Присъда по дело №964/2018 на Районен съд - Стара Загора

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер                                                  14.02.2020 година                        град Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       ХІV наказателен състав

На четиринадесети февруари                                                     Година 2020

В открито заседание в следния състав: 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА С.

 

Секретар: КРЕМЕНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия С. НЧХД № 964 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Т.П.П., ЕГН **********, родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование, разведен, свободна професия - П., неосъждана, ЗА НЕВИННА в това, че през периода от 09.11.2017г. до 27.11.2017г., в гр. Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, разгласила позорни обстоятелства за М.Т.Б., ЕГН ********** и му приписала престъпления, както следва:

- на 9.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж. Т. К. - полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора, му приписала престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК като заявила, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." й е отправил закана за убийство, а също и по чл. 130, ал. 2 НК - че й е нанесъл удари в тялото;

- на 24.11.2017 г., в жилище, находящо се в гр. Стара Загора,  ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, пред двама социални работници от Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора - М.П.С. и В.И.С., разгласила за него позорни обстоятелства, като заявила, че през месец октомври 2017г. е бил агресивен към нея и детето - крещял, заплашил, че ще ги бие, както и, че упражнявал насилие върху нея, че я е душил, когато е била бременна в шестия месец, че проявявал агресия към детето им - Р. Б., крещял му, обиждал го /наричал го идиот, копеле/, удрял го; че е била изгонена от съпруга си от дома им в гр. София, че я заплашвал със саморазправа, /че ще я пребие/ и че ще й се случи „нещо лошо", както и му приписала престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно, че я е заплашил с убийство; и престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." като се качвала в колата си, я ритнал в гърба.

- на 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. М.М Кусев № 33, в писмена молба и в писмена декларация по чл. 9 ЗЗДН приписала на М.Т.Б. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до ЧОУ „Е.П.", я заплашил, че ще я убие; както и му приписала престъпление по чл. 130, ал. 2 НК - че я ударил в корема с юмрук, ритнал я в гърба - в областта на кръста, от които удари почувствала силни болки в гърба и корема, които не са отшумели в следващите няколко дни, поради което и на основание чл. 304 НПК Я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от М.Т.Б., ЕГН ********** ***, против Т.П.П., ЕГН **********,***, за СУМАТА от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените от инкриминираното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто име, както и последвалите отрицателни душевни емоции и емоционални проблеми, ведно със законната лихва от деня на увреждането /27.11.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА М.Т.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на „ Т.П.П., ЕГН **********,*** СУМАТА от 1000 /хиляда/ лева, представляващи направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото НХЧД № 964/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 23, постановена на 14.02.2020г.
по НЧХД № 964/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора

 

Частният тъжител М.Т.Б. е подал тъжба по реда на чл. 81 НПК с вх. № 8977/02.04.2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, ведно с уточнение към нея с вх. № 13239/11.05.2018г. по описа на същия съд, като е повдигнал обвинение срещу подсъдимата Т.П.П. за това, че през периода от 09.11.2017г. до 27.11.2017г., в гр. Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, разгласила позорни обстоятелства за него и му приписала престъпления, както следва:

- на 9.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж. Т. К. - полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора, му приписала престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК като заявила, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." й е отправил закана за убийство, а също и по чл. 130, ал. 2 НК - че й е нанесъл удари в тялото;

- на 24.11.2017 г., в жилище, находящо се в гр. Стара Загора,  ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, пред двама социални работници от Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора - М.П.С. и В.И.С., разгласила за него позорни обстоятелства, като заявила, че през месец октомври 2017г. е бил агресивен към нея и детето - крещял, заплашил, че ще ги бие, както и че упражнявал насилие върху нея, че я е душил, когато е била бременна в шестия месец, че проявявал агресия към детето им - Р. Б., крещял му, обиждал го /наричал го идиот, копеле/, удрял го; че е била изгонена от съпруга си от дома им в гр. София, че я заплашвал със саморазправа, /че ще я пребие/ и че ще й се случи „нещо лошо", както и му приписала престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно, че я е заплашил с убийство; и престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." като се качвала в колата си, я ритнал в гърба.

- на 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. М.М Кусев № 33, в писмена молба и в писмена декларация по чл. 9 ЗЗДН приписала на М.Т.Б. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до ЧОУ „Е.П.", я заплашил, че ще я убие; както и му приписала престъпление по чл. 130, ал. 2 НК - че я ударил в корема с юмрук, ритнал я в гърба - в областта на кръста, от които удари почувствала силни болки в гърба и корема, които не са отшумели в следващите няколко дни

- престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

 

В съдебно заседание тъжителят М.Т.Б. не се явява поради неотложна служебна ангажираност, за която са представени съответните писмени доказателства.

Неговият повереник адв. Г.М. заявява, че поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу Т.П.П.. Във връзка с дадените от последната обяснения, изразява становище, че те не следва да бъдат кредитирани, тъй като тяхната единствена цел е да повлияят на съда чисто емоционално, като при преценката им следва да бъде отчетено, че освен източник на доказателства, представляват и част от линията на защита на подсъдимата. В тази връзка адв. М. прави анализ на обясненията на П., като ги съпоставя с житейската логика и част от събраните по делото доказателства. Излага аргументи и за това, че по делото е установено по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна П. е извършила вмененото й престъпление така, както същото е описано в подадената тъжба и уточнението към нея. Заявява, че с извършването му са били засегнати конституционно гарантирани права на доверителя й - честта и достойнството му, тъй като той е музикант и композитор, известен не само в музикалните среди. Освен това стореното от П. му се отразило отрицателно до такава степен, че той спрял да композира, да твори, затворил се в себе си, станал унил, познатите и приятелите му започнали да гледат на него с други очи и да се съмняват в градения от него цял живот образ. Счита, че предявеният граждански иск срещу подсъдимата П. е доказан по основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира за направените по делото разноски.

 

Защитникът на подсъдимата П. – адв. Х.М. заявява, че желае първо да бъде дадена думата на подзащитната му, а след това на него.

 

Подсъдимата Т.П.П. заявява, че във връзка със случилото на 06.11.2017г. пред ЧОУ „Е.П.“, гр. Стара Загора и последвалите заплахи от страна на М. и Т. Б.и тя е потърсила помощ единствено и само от компетентните органи, за да защити собствените си живот и здраве, и тези на детето си. Не е търсила медиите и не е правила изявления пред тях, въпреки че имала възможност да го стори. Целта й не е била да орони авторитета на М.Б., а да изпълни задължението си по чл. 205 НПК да уведоми незабавно органите на досъдебното производство за извършено престъпление. Поради това и заявява, че не разбира защо е обвинена, че е потърсила защита. Що се отнася до изявленията й, направени пред социалните работници от Дирекция социално подпомагане, гр. Стара Загора, заявява, че не ги е търсила, а те са отишли при нея и са разпитвали за отношенията й с тъжителя и детето, за да изготвят социален доклад по бракоразводното дело. Твърди също така, че от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не се установява, че описаното от нея пред Второ РУ - Стара Загора, Районна прокуратура - Стара Загора и социалните работници от ДСП, гр. Стара Загора относно случилото се на 06.11.2017г. не е истина. Счита, че показанията на С.Б. не са достатъчни, за да опровергаят нейните твърдения, тъй като последната е майка на М.Б. и е нормално тя да направи всичко възможно да защити сина си. Счита също, че с подаването на настоящата тъжба всъщност са засегнати нейното добро име, имидж и авторитет. Заявява, че тя е жертва и че срещу нея има организирана група от хора, чиято цел е да я притиска и заплашва, както и да отстрани помощта на близките й и най-вече на Спас Битлиев, като всичко това е довело до влошаване на здравословно й състояние.

В допълнение адв. Х.М. заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че на 06.11.2017г. М.Б. не е извършил действията, описани от подзащитната му. Счита, че тя е упражнила гарантираното й от чл. 45 от Конституцията на Република България право да подаде жалба срещу М.Б. до компетентните органи. Целта й е била да потърси защита, а не да опозори доброто име на тъжителя. Следователно липсва един от съставомерните елементи на деянието. Липсва умисъл, тъй като тя е подала жалбите със субективната увереност, че разпростанява обстоятелства, които отговарят на обективната истина, поради което и не следва да носи наказателна отговорност за извършването на престъплението клевета. В тази връзка пледира подсъдимата да бъде призната за невинна и да бъде опрвадана по повдигнатото й обвинение, а предявеният срещу нея граждански иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

 

В последната си дума подсъдимата П. моли съда да бъде оправдана.

 

Въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът прие за установено следното:

 

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимата Т.П.П., с ЕГН ********** е родена на ***г***. Българска гражданка. Със средно образование. Разведена е. Работи като П. - свободна професия. Не е осъждана.

 

На 09.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж. Т. К. - полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора подсъдимата Т.П.П. подала жалба за това, че на 06.11.2017г. около 11,00 часа в гр. Стара Загора, в близост до ЧОУ „Е.П.“ съпругът й М.Т.Б., с който се намирала във фактическа раздяла и започнала съдебна процедура по разтрогване на брака, я заплашил с убийство и й нанесъл побой. Искането й е същият да бъде предупреден, като спрямо него бъдат приложени всички законоустановени мерки.

 

На 24.11.2017 г., в жилище, находящо се в гр. Стара Загора,  ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, пред двама социални работници от Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора - М.П.С. и В.И.С., подсъдимата Т.П.П. заявила, че през месец октомври 2017г. М.Т.Б. бил агресивен към нея и детето - крещял, заплашил, че ще ги бие, както и че я е заплашил с убийство и че в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." като се качвала в колата си, я ритнал в гърба. Като тези нейни изявления били обективирани в протокол от проведена среща от 24.11.2017г. и социален доклад с № 5188361/12.12.2017г., приобщен по гр.д. № 48124/2017г. по описа на Софийски районен съд.

 

На 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. М.М Кусев № 33, подсъдимата Т.П.П. подала молба за защита от домашно насилие, ведно с писмена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които посочила, че съпругът й М.Т.Б. на 06.11.2017 г., около 11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до ЧОУ „Е.П.", я заплашил, че ще я убие; ударил я в корема с юмрук и я ритнал в гърба - в областта на кръста, докато се опитвала да влезе отново в колата си и да избяга от него. От ударите почувствала силни болки в гърба и корема, които не отшумели в следващите няколко дни.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

 

Подсъдимата Т.П.П. в своите обяснения не отрича, че е подала жалба на 09.11.2017г. до Второ РУ - Стара Загора и молба за защита от домашно насилие на 27.11.2017г., ведно с декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН до Районен съд - Стара Загора, както и че е разговаряла на 24.11.2017г. със социални работници от ДСП, гр. Стара Загора, на които било възложено изготвянето на социалния доклад по гр.д. № 48124/2017г. по описа на Софийски районен съд.

Същевременно обаче, тя заявява, че е сезирала Второ РУ - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора, тъй като се страхувала за живота и здравето си и тези на детето си и по този начин искала да получи защита. Заявява също, че в никакъв случай не е имала за цел да засегне доброто име на тъжителя, а е изпълнила задължението си по чл. 205 НПК да уведоми държавните органи, когато спрямо нея е било извършено престъпление.

По отношение на изявленията, направени от нея пред социалните работници на 24.11.2017г., цитирани в изготвения от тях протокол от проведена среща, заявява, че не тя, а те са я потърсили в дома й и са й задавали въпроси, касаещи отношенията й със сина й Р. Б. и съпруга й М.Б. и тя им отговаряла.

 

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата П., тъй като те са последователни и логични, и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

 

Обстоятелството, че П. не може да посочи приятели или близки, които да установят истинността на твърденията й за упражнявано спрямо нея и детето й домашно насилие от страна на тъжителя М.Б. не е достатъчно, за да се приеме, че обясненията й са голословни.

Ноторно известно е, че домашното насилие обикновено се осъществява в присъствието само на членовете на семейството, спрямо които е насочено и това  именно е причината, поради която законодателят е обърнал доказателствената тежест в Закона за защита от домашното насилие и е придал доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия.

Освен това, в своите обяснения подсъдимата заявява, че за да запази доброто си име и това на семейството си, не е споделяла с никого това, което се случвало между нея и съпругът й. Не е коментирала случващото се и с оглед обстоятелството, че е П. и като такава медиите се интересуват от интимния й живот, а тя не е искала той да става тяхно достояние, още повече в негативен план.

В подкрепа на това нейно твърдение са и показанията на свидетеля И.Т., който заяви пред съда, че Т.П. постепенно отдалечила съпруга си от приятелите му и те не се срещали толкова често.

 

Важно е да се отбележи също така, че е налице последователност в действията на подсъдимата П., която още в края на 2017г. заявява факти и обстоятелства, които поддържа и потвърждава и пред настоящия съдебен състав през 2020г., а именно, че по време на брака й с М.Б., последният е упражнявал домашно насилие спрямо детето й и нея, като след фактическата им раздяла, то прераснало в заплахи отправени спрямо личността й, за което се съдържат данни по пр.преписка № 1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Като взе предвид това, съдът прие, че в слу*** не става въпрос за твърдения, свързани единствено и само с произнасянето на съда по бракоразводното дело досежно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Р. Б..

 

Доколкото повдигнатото срещу подсъдимата Т.П.П. обвинение е за извършено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, то съдът намира, че следва да посочи поотделно доказателствата за всяко едно от деянията, включени в него.

 

Във връзка с подадената на 09.11.2017г. жалба от подсъдимата Т.П. *** са приети следните доказателства:

 

Пр.преписка № 4787/2017г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, от която се установява следното:

На 09.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж. Т. К. - полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора подсъдимата Т.П.П. подала жалба за това, че на 06.11.2017г. около 11,00 часа в гр. Стара Загора, в близост до ЧОУ „Е.П.“ съпругът й М.Т.Б., с който се намирала във фактическа раздяла и започнала съдебна процедура по разтрогване на брака, я заплашил с убийство и й нанесъл побой. Искането й е същият да бъде предупреден, като спрямо него бъдат приложени всички законоустановени мерки.

С постановление от 12.12.2017г. било образувано досъдебно производство № 8245 зм 1069/2017г. по описа на Второ РУ - Стара Загора за това, че на 06.11.2017г. в гр. Стара Загора се заканил с убийство на Т.П.П. ***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

След проведено разследване, с постановление от 23.10.2018г. е прекратено наказателното производство по образуваното досъдебно производство № 8245 зм 1069/2017г. по описа на Второ РУ - Стара Загора.

В своите мотиви наблюдаващият прокурор е приел, че въпреки положените процесуални усилия по делото не е установено какво се е случило в действителност на 06.11.2017г. поради противоречията в доказателствения материал, които няма как обективно да бъдат преодолени.

 

Във връзка със случилото се на 06.11.2017г. са и показанията на свидетелката С.М.Б. - майка на тъжителя, която заявява, че на посочената дата около 11,00 часа била заедно със сина си в гр. Стара Загора, за да се срещнат с класната на внука й Р. Б. в ЧОУ „Е.П.“, гр. Стара Загора и да разберат какво се случва с детето, тъй като не го били виждали дълго време. Те си тръгнали от училището около 12,40 часа, но не срещнали подсъдимата Т.П..

Съдът намира, че показанията на С.Б. не са достатъчни, за да се приеме за доказано, че на 06.11.2017г. синът й М.Б. не се е срещнал с подсъдимата Т.П.. В слу*** съдът отчете, че свидетелката е майка на тъжителя и е пряко заинтересована от изхода на делото.

Освен това нейните показания противоречат на обясненията на подсъдимата, които са изключително логични, и които съдът кредитира, а именно, че тя /П./ няма от къде да знае, че на 06.11.2017г. около 11,00 часа тъжителят М.Б. е бил в гр. Стара Загора, в района на ЧОУ „Е.П.“, ако между тях не е имало среща на същата дата.

 

Обстоятелството, че Т.П. не разполага с медицинско свидетелство, което да удостовери наличието на телесни увреждания по тялото й в резултат от твърдените от нея удари, нанесени от М.Б. на 06.11.2017г., също не е достатъчно, за да докаже, че това, което заявява подсъдимата не се е случило. В тази връзка П. обяснява от една страна, че детето й е било болно и не е имала възможност да търси съдебен медик, а от друга, че не е обърнала внимание дали по тялото й е имало следи от нараняванията, тъй като това не й е било самоцел.

 

Във връзка с изявленията на подсъдимата Т.П.П., обективирани първоначално в протокол от проведена среща от 24.11.2017г., а след това и в социален доклад № 5188361/12.12.2017г. са приети следните доказателства:

 

В социален доклад с вх. № 5188361/12.12.2017г. по описа на Софийски районен съд е отразена срещата на социалните работници, посетили дома на подсъдимата на 24.11.2017г.

В него е записано, че П. заявила, че през месец октомври 2017г. при среща с детето Р. Б., неговият баща М.Б. бил агресивен към него и и към нея - крещял, заплашил, че ще ги бие. Тогава тя съобщила и за още една среща - когато отивала до ЧОУ „Е.П.“, гр. Стара Загора, за да вземе учебници на детето си Р., била пресрещната от М.Б.. Той я ударил в корема, заплашил я с убийство, а когато тя се качвала в колата си, той я ритнал в гърба, за което подала жалба до Второ РУ - Стара Загора.

 

В протокол от проведена среща от 24.11.2017г., изготвен от М.С. /социален работник/ в присъствието на В.С. /социален работник/ и Т.П.П. е отразено следното: „Г-жа П. заявява, че това не е вярно. Детето се е виждало с баща си миналия месец, тогава той бил много агресивен - заплашвал, че ще ги бие. Г-жа П. казва, че е имала още една среща със съпруга си. Това се е случило, когато Р. е бил болен, те отишли до училището, за да вземе учебниците на детето. Около училището била пресрещната от М.Б., който я ударил в корема, заплашил, че ще я убие. Когато се качвала в колата той я ритнал в гърба. По този повод е подала жалба във Второ РУ - Стара Загора.“

Протоколът е подписан от всички присъствали на срещата - както от социалните работници С. и С., така и от подсъдимата П..

 

От показанията на социалните работници при ДСП, гр. Стара Загора М.П.С. и В.И.С., провели процесната среща на 24.11.2017г. се установява, че действително на посочената дата са посетили дома на подсъдимата Т.П. *** и са провели разговор с нея във връзка с изготвянето на социален доклад по гр.д. № 48124/2017г. по описа на Софийски районен съд, като изявленията на П. обективирали първоначално в протокола от проведена среща от 24.11.2017г., а след това и в социалния доклад с № 5188361/12.12.2017г. Освен това при изготвянето на протокола от проведената среща на 24.11.2017г. те предоставили възможност на подсъдимата П. да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Освен това няма данни по делото те да са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.

 

Във връзка с подадената на 27.11.2017г. молба за защита от домашно насилие до Районен съд - Стара Загора са приети следните доказателства:

 

Гр.д. № 6459/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, ведно с в.гр.д. № 1114/2017г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, от които се установява следното:

На 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. М.М Кусев № 33, подсъдимата Т.П.П. подала молба за защита от домашно насилие, ведно с писмена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които посочила, че съпругът й М.Т.Б. на 06.11.2017 г., около 11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до ЧОУ „Е.П.", я заплашил, че ще я убие; ударил я в корема с юмрук и я ритнал в гърба - в областта на кръста, докато се опитвала да влезе отново в колата си и да избяга от него. От ударите почувствала силни болки в гърба и корема, които не отшумели в следващите няколко дни.

На 27.11.2017г. е издадена заповед за незабавна защита, с която било заповядано на М.Т.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие /побой, обиди, физически и психически тормоз/ по отношение на молителката Т.П.Б. занапред и е постановена забрана да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на жилището на молителката Т.П.Б., а именно: гр. Стара Загора, ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, както и да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на ЧОУ „Е.П.“, гр. Стара Загора, кв. ***, ул. *** № 7, което е училище на детето Р. М. Б., а също и да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на офис на ул. Х. Б. № 92, представляващ месторабота на молителката Т.П.Б. в тримесечен срок от датата на издаване на заповедта за незабавна защита.

С решение № 69/23.01.2018г. е заповядано на М.Т.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие /побой, обиди, физически и психически тормоз/ по отношение на молителката Т.П.Б. занапред и е постановена забрана да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на жилището на молителката Т.П.Б., а именно: гр. Стара Загора, ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, както и да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на ЧОУ „Е.П.“, гр. Стара Загора, кв. ***, ул. *** № 7, което е училище на детето Р. М. Б., а също и да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на офис на ул. Х. Б. № 92, представляващ месторабота на молителката Т.П.Б. за срок от шест месеца, считано от 23.01.2018г. до 23.07.2018г.

Въз основа на постъпила въззивна жалба от М.Т.Б. е образувано в.гр.д. № 1114/2018г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

С решение № 187/04.06.2018г., постановено по посоченото дело е отменено изцяло решение № 69/23.01.2018г., постановено по гр.д. № 6459/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, както и издадената заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН от същата дата като неправилни и незаконосъобразни, като вместо това постановил, че отхвърля молбата на молителката Т.П.П. за предоставяне на защита от домашно насилие срещу М.Т.Б. за извършени от него действия на датата 06.11.2017г., като недоказана.

 

Във връзка с личността на подсъдимата Т.П.П. са представени:

- справка за съдимост с рег. № 2351/26.06.2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, от която е видно, че същата не е осъждана,

- справка за задграничните пътувания на Т.П.П. с вх. №27230/16.10.2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, от която се установява, че последното регистрирано излизане от РБългария е на 07.06.2016г. през ГКПП Кулата шосе, като в справката е изрично посочено, че е непълна след 01.01.2007г., когато РБългария е станала член на ЕС.

- декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Т.П.П., представена с молба с вх. № 18617/24.07.2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора;

 

Във връзка с личността на тъжителя М.Т.Б. е представено:

- удостоверение с изх. № У-2147/2018г. от 28.09.2017г. на  Софийска районна прокуратура, от което е видно, че към 27.09.2018г. срещу него няма обвинения по неприключили наказателни производства.

 

Във връзка с неговата личност са разпитани в качеството на свидетели С.М.Б. и И.В.Т..

 

Свидетелката Б. /негова майка/ заявява, че до началото на 2017г. снаха й Т.П. и синът й М.Б. живеели и работели заедно. След това той започнал работа на нормиран работен ден, а тя заминала за Америка, като тогава се прекъснали отношенията между тях.

Според нея М. е прекалено скромен, за да бие някого и да прави скандали. Това е и причината, поради която счита, че всички обвинения срещу са снети от съответните компетентни органи, тъй като са голословни. Тя заявява също, че множеството дела между Т.П. и сина й се отразили изключително зле на последния. Той отслабнал, станал затворен, нервен и започнал да вдига кръвно.

Във връзка с достоверността на нейните показания по делото са приобщени веществени доказателства - снимки, приложени към молба с вх. № 4514/11.02.2020г. по описа на Районен съд Стара Загора - 10 стр. формат А4, които съдът не кредитира, тъй като липсват доказателства кога, от къде и по какъв начин същите са били разпечатани, както и дали тяхното съдържание не е било манипулирано по някакъв начин.

 

Свидетелят Т. дава една положителна характеристика за приятеля си М.Б.. Свидетелят заявява, че подсъдимата постепенно отдалечила Б. от приятелския му кръг, и те не можели да се виждат толкова често. Въпреки по-ограничените им контакти, той имал наблюдение, че М. бил изключително грижовен баща и съпруг.

По време на брака си с подсъдимата двамата работили заедно, като той пишел песни само за нея и отказвал да поема ангажименти към други изпълнители. Според Т. твърденията за осъществено насилие от страна на М.Б. спрямо подсъдимата са „измислица“, тъй като го познавал като човек с добро сърце, който уважава жените. Тези обвинения обаче се отразили много зле върху приятеля му, който започнал да се срамува от себе си, изпаднал в творческа криза, спрял да свири, „пресъхнал“ и едва през 2019г. започнал да живее нормално, станал по-ведър, тъй като тогава се появило момиче в живота му.

Свидетелят заявява, че по време на брака между подсъдимата и тъжителя, последният полагал по-голямата част от грижите за детето. Това била и причината между тях да се изгради „уникална връзка“, която впоследствие била разрушена от поведението на майката.

 

По делото са представени и други прокурорски преписки и дела, водени между тъжителя М.Т.Б. и подсъдимата Т.П.П., а именно:

 

ЧНД № 2656/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора:

С постановление от 10.07.2018г. е образувано досъдебно производство № 8245 зм 3045/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора за това, че на 01.07.2018г. в гр. Стара Загора противозаконно е унищожена чужда движима вещ - външна охранителна камера, собственост на Т.П.П. - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК

С постановление № 3045/2018г. от 25.09.2019г. на Районна прокуратура - Стара Загора е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 8245 зм 608/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора.

С определение № 1223/25.10.2019г., постановено по ЧНД № 2656/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора е потвърдено постановление № 3045/2018г. от 25.09.2019г. на Районна прокуратура - Стара Загора.

С определение № 747 от 05.12.2019г., постановено по ВЧНД № 1260/2019г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е потвърдено определение № 1223/25.10.2019г., постановено по ЧНД № 2656/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

Пр.преписка № 1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора:

На 16.08.2018г. е образувано в условията на неотложност от разследващ полицай досъдебно производство № 206/2018г. по описа на ГД „Национална полиция“, гр. София /пр.преписка № 1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора/ за това, че за времето от м. април до м. август 2018г. в гр. Стара Загора чрез обещаване на парична облага е подбуждал друго лице от гр. Стара Загора да отвлече лице от мъжки пол на възраст около 35 години от същия град - престъпление по чл. 142, ал. 5, вр. с ал. 1 НК.

С постановление от 01.02.2019г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - Стара Загора е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 206/2018г. по описа на ГД „Национална полиция“, гр. София.

С постановление от 12.04.2019г. по пр.пр. № 683/2019г. по описа на Апелативна прокуратура - Стара Загора е потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура - Стара Загора от 01.02.2019г.

С писмо № 5050/2019г. от 06.12.2019г. по описа на ВКП Спас Димитров Битлиев и Т.П.П. са уведомени, че след като заместник главния прокурор при ВКП се е запознал с приложените материали към преписките е приел, че не са налице основания за изменение или отмяна на постановените прокурорски актове.

 

Пр.преписка № 43782/2017г. по описа на Софийска районна прокуратура:

С постановление от 09.02.2018г., постановено по пр.пр. № 43782/2017г. по описа на Софийска районна прокуратура е отказано образуването на наказателно производство във връзка с подадена жалба от Т.П.П. за това, че на 19.09.2017г. на път за нейно участие в дискотека „Плаза“ автомобилът й бил засечен и двама мъже с качулки я обиждали и заплашили с побой и отнемане на детето й, което щели да дадат на баща му, ако тя не оттегли молбата си за развод и за това, че на 03.10.2017г. получила обаждане от Директорката на училището, в което синът й учил и същата й съобщила, че съпругът й М.Б. е дошъл в училището, за да търси сина си и се държал арогантно с нея, като я заплашил със саморазправа.

 

Пр.преписка № 2209/2018г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора:

От протокол от 01.04.2018г. за приемане на заявление във Второ РУ - Стара Загора от М.Т.Б. се установява, че на посочената дата е подал заявление относно неизпълнение на съдебно решение на СРС, касаещо режим на лични контакти - родител - дете.

С постановление от 14.06.2018г. № 2209/2018г., постановено пр.преписка № 2209/2018г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора е отказано образуването на досъдебно производство във връзка с подадената жалба от М.Т.Б., като наблюдаващият прокурор е приел, че Т.П.П., като родител не е осуетила изпълнението на съдебното решение на СРС относно контактите на бащата със сина му Р., тъй като не била уведомена по надлежния ред за намеренията на бащата.

 

Пр.преписка № 2434/2018г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора:

От протокол от 11.05.2018г. за приемане на заявление във Второ РУ - Стара Загора от М.Т.Б. се установява, че на посочената дата е подал заявление за това, че съпругата му Т.П.П.Б. не му е позволила в този ден да вземе детето си Р. М. Б., което му се полага според решение на РС, гр. Стара Загора.

С постановление от 08.06.2018г. № 2434/2018г., постановено по пр.преписка № 2434/2018г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора е отказано образуването на досъдебно производство във връзка с подадената жалба от М.Т.Б., като наблюдаващият прокурор е приел, че по делото не са налице обективни и субективни признаци, осъществяващи състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.

 

Пр.преписка № 3001/2018г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора:

От протокол от 25.05.2018г. за приемане на заявление във Второ РУ - Стара Загора от М.Т.Б. се установява, че на посочената дата е подал заявление срещу Т.П.П. за това, че не изпълнява съдебно решение № 365196/11.02.2018т. на СРС.

С постановление от 31.07.2018г. № 3001/2018г. постановено по пр.преписка № 3001/2018г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора е отказано образуването на досъдебно производство във връзка с подадената жалба от М.Т.Б., като наблюдаващият прокурор е приел, че липсата на контактен център в гр. Стара Загора прави невъзможно изпълнението на решението на СРС и това прави оплакванията на Б. от изцяло гражданско-правен характер, тъй като отношенията между родителите за упражняването на родителските права са регламентирани в СК и ГПК.

 

От подадените три жалби от М.Т.Б. съответно до СГП на 02.10.2017г., до РП - Стара Загора /на неустановена дата/ и до Второ РУ - Стара Загора /на неустановена дата/ е видно, че Б. е подавал сигнали за откриването на сина си Р. М. Б., тъй като не знаел къде се намира той и бил притеснен за неговото физическо и психическо развитие и здравословно състояние. Същевременно е подал жалба през 2017г. до ДСП, гр. Стара Загора, с която моли да вземат необходимите мерки по Закона за закрила на детето.

 

По делото са представени и протокол за полицейско предупреждение на М.Т.Б. от 02.10.2018г. и протокол за полицейско предупреждение на Т. М. Б. от 02.10.2018г., които не следва да бъдат ценени като доказателства по делото, тъй като не стана ясно във връзка с кой сигнал и/или жалба са съставени. Съдът не ги откри по приложените дела и прокурорски преписки.

 

В слу*** е важно да се отбележи, че съдът не би могъл да ползва доказателствата, приложени към посочените по-горе съдебни дела и прокурорски преписки, тъй като те касаят други производства. Приложените към тях протоколи биха могли да се ползват единствено с оглед съдържащата се в тях информация, за да се черпят сведения за това кога и какви процесуални действия са били извършвани, кои лица са разпитвани като свидетели, но не и да се ползват техните показания, т.к. в НПК липсва такъв процесуален ред.

Освен това съгласно чл. 281 НПК не могат да бъдат приобщавани показания, дадени по друго дело. Това важи и за останалите доказателства – назначени експертизи и др., които в настоящото производство се цитират от подсъдимата и нейния защитник.

В този смисъл е решение № 307/06.07.2015г., по н.д. № 749/2015г., I н.о.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

В хода на настоящото производство не се събраха достатъчно доказателства, от които да се установи, че подсъдимата Т.П.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е предадена на съд.

 

Установи се, че на 09.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж. Т. К. - полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора подсъдимата Т.П.П. подала жалба за това, че на 06.11.2017г. около 11,00 часа в гр. Стара Загора, в близост до ЧОУ „Е.П.“ съпругът й М.Т.Б., с който се намирала във фактическа раздяла и започнала съдебна процедура по разтрогване на брака, я заплашил с убийство и й нанесъл побой.

 

Установи се също така, че на 24.11.2017 г., в жилище, находящо се в гр. Стара Загора,  ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, пред двама социални работници от Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора - М.П.С. и В.И.С., подсъдимата Т.П.П. заявила, че през месец октомври 2017г. М.Т.Б. бил агресивен към нея и детето - крещял, заплашил, че ще ги бие, както и че я е заплашил с убийство и че в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." като се качвала в колата си, я ритнал в гърба.

 

Установи се и че на 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. М.М Кусев № 33, подсъдимата Т.П.П. подала молба за защита от домашно насилие, ведно с писмена декларация по чл. 9 ЗЗДН, в които посочила, че съпругът й М.Т.Б. на 06.11.2017г., около 11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до ЧОУ „Е.П.", я заплашил, че ще я убие; ударил я в корема с юмрук и я ритнал в гърба - в областта на кръста, докато се опитвала да влезе отново в колата си и да избяга от него. От ударите почувствала силни болки в гърба и корема, които не отшумели в следващите няколко дни.

 

Съдът намира, че с подаването на жалба на 09.11.2017г. до Второ РУ - Стара Загора и молба за защита от домашно насилие на 27.11.2017г., ведно с декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН до Районен съд - Стара Загора подсъдимата е реализирала конституционното си право на жалба до компетентните държавни органи, уредено в чл. 45 Конституцията на Република България.

 

Същевременно не се установи всички тези нейни изявления да са били направени с цел да бъдат засегнати честта, достойнството и доброто име на тъжителя М.Т.Б., които се защитават от чл. 39, ал. 2 Конституцията на Република България.

Не се доказа наличие на злоупотреба с право от страна на подсъдимата, за да бъде ангажирана наказателната й отговорност. Такава би била налице, ако сигналите бяха отправени не с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети мерки, а със знанието, че изложените обстоятелства са неверни  и с цел да се навреди на тъжителя.

В този смисъл са решение № 266/17.06.2015г. по н.д. № 633/2015г., I н.о.; решение № 53/04.04.2018г., по гр.д. № 1913/2017г., III г.о.; решение № 758/11.02.2011г, по гр.д. № 1243/2009г., IV г.о.; решение № 245/05.11.2014г., по гр.д. № 1734/2014 г , III г.о.

 

Съдът намира, че процесуалното поведение на подсъдимата в хода на настоящото производство, изтъкнато от адв. М., не следва да бъде разглеждано като доказателство за наличие на злоупотреба с право от нейна страна. Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява, че поведението й се дължи на влошаване на здравословното й състояние и това на сина й, за което са представени съответните писмени доказателства по делото, както и че е свързано с указания, дадени от разследващите органи по пр.преписка № 1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора. А и би могло да бъде разгледано като част от линията й на защита.

 

Важно е също така да се посочи, че жалбоподателят се счита за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.

В хода на наказателното производство - пр.преписка № 4787/2017г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора и в хода на гражданското производство - гр.д. № 6459/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, ведно с в.гр.д. № 1114/2017г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора не е установено по един безспорен и категоричен начин, че тъжителят М.Т.Б. е извършил твърдяното в жалбите домашно насилие спрямо подсъдимата Т.П.П. и сина си Р. Б..

Действително с решение № 187/04.06.2018г., постановено по в.гр.д. № 1114/2017г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и издадената въз основа на него заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН като неправилни и незаконосъобразни и е постановено, че молбата на Т.П.П. за предоставяне на защита от домашно насилие срещу М.Т.Б. за извършени от него действия на датата 06.11.2017г. се отхвърля като недоказана. Това съдебно решение обаче не е задължително за настоящия съдебен състав.

Съгласно тълкувателно решение от 06.11.2013г. на ВКС, постановено по  т.д. № 6/2012г. производството по Закона за защита от домашното насилие не е исково, а такова на спорна администрация, поради което и решението, постановено в хода на това производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като липсва тъждество на фактите между производството по ЗЗДН и това по НЧХД, предмет на гражданското и наказателното дело, тъй като проявата на домашно насилие следва да се разглежда сама за себе си, без да се отчитат последиците от нея.

В този смисъл е решение № 40/28.02.2017г., по н.д. № 41/2017г. на III н.о.

 

Този извод на съда не е основание да се приеме и обратното, а именно: че същият не го е извършил.

В слу*** от значение е субективната увереност на подсъдимата, че подадените от нея сигнали касаят факти и обстоятелства, които действително са се случили, в какъвто смисъл е и съдебната практика, цитирана по-горе.

 

Съдът намира, че с оглед начина, по който изявленията на подсъдимата са достигнали до съответните органи, следва да се приеме, че те не са оповестени публично, поради което и тяхното потенциално въздействие върху репутацията на тъжителя е твърде ограничено. /вж. т. 43 от решение от 06.09.2018г. на ЕСПЧ по делото Сапунджиев срещу България по жалба № 30460/2008г., пето отделение/ Още повече, като се отчете и обстоятелството, че всички длъжностни лица, на които са станали достояние имат задължение да пазят служебна тайна.

 

По отношение на обвинението, касаещо изявленията на подсъдимата П., направени на 24.11.2017г. в дома й пред двамата социални работници С. и С., съдът намира, че същото не бе и доказано в пълнота.

Не се установи подсъдимата да е заявила пред тях, че през месец октомври 2017г. М.Б. я е душил, когато е била бременна в шестия месец, както и че е проявявал агресия към детето им - Р. Б., крещял му, обиждал го /наричал го идиот, копеле/, удрял го; а също, че е била изгонена от съпруга си от дома им в гр. София, че я заплашвал със саморазправа, /че ще я пребие/ и че ще й се случи „нещо лошо".

Не се установи също така да е посочила кога се е случило описаното от нея около училището на детето - че М.Б. я е заплашил с убийство и я е ритнал в гърба, докато се качвала в колата си. При тази хипотеза, за да се приеме, че е приписано престъпление на някого, то следва да касае общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване. /вж.решение № 17/17.02.2011г. по к.н.д. № 641/2010г., I н.о.

По отношение на тази част на обвинението също липсват доказателства, че изявленията на П. са направени преднамерено - за да се засегне честта и достойнството на тъжителя.

 

Водим от горните мотиви, съдът призна подсъдимата Т.П.П. за невинна в това, че през периода от 09.11.2017г. до 27.11.2017г., в гр. Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, разгласила позорни обстоятелства за М.Т.Б., ЕГН ********** и му приписала престъпления, както следва:

- на 9.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж. Т. К. - полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора, му приписала престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК като заявила, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." й е отправил закана за убийство, а също и по чл. 130, ал. 2 НК - че й е нанесъл удари в тялото;

- на 24.11.2017 г., в жилище, находящо се в гр. Стара Загора,  ул. *** № 40, ет. 4, ап. 9, пред двама социални работници от Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора - М.П.С. и В.И.С., разгласила за него позорни обстоятелства, като заявила, че през месец октомври 2017г. е бил агресивен към нея и детето - крещял, заплашил, че ще ги бие, както и, че упражнявал насилие върху нея, че я е душил, когато е била бременна в шестия месец, че проявявал агресия към детето им - Р. Б., крещял му, обиждал го /наричал го идиот, копеле/, удрял го; че е била изгонена от съпруга си от дома им в гр. София, че я заплашвал със саморазправа, /че ще я пребие/ и че ще й се случи „нещо лошо", както и му приписала престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно, че я е заплашил с убийство; и престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ЧОУ „Е.П." като се качвала в колата си, я ритнал в гърба.

- на 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. М.М Кусев № 33, в писмена молба и в писмена декларация по чл. 9 ЗЗДН приписала на М.Т.Б. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до ЧОУ „Е.П.", я заплашил, че ще я убие; както и му приписала престъпление по чл. 130, ал. 2 НК - че я ударил в корема с юмрук, ритнал я в гърба - в областта на кръста, от които удари почувствала силни болки в гърба и корема, които не са отшумели в следващите няколко дни и на основание чл. 304 НК я оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Съдът прие, че в хода на настоящото производство не бе установено подсъдимата Т.П.П. да е извършила от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК И РАЗНОСКИТЕ

 

В хода на съдебното производство съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения на основание чл. 45 ЗЗД граждански иск от М.Т.Б. против подсъдимата Т.П.П., за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените от инкриминираното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто име, както и последвалите отрицателни душевни емоции и емоционални проблеми, ведно със законната лихва от деня на увреждането /27.11.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата.

 

Доколкото в хода на настоящото производство съдът призна подсъдимата за невинна по повдигнатото й обвинение и я оправда, то и отхвърли предявения срещу нея граждански иск, като прие, че не дължи заплащане на имуществените вреди, претърпени от тъжителя в резултат на деянието. В слу*** не е налице виновно противоправно поведение от нейна страна, което да обуславя ангажирането на деликтна отговорност.

 

Същевременно съдът осъди тъжителя М.Т.Б., да заплати на подсъдимата Т.П.П. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото НХЧД № 964/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: