Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
гр. Плевен, 17.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 242 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Т.И.А., ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат П.П. ***, с която е предявен
иск против ОД на МВР - гр. Плевен, адрес гр. Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 3, с
правно основание чл.1, ал.1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Претендират се
имуществени вреди в размер на 300 лв. от отменено наказателно постановление с
влязло в сила съдебно решение по АНД № 736/2019 г. по описа на РС - Плевен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, представляващи платено възнаграждение за един адвокат,
който е представлявал ищеца в производството пред съда. Претендират се и
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява
се от адв. Л.П., преупълномощен от адв. П.П., който поддържа предявения иск,
като излага съображения за основателност и доказаност на същия. Претендира
присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящото производство
Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, не се
представлява.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна
страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице
и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК. Исковата молба е
процесуално допустима, защото последното заседание по НАХД № 736/2019
г. по описа на РС - Плевен е проведено на 13.11.2019 г., т.е. преди публикуване
на ЗИД на ЗОДОВ /обн. в ДВ, бр. 94
от 29.11.2019 г./, с чийто § 9 от ПЗР
в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3,
4 и 5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Към
датата на последното по делото съдебно заседание все още не е съществувал ред
за присъждане на разноски по този вид производства, а жалбоподателят не е могъл
да поиска допълване на решението в частта му за разноските след постановяване
на съдебното решение, тъй като, за да бъде уважено такова искане, то е следвало
да бъде направено най- късно в последното заседание по делото /което обективно
не е било възможно/, в който смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК. Доколкото искът с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с предмет
репариране на сумата от 300 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат по
НАХД № 736/2019 г. по описа на РС - Плевен е иск за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, подлежат на
разглеждане по същия ред, но само за производствата, при които съдебното дирене
и устните състезания са приключени до влизане в сила на новите разпоредби,
каквото именно е настоящият случай. Ето защо конкретното искане за обезщетяване
на направени разноски в производството по обжалване на НП пред РС - Плевен,
като направено преди цитираното изменение, подлежи на разглеждане именно по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и поради това предявеният иск е процесуално
допустим. Освен това искът е допустим и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1
от АПК, според която за допустимостта на същия е необходимо предхождаща отмяна
на административния акт по съответния ред. Именно защото към момента на
приключване на съдебното дирене в производството пред РС е липсвал предвиден
друг правен способ за присъждане на направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство по ЗАНН, то по аналогия
на противното от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ точно по реда на чл. 1, ал. 1 от същия
закон следва да се търси репарирането на въпросните вреди.
Съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното НАХД № 736/2019 г. по описа на Районен
съд – Плевен, се установява, че с решение № 845/11.12.2019 г. на Районен съд – Плевен
е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0938-000099/11.01.2019 г. на началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР - Плевен, с което на Т.И.А. *** на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева. Съдебното решение
не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.01.2020 г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. П.П. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 22.03.2019 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита
се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания
също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената ѝ със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по
административнонаказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за
определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни
жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на
разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимият
процесуален закон – ЗАНН и НПК към момента на приключване на съдебното дирене
по НАХД № 736/2019 г. по описа на РС - Плевен не е предвиждал репариране на
направените разноски за жалбоподателя, както и присъждане на разноски за
процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е
защитаван от юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017
г. на ВАС е прието, че при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да
установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия
действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е
и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което
и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300
лв., по повод обжалването на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно
неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за
правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 300.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по
административнонаказателни дела към момента на договаряне и заплащане на
горната сума.
Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи. Предвид горното следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.02.2020 г.
до окончателното му изплащане.
В настоящото производство се претендира
и заплащане на разноски, а именно 10.00 лева внесена държавна такса за
образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 2 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. Разходът от 10.00
лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен
документ на л. 4 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л. 5 от делото адвокатско пълномощно
е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде
заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 150.00 лева,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този
смисъл Определение от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№1451/2014 г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Т.И.А., ЕГН **********,*** обезщетение в размер на
300.00 /триста/ лева, ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 736/2019 г. по описа на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен
да заплати на Т.И.А., ЕГН **********,***
направените
по настоящото дело разноски в размер на 10.00 /десет/ лева, представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на адвокат П.Л.П.
***, за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие в настоящото производство,
адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: