РЕШЕНИЕ
№ 2922
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110104304 по описа за 2024 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86
ЗЗД от ищец А. Б. Б. ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б.
№ ***, ап.**, общ. С., обл. С. (с.) за установяване на вземането му по заповед № 6117
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 11.10.2023 г. от
Районен съд Варна, 14 състав по частно гражданско дело № 13057 по описа на съда за
2023 г. с която е разпоредено длъжникът К. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В.,
ул.В. з. № **, общ. В., обл. В. да заплати на кредитора сума в размер на 1000 /хиляда/
лева – главница по Договор за потребителски кредит №259145/ 15.01.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 10.10.2023 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на
344.73 /триста четиридесет и четири лева и 73 ст./ лева – договорна лихва за периода
от 15.01.2019 год. до 15.04.2020 год.; сума в размер на 185.08 /сто осемдесет и пет лева
и 08 ст./ лева – лихва за забава за периода от 15.04.2020 год. до 06.10.2023 год.
Със заповедта са присъдени и разноски за заповедното производство в размер
на 30.60 /тридесет лв. и 60 ст./ държавна такса и 50 /петдесет/ лева
юриск.възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от задължения по Договор за
потребителски кредит №259145/ 15.01.2019 год.
Ищецът е посочил банкова сметка по която може да се плати сумата: IBAN -
***: BIC - ***, Банка ***.
1
Твърденията са, че на 15.01.2019 година длъжникът К. П. П., ЕГН ********** е
сключил Договор за потребителски кредит № 259145 с „С. к.“ ООД, по силата на който
е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски в
размер на 201.00 лв. всяка в срок до 15.04.2020 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен
заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и
Договор за паричен заем № 259145 на 15.01.2019 г. по безспорен начин установяват
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е
изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен
по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.
10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните
се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „С. к.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-
mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него
при подписването на договора за кредит.
Договорите са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне
2
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Ако съдът не приеме, че договорите са сключени по електронен път, то
следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума
Ответникът К. П. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „С.
к.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, бул. „Б.“ № ***, ап. **. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред/стр. № 311 от
Приложение № към договора за цесия.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата -
година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането
на крайния срок за погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на
длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да
изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да
изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната
съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването
3
на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно,
то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)
Ответникът К. П. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не е погасено. От изложените факти и
обстоятелства, моли съдът да приеме за установено, че ответникът К. П. П., ЕГН
********** му дължи сумите за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13057/2023 г. за сумите: главница в размер на
1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 344.73 лв. за
периода от 15.01.2019 г до 15.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 185.05 лв. за период от 15.04.2020 г. до 06.10.2023 г.; лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по
силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна
вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана, съгласно изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. -
дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК и заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането му.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения представител на
ответника. Същият оспорва предявените искове като неоснователни и моли за
отхвърлянето им.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният иск по чл.422 ГПК е допустим доколкото същият е предявен в
4
изпълнение на указания на заповедния съд в дадения за това срок.
Предвид характера на иска за установяване вземането на кредитора по
заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да
установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост
на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които
претендира отхвърлянето на предявения иск.
От представените с молбата писмени доказателства е видно че договор за
паричен заем Кредирект № 259145 е сключен на 15.01.2019 г. индивидуални условия
на договора със страни „С. к.“ ООД, ЕИК *** в качеството на заемодател и К. П. П.,
ЕГН ********** като заемател. Съгласно договора заемодателят предоставя на
заемателя паричен заем в размер на 1000.00 лева, която сума следва да се върне на
15 равни месечни вноски, всяка в размер на 201.00 лева на падеж 15-то число на
месеца за който се дължи, съгласно погасителен план към договора – лист 8 от делото.
Заемът е отпуснат при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент 40.05,
годишен процент на разходите /ГПР/ 48.31. Общия размер на всички плащания е
1344.73 лева. Посочени са дължимите от страна на кредитополучателя неустойки за
неизпълнение на правата и задълженията в чл.7 на Общите условия.
Представени са Общи условия за заеми „Кредирект“, предоставяне чрез
интернет. Към досието са представени стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан от клиента и от
кредитора. В преписката за отпускане на кредита са представени допълнителна
информация към стандартен европейски формуляр, искане за отпускане на кредит,
декларация за съгласие за обработване на лични данни на клиента.
Представена е разписка за плащане дадената в заем сума в размер на
1000.00 лева на каса на „Изи пей“.
Представено е уведомление за цесия от ищеца А. Б. Б. ЕООД с което същият
уведомява длъжника, че с договор за цесия от 13.01.2022 г. „С. к.“ ООД е прехвърлило
на А. Б. Б. ЕООД вземанията си по договора за кредит от 13.01.2022 г. ведно с
начислените лихви, такси и разноски. Посочена е банкова сметка по която длъжникът
може да плати задължението си. Представен е договора за продажба на вземания от
13.01.2022 г., сключен между „С. к.“ ООД – цедент и А. Б. Б. ЕООД – цесионер.
От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 13057/2018 год. по описа на
РС Варна се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: сумата в размер на 1000
/хиляда/ лева - ГЛАВНИЦА по Договор за потребителски кредит №259145/ 15.01.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
5
заявлението в съда - 10.10.2023 год. до окончателното изплащане на задължението;
сума в размер на 344.73 /триста четиридесет и четири лева и 73 ст./ лева -
ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 15.01.2019 год. до 15.04.2020 год.; сума в размер
на 185.08 /сто осемдесет и пет лева и 08 ст./ лева - ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от
15.04.2020 год. до 06.10.2023 год. вземането произтича от задължения по договор за
потребителски кредит № 259145/15.01.2019 год. Посочена е банкова сметка по която
длъжникът може да плати сумите.
Предявените искове по чл. 422 ГПК са за реално изпълнение на задължение
по договор за кредит. Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът
следва да докаже твърденията в исковата молба, че с ответника са във валидно
облигационно отношение по договор за потребителски кредит, че е изпълнил
задълженията си по договора, настъпването на изискуемост на задълженията и техния
размер, валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на
длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя дъгласно изискването на чл. 8-11; че са
спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на
ответника (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит.
Договор за паричен заем „Кредирект“ № 259145 от 15.01.2019 г. е сключен
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл.
8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на
потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Изискването в чл.10
е предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР
е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.
В настоящия случай се твърди, че процесния договор между страните е сключен
през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на
потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от
ищеца. С доклада съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора. От представена разписка не
се установява по категоричен начин сумата в размер на 1000.00 лева да е получена от
ответницата К. П. и датата на която е получена от нея. Ищецът не сочи доказателства
за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР.
От представените доказателства от ищеца не се установяват твърденията, че
отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на потребителя. Няма данни за
усвояването на сумата по някой от способите предвидени в Раздел VI от Общите
6
условия - превод по банкова сметка или предаване в брой в офис. Не се установява
също така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР - да
предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено
неговото съгласие за сключване на договора. Документите не са подписани от
кредитополучателя физически или с електронен подпис. Няма доказателства, че
ответникът има регистрация в платформата на „Кредисимо“, че е кандидатствал за
кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е
получил необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са му
изпращани някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на
длъжника за прехвърлянето на вземанията. Съдът намира, че в конкретния казус не
намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК за връщане на чистата стойност на
кредита при недействителен договор, тъй като в производството не се доказа по
категоричен начин, че сумата е била предоставена и усвоена от потребителя. Ищецът
не е установил при условия на пълно и главно доказване фактите от които черпи права
и за които носи доказателствена тежест, поради което предявените искови претенции
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ответникът не е направил разноски за производството и не е претендирал
такива, поради което не му се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на „А. Б. Б. ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., БУЛ.Б. ***, ап.**, общ. С., обл. С. (с.) срещу К. П. П. с ЕГН
********** за установяване на вземането му по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 6117, издадена на 11.10.2023 г. от Районен съд
Варна, 14 състав по частно гражданско дело № 13057 по описа на съда за 2023 г. с
която е разпоредено длъжникът К. П. П. с ЕГН ********** и адрес гр. В., ул. „В. з.“
№**, общ. В., обл. В. да му плати сума в размер на 1000 /хиляда/ лева – главница по
Договор за потребителски кредит №259145/ 15.01.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2023 год.
до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 344.73 /триста
четиридесет и четири лева и 73 ст./ лева – договорна лихва за периода от 15.01.2019
год. до 15.04.2020 год.; сума в размер на 185.08 /сто осемдесет и пет лева и 08 ст./ лева
– лихва за забава за периода от 15.04.2020 год. до 06.10.2023 год., на осн. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
7
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8