Разпореждане по дело №564/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и да да се произнес,взе предвид следното:

С присъда № 45/26.04.2009 г., постановена по н.ч.х.дело № 36/2009г., Елховския районен съд е признал подсъдимияП. Н. Н. с ЕГН *, за невиновен в това, че в периода от 01.06. до 15.06.2008 година, в писмо до М. на З. и х., с копие до П. на АЗПБ, Д. на ДФ „З.", К. по з. и г. в Н. с., вестник "1." и О. д. "З. и г."-Г., и копие до НТВ „С.", е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А. Я. М. от гр. Я. обстоятелства, като му е приписал престъпления - рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група с думите: "Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини"; "Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група", както и разпространил неверни и позорни обстоятелства за тъжителя: "Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в О. с. и О. д. беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕПП в реални граници", поради което и на основание чл. 304 НПК гое оправдал по това обвинение в престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК. Отхвърлил е предявения от тъжителя А. Я. М. от Г., с ЕГН *, граждански иск за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД на обезщетение в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието - болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителя М. да заплати на подсъдимия Н. , направените по делото разноски в размер на 4100.00 /четири хиляди и сто/ лева.

Недоволeн от така постановената присъда е останал тъжителя М., който чрез повереника си - адв.В.К., я обжалва изцяло, както в наказателната и в гражданската част, а също и в частта относно присъдените разноски, като счита, че същата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необоснована. Направените от ЕлРС изводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна не намирали опора в събрания доказателствен материал и съдът не бил успял да направи разграничение между правото на сигнал и клеветата, в резултат на което се е стигнало до съществено нарушение на правото на частният тъжител да докаже обвинението. Направените от съда правни доводи не намирали опора нито в закона, нито в съществуващата съдебна практика, а изводите на ЕлРС относно неоснователността на гражданският иск били незаконосъобразни. С оглед на това моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло атакуваната присъда на РС-гр.Е., и да бъде постановена друга, с която подсъдимият П. Н. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатите му с тъжбата обвинения, като се уважи гражданския иск по справедливост и му бъдат присъдени направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание адв.В.К. признава,че абсолютната погасителна давност за деянието е изтекла и в този смисъл съдът следва да прекрати наказателното производство, но заявява, че съгласно чл. 307 от НПК съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск, когато наказателната отговорност е погасена по давност, т.е. в случая съдът следва да прекрати наказателното производство, но с допълнително решение да се произнесе по гражданския иск, защото основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, в което се е изразило това деяние. И понеже гражданския иск е приет за съвместно разглеждане, а той не познава понятието изтекла абсолютна давност, счита, че същата по отношение на гражданския иск не е изтекла, тъй като за него важат правилата на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Твърди, че няма пречки за неговото уважаване, поради което моли съда да се произнесе по гражданския иск относно това дали деянието, осъществено от подсъдимия, не осъществява елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка соча практика на ВКС, която задължава съдилищата при изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, да се произнасят по граждански иск, а именно: решение № 385/21.09.2010 г., постановено по нак. дело № 363/2010 г. на ІІ-ро нак. отделение на ВКС, решение № 114/06.04.2010 г., постановено по нак. дело № 15/2010 г. на І-во нак. отделение на ВКС. Освен това заявява, че в случай, че съдът откаже да се произнася по предявения граждански иск, това би било отказ от правосъдие и нарушение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като в тази връзка цитира известното решение Д. срещу България, с което България е била осъдена за отказ от правосъдие, поради отказ от произнасяне по редовен граждански иск в наказателно производство с изтекла давност.

Въззиваемият П. Н. Н. не се явява в съдебно заседание, редовно призован, като за него се явяват адв. М. А. и адв. А. Д. от АК – Я., редовно упълномощени от по-рано. И двете правят искане, на основание чл. 88, ал. 3 от НПК производството по делото да бъде прекратено изцяло в наказателната и в гражданската му част, като претендират и направените пред настоящата инстанция разноски.

Окръжният съд, след извършената проверка намира, че в наказателно-осъдителната й част, първоинстанционната присъда следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати, поради изтекла давност за наказателно преследване. Подсъдимият П. Н. Н. е бил признат за невиновен в това, че в периода от 01.06. до 15.06.2008 година, в писмо до М..З. .х., с копие до П. на АЗПБ, Д. на ДФ „З.", К. по з. и г. в Н. с., вестник "1." и О.ди. "З. и г."-Г., и копие до НТВ „С.”, е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А. Я. М. от гр. Я. обстоятелства, като му е приписал престъпления - рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група с думите: "Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини"; "Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група", както и разпространил неверни и позорни обстоятелства за тъжителя: "Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕГ1П в реални граници", поради което и на основание чл. 304 НПК гое оправдал по това обвинение в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК. За това престъпление законът предвижда наказание „глоба” от 5000 до 15000 лева, както и обществено порицание.

Наказателното преследване за такова престъпление, предвиждащо цитираните наказания, се изключва по давност, ако са изтекли сроковете определени в нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В настоящия случай, както бе посочено, с оглед наказуемостта на деянието, е приложим чл.80, ал.1, т.5 НК, който предвижда изключване на наказателното преследване по давност, когато то не е възбудено в срок от три години от довършване на деянието. Съдът съобрази, обаче, че разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е била изменена с ДВ бр.26 от 2010 г., като преди изменението срокът за изключване по давност на наказателното преследване по посочената разпоредба е бил две години, съответно абсолютния давностен срок по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК – три години. При тази промяна на закона, настъпила до влизане на присъдата в сила, следва да се съобрази и приложи разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК, която регламентира, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, съгласно ал.2 на чл.2 от НК, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. В процесния случай това е разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК в редакцията му преди измененията с ДВ, бр.26 от 2010 г., тъй като деянието е осъществено в периода от 01.06. до 15.06.2008 година. Или, налага се изводът, че независимо от спирането или прекъсването на давността /като в настоящият случай давността е била прекъсната с подаването на тъжбата и образуването на първоинстанционното наказателно производство против подс.Н./, наказателното преследване срещу подсъдимия се изключва след изтичането на 3-годишен срок от довършване на твърдяното престъпение, т.е. след 15.06.2011 год.

С оглед изложеното, обжалваната присъда следва да се отмени в наказателно-оправдателната й част, като наказателното производство, водено срещу подс.П. Н. за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК, следва да се прекрати, поради изтекла давност за наказателно преследване.

Що се отнася до обжалваната присъда в частта й, с която предявеният граждански иск от частния тъжител против подсъдимия е отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.307 от НПК, съдът се произнася по гражданският иски когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Следователно, въпреки прекратяването на наказателното производств¯, настоящата инстанция дължи произнасяне по предявения граждански иск.

Първоинстанционният съд, след като е признал за невиновен и оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение по частен ред, респ. с оглед изложеното относно несъставомерността на деянието и признаването на подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление клевета спрямо А. М., поради факта, че по делото не било установено по безспорен и несъмнен начин подсъдимия виновно да е извършил престъпно деяние, причинило неблагоприятни последици за тъжителя А. М., които да съставляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване на основание чл.45 от ЗЗД, е отхвърлил предявения от тъжителя М. против подсъдимия П. Н., граждански иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000.00 лева за претърпените от него болки, страдания и неудобства в резултат на разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ и преценка на наличните, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата.Същата е доста пространна и като цяло правилна и вярна. На практика тази инстанция приема, че фактическа обстановка кореспондира на събраните по делото доказателствни материали. По отношение на преценката на същия настоящата инстанция няма принципни и съществени забележки, освен това, че районният съд е допуснал на места смесване на излагането на фактите с анализ на доказателствата, което в изолирани случаи води до затруднение да се прецени какво точно се приема за установено.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до констатации, които конкретизират и допълват изводите на първата инстанция относно фактите. От внимателния анализ, както на гласните доказателствени материали, съдържащи се в обясненията на подсъдимия Н. и в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените към делото писмени доказателствени материали, вкл. и процесната жалба, подписана от 51 земеделски производители, въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2008 г. в гр.Б. се провела среща на земеделски производители и животновъди от територията на общината, както и от съседни общини от района на област Ямбол, със з. - м. по з. и х. - Д. П. На срещата са присъствали д. М. С., к. на о. Б. Х. Х., н. на ОС „З. и г.” гр.Б. - св. Д. С., както и служители от о. а. Темата на срещата била във връзка с мерките в малките селскостопански райони, обсъждане и разглеждане на проблеми в областта на селското стопанство в района на община Б.. На тази среща са присъствали тъжителят и подсъдимият. По време на срещата бил поставен проблема, възникнал във връзка с идентификацията по КВС и получилите се застъпвания между земеделски имоти, предмет на идентификация от различни земеделски производители. Последвали изказвания на земеделски производители във връзка с този проблем, станал дебат, част от земеделските производители заявили, че имат застъпвания с тъжителя А. М., след което присъстващия на срещата зам. министър Пейчев призовал земеделските производители да поставят проблемите в писмен вид. По време на дебата за застъпванията отношение е взел и тъжителят М., присъствал на срещата като представител на "Е. ф. за з. з.", като призовал земеделските производители, които желаят да обработват земи на фонда, да посетят офиса му в гр. Я. и да сключат договори за наем за тези земи.

Жалбата, подписана от 51 земеделски производители, между които и подс.Пламен Н. е била била адресирана до министъра на земеделието и храните и е със следното съдържание: „Идентифицирахме си обработваемите площи за 2008 г. След като приключихме с посочването на площите и подаõохме заявленията си в ОРА. се появи лицето А. М.. Първо очерта комасирано площи, за които има договори с Е. Ф. и В. А. Впоследствие поиска да очертава в реални граници имотите по договорите с Е. и В. А.. След като му беше отказано от О. с. - гр.Б., той подаде жалба до Вас чрез поставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинската служба и Областната дирекция, беше допуснат да очертава и кандидатства по СЕПП в реални граници. С това идентифициране той показа площи, които даже не знае къде са, от кого се обработват и с какво са засяти. За някои от площите имаме сключени арендни договори, вписани в Елховския Районен съд. Лицето М. не фигурира в нито едно от заявленията, по простата причина, че е длъжник на ДФ „З.”. М. работи с поставени лица които са: С. Д. Х., Х. Х. К., И. А. Т., „С. А. А." Е., С. Г. Г., В. Ми. Т., В. Ж. Т., С. Д. К. По същия начин лицето М. получи плащания за 2007г., чрез поставените си лица, без да обработва площите. Молим за Вашето съдействие, да бъде направена проверка на организираната от М. група, дали те наистина обработват заявените от тях площи. За целта настояваме при евентуална проверка да участват кметовете по места и земеделските производители.

До сега сме подавали сигнали, но въпреки уверенията, че ще бъде проверен, това не се осъществява и лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собствениците на земя в няколко общини. Смятаме, че жалбата ни ще бъде взета под внимание, и че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група.”

На 02.06.2008 година в М. на з. и х. била внесена въпросната жалба на земеделски производители на територията на О. Б. Жалбата е била депозирана в министерството от П. С. Г. В А. на з. п. в Б. /АЗПБ/ копие от жалбата е получено на 02.06.2008 година.

Няма данни процесната жалба да е постъпвала в ДФ "З." Установено е, че копие от депозираната в МЗХ жалба е било изпратено с писмо изх. N913-3550 от 14.07.2008 година на И. д. на ДФ"З."- РА и е разпоредено извършване на проверка. Изпратеното копие от жалбата до Комисията по земеделието и горите в Народното събрание, също адресат на жалбата, е била препратено по компетентност на МЗХ. Във вестник „168 часа не е получаван документ, озаглавен "Жалба на земеделски производители на територията на о. Б., обл, Я.", подписана от 51 лица. В О. д. "З." - гр. Я. - друг адресат на жалбата, същата е постъпила на 03.06.2008 година. В телевизия "С." жалбата на земеделските производители е била получена по факса на телевизия "Скат" на 10.10.2008 година.

В процесната жалба се съдържат изразите: „Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини" и „Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група", отнасящи се до частния тъжител А. Я. М.. На практика на тъжителя М. се приписват престъпленията изнудване /рекет/, измама и участие в организирана престъпна група /за извършване на измами/. Настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд по отношение на употребената дума „рекет”, т.e. че с нея не се приписва извършено или извършвано от тъжителя престъпление по смисъла на НК. Вярно е, че в НК не съществува понятието „рекет”, но съществува престъплението „изнудване” по чл.213а или 214 от НК. В обществото понятието „рекет” е придобило гражданственост, когато се описват действия, осъществяващи признаците на престъплението „изнудване” по чл.213а или 214 от НК. Следователно използването в жалбата на думата „рекетира” вместо „изнудва” означава, че с тази дума на тъжителя е приписано престъпление по чл.213а или 214 от НК. Като е използвано точно това понятие, в жалбата се е имало предвид, че тъжителят осъществява такива действия, които са описани като „рекетиране”, а юридически се квалифицират като „изнудване”. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде осъществено престъплението „клевета” по чл.147, респ. квалифицираното такова по чл.148 от НК, чрез изпълнително деяние под формата на приписване на престъпление, не е необходимо деецът да е очертал съответното престъпление с всички съставомерни негови признаци, респ. да е конкретизирал престъплението с точно посочване на правната му квалификация, а е достатъчно да е приписал на пострадалия извършването на такива действия, от които може да се направи извод за извършено престъпление от особената част на НК, макар и не напълно конкретизирано.

Настоящата инстанция не споделя и доводите на районния съд относно действителния смисъл на използваните в жалбата думи, описващи извършени от тъжителя действия. Използваното понятие „измама” и свързването му с тъжителя М. не оставя съмнение, че се касае за твърдение, че той е извършил такива деяния. От начина на формулиране на изречението и от структурата на същото не може да се направи извод само за изказано предположение или заостряне на вниманието на една евентуална проверка, а е съвсем ясно, че е налице категорично твърдение за извършено престъпление „измама”. Текста следва да се тълкува съвсем еднозначно в смисъл на твърдение за извършени такива престъпления, а не за предположение. Предположение би било налице само ако в текста се настояваше за проверка с цел да се установи дали евентуално тъжителят не е извършил измами, а не и когато в този текст се съдържат недвусмислено и категорично твърдение, че такова престъпление е извършено. От друга страна, извършването на измама представлява престъпление по чл.209 от НК. Настоящата инстанция не споделя и това тълкуване на съдържащия се в жалбата израз. Не е налице несъответствие между текста в жалбата и този посочен в тъжбата, нито е налице субективна интерпретация на израза „организирана от него група”, тъй като в случая районният съд е тълкувал този текст неправилно, едностранчиво и изолирано от останалия текст в изречението. Текстът: „Считаме, ... , че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група.”, води до несъмнения извод, че твърдените измами са извършвани от А. М. и организираната от него група, т.е. налице е организирана група за извършване на измами. С други думи, налице е твърдение, че М. участва в организирана престъпна група по смисъла на чл.321а от НК за извършване на престъпления - измами. Следователно на тъжителя М. се приписва извършването на престъпление и по чл.321а от НК.

Твърдението, че дадено лице е извършило престъпление е частен случай на разгласяване на позорно обстоятелство. В случая от обективна страна, тези твърдения са клеветнически във вид на приписване на престъпление. Тези твърдения са неистински. В българската правна система, както и във всяка друга демократична система, действа принципа за невиновност на което и да е лице до доказване на противното с влязла в сила присъда. Съгласно чл.31 ал.3 от Конституцията на РБ, обвиняемият се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Същият текст е възпроизведен и в чл.16 от НПК. Тези текстове на практика възпроизвеждат чл.6 т.2 от ЕКПЧОС, която съгласно чл.5 ал.4 от КРБ има приоритет над вътрешното ни право. Следователно, съгласно установения от международните актове и от вътрешното ни право стандарт на доказване, истинността на приписаните престъпления може да бъде доказана само по един единствен начин - чрез наличие на влязла в сила присъда срещу М. за изнудване, измама и за организиране на група за измами. След като такава присъда няма, твърденията са неистински. Съгласно свидетелството за съдимост и справката за съдимост на А. М., същия не е осъждан за подобни престъпления. В този смисъл твърденията в „жалбата” на 51 лица, между които и подс.Н. - че тъжителят е извършил и извършва такива престъпления са неистински. Изнасянето на твърдения, че тъжителят извършва или е извършил престъпления представлява и разгласяване на позорни за него обстоятелства.

Само за пълнота на извършената проверка от настоящата инстанция следва да се маркира и повдигнатото с частната тъжба обвинение и за разпространение на позорни по отношение на тъжителя обстоятелства с думите: „Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за заплащане по СЕПП в реални граници”. Настоящият състав намира, че по това обвинение подсъдимия правилно е бил оправдан и в тази връзка споделя доводите на районният съд, а оплакването във въззивната жалба по отношение на тази част от присъдата намира за неоснователно. Правилно в мотивите си районният съд е приел и посочил, че в процесния случай тъжителят като неистинско позорно обстоятелство визира израза: „...той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция”. Първата част от израза: „...той подаде жалба до вас чрез подставените му лица….” очевидно не е позорящо за тъжителя обстоятелство. В така възприетия or М. като позорен израз единствено укоримо се явява заплашването с уволнения. Но от контекста както на цялата мисъл, от която е извлечен употребения израз, така и от съдържанието на „жалбата”, в случая се касае не за позорен факт, а за приписано на М. престъпление – „принуда” по смисъла на чл.143 от НК, каквото обвинение в тъжбата липсва. Освен това по делото е несъмнено установено, че в контактите си със служители от съответните земеделски служби тъжителят действително е използвал изрази, които биха могли да се възприемат и като заплашване с уволнение на тези служители. Деянието на подсъдимия е съставомерно и от субективна страна. Още към момента на подписването на жалбата, подсъдимия е бил наясно, че инкриминираната част от твърденията в нея не са истина. Нещо повече, в обясненията си пред първоинстанционният съд подсъдимият е заявил, че преди 30 май не е бил рекетиран и мамен от М., както е че не го бил виждал никога преди това, но въпреки това е подписал „жалбата” с посоченото по-горе съдържание. С други думи, подс.Н. е съзнавал, че тъжителят не е извършил приписаните му престъпления, но е искал да го злепостави пред институциите, с които същия е работил. Не е случайно и това, че жалбата на земеделските производители не е изпратена до институции, които имат разследващи функции.

Предвид изводите, които настоящата инстанция направи относно съставомерността на деянието на подс.Н. по чл.148 ал.2, във връзка с ал.1 т.2, предл.2-ро, във връзка с чл.147 от НК и събраните доказателства за претърпените неблагоприятни за тъжителя последствия в резултат на жалбата против него, доказан по своето основание се явява предявеният от тъжителя против този подсъдим граждански иск, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от това престъпление неимуществени вреди, макар размерът на претендираното обезщетение да е значително завишен.

Несъмнено е, че жалбоподателят е претърпял неблагоприятни последици от неимуществен характер свързани с това, че пред съответните институции, а впоследствие и пред обществото името му е било компрометирано и почтеността му е била поставена под съмнение. Това се е отразило и на здравословното му състояние, доколкото се е наложило тъжителят да търси специализирана медицинска помощ от лекар. Констатирани били хипертонична и нервна кризи и се наложило предприемане на лечение. Изнесеното за тъжителя повлияло негативно в контактите и взаимоотношенията с хората въобще, както и в бизнес средите в частност. С оглед на изложеното, според настоящия съд справедлива компенсация за тези претърпени от жалбоподателя М. вреди от неимуществен характер, пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия Н., представляващо непозволено увреждане, би било обезщетение в размер на 1000 лв. В този смисъл и до този размер следва да бъде уважен гражданския иск на тъжителя А. М. против подсъдимия, като в останалата му част претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния й размер от 10000 лв. правилно е била отхвърлена. Следва да се присъди и законната лихва върху уважената част от гражданския иск считано от 15.06.2008 г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

В тази връзка следваприсъдата да бъде изменена в гражданската й част, като бъде отменена в частта й, с която предявеният от частния тъжител и граждански ищец против подсъдимия граждански иск е отхвърлен за сумата от 1 000 лв., вместо което следва подсъдимият Н. да бъде осъден да заплати на тъжителя М. сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2008 г., до окончателното й изплащане. Следва да бъде отменена обжалваната присъда и в частта й, с която частния тъжител М. е осъден да заплати на подсъдимия Н. направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 4100 лв., вместо което следва подс.Н. да бъде осъден да заплати на частния тъжител М. направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции, в размер на 2018 лв.

В останалата й част, извън наложителните изменения и отмяна в посочените по-горе части, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото, подс. Н. следва да бъде осъден да заплати по сметката на Окръжен съд Кърджали сумата от 50 лв. представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Водим от горното и на основание чл.334 т.4, във вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК, във вр. с чл. 81 ал.3, във вр. с чл.80 ал.1 т.5, във вр. с чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, чл.334 т.3 и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 45/26.04.2009 г., постановена по Н.ч.х.дело № 36/2009 г. по описа на Е. р. с. в частта, с която подсъдимиятП. Н. Н., с ЕГН *, е признат за невиновен в това, че в периода от 01.06. до 15.06.2008 година, в писмо до М. на З. и х., с копие до П. на АЗПБ, Директора на ДФ „З.", К. по з. и г. в Н. с., вестник "1." и О. д. "З. и г."-Г., и копие до НТВ „С.", е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А. Я. М. от гр. Я. обстоятелства, като му е приписал престъпления - рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група, с думите: "Лицето продължава да тормози и рекетира земеделските производители и собственици на земя в няколко общини"; "Считаме, че ще бъдат доказани измамите на А. Я. М. и организираната от него група”, както и разпространил неверни и позорни обстоятелства за тъжителя: "Той подаде жалба до Вас чрез подставените му лица и след като заплашваше с уволнения служителите в Общинска служба и Областната дирекция беше допуснат да очертава и кандидатства за плащане по СЕГ1П в реални граници”, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК, вместо което постановява:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу П. Н. Н., с ЕГН *, за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, предл.2-ро, във вр. с чл.147 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 , във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.

ОТМЕНЯВА Присъда № 45/26.04.2009 г., постановена по Н.ч.х.дело № 36/2009 г. по описа на Е. р. с. в частта,с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител и граждански ищец А. Я. М. от Г., с ЕГН * против подсъдимия П. Н. Н. от гр. Б., граждански иск за заплащане на основание чл. 45 от ЗЗД на обезщетение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието - болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане; както и в частта, с която е осъден тъжителя А. Я. М. от Г., с ЕГН * да заплати на подсъдимия П. Н. Н. от Г. направените по делото разноски в размер на 4100.00 /четири хиляди и сто/ лева. вместо което постановява:

ОСЪЖДА П. Н. Н. от Г., Ж.№., В. .1, А., с ЕГН *, да заплати на А. Я. М. от Г., У.№ *, с ЕГН *, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2008 година до окончателното й изплащане; както и да му заплати сумата в размер на 2018 лв., представляваща разноски пред двете инстанции.

ОСЪЖДА П. Н. Н. от Г., Ж.№., В. .1, А., с ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Кърджали сумата в размер на 50лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и е прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимия Н., подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението му на страните,а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.