил защита за упражнено спрямо дъщеря си домашно насилие от страна на
ответника, като поискал ограничителнa мяркa по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
Безспорно се
установява от приетите по делото доказателства, че на 29.01.2020г.
Р.Р.А. е извършил спрямо А.А.М.
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конкретният акт на домашно
насилие се изразява във физическо насилие на А.А.М.,
изразяващо се в предизвикване на скандал и във физическо насилие(удари
по лицето) по отношение на А.А.М..
Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в
производството по издаване заповед за защита са допустими всички
доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства(чл.13
ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9 ал.3
от ЗЗДН. Съгласно разпределението на тежестта за доказване(чл.154 от ГПК), в
тежест на молителя е да докаже по безспорен начин акта на осъществено домашно
насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление - физическо. Към молбата
е приложена и изискуемата се по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН декларация, в която
молителят е декларирал, че Р.Р.А. е извършил „акт на
домашно насилие” по отношение на А.А.М.. Спецификата
на деянията от този тип е обстоятелството, че такива деяния биват извършвани
най-често в домашна среда, която предполага отсъствие на свидетели в повечето
случай, които свидетели да могат да установят актове на домашно насилие чрез
показанията си пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е
предвидил, че при липсата на други доказателства декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила - чл.13 ал.3 от ЗЗДН.
Видно и от
съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има
значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други
доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за
основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията не може сама по
себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по
чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства, а
обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и
категорично потвърдена от последните. Изложените по-горе факти съдът приема за
установени в настоящото производство от показанията на разпитаната свидетелка(показанията
на свидетел по същността си представляват косвено доказателство, което напълно
кореспондира с фактите изложени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и потвърждава съществуващите
напоследък взаимоотношения между страните), декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
както и съответствието им на приетите писмени доказателства, съдържащи се към докладната записка от на РУМВР гр.Г.Оряховица,
ведно с изготвените протоколи и сведения.
Съдът
счита, че в случая ответникът е проявила невъздържаност и под влиянието на
алкохола, изразяваща се в извършване на описаните по-горе действия, чрез които
е причинил на А.А.М. физически страдания. Поведението на ответника е индиция
за нестабилност и липса на самоконтрол, предвид
различния емоционален праг на всеки един човек, за което свидетелстват и
събраните гласни доказателства. Установи се, че това поведение на ответника е
трайно и се повтаря системно във времето, което според трайната съдебна
практика безспорно представлява домашно насилие по смисъла на закона. Няма съмнение, че това негово поведение е
наложило издаването на заповедта за
незабавна защита, която е с временен характер(до приключването на процеса),
поради което не може да се приеме, че априори е отпаднала нуждата от защита на
пострадалата от бъдещи негови прояви на домашно насилие. Съдът намира, че с описаните по-горе действия
ответникът е нарушил и задължението си да зачита личната физическа и емоционална
неприкосновеност на молителката. Налице е целенасочено деяние, с което са
нанесени вреди в правната сфера на А.А.М.,
което определя основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава
възможност да бъде потърсена от пострадалата. Законът не прави разлика при
регламентацията на домашното насилие дали конкретно поведение е инцидентно или
не. Достатьчно е то да се изразява в социално неприемлива принуда спрямо хора
живеещи под един покрив или в определена степен на родство. Домашното насилие,
което ответникът е осъществил спрямо молителката, е физическо насилие, като
това поведение не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за
нормално такова, по смисъла на закона и от гледна точка на морала. Дори ответникът да е бил провокиран,
поведението му е укоримо и не може да намери оправдание в състояние на афект.
Определено неправомерно поведение не дава другиму право да действа
неправомерно. Отговорността за извършеното следва да се носи от ответната
страна, като постановяването на заповед за защита по настоящото дело е
наложително за защита правата на пострадалото лице.
По
отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от
молителя, а следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното от
ответника Р.Р.А. при спазване на изискванията на чл.5 ал.1, ал.4 от ЗЗДН, чл.16 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира, че в конкретния
случай се налага да бъде предприета мярка за защита по смисъла на чл.5 ал.1 т.1
от ЗЗДН. Мерките за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане
възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия(чл.5 ал.1 т.1-т.4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към
неагресивно поведение към пострадалото лице(чл.5 ал.1 т.1, т.5, т.6 от ЗЗДН).
Мярката по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН не следва да се налага за определен срок, с оглед
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН и има неопределено със срок действие във
времето и което според настоящия съдебен състав ще даде възможност на ответника
да преосмисли, както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
В случай
на неизпълнение на заповедта с оглед на чл.21 ал.3 от ЗЗДН следва да се
предприемат действия от съответните компетентни полицейски органи по задържане
и уведомяване на органите на прокуратурата за разследване на извършено
престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
Независимо от това и всеки нов акт на домашно насилие от ответника спрямо
молителката и както се твърди да са налице може да търси защита с молба за
защита по ЗЗДН пред районния съд.
Съгласно
чл.5 ал.4 от ЗЗДН във всички случаи
съдът с решението по чл.15 ал.1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер
от 200.00лв. до 1000.00лв. Предвидената в тази норма глоба представлява
административно наказание(по аргумент от
чл.13 б.”б“ от ЗАНН), което съдът
е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да
бъде индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл.27 от ЗАНН. Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като вид
административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, което следва да се наказва,
независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо(чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН), съдът намира в конкретния, че
деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и
контролирал своите действия. Съдът, при преценката си по чл.27 ал.2, ал.3 от ЗАНН относно размера на
глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на извършените деяния, а
от друга - липсата на конкретни доказателства за материалното и имотно
състояние на ответника и с оглед на тези обстоятелства намира, че следва да
наложи глоба над минималния размер
установен в закона, като глоба в размер на 200.00лв. ще осигури постигане
целите на административното наказание по
чл.12 от ЗАНН, като въздейства поправителна на ответника.
В
съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от
заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник РУМВР гр.Г.Оряховица за сведение и
изпълнение. На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУМВР
гр.Г.Оряховица следва да следят за
изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган,
констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно
органите на прокуратурата. Заедно с това на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН Денислав Василев Найденов следва да бъде уведомен, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържана от полицейските органи.
Р.Р.А. следва да заплати по
сметка на Районен съд Г.Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата
25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от
Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Препис от
мотивите на решението по гр.дело№144/2020г. на ГОРС да се изпратят на страните.
Районен съдия: