Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206
гр. Перник,
01.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 178/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба, подадена от С.Б.С., ЕГН ********** *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-000025/12.01.2020 г., издадена от М.В.Л. – младши автоконтроьор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на основание чл. 171, т. 2А,
б. Б от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно
средство, със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство **** за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Оспорва изцяло
отразените в заповедта фактически констатации. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което е съставен АУАН № 100696/12.01.2020 г. и че последният не
му е предявен и връчен, както и не му е осигурена възможност за представяне на
възражения срещу него. Счита, че в административно-наказателното производство
са допуснати процесуални нарушения, които са се отразили на законосъобразността
на приложената принудителна административна мярка. Иска последната да бъде
отменена. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил
представител.
Ответният
административен орган – ****при ОДМВР – Перник, сектор Пътна полиция – М.В.Л.,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по
съображения, подробно изложени в съдебно заседание. Заявена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Административното
производство е започнало със съставянето от ****при ОДМВР – Перник, сектор
Пътна полиция на АУАН серия GA, № 100696/12.01.2020 г. В него е отразено, че на
12.01.2020 г., в гр. Перник, по ул. Батак, с посока от Битоля към път ІІ-63
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, ****и при
извършената проверка е отказал да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARВА-0157,
поради което му е издаден талон за медицинско изследване № 0010320 и е насочен
за вземане на кръвна проба за химичен анализ. Установените факти са
квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. Нарушителят е
отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
В АУАН е отразено,
че на място са иззети: СУМПС ****, контролен талон ****, СРМПС ****, два броя
регистрационни табели с ****.
На място в 2.30
ч. на 12.01.2020 г., е попълнен талон за изследване № 0010320 по образец –
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози и е указано на жалбоподателя да се яви в ЦСМП при МБАЛ „Рахаила
Ангелова“ в срок до 20 минути за извършване на изследването. Последният е
отказал да го получи, което е удостоверено с подписа един свидетел .
Въз основа на
съставения АУАН серия GA, № 100696/12.01.2020 г., М.В.Л. – ****при ОДМВР -
Перник е издал оспорения административен акт – заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1158-000025/12.01.2020 г., с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно
превозно средство с рег. ****, собствено на жалбоподателя, за срок от шест
месеца. Препис от нея е връчена лично на С.Б.С. на 29.01.2020 г.
В хода на
съдебното производство не са ангажирани доказателства и не са установени факти
и обстоятелства, различни от възприетите от ответния административен орган.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146
от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган,
при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално
правните разпоредби и на целта на закона.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Видно
от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда
на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
са определени Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
ръководителите им са компетентни да прилагат принудителни административни
мерки, като в същата разпоредба е предвидена възможност те да делегират това
свое правомощие на други длъжностни лица. От заповед № 313з-1464/08.08.2017 г.
на директора на ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените
в т. 1 длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда
на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.8/ са младшите автоконтрольори от СПП в ООП
и звената „Пътен контрол” в РУ при ОДМВР - Перник. Видно от удостоверение №
313р-6584/26.05.2020 г. на ОДМВР – Перник издателят на оспорваната заповед – М.В.Л.
към 12.01.2020 г. е заемал длъжност „****ІІ степен” в група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали” на сектор „Пътна полиция”, отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР - Перник. Следователно същият е компетентен да
издаде административният акт, предмет на съдебен контрол.
Оспорената
заповед е издадена в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена
форма и съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната
административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите
основания за издаването на административния акт и правната норма, която
предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и
конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на
административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.
171, т. 2А, б. Б от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен
контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият
адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни
последици.
Срокът
на принудителната административна мярка е определен конкретно от
административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.
Настоящият
състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се
установява в хода на административното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК. Наведените от жалбоподателя доводи, за процесуални нарушения,
допуснати при съставянето, предявяването и връчването на АУАН са неотносими към
настоящия административно-правен спор. Производствата по реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя и по прилагане на
принудителна административна мярка са самостоятелни и се развиват по различни
правила, регламентирани съответно в ЗАНН и в АПК, във връзка със ЗДвП. Евентуално
допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство не се отразяват на законосъобразността на ПАМ, поради които
оплакванията за такива не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Оспорената
заповед е материално законосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а,
б. Б от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест
месеца до една година на собственик, който го управлява, при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
От
АУАН серия GA, № 100696/12.01.2020 г. по безспорен начин
се установява, че на 12.01.2020
г., в гр. Перник, по ул. Батак, с посока от Битоля към път ІІ-63,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, ****и при
извършената проверка е отказал да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARВА-0157,
поради което му е издаден талон за медицинско изследване № 0010320 и е насочен
за вземане на кръвна проба за химичен анализ, получаването, на което е отказал –
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. АУАН е съставен от длъжностно
лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42
от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. чл. 174,
ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба.
Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване нарушението и свидетеля,
установил отказа на нарушителя да положи подпис от него. Препис от АУАН е
връчен на нарушителя. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за
съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство
се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти. Оборването им е в
тежест на жалбоподателя. Той не е ангажирал доказателства за наведените в
жалбата оспорвания, поради което те са останали недоказани. С оглед изложеното
настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на една
от алтернативно предвидените предпоставки в чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП,
поради което е материално законосъобразна. Тя е и в съответствие с целта на
закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“.
Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши
други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което е прекратена регистрацията на
МПС тя се постига чрез ограничаване възможността на нарушителя да управлява
МПС. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на тази цел,
поради което по отношение на него не е налице отменително основание по чл. 146,
т. 5 от АПК.
Предвид всичко
изложено, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие със закона и неговата
цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ОДМВР – Перник следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от С.Б.С., ЕГН **********
*** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-000025/12.01.2020 г., издадена от М.В.Л. – младши автоконтроьор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, с която на основание чл. 171, т. 2А,
б. Б от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, със
свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство ****, за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН ********** *** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/