РЕШЕНИЕ
№ 996
гр. Бургас, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501818 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Юробанк
България“ – АД – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№133/09.06.25г., постановено по гр. дело №23/2025 г. по описа на Районен съд Айтос, с
което е отхвърлен иска на въззивника за приемане за установено, че М. П. С. дължи на
Юробанк България” АД:
- още 130.75 лева, представляващи разликата между претендираната сума от
584.09 и присъдените от АРС 453,34 лв. – главница за периода от 23.07.2019г. до
06.02.2023г., дължима по заявление-договор за издаване на кредитна карта Euroline от
17.03.2009г. ведно с допълнително споразумение към него от 24.04.2017 г., ведно със
законна лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане;
- сумата 171.78 лева – възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019 г. до
17.06.2020 г.;
- сумата 14.89 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 23.07.2019
г. до 12.03.2020 г.;
- сумата 53.63 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 14.05.2020
г. до 06.02.2023 г.;
- сумата 203.15 лева – такси за периода от 23.07.2019 г. до 06.02.2023 г.,
- за които е издадена ЗНИ №54/15.02.2023г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
№135/2023 г. на РС Айтос.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира
1
отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени
изцяло. Намира че съдът не е разгледал представените по делото доказателства. С
позоваване на съдебна практика извършва анализ на характеристиките на договора за
издаване на кредитна карта, през призмата на чл.20 ЗЗД. Оспорва изводите на съда,
касаещи отразяване в договора на годишния процент на разходите. Излага
съображения, че процесният договор съдържа ясно, разбираемо и достъпно
съществените условия по кредита, които отговарят на нормативните изисквания;
уговорена е и се дължи лихва върху предоставената сума.
Въззиваемият – ответник М. П. С. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК
отговор на жалбата.
Подадена е и частна жалба от „Юробанк Бъргария“ – АД, срещу Определение
№469/08.07.25г., с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено Решение №133/09.06.2025
г. по гр.д. 23/25г. на РС Айтос, в частта му за разноските и на осн. чл.78, ал.3 ГПК
„Юробанк България” АД, е осъден да заплати на М. П. С., ЕГН **********. сумата от
223,52лв. - разноски по делото.
Въззиваемата М. П. С. не представя в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен
отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото писмени доказателства и съдебно – икономическа
експертиза намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, относно сключен между ищеца и ответника договор за
издаване на кредитна карта Euroline от 17.03.2009г. ведно с допълнително
споразумение към него от от 24.04.2017 г., по отношение на които са приложими Общи
условия на „Юробанк България“ - АД за издаване и използване на кредитни карти
Visa, Mаstercard и American Express, както и Приложение № 1 към Общите условия.
При обсъждане на договора, Общите условия и Приложение №1 към тях, съдът е
установил неговите параметри – ГЛП, в размер на 19.20%, съгл. чл. 6 от Приложение
№1 към ОУ; такси за неоснователна рекламация – 30 лв., съгл. чл. 1.6; такса за
блокиране на карта и/или лимити по вина на картодържателя - 15 лв., съгл. чл. 1.7;
обезщетение за надвишаване на кредитния лимит в размер на 5% от размера на
надвишението, съгл. чл. 1.5; ГПР, в размер на 36,37 %, съгл. чл.6; посочените в чл.
10.6 от ОУ допускания. С помощта на извършената ССчЕ, съдът е установил, че
общият размер на задължението на ответника възлиза на 1027,54 лв., като на
16.10.2019г. и 13.01.2020г. са извършени плащания в общ размер от 130,75 лв.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал клаузите на договора, Общите
условия и Приложение №1 към последните, и е приел, че по отношение на сключения
договор за издаване на кредитна карта, сключен между кредитната институция и
потребителя са приложими Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване
на платежни инструменти, нормите на чл.7, ал.3 ГПК, чл.146, ал.1 ЗЗП, както и тези на
чл.22, вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 и чл.23
ЗПК, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение и в тази им част.
По изложените във въззивната жалба оплаквания, само по отношение на които
2
въззивният съд дължи произнасяне, съобразно нормата на чл.269 ГПК, следва да се
каже:
Твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, поради несъобразяване с всички доказателства са немотивирани –
въззивникът не посочва кои доказателства съдът не е взел предвид, поради което
въззивната инстанция не може да отговори на това оплакване. Въззивният съд намира,
че първоинстанционният е взел предвид представените по делото договор, Общи
условия и Приложение №1 към тях, извършената СИЕ и е формирал изводите си въз
основа на тях.
В жалбата въззивникът извършва анализ на същността и характеристиките на
договора за издаване на кредитна карта, но не излага съображения с какво изводите на
АРС им противоречат. Поради това въззивната инстанция намира, че не е формулирано
нарочно оплакване за нарушения на материалния закон, което да обсъди; изводите на
районния съд по приложението на материалния закон, не противоречат на същността и
характера на договора за издаване на кредитна карта.
Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че ГПР не е формулиран по
ясен и недвусмислен начин, но не излага аргументи в тази връзка. Заявява, че
договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на чл.5 от Директива
93/13 относно яснотата на езика при съставяне на договора, както и за възможността
на потребителя да проучи всички клаузи. Намира че клаузата за лихви е ясна и
разбираема. В тази връзка също не са изложени конкретни разсъждения и оплаквания,
поради което Бургаският окръжен съд намира, че и в тази й част жалбата е бланкетна.
За пълнота на изложението следва да се каже:
Нормата на чл.7, ал.3 ГПК задължава съда служебно да следи за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В настоящия случай при
обсъждане на представения договор, общите условия и Приложение №1 БОС намира,
клаузата на чл. 10.3 от ОУ, според която е предвидено Банката да начислява дължима
лихва върху задълженията по чл. 10.2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за
текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния
лимит на картата веднъж месечно, съставлява въвеждане на анатоцизъм - олихвяване
на вече изтекли лихви, което противоречи на императивната правна норма в
законодателството – чл. 10, ал. 3 ЗЗД, в каквато насока са и изводите на АРС. Това на
самостоятелно основание съставлява неравноправна клауза, която е във вреда на
потребителя, т.к. пряко влияе върху размера на главницата, а оттам – върху размера на
възнаградителната лихва и върху обезщетението за забава в геометрична прогресия.
На следващо място, чл. 10. 4 от ОУ, даващ право на Банката да промени
размера на таксите и другите възнаграждения, свързани с предоставяне на платежни
услуги, посредством картата, води до право на едностранна промяна на условията на
договора, което съставлява уговорка във вреда на потребителя, което не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 11 във връзка с т. 19 от ЗЗП.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че сключеният между
страните Договор за издаване на кредитна карта е недействителен поради включването
на неравноправни клаузи в него. В този смисъл са Решение № 982 от 4.09.2023 г. на
ОС - Бургас по в. гр. д. № 1710/2022 г. Решение № 539 от 7.07.2025 г. на ОС - Бургас
по в. гр. д. № 1669/2024 г. Недействителността му води като последица до отпадане на
правото на кредитора да претендира заплащане на лихви и други разходи и
задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, от която следва
да се приспаднат направените плащания, съобразно заключението на съдебно –
икономическата експертиза.
Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционното решение, в частта, с
което искът е отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С постановеното първоинстанционно решение, АРС не се е произнесъл по
3
въпроса за разноските. Поради това с молба вх.№3597/12.06.25г., по реда на чл.248
ГПК, ответницата, чрез адвокат Русинов е поискала допълване на решението в тази
част. В отговор на молбата, ищецът е заявил, че същата е недопустима, като
просрочена, а по същество неоснователна.
С тук обжалваното определение, съдът е присъдил сумата 223.52 лева –
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по частната жалба установи
следното:
В първоинстанционното производство ответницата е представлявана от
адвокат Русинов, като видно от представения списък на разноските и приложения към
него договор за защита и съдействие, уговореното и заплатено възнаграждение е в
размер на 400.00 лева. Поради частичното отхвърляне на иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на разноски съразмерно.
Ето защо са били налице предпоставките в полза на ответника да се присъди
съразмерно на отхвърлената част от иска, заплатеното от него адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №133/09.06.25г., постановено по гр. дело №23/2025
г. по описа на Районен съд Айтос.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4