Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Шумен

Производство то е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба от „Америкън Тимбър“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез адвокат Св. С. от Адвокатска колегия – Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-1275-000597/18.09.2024г., издадена от началник група към ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ - Велико Търново, с която на „Америкън Тимбър“ ЕООД, [населено място] е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС - товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 18.09.2024г.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването ѝ в противоречие с материалноправните разпоредби. Застъпени са и доводи за некомпетентност на издателя ѝ, за допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на процесуалните правила, както и за несъответствие на заповедта с целта, предвидена в закона. Въз основа на тези аргументи се отправя искане за отмяната ѝ, както и за присъждане на деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от неговия управител В. Н. В., както и от процесуалния му представител адв.С. С..

Ответната страна, началник група към ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново, депозира писмена молба рег. № ДА-01-2546/30.10.2024г., в която са изложени аргументи за неоснователност на оспорването.

В проведеното съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 18.09.2024г. младши автоконтрольор Й. И. при ОД на МВР – Велико Търново съставил АУАН GА № 3275953 срещу Д. С. С. за това, че на 18.09.2024г., в 02.15 часа, в община Велико Търново на път Дебелец – Килифарево – Нова Загора – Радецки – Полски Градец – Главан – Младиново – Свиленград, километър 11 /до ТИР паркинга и кръстовище за Килифаревски манастир/ в посока към [населено място], управлява товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на „Американ Тимбър“ ЕООД, след като е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 20.09.2024г. началникът на група към ОД на МВР – Велико Търново впоследствие прекратил административнонаказателното производство по АУАН № GА № 3275953 на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, с оглед данни за извършено престъпление от лицето по чл. 343в, ал. 3 от НК.

Въз основа на този АУАН началникът на група към ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново, упълномощен със Заповед № 366з-2605/28.06.2022г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000597/18.09.2024г. по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Екземпляр от издадената заповед бил връчен на управителя на дружеството - собственик на превозното средство, на 18.09.2024г.

На 24.09.2024г. В. В. депозирал жалба до началника на РУ – Велико Търново, в която изложил, че Д. С. неправомерно е отнел ключовете за превозното средство от стаята, където е нощувал В. И. – служител в оспорващото дружество, упълномощен да управлява служебния автомобил, без негово знание и без знанието на управителя на юридическото лице.

Впоследствие с жалба вх. № 366000-22168/30.09.2024г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново заповедта била оспорена пред Административен съд – Шумен, по повод на която е образувано и настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. В конкретния случай за доказване на компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, ответникът е представил Заповед № 366з-2605/28.06.2022г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която той е делегирал правомощията си за издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на началниците на Районни управления, към които спада и издателят на процесния акт. С оглед на горното съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че са налице изложени съответни мотиви.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В настоящия казус този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, което е лишено от правото да управлява МПС по административен ред.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че на посочената в заповедта дата и място водачът Д. С. С. е управлявал товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на „Американ Тимбър“ ЕООД, след като е лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Действително в обстоятелствената част на Заповедта не е възпроизведен конкретният акт, с който водачът е бил лишен в предходен момент от това свое право, но приложената по делото Мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство спрямо него с оглед данните за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и образувано бързо производство ЗМ № 820/2024г. по описа на РУ – Велико Търново несъмнено индикира за наличие на предходно издаден административен акт спрямо Д. С., в какъвто смисъл са и фактическите констатации в обжалваната заповед. При това положение, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, доколкото с категоричност е установено, че превозното средство, собствено на дружеството-жалбоподател, на инкриминираната дата и място е управлявано от неправоспособен водач. С оглед тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежния ред. Посоченото фактическо основание за прилагането на ПАМ съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че издадената заповед противоречи на целите на закона. Действително, законът допуска засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В случая са налице достатъчно данни, анализът на които води до единствено възможния извод за несъразмерност на определената мярка, макар и индивидуализирана в минимално предвидения в закона срок от 6 месеца. Това е така, тъй като е установено с категоричност, че юридическото лице – собственик на превозното средство, е въвело режим, при който управлението на описания в заповедта автомобил е било възложено конкретно на лицето В. И., за което е приложена Заповед от 24.02.2020г. към Трудов договор № 5. Това обстоятелство се установява и от разпита на лицето в хода на проведеното съдебно заседание. Именно в стаята на това лице и под негова фактическа власт са били и ключовете за товарния автомобил, като по делото са налице достатъчно индиции, че в ранните часове на 18.09.2024г. водачът Д. С., без знанието и разрешението на управителя на дружеството и на свидетеля В. И., е взел ключовете за превозното средство, като такова оплакване е поддържано от представляващия дружеството с депозираната от него жалба от 24.09.2024г., адресирана до началника на РУ – Велико Търново. Дали това поведение на водача разкрива белезите на престъпен състав е въпрос, стоящ извън предмета на настоящото дело, но наличните данни сочат, че управлението на служебния автомобил не е било предоставено по надлежен начин, а е предприето противно волята на управителя на собственика на автомобила. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището за несъразмерност на мярката следва да се посочи и обстоятелството, че тя засяга служебен товарен автомобил, посредством който юридическото лице осъществява търговската си дейност и прекратяването на регистрацията дори и за минимално въведения период несъмнено представлява драстична мярка, която създава неоправдано сериозни пречки пред упражняването на занятието на субекта.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, но в противоречие с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000597/18.09.2024г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода от спора, с оглед своевременно направено искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР – Велико Търново, следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, в това число внесена държавна такса в размер на 50 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2024г. в размер на 1200 лева с ДДС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Американ Тимбър“ ЕООД, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000597/18.09.2024г., издадена от началник група към ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ Велико Търново, с която на „Американ Тимбър“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Н. В., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 18.09.2024г.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати в полза на „Американ Тимбър“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Н. В., направените по делото разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.