Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 30.06.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2643 описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.12.2019г., гр.д.52891/16г., СРС, 46 с-в
отхвърля предявения от С.Д.Т. срещу „Ч.Е.Б.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде
признато в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 409.57
лв. по фактура № **********/19.08.2016г. за начислена цена на потребена електрическа
енергия през периода 14.10.2015г. – 11.01.2016г. за обект в гр.София, ул. „********/къща/
и осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 5 00 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищцата С.Д.Т.. Счита, че ответникът едностранно начислява суми за корекция
на сметки, при липса на нормативно и договорно основание. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Ч.Е.Б.”
АД оспорва жалбата. Възразява, че въз основа на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по
силата на законово делегираните му правомощия, ответникът начислява стойност за
дължима електрическа енергия през период, когато върху средството за търговско
измерване е оказано външно въздействие. ПИКЕЕ следва да се прилагат, защото не
се основават на общите правила на ЗЗД, а на специалния ЗЕ. Клаузата на чл.17,
ал.2 ОУ предвижда ред за уведомяване на потребителя за корекцията.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Страните са обвързани от търговско правоотношение за
продажба и потребление на електрическа енергия. Съставен е констативен протокол № 1013730/11.01.2016г. Изготвен е
след проверка и установена неизправност на средството за търговско измерване на
електрическа енергия и свързващите го инсталации. Установени са липса на пломба
на щита на ел. таблото, нарушени холограмен стикер, фирмена пломба на големия
капак и пломба на капачка на клемния блок на електромера, поставена е
неоригинална метрологична пломба. Еталонният уред измерва грешка при отчитането
на електромера. Според съдебно-техническата експертиза, впоследствие
извършената от ответника корекция на сметките е основана на математически верни
изчисления, съответни на одобрените цени от ДКЕВР през процесния период 14.10.2015г.
– 11.01.2016г.
С
изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) е налице законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия при определени предпоставки. Първото законово
изискване произтича от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за необходимост от правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия. Второто изискване на чл.98а, ал. 2,
т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ ЗЕ касае изрично предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
През процесния период
действат Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от
ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. и обнародвани
в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Тези Правила представляват подзаконов нормативен акт,
съгласно делегираната му нормотворческа компетентност по силата на чл.2, ал.1
ЗНА вр. чл.21, ал.1, т.9 от Закона за
енергетиката вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
в последна ред. изм. ДВ бр. 54/2012г. Същите Правила са отменени с изключение
на приложимите към случая разпоредби на чл.41 – чл.51 от раздел IХ
„Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи“ с влязло в сила решение №
1500/06.02.2017г., адм.д.2385/16г., ВАС, петчленен с-в, І колегия. Впоследствие
правилата са изцяло отменени с решение №
2315 от 2018г. на ВАС.
Съобразно
чл.177, ал. 1, изр.2 и чл.183 АПК, съдебното решение, с което оспореният акт е
отменен, има действие спрямо всички лица, независимо от това дали са участвали
в съдебното производство. Предвид чл.195, ал.1 АПК, отмяната на подзаконовия
нормативен акт проявява действие за в бъдеще, считано от влизане в сила на
съдебното решение. Сами
по себе си, четирите неотменени през
спорния период разпоредби на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната
регламентация изискуема от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в
сметките за предоставената електроенергия.
Същевременно,
липсват издадени нови общи условия, съобразени с действащата редакция на
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, което отново изключва правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на
потребената от него енергия. В чл.24,
ал.2 ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061
07.11.2007г. на ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за
уведомяване, но не и реда за това. В
този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 111/17.07.2015г.,
т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.;
решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І т.о. Предвиденият в
чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна
регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за
редовно уведомяване. Затова не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото
на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия. Искът за признаване недължимост на едностранно начислената сума следва
да се уважи като основателен.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.
Ищцата пред първа инстанция установява реализирани
разноски от 50 лв. - д.т., 50 лв. – депозит за СТЕ и 300 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 25лв. за д.т. и 100 лв. – платено
в брой адвокатско възнаграждение, или общо 525 лв., за двете инстанции, които
се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 24.01.2018г., гр.д.72566/17г., СРС, 157 с-в
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че С.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, *** сумата 412,49 лв. -
коригирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №
3020633/02.10.2017г. за периода 25.08.2017г. - 02.10.2017г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, *** да заплати на П. С. П., ЕГН **********,
с адрес: *** 525 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.