Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
18.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 299 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна жалба на „Л.т.“
ООД, ***, депозирана чрез адвокат И.Г. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу
Решение № 189/15.10.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1371/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000313/12.05.2021г. на директора на РД „АА“ гр. Варна, с
което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ на „Л.т.“ ООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа становище за противоречие между
националната правна уредба на изискванията за психическата годност на
професионалните водачи и установеното в Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства,
уреждаща изискването установяването на психологическата годност на водачите да
става единствено с издаването и преиздаването на свидетелството за управление
на МПС, а не по друг начин или с друг документ. Поради това жалбоподателят обосновава
извод за незаконосъобразност на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление и моли същите да бъдат отменени. Претендира
присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно
и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, РД „Автомобила администрация“ Варна, депозира писмен отговор, в
който излага съображения за неоснователност на оспорването. Претендира
присъждане на разноски, както и отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на касатора. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в
този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
„Л.т.“
ООД, *** притежава Лиценз на Общността № 1046 за превоз на товари. Във връзка с
това на 06.01.2021г., в седалището на дружеството в гр.Шумен, ул.Съединение
№68, вх.2, ет.2, ап.21 била извършена проверка относно дейността на
дружеството. В хода на проверката проверяващите констатирали, че на
26.06.2020г. Л.Н.Б.(служител в дружеството съгласно трудов договор №
164/15.05.2019г.) бил допуснат да управлява товарен автомобил влекач, марка „С.“,
кат. №3, с рег. № ***. Проверяващите установили, че притежаваното от Б.,
Удостоверение за психическа годност № 581707 било валидно до 10.05.2020г., т.е.
на 26.06.2020г. той е управлявал поверения му товарен автомобил без изискуемото
за целта удостоверение. Такова той придобил на 05.08.2020г., при което в
периода от 11.05.2020г. до 05.08.2020г. Б. е управлявал товарния автомобил без
изискуемото удостоверение.
Проверяващите установили това от пътен лист №
306772/26.06.2020г., товарителница № 313547/23.06.2020г., както от тахографски
лист от дата 26.06.2020г. Контролните органи приели, че с това са нарушени
изискванията на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП, поради което против дружеството
бил съставен АУАН, серия А-2020 бл. № 283830, надлежно предявен и връчен на
неговия управител.
Въз основа на изготвения АУАН впоследствие било
издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд достигнал до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно наказателното производство. Съдебният състав приел
оспореното наказателно постановление за законосъобразно и по същество с оглед
безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, поради
което потвърдил атакувания правораздавателен акт.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда
съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
неговите правомощия.
При извършената проверка за правилността на атакувано
съдебно решение касационният състав намира, че районният съд е съобразил
българските материалноправни норми, но според касационният състав те в тази им
част не съответстват на правото на Европейския съюз, поради което не следва да
се прилагат. Съображенията за това са следните:
Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания урежда
множество въпроси, включително изискванията за психологическа годност и нейното
удостоверяване. В контекста на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, психологическата годност трябва да се разглежда като част от
понятието за „умствената годност“, въведено посредством самата Директива. Ето
защо посочената по-горе наредба би следвало да е хармонизирана с Директивата.
Вместо това обаче, Наредбата противоречи на Директивата. Аргументите за подобен
извод се извличат след анализ съответните разпоредби от подзаконовия нормативен
акт и при съобразяване на нормите на Директивата.
Според чл.8, ал.2 от Наредбата удостоверението за
психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи – за 1 година.
Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, които са с 5- или 10-годишна
продължителност /чл.51, ал.3 – 4 от ЗБЛД/. От друга страна - Съображение 9 от
Преамбюла на Директивата указва, че доказателство за наличие на съответствие на
водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или
стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за
съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на
хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид
специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На
държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност
за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. Съпоставката на посочените по-горе норми от
подзаконовия нормативен акт и Директивата сочи на съществено разминаване
досежно процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство. В тази насока разпоредбата на Директивата е категорична, че „тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и
поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“ или с
други думи казано – установяването на психологическата годност следва се
извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се определя от
срока на валидност на свидетелството.
Директивата залага минималните стандарти за физическа
и умствена годност за управление на превозни средства /съображение 8 от
преамбюла на Директивата/, което означава, че държавите членки могат да завишат
тези стандарти в своите национални законодателства. В тази насока е разпоредбата
на т.5 от приложение III на Директивата,
според която стандартите, установени от държавите членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да
бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на
такива по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено
първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за
управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се
въвеждат по-строги стандарти, не следва да бъде използвана, за да се
удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление
на моторни превозни средства посредством документ, който редом със
свидетелството за управление на моторно превозно средство, да има свое
собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното
регламентиране на удостоверението за психологическа годност, в резултат на
което психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на
правоспособността за управление на моторни превозни средства от съответната
категория, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с
правоспособността юридическо качество /арг. чл.7а, ал.2 от ЗАвП/.
В заключение на изложеното следва да се посочи, че
Директивата позволява на държавите членки да завишат изискванията за
физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства, но
при конкретни ограничения – проверката на годността да се извършва изцяло във
връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
въпросната проверка да се извършва само посредством медицински прегледи и то в
срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление
на моторно превозно средство. Тези ограничения не са спазени в националната
регламентация на психологическото изследване по Наредбата. За несъответствието
на националните правни норми, регламентиращи процесните обществени отношения с
общностните такива е налице и официално изявление на Европейската комисия от
15.07.2021г., достъпно на https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440.
В същото се сочи, че „в Директива
2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства
се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски
свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално
минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно
психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които
упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага,
че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат
конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива
2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това
налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на
българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това
противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези
водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската
комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за
професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива
2003/59/ЕО“.
Според настоящия съдебен състав коментираното по-горе
противоречие е основание за съда да откаже да съобрази нормативното
задължението на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари, да
притежават удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на
чл.7а, ал.2 от ЗАвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата. Извод в
тази насока може да бъде извлечен при съобразяване на редица актове на Съда на
Европейския съюз, сред които Решение ECLI:EU:C:2012:348, в което се подчертава,
че „в съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза действието на
разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове
на институциите в отношението им с вътрешното право на държавите членки е
такова, че със самото си влизане в сила тези разпоредби правят неприложима по
право всяка противоречаща им разпоредба на вътрешното право“.
Решение ECLI:EU:C:1974:133 от друга страна дава
основание да се приеме, че от пораждането на пряко действие на регламентите не
следва, че други категории актове, посочени в този член /чл.189 от Договора за
ЕИО/, не могат никога да породят подобно действие. „Би било несъвместимо с
обвързващото действие, което член 189 признава на директивата, да бъде
изключена по принцип възможността за засегнатите лица да се позовават на
задължението, което тя налага“. Ето защо чл.15, ал.2 от ЗНА не може да се
използва като аргумент да се третират директивите само и единствено като
източник на косвено приложими норми.
В решение ECLI:EU:C:2021:722, т. 45, се изтъква
следното: „... по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, когато
не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на
правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност
с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да гарантира
пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без
приложение противоречащите им разпоредби от националното законодателство, дори
да са по-късни, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната
предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг ред
...“. Това означава, че несъответствието между правото на Европейския съюз и
националното право се установява служебно от съда. Отново в контекста на
принципа на предимство на правото на Европейския съюз, в ECLI:EU:C:2019:530, т.
64, се пояснява, че, за да се признае директен ефект на разпоредба от
директива, е необходимо разпоредбата да бъде „ … достатъчно ясна, точна и
безусловна …“ Очертаните по-горе ограничения на Директивата, във връзка с
възможността държавите членки да завишат изискванията относно физическата и
умствената годност за управление на моторно превозно средство, отговарят на
критериите за яснота, точност и безусловност, поради което не е налице пречка
за прякото им прилагане.
Решение ECLI:EU:C:2018:810 отразява една още по-твърда
позиция в практиката на СЕС относно зачитането на директивите от националните
съдилища. В т.56 – 57 решението сочи, че дори когато дадена разпоредба на
директива няма директен ефект, произтичащото от директива задължение за
държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението
им по чл.4, §3 от ДЕС и на чл.288 от ДФЕС, ги обвързва да предприемат всички
необходими мерки, за да осигурят изпълнението на това задължение, което тежи
върху всички органи на държавите членки, включително в рамките на тяхната
компетентност върху съдебните органи. А какво последните трябва да сторят в
тази хипотеза, е пояснено в т.61 – 62 от решението а именно: да тълкуват
националното право в съответствие с лишената от директен ефект разпоредба на
директивата или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да оставят
без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат. Казано с други думи, от една
страна, директивна разпоредба без директен ефект, не бива да се прилага, но от
друга страна, национална правна норма, която противоречи на въпросната
разпоредба, също не трябва да се прилага. Следователно, дори да се приеме, че
относимите към разглеждания казус правила на Директивата нямат пряко
приложение, това не дава право на съда да приложи националните разпоредби,
които ѝ противоречат.
Трябва също така да се има предвид, че правилата на
Директивата имат за цел да улеснят и насърчат „... свободното движение и
свободата на установяване на хората ...“ /съображение 2 от преамбюла на
Директивата/. Следователно неспазването на Директивата води до пряко нарушение
на субективните права по чл.21, чл.45, чл.49 и чл.56 от ДФЕС, което е още едно
основание да не се приложат националните разпоредби относно задълженията,
свързани с удостоверенията за психологическа годност.
Предвид гореизложеното касационната жалба се явява
основателна и решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде
отменено, при което на отмяна подлежи и обжалваното пред районния съд
наказателно постановление. За прецизност следва да се отбележи, че досегашната
практика на Административен съд – Шумен, постановена по аналогични правни
спорове, следва вече да бъде считана за неактуална и изоставена.
С оглед изхода на спора, в полза на касатора на
основание чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат присъдени
разноски за производствата пред двете съдебни инстанции в общ размер на 968
лева. Разноските, съгласно §1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на Изпълнителна агенция „АА“, която е юридическото лице, съгласно чл.2,
ал.3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспорения акт.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 189/15.10.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1371/2021г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-0000313/12.05.2021г.
на директора на РД „АА“ гр. Варна, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на „Л.т.“ ООД, *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на „Л.т.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** направените разноски в производствата по оспорване на Наказателно
постановление № 23-0000313/12.05.2021г. пред Районен съд – Шумен и по оспорване
на Решение № 189/15.10.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1371/2021г. по описа на съда, в общ размер на 968 /деветстотин шестдесет и
осем/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 18.02.2022 г.