№ 277
гр. Добрич, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20233230101708 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
Община град Добрич, ЕИК ***, с адрес: ***, с която срещу М. С.. А. с
ЕГН ********** , регистрирана като ЕТ „Мария А.-НАСИМА“ с ЕИК
*** е предавен иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.
гр.д. № 943/2023 г. по описа на Добрички районен съд за следните
суми , дължими по договор № 66/06.04.2006 г. за предоставяне на
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост -
„***“ № *, находящ се в ***:
- 23.12 лева - представляваща законна лихва за забава върху
задължението за първа вноска /2774,44лв./ за петнадесетата година по
договора, изчислена за периода от 01.08.2020г. — 30.08.2020г. /вкл./;
- 23.12 лева - представляваща законна лихва за забава върху
задължението за втора вноска /2774,43лв./ за петнадесетата година по
договора за периода 01.12.2020г. 30.12.2020г./вкл./;
- 8 043.78 лева - представляваща неустойка за забава върху
1
задължението за първа вноска за петнадесетата година по договора,
изчислена за периода 31.08.2020г. - 20.07.2022 /вкл./ ;
-7 865.51 лева - представляваща неустойка за забава върху
задължението за втора вноска за петнадесета година по договора,
изчислена за периода 31.12.2020г. — 20.07.2022г. /вкл./ .
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело .
Излагат се следните обстоятелства :
Между Община град Добрич в качеството на концедент и М. С..
А. с ЕГН ********** , регистрирана като ЕТ „Мария А.-НАСИМА“ с
ЕИК *** в качеството на концесионер е сключен концесионен договор
№ 66/06.04.2006 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен
имот, публична общинска собственост. Срокът на договора за
концесия е 30 /тридесет/ години /06.04.2006г.- 05.04.2036г./.В чл. 2 от
договора е записано, че предмет на концесията е даване на
разрешение за извършване на търговска дейност с обект публична
общинска собственост и извършване на дейности според
предназначението му, представляващ част от общински нежилищен
имот, публична общинска собственост - Градски парк „Свети Георги“:
„Терен“, отреден за „***“, находящ се ***.В договора е предвидено, че
*** /ООХ №3/ с обща площ 330 кв. м, ще се изгради със средства на
концесионера, както следва: застроена площ 50 кв. м; алейно-
транспортна площ - 100 кв. м; площ за паркинг и зареждане - 20 кв. м;
терасна открита площ за посетители — 90 кв. м; озеленена
изолационна площ - 70 кв. м, съгласно ситуацията, която е неразделна
част от паркоустройствения план на ***. Имотът, предмет на
концесията е публична общинска собственост.Обектът за обществено
хранене е изграден и съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от договора,
приращенията върху имоти и вещи, общинска собственост, свързани с
осъществяването на концесията става общинска собственост от
момента на тяхното възникване. След изграждането и въвеждането в
2
експлоатация на сградата за обществено хранене, за същата е съставен
Акт за общинска частна собственост .В чл. 5, ал. 1 от договора е
регламентирано, че концесионерът дължи на концедента годишно
концесионно възнаграждение в размер на 3 850 лв., платимо на една
вноска в размер на 100% от годишното концесионно възнаграждение,
дължима в срок до 30 дни след началото на всяка година по договора.
Концесионното възнаграждение се индексира ежегодно с Индекса на
инфлация, съгласно НСИ с натрупване. Концесионерът се
освобождава от задължението да плаща годишно концесионно
възнаграждение до пускане на обектите в експлоатация, но не повече
от 1 година от подписване на настоящия договор, т. е. гратисният
период е 1 година. За петнадесета година по договора концесионното
плащане възлиза на 5 548,87 лв. /без ДДС/. Според чл. 14, ал. 2 от
договора при неизпълнение или забавено изпълнение на задължение
за плащане за повече от 30 дни концесионерът дължи неустойка в
размер на 0,5 % на ден за всеки ден след тридесетия, върху стойността
на неизплатената част от паричното задължение за съответния
период.С писмена молба с вх. № 70-00-700/06.04.2020г.
концесионерът е поискал годишното концесионно плащане за
2020г./петнадесета година по договора да бъде разсрочено на две
вноски: 1. вноска - до 31.07.2020 г. - 50% от ГКП или 2774,44 лв. 2.
вноска - до 30.11.2020 г. - 50 % от ГКП или 2774,43 лв.
Концесионното плащане не е платено в указаните срокове, а е
погасено на няколко вноски. На 20.09.2021г. концесионерът е внесъл
сумата от 1000 лв. /833,33 лв. ГКП + 166,67 ДДС/. С тази сума е
покрита част първа вноска от дължимото концесионно плащане /2
774,44 лв - 833,33лв. = 1 941,11 лв./. На 24.06.2022 г. е внесена сума в
размер на 2200 лв. /1833,33 ГКП + 366,67 лв. ДДС, с която сума също
частично е погасено задължението за първа вноска на ГКП /1 941,11 -
1833,33 = 107,78 лв./. На 21.07.2022г. е платена сума в размер на 4000
лв. /3333.33 лв. ГКП + 666,67 лв. ДДС/, с което е погасено
задължението за първа вноска за петнадесета година по договор и е
3
останала надвнесена сумата от 3225,55 лв., с която е погасено и
задължението за плащане на втора вноска за петнадесета година.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба .
Навежда възражение за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД на клаузата за неустойка поради накърняване на
добрите нрави. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка
поради противоречие с добрите нрави се обосновава с твърдения
уговорената неустойка да излиза извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и в уговорения размер води до
обогатяване на ищеца.
На следващо място се настоява ,че отговорността на ответника
спрямо ищеца за заплащане на претендираните обезщетения за забава
и неустойки за забава следва да бъде изключена поради наличието на
непреодолима сила по чл. 306, ал. 2 от ТЗ във връзка с обявеното в
страната извънредно положение през периода от м. март 2020 г. до м.
март 2021 г., и наложените ограничителни мерки, сред които и
преустановяване на посещенията на всички ресторанти, барове и
др.заведения за обществено хранене, заради разпространението на
заболяването „Ковид-19“.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 20.06.2011 г. между Община гр. Добрич от една страна като
концедент и М. С.. А. с ЕГН ********** , регистрирана като ЕТ
„Мария А.-НАСИМА“ с ЕИК *** в качеството на концесионер е
сключен концесионен договор № 66/06.04.2006 г. за предоставяне на
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост.
Срокът на договора за концесия е 30 /тридесет/ години /06.04.2006г.-
05.04.2036г./. В чл. 5, ал. 1 от договора е регламентирано, че
концесионерът дължи на концедента годишно концесионно
4
възнаграждение в размер на 3 850 лв., платимо на една вноска в
размер на 100% от годишното концесионно възнаграждение, дължима
в срок до 30 дни след началото на всяка година по договора.
Едноличният търговец е заличен от Търговския регистър .
Признаването на търговско качество на едно физическо лице
разширява неговата правоспособност, като му дава възможност да
бъде страна и по правоотношения и в търговското право, но не води
до възникване на нов правен субект. Едноличният търговец
продължава да бъде физическо лице, като за всички свои задължения,
независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му
дейност или от други отношения, той отговаря с едно и също свое
имущество. Като израз на горепосоченото схващане константната
съдебна практика приема, че заличаването на едноличния търговец от
Търговския регистър не е основание за прилагане разпоредбата на
чл.227 от ГПК, тъй като страна по делото следва да се счита
физическото лице.
Вещото лице Е. Й. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза установява в заключението по делото следното :
В счетоводството на Община гр.Добрич са отразени задължения
за концесионно възнаграждение и задълженията за законна лихва и
неустойка за забава в плащането на концесионното възнаграждение за
десетата година по договор за предоставяне на концесия №
66/06.04.2006 г.
Дължимото концесионно възнаграждение от ответника за
петнадесетата година по договора от 06.04.2020 г. - 06.04.2021 г., е в
размер на 5 548.87 лв. без ДДС и ДДС в размер на 1109.77 лв. =
6658.64 лв., което е заплатено от ответното дружество на три вноски
през периода от 20.09.2021 г. до 21.07.2022 г.
Дължимата от ответника първа вноска от годишното
концесионно възнаграждение за петнадесета година по договора, с
5
оглед отправено искане за разсрочване до 31.07.2020 г. е в размер на 2
774.44 лв.
Дължимата от ответника законна лихва върху задължението за
първа вноска от концесионното възнаграждение за периода на забава
от 01.08.2020 г. - 30.08.2020 г./вкл./ е в размер на 23.12 лв. Дължимата
от ответника неустойка за забава върху задължението за първа вноска
за петнадесета година в размер на 0.5 % за периода на забава
31.08.2020 г. до 20.07.2022 г. /вкл./, е в размер на 8 043.78 лв.
Дължимата от ответника втора вноска от годишното
концесионно възнаграждение за петнадесета година по договора, с
оглед отправено искане за разсрочване до 30.11.2020 г, е в размер на 2
774,43 лв.
Дължимата от ответника законна лихва върху задължението за
втора вноска от концесионното възнаграждение за периода на забава
от 01.12.2020 г. - 30.12.2020 г./вкл./, е в размер на 23.12 лв.
Дължимата от ответника неустойка за забава върху
задължението за втора вноска за петнадесета година в размер на 0.5 %
за периода на забава 31.12.2020 г. до 20.07.2022 г. /вкл./ е в размер на 7
865.51 лв.
Съдът кредитира заключението неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и
знания.
Исковата молба е предявена след успешно проведено
производство по чл.410 от ГПК и сл. ГПК, депозирано възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълненние и в срока, предвиден в
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. с
чл.86 , ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи за обезщетение на вредите от
6
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. . Налице е
фактическия състав за възникване основанието за заплащане на
неустойка за неизпълнението на договора: наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението за заплащане в
срок на годишното концесионно възнаграждение, уговорена устойка.
Критериите дали е налице нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
Прогласената от закона договорна свобода на страните допуска
дължимата парична неустойка да бъде опредЕ. като абсолютна
цифрова величина, както и да бъде определяема според зададени от
страните показатели, какъвто е настоящия случай – 0,5% на ден върху
стойността на незаплатената част от паричното задължение. Фактът на
превишение на неустойката спрямо размера на очакваните от
кредитора вреди не може да се разглежда като нарушение на добрите
нрави. Неустойката в случая освен обезщетяването за вреди от
забавата цели да обезпечи точното изпълнение и стимулира длъжника
да изпълни в уговореното време под страх от настъпването на
отговорността за заплащане на неустойката и като санкция. Не се
установява по делото, че в случая неустойката цели единствено
обогатяването на ищеца, тъй като прекомерността на неустойката,
която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави
7
нищожна поради накърняване на добрите нрави, респ. съпоставката с
действителните вреди в размер на законната лихва за същия период,
които ищецът търпи като кредитор, не е аргумент за нищожност , ако
към момента на сключване на договора не са налице обстоятелства, от
които да може да се направи извод, че единствената цел, заради която
е договорена е извън присъщите й функции. Освен обезщетителна,
неустойката има обезпечителна /гаранционна/ и санкционна функции,
каквито са изключени при определянето й само в рамките на
обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При преценка
характера на договора и неговия предмет, начина по който е уговорена
неустойката за забава - 0,5 % на ден върху стойността на
незаплатената част от паричното задължение, т.е. неустойката е
обвързана от продължителността на забавата на длъжника, при което
освобождаването от отговорност или намаляване отговорността на
длъжника му е предоставено изцяло на неговата воля, който при
полагане грижата на добрия търговец може да осигури точно и
своевременно изпълнение и сам да ограничи размера на
неизпълнението, не може да се приеме, че единствената цел, заради
която е договорена неустойката е извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ длъжникът по
търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от
непреодолима сила, дефинирана в ал.2 като непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключване на договора.
Предвид на естеството на задължението – парично задължение
за стойност, не може да настъпи невъзможност за изпълнение по
причина на форсмажор по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ и по реда на
чл. 306, ал. 3 от ТЗ неизпълнението се проявява само със забава на
длъжника. Налагането на нормативни и административни забрани и
ограничения във връзка с епидемията от коронавирус не може да има
8
за последица лишаването на общината-концедент от икономическия
резултат на договора - концесионното възнаграждение,
респ.ответникът концесионер дължи плащане на концесионното
възнаграждение за процесната година от договора.Поради забава в
плащането му търпи негативните последици на забавата, т.е. дължи
лихви и неустойки съобразно уговореното.
На основание изложеното предявените искове са основателни и
подлежат на уважаване .
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12 съдът
следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в
заповедното производство по ч. гр.д. № 943/2023 г. по описа на
Добрички районен съд в размер на 319.11 лева държавна такса и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в полза на Община град
Добрич се следват разноски в производството по гр.д. №1708/2023 г.
по описа на Добрички районен съд в размер на 417.26 лева държавна
такса , 500.00 лева хонорар вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Община
град Добрич, ЕИК *** с адрес: *** и М. С.. А. с ЕГН **********,че
М. С.. А. с ЕГН ********** дължи на Община град Добрич, ЕИК ***
по заповед за изпълнение на парично задължение , издадена по ч.
гр.д. № 943/2023 г. по описа на Добрички районен съд следните суми
9
по договор № 66/06.04.2006 г. за предоставяне на концесия върху
нежилищен имот, публична общинска собственост - „***“ № *,
находящ се в ***:
- 23.12 лева - представляваща законна лихва за забава върху
задължението за първа вноска /2774,44лв./ за петнадесетата година по
договора, изчислена за периода от 01.08.2020г. — 30.08.2020г. /вкл./;
- 23.12 лева - представляваща законна лихва за забава върху
задължението за втора вноска /2774,43лв./ за петнадесетата година по
договора за периода 01.12.2020г. 30.12.2020г./вкл./;
- 8 043.78 лева - представляваща неустойка за забава върху
задължението за първа вноска за петнадесетата година по договора,
изчислена за периода 31.08.2020г. - 20.07.2022 /вкл./ ;
-7 865.51 лева - представляваща неустойка за забава върху
задължението за втора вноска за петнадесета година по договора,
изчислена за периода 31.12.2020г. — 20.07.2022г. /вкл./ .
ОСЪЖДА М. С.. А. с ЕГН ********** да заплати на Община
град Добрич, ЕИК *** разноски в производството по ч. гр.д. №
943/2023 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 319.11 лева
държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА М. С.. А. с ЕГН ********** да заплати на Община
град Добрич, ЕИК *** разноски в производството по гр.д. №1708/2023
г. по описа на Добрички районен съд в размер на 417.26 лева
държавна такса , 500.00 лева хонорар вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10