Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1078
по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Н.Т. твърди, че е
автор на фотография “Планинска
панорама”, която е снимана в гр.
София, България, и е разгласена в авторския сайт на ищеца www.sumfinity.com.
Ищецът твърди, че на 19.01.2020 г. с помощта
на специализирания софтуер Photo Claim (www.photoclaim.com)
открива, че ответното дружество
“С.” ООД, ЕИК ********, използва
в търговската си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му
фотография “Планинска панорама” на сайта на ответника - https://www.stonehard.bg. Твърди, че с помощта на приложението Wayback установява, че фотографията е използвана от
16.12.2019 г. и към 10.04.2020 г. фигурира на сайта, т.е. използвана е и в
периода между 16.12.2019 г. и 10.04.2020 г., над три месеца.
Твърди, че освен че ответникът е използвал фотографията
без съгласието на ищеца, ответникът не е отбелязал кой е авторът на
фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобил.
Твърди, че не може да посочи кой точно
служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или гестор е извършил публикуването
на фотографията, но фотографията е използвана от ответника в неговия сайт,
поради което се позовава на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.
Твърди, че ответникът е поканен да разрешат
спора доброволно. Твърди, че на 04.05.2020 г. е получил отговор от представител
на ответника и без уговорки е платена сумата от 180 евро или 352 лева.
Твърди, че с действията си ответникът е
нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал.1 вр. с ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като
автор на произведението – чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че е бил лишен
от правото си да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този
начин последният е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на
лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната
фотография, т.е. пропуснати ползи. Сочи, че ищецът е гражданин на Германия и
практикува професията си на територията на тази страна, като средните цени,
срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се
обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA - Bundesverband Professioneller Bildanbieter” (“Съюз на професионалните търговци на фотографии”) – “Bildhonorare”, като съгласно таблицата
в сборника - “MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” (“Осреднени цени за продажба на фотографии” за процесната фотография твърди вреди от
пропуснати ползи в размер на 450 евро или 880,29 лева. Тази сума претендира
като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 6 месеца, употреба на един
език и липса на посочване на източника.
Твърди, че е направил разноски за адвокатска
помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора, т.е.
претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева – адвокатско
възнаграждение за използвани адвокатски услуги и 20 лева – за обезпечение на
доказателствата чрез нотариус.
Твърди, че е понесъл и неимуществени вреди
под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, изразяващи се в
раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на всякакво
признание. Твърди, че неимуществените вреди възлизат на 1 000 лева.
Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 352 лева без никакви уговорки в
отговор на поканата за доброволно изпълнение и сумата се приспадне от
неимуществените вреди, съгласно уточнителна молба с вх. № 268376/ 05.10.2020 г.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 1 948,29 лева, от които обезщетение за
причинените му имуществени вреди от 880,29 лева – за пропуснати ползи от
неполучено лицензионно възнаграждение и от 420 лева – за претърпени загуби от
разноски за адвокатска помощ и нотариални такси, поради нарушаване на правата
на ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, която ответникът без негово съгласие и без посочване на ищеца
като автор е качил и направил достъпна за неограничен брой потребители на
интернет сайт https://www.stonehard.bg
за визуализиране на статията “Бум
на имотни сделки в София в края на годината” в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г., и обезщетение за
причинените му неимуществени вреди поради нарушението в периода от 16.12.2019
г. до 10.04.2020 г. в размер на 648 лева, както и законната лихва
върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба (12.06.2020 г.) до
окончателното му плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът “С.” ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни по основание и размер.
Прави възражение за
липса на годен обект на закрила на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 7 от ЗАПСП, тъй като в случая е заснета една градска панорама и липсват
каквито и да е твърдения от ищеца за творческо усилие от страна на автора.
Сочи, че положеното от автора усилие е във връзка и с творческата стойност,
която има отношение за размера на обезщетението, доколкото пропуснатата полза зависи от художествената стойност на обекта и съответна
цената, която нормално би била получена.
Прави възражение относно авторството
на произведението. Сочи, че върху самата снимка, публикувана в www.sumfinity.com, няма обозначение на автора, каквото е
изискването за приложение на презумпцията по чл. 6 от ЗАПСП. Сочи, че при
проверка в сайта се вижда, че снимките в уеб сайта на ищеца са защитени със
съобщение за авторски права, според което авторските права са защитени от PhotoClaim, на който сайт
основател е ищецът. Сочи, че PhotoClaim
се представя за платформа,
защитаваща, основно и целенасочено извънсъдебно, правата на фотографи при “кражба” на техни снимки, като дейността е
насочена към различни фотографи, съответно автори, от различни националности и
практикуващи на различна територия, и се обещава “връщане на пари” на авторите, като самата платформа
получава комисионна при “спечелено дело”. Сочи, че различни
автори качват свои снимки на платформа, до която
ищецът със сигурност има достъп, за
да се осъществява т.нар. “мониторинг за
кражби”, което внася едно сериозно
съмнение за
чии авторски снимки всъщност ищецът претендира нарушение, особено навеждайки
факти, че за установяване на твърдяното нарушение е използван именно този
софтуер. Сочи, че е необходимо върху самата снимка да е посочено името на
автора, за да може и ответникът от своя страна да го посочи. Сочи също, че
същата снимка без посочване на името на автора е публикувана и в други интернет
сайтове. Оспорва, че ищецът е направил процесната фотография, на която няма и
дата на заснемане, тъй като оспорва да има данни лицето да е посещавало
България, съответно София, и да е имало възможност в резултат на собствена
творческа дейност да обективира процесното произведение.
Оспорва
твърдението на ищеца, че фотографията, ако изобщо е била използвана, то да е използвана
неправомерно. Оспорва процесната фотография да е идентична на тази, за която
ищецът претендира нарушението. Сочи, че самият автор, ако се приеме за такъв, е
изложил фотографии в своя уеб сайт и ги е направил достъпни за неограничен кръг
лица по начин, позволяващ този достъп
да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Сочи, че така правомощието за онлайн
употребата по чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП е осъществено от самия автор. Сочи,
че за произведението няма обозначена цена нито за закупуване, нито за свободно
ползване. Сочи, че самият автор е разрешил използването на неговото
произведение. Т.е. прави възражение за наличие на изключение по чл. 24,
ал. 1, т. 7 от ЗАПСП.
Сочи,
че ответникът не е продавал процесната фотография, а единствено я е направил
достъпна на още една по-ограничена категория лица – посетителите на неговия
сайт. Оспорва твърденията на ищеца, че фотографията е използвана при
упражняване на търговската дейност на ответника, а в информационна статия,
както твърди и ищецът. Ответникът посочва, че поставянето на снимката за онагледяване на
информативна статия не носи никакъв приход на ответника, същевременно не лишава
автора от такъв. Сочи, че след като изначално онлайн употребата по чл. 18, ал.
2, т. 10 от ЗАПСП е направена от автора, то не може да се вмени във вина на
ответника последваща онлайн употреба. Оспорва твърденията за дължимост на
обезщетение за “употреба на един
език”, доколкото не се предвижда такова обезщетение
за обезвреда по ЗАПСП, тъй като не е налице произведение, което да може да се
превежда, за да достигне до повече потребители и да генерира повече приход.
Оспорва посочения
от ищеца период на използване на фотографията. Сочи, че най-ранната дата за
която има каквато и да е информация е 19.01.2020 г. за “С.” ООД, т.е. използване по-малко
от три месеца, а дори под два месеца. Следователно дори доказателствата се
отнасят до значително по-къс период от твърдения от ищеца. Посочва, че снимката
е премахната единствено в знак на добрата воля на ответника и желанието му да
се прекрати спора по най-бързия и ефективен и за двете страни начин.
Оспорва да е
налице вина на ответника за твърдяното нарушение, като излага горепосоченото
относно достъпността на фотографията, непосочването на автора и непосочване на
цена за използването й. Ответникът сочи, че не е достъпил фотографията от сайта
на ищеца.
Ответникът оспорва
претендирания размер на обезщетението. Оспорва формирането на размера по
разбивка, че за използване за период под два месеца следва да се дължи 150
евро, както и размера на надбавките спрямо онлайн употребата и надбавката за
използването на “език” (ответникът не е медия, за да се говори за тираж и
то в отделни страни).
Сочи, че в израз
на добра воля е заплатил извънсъдебно обезщетение за онлайн употреба от 352
лева без никакви уговорки, с плащането на което счита за изцяло изчерпана
претенцията на ищеца за нарушение.
Възразява
във връзка с размера, че относно онлайн употребата не е обективно възможно
посочването на източника. Възразява относно претенцията за обезщетение за
непосочване на източника поради обективната невъзможност за това, а дори такова
да се дължало, то е в процентно отношение спрямо обезщетението за онлайн
употреба.
Оспорва
твърдените от ищеца средни пазарни цени съгласно сборника от Германия, тъй като не се
установява ищецът да практикува в Германия и блогът му е достъпен на различни
езици. Сочи, че доколкото твърдяното нарушение е извършено в Република България, то не
може да се приложат осреднени цени за Германия.
Възразява, че процесната
фотография няма висока художествена стойност.
Оспорва претенцията за
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
нарушението и да подлежат на обезщетяване. Сочи, че доколкото няма данни тази
фотография да има някаква особена репутационна стойност за автора, а и няма
данни фотографията да е използвана по какъвто и да било негативен, обиден или
унизителен начин за автора. Сочи, че ако ищецът счита, че трудът му има
определена цена, то тази цена би следвало да е посочена. Сочи, че в поканата за
доброволно изпълнение е посочено, че ако се заплати доброволно клиентът се
отказва от претенцията за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, а в
случая е получено обезщетение от ищеца.
Оспорва
претенцията в частта за имуществени вреди - претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси.
Сочи, че доброволно потърсеното съдействие от адвокат не са закономерна
последица от деянието, както и че адвокатското възнаграждение е прекомерно.
Сочи, че ищецът не е имал никакво намерение да уреди спора извънсъдебно,
въпреки заплащането на основното претендирано обезщетение и премахването на
фотографията от уебсайта на ответника. Ответникът сочи, че с извънсъдебното
плащане на обезщетението, направено след поканата от ищеца, следва да са
уредени всички претенции на ищеца във връзка с твърдяното нарушение.
Ответникът претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца извадки от интернет сайт www.sumfinity.com, за който не се спори, че е на ищеца, съдържащи портфолио и представяне на Н.Т., както и процесната фотография “Планинска панорама”, София, България. Представени са и извадки от сайта на ищеца за ценоразпис на услугите, предоставяни от него. Представени са извадки от този сайт и от ответника.
Представени са от ищеца извадки от интернет сайт https://www.stonehard.bg на ответника, което не е спорно между
страните по делото, от които извадки е видно, че фотографията е използвана за
визуализиране на статията “Бум
на имотни сделки в София в края на годината”, с посочена дата на статията – 16.12.2019 г.
Представен е нотариално заверен препис от
електронен документ, който се сочи да е от сайта на ответника касателно
процесната фотография, с дата на нотариалното удостоверяване – 10.04.2020 г.
Представена е от ищеца покана за доброволно
изпълнение, изпратена до ответника по електронна поща на 21.04.2020 г., с която
ответното дружество е поканено да заплати на ищеца сумата от 2 301,46 лева
за нарушението на авторските му права върху фотографията за нарушение,
започнало на 16.12.2019 г. Ответникът е уведомен, че при доброволно заплащане
настоящият ищец ще се откаже от претенцията за неимуществени вреди от
1 000 лева и ще се дължат единствено 1 301,46 лева – имуществени
вреди.
Представено е от ищеца платежно нареждане от 30.04.2020 г. за сумата от 352,05 лева, платена от ответника по посочената от ищеца в писмото банкова сметка, *** “твърдяна онлайн употреба на снимка от 16.12.2019 до 10.04.2020”.
Представено е от ищеца и писмо на ответника, изпратено по електронна поща на 04.05.2020 г., че веднага са преустановили използването на фотографията, като се заплаща сумата за пропуснати ползи от онлайн ицползване на фотографията за периода 16.12.2019 г. – 10.04.2020 г. в претендирания размер от 180 евро, която е достатъчна да компенсира автора, а останалите претенции се сочат като неоснователни.
Представени са от ищеца и стандартни общи условия
за използването на снимки в различните медийни сфери.
Представени са от ответника разпечатки от интернет
сайтове, в които се вижда процесната снимка.
Представена е извадка от сайта www.photoclaim.com.
Представени са от ответника и извадки от интернет
за цени на изображения.
Представено е от ответника удостоверение от
ГД “Гранична полиция” на МВР, от което е видно, че за ищеца Н.Т. са
налице данни: влизане в България на 11.10.2018 г. и излизане от България на
15.10.2018 г.
По делото е изслушано, оспорено от ответника
в една част и прието заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото
лице Н.Х., съгласно което фотографията, предоставена от ищеца в електронен вид,
посредством RAW файл (суровия файл)
е идентична с фотографията от сайта на ищеца и фотографията от домейн адреса,
използван от ответника https://www.stonehard.bg.
Вещото лице дава заключение, че съгласно
извадката от общодостъпен публичен регистър за архив на интернет съдържанието в
световен мащаб, са налице данни (архив) от дата 19.01.2020 г. до дата
10.04.2020 г. в домейн на ответника, поради което може да се направи
заключение, че снимката е използвана от ответника от дата на архива 19.01.2020
г.
Вещото лице дава заключение, че съгласно
приложената таблица от ищеца – осреднени цени за продажба на фотографии, за
онлайн употреба до шест месеца в подстраница на главния домейн и с употреба на
език е 225 евро или 440,06 лева, а за пропусната информация за източника на
снимката увеличението е 100% и става 450 евро или 880,12 лева.
Вещото лице дава заключение, че авторството
не е видно и изрично посочено в сайта на ответника при използване на
фотографията, а в метаданните от 19.01.2020 г. до 10.04.2020 г. е вписан авторът
N. T. с
дата 13.10.2018 г.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Н.Х., съгласно което стойността на възнаграждението, което ищецът
би получил за използване на процесната фотография за период на използване: 16.12.2019
г. – 10.04.2020 г. и по начина – чрез поставянето й в информационната статия в
уебсайт, изчислено по средни справедливи пазарни цени в България с включена
стилистична/ техническа обработка, е 250 лева без ДДС.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Българският съд е компетентен да разгледа спора по исковете за авторски права и сродните му права, когато закрилата се търси на територията на Република България, съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от КМЧП.
Съгласно чл. 3 от Споразумението ТРИПС (Европейският съюз е страна по Споразумението ТРИПС; протоколът за присъединяване към него и към всички приложения към него е ратифициран от България със закон, обн. ДВ, бр. 93 от 1996 г., преди присъединяването към Европейския съюз), всяка страна членка следва да предостави на физическите и юридическите лица на други страни членки не по-малко благоприятно третиране от това, което предоставя на своите физически и юридически лица относно закрилата.
Този принцип е въведен в чл. 99, ал. 1 от ЗАПСП, като в частност в т. 2 от същия е предвидено, че ЗАПСП се прилага за произведения, чиито автори са граждани на държава – членка на Европейския съюз, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КМЧП, възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авнторското право и сродниту му права се урежда от държавата, в която се търси тяхната закрила. Поради това в случая, когато закрилата се търси в Република България, българското право е приложимо.
За да бъдат уважен предявеният иск по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; ищецът да е носител на авторското право - обект на закрила; да е налице нарушение на авторското право на ищеца, извършено от страна на ответника; причинени на ищеца в резултат на нарушението вреди, които да са в пряка причинна връзка с него.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, обект на авторското право са фотографски
произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.
Поради това процесната фотография “Планинска панорама”
представлява обект на авторското право, който се ползва с предвидената закрила.
Съгласно нормата на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение.
Настоящият състав
намира, че от събраните по делото писмени доказателства – извадки от сайта на
ищеца, и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, в което
вещото лице сочи да е извършило проверка на RAW файл (суровия файл), се установява, че ищецът е автор на процесната
фотография “Планинска панорама”. Предоставянето от страна на ищеца на
т.нар. RAW файл (суровия файл)
при проверката на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, посочено в
същата, е достатъчно да се приеме, че ищецът е автор на процесната фотография.
От представените извадки от интернет сайта на ищеца - www.sumfinity.com се установява, че относно публикуваните
фотографии, сред които е процесната, по несъмнен начин се манифестира, че
ищецът е техен автор. До доказване на противното за автор се смята лицето,
чието име е посочено по обичайния за това начин върху произведението, съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП. В случая ищецът държи RAW файла на фотографията и се манифестира като
нейн автор в интернет сайта си, както и това се установява от метаданните на
използваната фотография от сайта на ответника, поради което и при липса на
събрани доказателства за обратното, следва да се приеме, че той е автор на
процесната фотография.
Неоснователни са доводите на ответника, че
процесната снимка не е обект на авторско право, тъй като представлява пейзажна
снимка в градска среда и липсват твърдения от ищеца за творческите усилия на автора.
За разлика от законодателства на други държави в Европейския съюз, в България
защита ползват и панорамните фотографии. Под твороческа дейност по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП се разбира проявата на интелектуално усилие
(самостоятелна мисъл) на автора, като не е необходимо това усилие да е с
някакъв научен принос. Без значение са и художествените или научни достойнства
на произведението (така в §5 “Общи признази на закриляните обекти”, “Авторско право и сродните му права в Република България” - автор Г.С., издателство Сиби, 2001 г.,
стр. 31).
Това разбиране съответства и на приетото в
чл. 6 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006
г. за срока на закрила на авторското право и някои сродни права (кодифицирана
версия), съгласно който фотографии, които са оригинални, в смисъл, че са
собствено авторско интелектуално произведение, се закрилят в съотвествие с чл.
1, като никакви други критерии не се прилагат за тяхната пригодност за закрила.
В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, че е достатъчно
фотографията да е авторско интелектуално творение, което отразява личността на
автора и е проява на неговия свободен и творчески извор при реализиирането й,
за да е обект на закрила (така в Решение по дело С-145/10 Painer относно портретна фотография, като даденото
разрешение следва да се приложи и в случая при панорамната фотография).
От събраните по делото
писмени доказателства и от приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесната фотография, за която ищецът предоставя
суровия файл, е идентична с фотографията от домейн адреса, използван от ответника https://www.stonehard.bg.
Ирелевантно за нарушението на авторското
право в случая се явява дейността на платформата www.photoclaim.com, както и обстоятелството дали същата е
създадена от ищеца и дали се ползва от други фотографи. Ирелевантна е датата,
на която е направена фотографията в Република България, поради което съдът не
обсъжда представеното от ответника удостоверение от ГД “Гранична полиция” на МВР. От значение е само авторството на
фотографията, извод за което се прави и от метаданните от сайта на ответника в
периода от 19.01.2020 г. до 10.04.2020 г., в които е вписан авторът Nico
Trinkhaus, съгласно приетото
заключение на съдебно-техническа експертиза. Дори обаче да се приеме
удостоверението за релевантно, то дата 13.10.2018 г., която е в метаданните на
снимката по името на автора, попада в периода, в който е удостоверен в
удостоверението: влизане в България на 11.10.2018 г. и излизане от България на
15.10.2018 г.
Установява се също, че съгласно изследвания
от вещото лице общодостъпен публичен регистър за архив на интернет съдържанието
в световен мащаб, фотографията е използвана в домейна на ответника от
19.01.2020 г. до 10.04.2020 г. Използването на
фотографията за процесната статия на ответника се установява от датата,
посочена в статията – 16.12.2019 г., както и от извънсъдебното признание на
ответника, обективирано в писмото-отговор на поканата на ищеца и от факта на
заплащането на сумата от 352,05 лева за онлайн употреба на снимката от
16.12.2019 г. до 10.04.2020 г., както и уверението на ответника, че същата е
премахната от съдържанието на сайта. Поради изложеното съдът приема за
установено по делото, че нарушението е извършено в процесния период от
16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.
За изчерпателност на изложението следва да
се посочи, че представеното от ищеца копие от нотариално заверен препис от
електронен документ от 10.04.2020
г., който се сочи да е от сайта
на ответника, не може да се приеме за годно доказателствено средство, тъй като удостоверяването
на копия от сайтове излиза извън кръга на компетентността на нотариуса по чл.
569 от ГПК, която не може да се тълкува разширително (така в Определение №
439/26.06.2013 г. по т.д. № 2071/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.). От друга страна, извадката от сайта
не може да се приеме като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ. Поради това нотариалният препис не може да се ползва с доказателствена
стойност касателно посочената дата – 10.04.2020 г.
Не се сочат и не се представят от ответника
доказателства, че използването на фотографията да е станало със съгласието на
ищеца и при посочване на авторските му права, поради което следва да се приеме,
че е налице нарушение на авторските права на ищеца по чл. 18, ал. 2, т.т. 1, 2
и 6 и чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП във връзка с възпроизвеждане на
фотографията, разпространението й сред неограничен брой лица, публичното й
показване и липсата на обозначаване на ищеца като нейн автор.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че самият автор е изложил фотографията в интернет
и я е направил общодостъпна за неограничен кръг лица и така е разрешил
ползването й, както и че е налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП
за използване без съгласие на автора на фотографията, която е изложена от самия ищец в интернет
пространството, т.е. на общодостъпно място, а и ответникът е ползвал същата с
информационна цел – в статия, а не в търговската си дейност. Макар да се
установява по делото, че процесната фотография е срещана в различни сайтове в
интернет пространството, то това обстоятелство не може да дерогира установената
от закона защита на авторските права върху същата. Закрилата на публичното
разгласяване обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е
била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забравяваща нейното
изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право
(така в Решение по дело С-161/17 на СЕС, разрешението по което касае
некомерсиална цел, и на още по-голямо основание съдът намира за приложимо в
случая при използването на фотографията в търговската дейност на ответника).
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че изключението по чл.24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП за използване на авторско произведение без съгласие на автора е предвидено само с информационна или друга нетърговска цел, а в случая фотографията е използвана в търговската дейност на ответното дружество, с вписан предмет на дейност – посредничество при покупсо-продажба на недвижими имоти. Поради това следва да се приеме, че статията “Бум на имотни сделки в София в края на годината”, за визуализиране на която е използвана фотографията, е пряко свързана с търговската му дейност. Относно установяването на самото нарушение е без значение дали ответникът е реализирал приходи от фотографията, а това е от значение само за определяне на размера на обезщението касателно нарушението.
В случая не се установява от ответника, който
носи доказателствена тежест за това, че има съгласието на ищеца за използването
на процесната фотография и че е уредил съответните авторски права по същата. Използването на фотографията на ищеца в интернет сайта
на ответника - https://www.stonehard.bg, без
негово съгласие, нарушава авторските му права върху същата. Налице е нарушение на автроското право
на ищеца за процесната фотография, извършено от страна на ответника в процесния
период от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.
С оглед установяването на извършеното от ответника нарушение на авторските права на ищеца, следва да се разгледат предпоставките за обезщетяване на вредите от нарушените авторски права. По отношение на претендираното обезщетение приложение намират разпоредбите на чл. 95 и чл. 95а от ЗАПСП. Този, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото. Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП и включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. За извършеното нарушение, за което ответникът отговоря, тъй като не оспорва да поддържа и управлява сайта, на който е използвана фотографията без разрешение на автора – ищец по делото, се дължи обезщетение, като се касае за един иск, а отделните претърпени вреди (имуществени и неимуществени) са от значение за определяне на размера на обезщетението (така в Решение № 106/11.07.2012 г. по т.д. № 769/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Доказването от ищеца на имуществените вреди се осъществява, като се установи какви са реално
претърпените загуби от ищеца и какви ползи същият е пропуснал в резултат на нарушението. Доказването на
неимуществени вреди се осъществява чрез свидетелски показания и експертизи,
като размерът им се определя от съда по справедливост.
Както е прието в Решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал.1 от ЗАПСП (понастоящем чл. 95, ал. 1) има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 от ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. С въвеждането на новата разпоредба на чл. 95б от ЗАПСП (ДВ, бр. 99/2005 г.), настоящ текст на чл. 95г от закона, е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното. В случая се търси отговорност от ответното дружество, като без значение е действието на конкретно физическо лице.
Размерът на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт и резултат, степента на вината, последиците от това нарушение и други обстоятелства, като не може да надхвърля претендирания размер по исковата молба. Определеното от съда обезщетение за нарушаване на авторското право следва да обезщетява автора с оглед степента на нарушението и вредите съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП. От друга страна, определеното от съда справедливо обезщетение следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. превантивна функция по чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП. Доколкото обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни произведения на литературата, изкуството, публицистиката и т.н., диапазона на обезщетенията законодателят е дал в чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер.
При изчисляване на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП съдът следва да образи конкретизацията и размера на вредите, които ищецът е индивидуализирал в исковата молба.
Ищецът
претендира обезщетяване на имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено
лицензионно възнаграждение в размер на 880,29 лева. Вследствие на неправомерното използване на фотографията,
ищецът е понесъл имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение,
каквото би получил при възмездно отстъпване на правото върху статията за
използването му в интернет сайта на ответника с договор по чл. 36 от ЗАПСП. От
приетото по делото основно заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че съгласно приложената от ищеца таблица от стандартни общи условия за използването на снимки
в различните медийни сфери за Германия, за онлайн употреба до шест месеца в подстраница на главния
домейн и с употреба на език е 225 евро или 440,06 лева, а за пропусната
информация за източника на снимката увеличението е 100% и става 450 евро или
880,12 лева. От приетото по делото допълнително заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на лицензионното
възнаграждение за използване на процесната фотография за период 16.12.2019 г. –
10.04.2020 г. и по начина – чрез поставянето й в информационната статия в
уебсайт, изчислено по средни справедливи пазарни цени в България с включена
стилистична/техническа обработка, е 250 лева без ДДС.
Съдът намира, че за определяне на пропуснатите ползи са релевантни средните пазарни цени в Република България за процесния период. Представените от ищеца таблици от стандартни общи условия за използването на снимки в различните медийни сфери за Германия, чийто гражданин е ищецът, са неприложими в случая, когато защитата се търси в Република България и при твърдения нарушението да е извършено в страната. Твърдените от ищеца стандартни общи условия не може да се приемат за приложими извън Германия. Други доказателства относно размера на средните пазарни цени, включително и по отношение на международни пазари на панорамна фотография ищецът не е представил и не доказва.
За изчерпателност на изложението, следва да се посочи, че не се установява ответникът да е извлякъл каквито и да е ползи касателно процесната фотография, не се установяват и броя на преглежданията на статията, във връзка с което е използвана процесната фотография, за да се приеме, че е налице някакъкв тип увеличаване на репутацията на ответното дружество. Съдът следва да определи обезщетение по справедливост въз основа на събраните по делото доказателства.
При определяне на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че ответникът е премахнал от съдържанието на сайта си фотографията на ищеца след получената покана, т.е. нарушението на авторските права на ищеца е преустановено. Следва да се отчете и обстоятелството, че ответникът незабавно се е отзовал и е обезщетил отчасти доброволно ищеца, което не се сочи от самия ищец в исковата молба.
Не се установяват от ищеца, който носи доказателствената тежест за това други последици, които съществено да повлияят на размера на обезщетението за имуществени вреди за пропуснати ползи.
В случая обаче следва да бъде взето предвид, че не се касае за доброволно преотстъпване на авторски права, а за нарушение на авторски права на ищеца, обезщетяването на което се определя по предвидения в ЗАПСП ред (така в Решение № 1312/23.06.2016 г. по т.д. № 2736/2015 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав, относно неправомерно използване на превод на пиеса, което разрешение е приложимо в случая).
При определяне на справедливото обезщетение за вредите от пропуснати ползи съдът взема предвид изчисленото от вещото лице обезщетение по средни пазарни цени за Република България от 250 лева за процесния период, разпоредбите на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и на чл. 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на правата върху интелектуалната собственост, както и приетото в Решение по дело С-367/15 на СЕС, че съгласно чл. 13 от Директива 2004/48/ЕО притежателят на нарушено право на интелектуална собственост може да иска от нарушителя или обезщетение за претърпената вреда, като се вземат предвид всички релевантни аспекти в случая, или без да се налага да доказва действителна загуба, плащане на сума, съответстваща на два пъти по-голямата такса, която би била дължима, ако е дадено разрешение за използване на съответната загуба.
Като съобразява изложеното по-горе, както и санкционата функция на обезщетението и превантивната функция на обезщетението да въздейства предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за използваната неправомерно от ответника фотография следва да бъде определено на минималния посочен в закона размер от 500 лева за краткия установен срок за ползване от по-малко от четири месеца - в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.
Ищецът претендира обезщетение и за имуществени вреди за претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в размер на 420 лева. В случая не се установява от ищеца така твърдените извънсъдебни разходи да са в пряка причинна връзка с поведението на ответника, а са резултат от избор на самия ищец на неефективни средства за защита, поради което и няма основание за извършването на такива разходи да се ангажира отговорността на ответника, дори и при установяване на останалите елементи на нарушението. Също така нотариалният препис не може да послужи в процеса като годно доказателство, доколкото удостоверяването е преценено като излизащо извън кръга на нотариалната дейност по ГПК. Поради това същите не следва да се включват в обезщетението.
Видно от представеното от ищеца платежно нареждане, преди подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца сумата от 352,05 лева, с основание за плащане “твърдяна онлайн употреба на снимка от 16.12.2019 до 10.04.2020”, поради което тази платена доброволно сума следва да се приспадне от определеното по справедливост от съда обезщетение. Не се отчита твърдяното от ищеца, че тази сума се приспада от неимуществените вреди, доколкото ответникът изрично е посочил за какво заплаща същата, а в писмото-отговор оспорва останалите претендирани от ищеца суми. След приспадането на платената от ответника сума от 352,05 лева от определеното от съда обезщетение от 500 лева, на ищеца следва да присъдено обезщетение в размер на 147,95 лева за обезщетяване на имуществените вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за използваната неправомерно от ответника фотография в процесния период от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г., а за горницата над 147,95 лева до 880,29 лева, както и за претенцията за претърпени загуби от 420 лева, искът е неоснователен.
Ищецът
претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 648 лева. Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е
невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради
което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за
овъзмездяването им по справедливост. Ищецът твърди, че е приел тежко поредната
кражба на труда му, че се чувства унизен и подценен, поради което може да се приеме, че неимуществените вреди не са
свързани единствено с конкретното нарушение на ответника. Още повече, че се
установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, че процесната фотография е доста
разпространена в интернет пространството без обозначаване на авторството й,
дори в сайта на ищеца е без обозначаване на авторството й в основната
информация. Ищецът не е представил и не е поискал събирането на никакви
доказателства, че е изживял твърдените душевни неудобства, поради което
претенцията му в тази част се явява недоказана и поради това неоснователна
(така в Решение № 1896/18.07.2018 г. по т.д. № 1140/2018 г. на Апелативен съд –
София, Търговско отделение, 6 състав).
По акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че поради уважаването на иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 147,95 лева, върху същата следва да бъде присъдена и законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (12.06.2020 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 1 818 лева, от които 78 лева – държавна такса, 40 лева – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 500 лева – депозит за вещо лице и 1 200 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие от 22.04.2020 г. (лист 378-379 от делото) като платено в брой, поради което следва да се приеме, че са налице доказателства за плащането му съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Дължимата държавна такса по делото е в размер на 77,93 лева, поради което тази сума се взема пред вид при определянето на разноските по делото. По делото до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за извършването на твърдените разноски от 40 лева – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, поради което тази сума не се взема предвид при определянето на разноските по делото.
Предвид горното и с оглед изхода на спора съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото
в общ размер на 134,94 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 1 900 лева, от които 100 лева – депозит за вещо лице и 1 800 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да
бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 366,38 лева без ДДС или 439,66
лева с ДДС, предвид данните за регистрация по ЗДДС. При съобразяване на
правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ищеца
е основателно и уговореното от ответника възнаграждение следва да бъде намалено
до минималния размер от 439,66 лева с ДДС, което да бъде взето при
изчисляването на разноските по делото.
С оглед изхода на спора и предвид горното съдът намира, че на ответника
следва да бъдат присъдени разноски по
делото в размер на 498,70 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК с исковата молба и молба с вх. № 57697/22.06.2020 г. ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, с титуляр Адвокатско дружество “Г. и Г.”, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 2, да заплати на Н.Т., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес: Германия, гр. ********на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 147,95 лева (сто четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение поради нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, използвана без негово съгласие и без посочване на ищеца като автор от ответника “С.” ООД на интернет сайт на ответника - https://www.stonehard.bg в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 147,95 лева за периода от 12.06.2020 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за горницата над 147,95 лева до 880,29 лева, за сумата от 420 лева – имуществени вреди за претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси и за сумата от 648 лева - неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 2,
да заплати на Н.Т., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес:
Германия, гр. ********сумата от 134,94 лева (сто тридесет и четири лева
и деветдесет и четири стотинки) – разноски по делото пред
СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Т., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес:
Германия, гр. ********да заплати на “С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 2, сумата от 498,70 лева
(четиристотин деветдесет и осем лева и седемдесет стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :