Решение по адм. дело №1907/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба от Е. Г. Р. [ЕГН], чрез адв. Д. Г. срещу Заповед № ЗД/Д-В-146/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/– [населено място], с която е настанено спешно детето М. Е. Р. с родители: майка - Е. Г. Р. и баща – неизвестен, на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и т.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗДет/ в семейството на И. Г. М. и Е. Ю. И., които са утвърдени за приемни родители със заповед № 03-РДПС-0013/16.05.2025 г., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закон за закрила на детето.

В жалбата се твърди, че Е. Г. Р. живее с А. С. С. на семейни начала. Причината бащата да не е припознал детето е липсата на издаден документ за самоличност на Е. Р.. Загрижени са за здравето на детето и това е причината често да посещават спешна помощ. М. е била на 7 месеца при издаване на оспорената заповед и майката е кърмила детето до 22.07.2025 г., когато е настанено спешно в приемно семейство. Отделяне на бебето от майката е вредно и за двете лица. Проучването от ДСП – Варна е продължило повече от година и след подаване сигнал от д-р И. е взето решение за извеждане на М. и сестра й Г., като липсват данни за направено искане пред Районен съд – Варна по реда на чл.33, ал.5 ППЗЗДет. М. и сестра й Г. живеят с родителите си, в къщата на родителите на бащата. Въпреки, че не са припознати А. С. С., тъй като е техен баща, той се грижи за тях, като работи и издържа финансово семейството. Също така родителите на А. С. С. подпомагат отглеждането на двете деца, защото живеят в едно домакинство. Намира, че е допуснато нарушение на чл. 33 ППЗЗДет, защото не е установено, че е защитен най-добрия интерес на М. по см. на §1, т.5 ДР ЗЗДет. Посочва, че от повече от година ДСП – Варна е събирала сведения за децата, но не е подпомогнала майката, която е непълнолетна, да се снабди с паспорт, за да се проведе процедурата по припознаване на децата. При припознаването им, би могло в болница да бъдат придружени от бащата. Посочено е в оспорената заповед, че се издава поради това, че децата, в това число М. са боледували често и агресивното поведение на родителите. Няма данни за подадени сигнали срещу поведението на родителите. Няма данни за физически и/или психическо нараняване на децата. Честото боледуване не може да се вмени във вина на майката, съответно бащата. Възможно е в някой случаи да не е имало нужда от спешна помощ, но посещенията са били провокирани от загрижеността и тревожността на семейството за здравето на детето. Следва да се вземе предвид висшия интерес на децата защитен в чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и развит в Общ коментар №14/2013 но комитета по правата на детето към ООН. Намира, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т. 3 и т.4 ЗЗДет и чл.33, ал.1 ППЗЗДет за издаване на оспорената заповед. Нарушено е правото предвидено с чл.9, ал.1 от Конвенцията за правата на детето. По същество на спора жалбата се поддържа. В допълнение посочва, че скоро жалбоподателката ще бъде пълнолетна и ще може да започне работа, поради което са налице основания детето да бъде върнато на родителите.

Ответник - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. С. оспорва жалбата. Посочва, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон, за да се обезпечи сигурността и защитата на детето на базата на констатираните искове. Защитата на дете по смисъла на заложеното в ЗЗДет се осъществява посредством превенция. Приложена е била мярка за закрила по отношение на другото дете в семейството „Настаняване при близки и роднини“, но тя не е дала резултат. Напротив, децата продължават системно да са неглижирани и колкото по-големи те стават, толкова повече това неглижиране ще се отразява на тяхното физическо и психоемоционално развитие. Моли да се остави без уважение искането за предварителното изпълнение на решението на съда, тъй като не е приложимо в случая. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата.

Заинтересовани страни И. Г. М. и Е. Ю. И. оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена.

Съдът, приема за установено следното:

Със Заповед № 03-РДПС-0013/16.05.2025 г. на директор на РДСП – Варна е наредено на гл. експерт „ЗД“ към РДСП – Варна да впише в регистъра на утвърдените приемни семейства, като професионално приемно семейство И. Г. М. и Е. Ю. И..

Д-р М. И., изпълняваща длъжността адм. отговорник МСО дейност деца при УМБАЛ „СВ. Варна“ – [населено място] е подала сигнал вх. № СИГ/Д-В/460/07.07.2025 г. в ДСП – Варна, в който е посочено, че Г. Е. Р. родена на [дата]. за периода 08.03.2024 г. – 23.06.2025 г. е посетила спешен кабинет 32 пъти и е хоспитализирана 15 пъти, а сестра й М. Е. Р. родена на [дата]. за периода 04.01.2025 г. – 30.06.2025 г. е посетила спешен кабинет 14 пъти и е хоспитализирана 5 пъти. Посочено е, че са уведомявани социалните служби относно становището на лекарите, че майката е неспособна да се грижи за децата. Имало е случай, в който майката е напускала за часове болничното заведение и детето М. е оставено без надзор. Майката – Е. Г. Р., вероятния баща и неговото семейство при прегледите в МСО - дейност деца, са проявявали вербална агресия спрямо дежурния персонал. Изложено е, че е установен лош хигиенен статус на двете деца – несменни памперси, обриви, подсичане и др. Изложено е становище, че грижите и за двете деца не се осъществяват адекватно и в безопасна среда.

С писмо от 08.07.2025 г. от ДСП – Варна са уведомени РП – Варна, началник на Трето РУ – Варна, председател на ЗАЗД, директор на РДСП- Варна, директор на ДСД – Варна, инспектор СД в ДСД в Община Варна, началник на ОЕПГ – Варна, управител на комплекс за социални услуги към Фондация „Владиславово“ и адм. отговорник МСО дейност деца в УМБАЛ „Св. М.“ Варна, че на 11.07.2025 г. в 10 ч. ще се проведе мултидисциплинарна среща по случая, който подробно е описан в уведомителното писмо.

Съставен е Протокол от 11.07.2025 г. за проведената среща, в който е посочено, че всички участници в срещата са на мнение, че съществува риск за здравословното състояние на децата и поради това, че нямат други роднини е взето решение да бъдат настанени в приемни семейства със съдействието на Трето РУ – Варна.

С писмо изх. № СГ/Д-В/ 459-003/11.07.2025 г. от началник отдел „ЗД“ и социален работник „ЗД“ до изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ е уведомен, че на 11.07.2025 г. е проведена междуинституционална среща, на която е взето решение двете момиченца да бъдат изведени от биологичното семейство и да се настанят в приемни семейства.

На 11.07.2025 г. е съставен протокол за преглед на оценката на случая и план за действие от социален работник „ЗД“.

От Протоколи от 08.07.2025 г. и 15.07.2025 г. установяват, че са проведени срещи между социалните работници с А. С. /за който е посочено, че е баща/, Г. Н. /за която е посочено, че е баба по бащина линия/, Е. Р. – непълнолетна майка, за установяване фактите относно полагане грижи за двете деца.

Доклад от 17.07.2025 г. за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/460/07.07.2025 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ /ЗД/ към ДСП – Варна е издаден от социален работник в отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Варна и Началник отдел „ЗД“ в ДСП – Варна, който е със предложение детето М. Е. Р. да бъде настанено в професионално приемно семейство.

На 18.07.2025 г. е съставен Протокол за проведена среща между служители на ОЗД /Отдел закрила на детето/ и ОЕПГ /областен екип по приемна грижа/, на която среща е взето решение, детето М. да се настани в приемното семейство на И. М. и Е. И. и детето Г. да се настани в приемното семейство на Т. и Д. К..

Издадена е оспорената Заповед № ЗД/Д-В-146/22.07.2025 г. от директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/– [населено място].

Относно по-голямото дете е издадена Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. от директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ – [населено място], с която е прекратено настаняването на детето Г. Е. Р. [ЕГН] с родители: майка - Е. Г. Р. и баща – неизвестен, в семейството на Г. А. Н. на основание чл.30, ал.2 вр. чл.20, т.8 и т.9 Закон за закрила на детето и е настанено спешно детето в професионално приемно семейство на Т. Р. К. и Д. К. К., на основание чл.27, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДет и чл.33, ал.4 Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/, които са утвърдени за приемни родители със Заповед № С.-ЗДПГ01/0045 от 07.05.2014 г., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закон за закрила на детето. Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. на директор на ДСП – [населено място] е оспорена от Е. Г. Р. и Г. А. Н. образувано е адм. дело № 1941/2025 г. на Адм. съд – Варна.

От А. С. С. е подадено заявление рег. № РДАУ073024ОД/25.07.2025 г. за припознаване на М. Е. Р.. Към момента не е приключило производството по припознаване.

Образувано гражданско дело № 10059/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, по молба от ДСП – Варна от 20.08.2025 г. На основание чл.30а, вр. чл.30 и чл.25, ал.1, т.4 вр. чл.26 и чл.28 ЗЗДет, да бъде допусната промяна във взетата мярка за закрила на детето Г. Е. Р., като бъде изведена от дома на Г. А. Н. и бъде настанено в домакинството на Т. Р. К. и Д. К. К., живущи в [населено място], общ. Аксаково за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на решението; 2. На основание чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет да бъде постановено решение, с което да бъде настанено детето М. Е. Р. в домакинството на И. М. и Е. И. с адрес [населено място], общ. Аксаково, за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на решението. Производството по делото е насрочено за 09.10.2025 г.

Разпитани са в качеството на свидетели: Д. Г. Н., Е. А. Щ., Д. А. А. и Х. С. С., чиито твърдения съдът ще обсъди в мотивите на решението. Сведения за състоянието на детето са дали заинтересованите страни по делото.

Предвид установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на 22.07.2025 г., жалбата е подадена на 25.07.2025 г., в срока по чл.27а, ал.1 ЗЗДет, от надлежна страна - Е. Г. Р., която е майка на М. Е. Р., поради което е допустима. Г. А. Н. е уточнила, че не оспорва процесната заповед.

С определение № 9622/04.09.2025 г. по настоящото дело, за максимално охраняване интересите на майката на детето, съдът е назначил адв. Д. Г. за процесуален представител на Е. Г. Р., тъй като последната е непълнолетна, няма издаден документ за самоличност, не поддържа връзка с майка си и няма информация къде е в момента, отгледана е от дядо си, който е починал. В този смисъл определение № 11681/02.11.2016 г. на ВАС. по адм. дело № 11406/2016 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На основание §1, т.15 ДР ЗЗДет "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава. Последният адрес преди настаняване на детето М. в приемно семейство е бил настоящото местонахождение на майката – Е. Р. в [населено място], [жк], [улица]. Това е бил и настоящият адрес на детето. Съгласно чл.27, ал.1 ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съобразно чл.27, ал.1 ЗЗДет.

Заповедта е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването, както и мотиви в достатъчна степен, за да позволи защитата на жалбоподателката и осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Липсват допуснати нарушения на чл. 59, ал.2, т.1-8 АПК.

Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗДет предвижда, че настаняването на дете в приемно семейство се извършва от съда. До произнасянето на съда ДСП по настоящ адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, като ал.2 предвижда, че искането за мерките по ал.1 се прави от ДСП, прокурора или родителя пред районния съд. Предвидено е с чл.27, ал.2 ЗЗДет, че в едномесечен срок от издаване на заповедта по ал.1 /настаняване на детето в приемно семейство/, ДСП прави искане до районния съд по настоящ адрес на детето при спешни мерки.

Оспорената заповед е издадена на 22.07.2025 г., от ДСП – Варна е подадена молба № 72150/20.08.2025 г. до РС – Варна и е образувано гр. дело № 10059/2025 г. за настаняване на М. Е. Р. в приемно семейство. При спазване на чл. 26, ал.2 и чл.27, ал.2 ЗЗДет е направено от ДСП – Варна искане за настаняване на детето в приемно семейство. Съобразно чл.26, ал.3, т.1 ЗЗДет, искането е придружено с Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/460/07.07.2025 г. от социален работник и е съгласуван от началник отдел „ЗД“ в ДСП – Варна. В съответствие с чл. 26, ал.3, т.3 ЗЗДет са събрани в административното производство доказателства, че приемното семейство на И. Г. М. и Е. Ю. И. с адрес в [населено място] е вписано в регистъра на утвърдените приемни семейства. След като приемното семейство е вписано в регистър за такива, следва, че е спазена разпоредбата на чл. 27, ал.5 ЗЗДет, която изисква да се извърши проверка на лицата, които кандидатстват за приемно семейство.

Спазен е чл.14 ППЗЗдет, тъй като социален работник в ДСП – Варна е извършил проучване и оценка на сигнала, като е събирана необходимата информация от семейството, близки и лекари. Съгласно чл. 24, ал.1 ППЗЗДет при предприемане на настаняване на детето извън семейството е проучена възможността за настаняване в семейство на роднини или близки. Установено е, че детето няма близки, при които може да бъде настанено, поради което е направено предложение да бъде настанено в професионално приемно семейство, което е вписано в регистъра на приемните семейства със Заповед № 03-РДСП-0013/16.05.2025 г.

От установеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 27, ал.1 вр. чл. 25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗДет.

От доказателствата по делото е установено, че М. Е. Р. е родена на [дата]. и е второ дете на непълнолетната Е. Г. Р.. Майката – Е. Г. Р. живее с А. С. С. роден на [дата]., който е подал заявление за припознаване на М. на 25.07.2025 г., към момента производството не е приключило. В къща в [населено място], [жк], [улица] и №22, живеят Е. Р., А. С. и двете им деца – М. и Г., както и родителите на А. С., и техните две непълнолетни деца, т.е. сестрите на А. С.. Къщата е от две стаи, във всяка от стаите се влиза с вход отвън. В едната стая живеят Е. Р., А. С. и децата им, а в другата родителите на А. С., с техните деца. Имат баня и тоалет, които са външни, обособени в самостоятелна постройка. Битовите условия според свид. А., която е социален работник в ДСП - Варна, в които живее детето М., са много скромни, защото децата спят на матрак на пода, а родителите на диван. Посочва, че в стаята им не е мръсно, но критериите им за хигиена са занижени. Свид. Д. Г. Н., който е приятел на Г. Н. и мъжа й, твърди, че е бил в дома на Г. Н. и неговите впечатления са, че и двете деца са гледани добре и видимо са били в добър вид. Свид. Е. А. Щ., който е братовчед на жалбоподателката Е. Г. Р. твърди, че е отсядал в дома на братовчедката си, защото нейния мъж, който назовава с името А. му е намирал работа в [населено място]. Счита, че децата са гледани добре относно осигурени битови условия и относно полагани грижи.

Жалбоподателката не оспорва, че за периода 04.01.2025 г. – 30.06.2025 г. детето М. е посетило 14 пъти спешен кабинет и е хоспитализирано 5 пъти. Хоспитализирането се установява от Епикризи за хоспитализации: 19-25.02.2025 г. диагноза остър бронхиолит, неуточнен, поява на температура, хрема и кашлица, 19-24.03.2025 г. – бронхопневмония в детска възраст, 15-20.04.2025 г. – остър ларинтотрахеит, 22-28.05.2025 г. – остър бронхиолит, неуточнен, 27-28.06.2025 г. вирусна чревна инфекция, 04-06.07.2025 г. остър ларинготрахеит.

Свид. Д-р Х. С. С. е работил като лекар специализант по педиатрия в детски спешен кабинет към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД от м.10.2022 г. до 18.08.2025 г. След това е назначен за лекар в детско интензивно отделение към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД. От разпита му като свидетел се установява, че той безпогрешно назовава членовете на семейството и децата, а именно Е. и двете й деца Г. и М., като посочва, че М. е по-малкото дете, от което съдът възприема, че твърдението му, че е имал чести служебни контакти с тези лица е вярно. Посочва, че по време на хоспитализациите за по-голямото дете са установили, че Е. Р. е бременна с второто дете. Посочва за случай, в който Е. Р., поради това че е под 18 години е била приета, защото е изпушила около една кутия с цигари и е паднала в дома си. Относно причините, за честата хоспитализация на детето М. посочва, че в амбулаторните листи е записано, че няма данни за хоспиталзация и обяснява поради каква причина е извършена хоспитализация „Но те идват примерно днес в 9,00 ч. сутринта, преглеждам я, установяваме, че няма нужда от спешна хоспитализация и ги изпращаме за вкъщи с дадена терапия. С линейка идват. След по-малко от 12 часа на нощната смята отново пристигат, отново се извършват преглед, изследвания и се установява, че отново няма индикация за спешна хоспитализация и ги изпращаме отново за вкъщи, като пак са дошли с линейка. Като вече на третото идване ние сме в една неизгодна позиция, при което вече предлагаме хоспитализация по социален фактор, а не по индикация – спешна“. Свид. С. твърди, че когато Е. Р. е била с детето М. за лечение в болничното заведение, при първа възможност го е оставяла на друг родител в болничната стая и е слизала пред болницата, за да пуши. Никога не е виждал да кърми детето. Майката и децата са били с недобра хигиена като впечатленията му са от миризмата, която се отделя и децата са били с мръсни нокти. Лично той не е бил обект на агресивни словесни нападки от страна на бащата, когато им се обясни, че няма нужда от хоспитализация, но знае че агресивно отношение са имали към колегите му.

От събраните доказателства се потвърждават установяванията посочени в оспорената заповед и събраните доказателства в административното производство.

Честото боледуване на детето М. от хрема, кашлица, съпроводени понякога с температура, които при хоспитализирането са лекувани като остър бронхиолит, друга пневмония с неуточнен причинител и други установява, че от раждането до 22.07.2025 г. за детето не са полагани грижи, които биха могли да предотвратят поне частично приема в болнично заведение. Жалбоподателката обосновава честото посещение в болница със загриженост за здравето на детето. Няма спор, че тя желае децата й да са здрави и е загрижена за тях, но тази загриженост се заключава единствено с посещение на болничното заведение и настояване за хоспитализация, а не за домашно лечение според предписанието на лекар. В съвкупност начина, по който е отглеждано детето до 22.07.2025 г. не установява, че грижите, които се полагат за М. са адекватни на неговите нужди. Финансовото състояние на жалбоподателката, А. С. и неговите родители не установява, че те имат възможност да задоволят нуждите на детето от хигиена, добра храна и здравословна обстановка. Свид. Е. А. Щ. твърди, че отсяда в дома на жалбоподателката за период от 20 дни, защото А. /мъжът на Е. Р., който е с име А. С. С./ му намира работа във Варна. В съседната стая живеят родителите на А. С.. При тази жизнена среда е неизбежен контакта на М. с много лица, съответно са налице предпоставки за заразяване.

От установените доказателства се установява, че майката на М. /към момента като родител е вписана само майката в удостоверение за раждане/ е в трайна невъзможност да я отглежда. Косвено доказателство за това е факта, че жалбоподателката е без документ за самоличност, като разчита едностенно на ДСП за съдействие относно издаване на такъв. Това се установява от изявленията на процесуалния й представител - адв. Д. Г., че ДСП – Варна не е спомогнала за издаване на документ за самоличност на жалбоподателката. Липсата на постоянен доход, който да получава жалбоподателката или лицата, с които живее, доказват че е налице трайна невъзможност детето да бъде отглеждано.

Жалбоподателката посочва, че към момента на извеждане на детето на 22.07.2025 г. го е кърмела, като в съдебно заседание чрез адв. Г. уточнява, че е било на смесено хранено, но е било включено и кърмене. Въпреки дадената възможност от съда жалбоподателката не е посочила и представила доказателства в тази насока. В Епикриза на М. Е. Р. за прием през периода 19-25.02.2025 г. в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД издадена от Д-р М. Н. е посочено „Хранене с млека за кърмачета от раждането“. Свид. д-р Х. С. твърди, че не е виждал по време на приема на М. в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД да е кърмена от Е. Р.. В този смисъл не е налице нарушаване на здравословен режим на хранена на детето. Няма спор, че между детето, майката и А. С. е налице емоционална връзка, което се установява и от протокол от проведена среща на 26.08.2025 г. между родителите и децата им Г. и М., но само тя в случая не е достатъчна, за да расте детето здраво. Следва да се отчете и факта, че относно детето М. от ДСП – Варна е отправено искане до РС – Варна за настаняване на основание чл. 28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет в приемно семейство за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на решението. Периодът от осем месеца не е дълъг и би способствал за стабилизиране здравословното състояние на детето. От събраните доказателства и сведенията на заинтересованите страни в производството се установява, че след 22.07.2025 г. М. не е посещавала спешен кабинет и не е хоспитализирана, което доказва, че при правилно отглеждане, съобразно нуждите на детето, то би боледувало по-малко, без нужда от хоспитализации.

Съгласно чл. 33, ал.1 ППЗЗДет, спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В случая е имало опасност за здравето и живота на детето, защото М. към 22.07.2025 г. е била на седем месеца и честото боледуване в тази възраст от инфекциозни заболявания, които прерастват в пневмония, ларинготрахетит, бронхиолит и други могат да застрашат както здравето, така и живота на детето.

От събраните доказателства се установява, че М. е "дете в риск", по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" от ПЗР на ЗЗДет, тъй като детето е останало без грижа от родителите, която да е адекватна на нуждите му и по смисъла на §1, т.11, б. “в“, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Законосъобразно е приложена мярката за закрила по чл. 4, ал.1, т.4 ЗЗДет - настаняване в приемно семейство, тъй като детето няма други роднини, които биха могли да го отглеждат.

Посочените установявания доказват, че е било налице основание по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗдет за временно настаняване по административен ред, извън семейството, тъй като родителите на детето се намират в трайна невъзможност за полагат грижи за детето, като временното настаняване е спешно и е до произнасяне на РС – Варна с решение по чл.28, ал.2 ЗЗДет.

Неминуемо извеждане на деца от семейството им е свързано с емоционален дискомфорт, но в случая за детето М. е по-важно да е в здравословна среда, поради което заповедта е в съответствие с целта на закона и е издадена при спазване на чл. 6, ал.2 АПК. След настаняването на детето в приемно семейство са осигурени срещи на детето с родителите му и се провеждат такива. При спазване чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 3, т. 3 и § 1, т. 5 от ЗЗД в процесния случай се установява, че е съобразен най-добрият интерес и висшите интереси на детето, които се ползват с приоритет. М. е била на 7 месеца към момента на издаване на оспорената заповед, а сестра й Г. Е. Р. е била на 1 г. и 7 месеца към този момент. Двете деца са малки и имат нужда от непрекъснато наблюдение. Настаняване в едно приемно семейство, за да не се разделят би създало предпоставки грижите за тях да не са толкова добри, колкото както е наредено в случая в различни приемни семейства. Предвид възрастта на децата, емоционалните им възприятия, че са разделени са незначителни и не биха се отрази върху емоционалното им развитие, поради което в тази насока не е извършено нарушение.

Съгласно чл.28, ал.1 ППЗЗДет, настаняването на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване. В случая е налице спешно настаняване, но от направеното изброяване следва, че законодателят приема, че настаняване в приемно семейство предоставя по-високо ниво на грижа за детето. В този смисъл доводът на жалбоподателката, че е можело да се настанят децата в условията на резидентна грижа е неоснователен. Отделно от това не посочва конкретно място, където това би могло да се осъществи, за да може да се направи съопоставка между условията, които предоставя приемното семейство и тези които би имало детето при резидентна грижа.

Предпоставките в нормата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет са в кумулативност, а не алтернативност, поради което първо следва да е налице насилие, което да причини увреждане. От събраните доказателства не е установено детето М. да е жертва на насилие и в резултат на това насилие, да е налице сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално увреждане. Това не променя направените изводи за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като е налице основание за настаняване на детето по чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет.

Оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основание по чл.146, т.1-5 АПК за отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Настоящият съдебен акт не е на основание чл.30, ал.1 и ал.3 ЗЗДет, поради което съдът не следва да разглежда искането на жалбоподателката за допускане предварително изпълнение на решението, при евентуална отмяна на оспорения административния акт.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а, ал. 5 от Закон за закрила на детето, Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. Г. Р. [ЕГН] срещу Заповед № ЗД/Д-В-146/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/– [населено място].

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.