Решение по дело №442/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

 

Административното дело е образувано по жалба от С. Д. П., [ЕГН], с адрес [населено място], община Сливен срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г. с изх. № 02-200-6500/4133 от 06.02.2023 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която са наложени санкции за наддеклариране в размер на 4 783,50 лв. по Направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), код на дейност АКП1.

В жалбата се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, доколкото в атакуваната му част бил постановен при липса на мотиви. Моли съда да отмени уведомителното писмо в тази част.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В молба по делото от упълномощен адв. Д. А. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита оспорения акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. Д. П. бил регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 337976 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2021 г. подал заявление за подпомагане с УИН: 20/180521/36484 по СЕПП, СПП, ЗДП, ЕЖСК, ПНДЖ1 и Мярка 10 „Агроекология и климат“, ведно с необходимите таблици и декларации към него (л. 30).

Във връзка с подаденото заявление били извършени административни проверки, със съставени Резултати от автоматични проверки на въведените данни. По Мярка 10 „Агроекология и климат“, Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) за кампанията земеделският стопанин декларирал за подпомагане 43.24 ха, като приложил и таблица на използваните парцели, Удостоверение № 025/111/00101/22.12.2010 г., удостоверяващо, че П. е завършил курс на обучение на тема „Иновации в областта на растениевъдството“, и Удостоверение № 049/111/00102/28.11.2010 г. за участие на оспорващия в семинар на тема „Агроекологични плащания“.

С изх. № 02-200-6500/4133 Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г. Видно от таблицата, част от акта, по направление ВПС1 административният орган оторизирал сума в размер на 6 556,33 лв., като в колона 20 посочил общо санкции и редукции в размер на 4 783,5 лв. Пак в същата таблица е вписана заявена площ от 43,24 ха, установена площ от 37.16 ха, наддекларирана площ от 6.08 ха, в проценти 16.36, санкционирана площ от 12.16 ха, в колона 11 намаление и санкция за наддеклариране 4 783,5 лв.

Писмото било изтеглено от П. от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 16.11.2023 г. Жалбата срещу същото, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена до съда на 30.11.2023 г.

В хода на съдебното дирене административният орган представя Становище изх. № 02-200-6500/4133#3/16.02.2024 г., в което заявява, че с процесния УИН земеделският стопанин кандидатства за първа година по направление ВПС1, със заявени три парцела с площ 43.24 ха. Във връзка с това заявление за подпомагане са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП, резултатите от които са обективирани в оспореното уведомително писмо, проверки на място не били извършвани, след извършване на кръстосани проверки от ИСАК не били установени площи по мярката, заявени от повече от един кандидат, налице е наддеклариране от 6.08 ха, представляваща 16.36 % спрямо установената допустима за подпомагане площ. Наддекларирането се дължало на това, че парцел 73016-8-2-1 не попадал с цялата си площ във ФБл, който има географско пресичане със специализиран слой ВПС с повече от 100 кв.м., т.к. не са изпълнени условията на чл. 5 ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г.

Към административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 66).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е наложена санкция и редукция в размер на 4 783,5 лв. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), код на дейност АКП1.

Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 11а ал. 1 т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Според разпоредбата на чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. Изпълнителният директор на фонда е делегирал на З.-и. д. на ДФ "Земеделие" В. И. К. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия при наличието на материална и персонална компетентност.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че уведомителното писмо не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в този случай в мотивите на издадения административен акт следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане за 2021 г. с УИН: 20/180521/36484 е в размер на 6 556,33 лева, като са наложени санкции и редукции в размер на 4 783,5 лв. В колона 11 от таблицата към писмото е посочено, че е наложено намаление и санкция за наддеклариране, в колона 20 също е посочено, че общите санкции и редукции са в размер на 4 783,5 лв., като липсват посочени правни и фактически основания за наложените санкции. В случая, при липса на посочено конкретно фактическо и правно основание, адресатът на акта е поставен в невъзможност да установи причината, мотивирала органа да откаже финансиране в посочения размер. В идентично положение е поставен и съдът, който, след като е сезиран с оспорване, е препятстван при извършване на дължимата преценка за законосъобразност. Последната не може да се основава на догадки и предположения както относно факти, така и досежно приложими правни норми, обусловили постановяване на контролирания административен акт. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган.

Както се посочи по–горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в процесния случай такава препратка липсва.

Едва в хода на съдебното дирене административният орган представя писмено становище, в което разяснява, че с процесния УИН земеделският стопанин кандидатства за първа година по направление ВПС1, със заявени три парцела с площ 43.24 ха. Във връзка с това заявление за подпомагане са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП, резултатите от които са обективирани в оспореното уведомително писмо, проверки на място не били извършвани, след извършване на кръстосани проверки от ИСАК не били установени площи по мярката, заявени от повече от един кандидат, налице е наддеклариране от 6.08 ха, представляваща 16.36 % спрямо установената допустима за подпомагане площ. Наддекларирането се дължало на това, че парцел 73016-8-2-1 не попадал с цялата си площ във ФБл, който има географско пресичане със специализиран слой ВПС с повече от 100 кв.м., т.к. не са изпълнени условията на чл. 5 ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г.

В обжалваното уведомителното писмо липсва посочване както на фактическо, така и на правно основание, което да обоснове формираното от административния орган властническо волеизявление в оспорената му част, с която се засягат права и законни интереси на адресата на акта и настоящ оспорващ. Установяването на такива, респ. посочването на мотивите на органа – издател едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за пръв път след издаване на административния акт в съдебното производство, образувано по повод оспорване законосъобразността на този акт. Действително, няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен при провеждане на административното производство и е приложен към преписката, но в процесния случай такъв не се установява. Налице е пълно отсъствие на фактическо и правно основание за постановения административен акт в оспорената му част, обективираща приетото от ответника налагане на санкции и редукции в размер на 4 783,5 лева, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146 т. 2 от АПК. Липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен съдебен контрол на тази част от оспореното уведомително писмо, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези.

Изложеното по-горе налага извода, че административният акт в оспорената му част е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициента, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт.

 

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат общо на 810,00 (осемстотин и десет) лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 800,00 (осемстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на административният орган прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно. С оспорената част на уведомителното писмо е наложена санкция общо в размер на 4 783,50 лв., съставляваща материалният интерес по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Процесният размер на материалния интерес попада в хипотезата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, според която норма, за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 1 000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв., като в случая при съобразяване с посочените нормативни изисквания, минималният размер възлиза на 778 лв., следователно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. е почти в минималния нормиран размер и не се явява прекомерно. Същото следва да се уважи изцяло, като разноските в общ размер на 810,00 лева се възложат в тежест на административния орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. П. от [населено място], общ. Сливен Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г. с изх. № 02-200-6500/4133 от 06.02.2023 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която са наложени санкции и редукции в размер на 4 783,50 лв. по Направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), код на дейност АКП1.

 

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. “Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. П. [ЕГН] от [населено място], общ. Сливен разноски по делото в общ размер 810,00 (осемстотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.