РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 9 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря М.Богданова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4682 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е за установяване размер на парично вземане по
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2531/2019г. на ВРС иск от ”БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България против Е.Д.Б. *** за признаване за
установено, че ответника дължи сумата 387.23 лева главница
за погасяване на кредит по Договор за покупка на стоки и услуги с № ***,
сключен на 01.08.2015г.; 19.44 лв. мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.06.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.06.2019 г. и направените в заповедното
производство разноски. В исковата молба се твърди, че претендираните суми
представляват просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, а вземането е
изискуемо в претендирания размер.
Исковете са с правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр.
с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, представя писмен отговор, с който оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Развива
доводи, че ответникът не е запознат с преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр. Твърди, че исковите претенции са прекомерни и в
нарушение на добрите нрави, а също и недействителни, поради неспазване
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че в договора са уговорени неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от
приложеното ч. гр. дело ***по описа на РС ***, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1551/28.06.2019г.,
с която е разпоредено Е.Д.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег.
№ *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД ЕИК /БУЛСТАТ
********* сумата 387.23 лева главница за погасяване на задължение по Договор за револвиращ
кредит; 0.00 лв. възнаградителна лихва
за периода от 01.09.2016 г. до 10.11.2017 г.;
19.44 лв. мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.06.2019 г., сумата 25,00 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по реда
на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
С
разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответникът Е.Д.Б. са сключили договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CREX-11382943/01.08.2015г., по силата на който “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е предоставило кредит в размер на 1186.92 лв. Предвидено е кредита да се погасява с 12бр. погасителни
вноски в размер на 113.15 лв. Общата стойност на плащанията е уговорен на
1357.84лв. Годишният процент на разходите е в размер на 30.87%.
По делото е приета назначената
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
кредитополучателят е активирал предоставената му кредитна карта CART-12151942 на 05.07.2016 г. с максимален кредитен
лимит в размер на 1000лв. като усвояването на сумата е посредством всякакви
разрешени транс акции-теглене в брой от банкомати, АТМ, плащания чрез
терминални устройства /POS/ и др. Кредита е усвоен в
рамките на разрешения лимит. От това е възникнало задължение за погасяване в
срок. Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК по предоставен
кредит по кредитна карта са останали неизплатени задължения за главница:
387.23лв. и законна лихва за забава за периода 10.11.2017 г. до 11.06.2019 г. в
размер на 19.37 лв.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи
изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за
заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от
ищеца, в качеството му на заемодател на ответника, в качеството му на заемател
и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените
лихви в претендираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест
на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти
като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе посочено, от представените доказателства се
установи, че на 01.08.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", Париж, Франция и Е.Б. е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CREX-11382943/01.08.2015г., по силата на който дружеството е предоставило на ответника за
потребителски цели паричен заем в размер на 1186.92 лева.
Видно от назначената
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитополучателят е
активирал предоставената му кредитна карта CART-12151942 на 05.07.2016 г. с максимален кредитен лимит в размер на
1000лв. и кредита е усвоен в рамките на разрешения лимит.
По делото няма спор, а и след справка в
публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като
физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §
13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на
съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и
дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид
наведените в тази насока правни доводи на особения представител на ответника,
съдът констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата от чл.10,
ал.1 ЗПК писмена форма - на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа
дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му,
размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след
извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е
използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна
грешка при извършване на сравнението или, че отклонението е незначително, то
нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по
отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен в почти
нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на
договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се
отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от
кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от договора, по
отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен
план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CREX-11382943/01.08.2015г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и Е.Д. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи
по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
основателен се явява предявеният иск за сумата от 387.23лв.-главница в който
размер следва да бъде уважен предявеният иск.
Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано
от 27.06.2020 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид обявената
недействителност на кредитния договор неоснователна се явява исковата претенция
за законната лихва за забава в размер на 19.22лв. за периода от 10.11.2017 г. до 11.06.2019г., поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
При този
изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер
на 737.95 лв., представляващи заплатена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице, а в заповедното производство по ч.гр.д.
№2531/2019 г. на Районен съд Враца в размер на 71.41 лв. съобразно уважената
част от исковете.
Така мотивиран и по изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД с ЕИК ***, с адрес област ****. 14 сумата от 387.23 лева главница за
погасяване на кредит по Договор за
покупка на стоки и услуги с № ***, сключен на 01.08.2015г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.06.2019 г., за които по ч. гр. дело ***на РС Враца, по чл.410 и сл. ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1551/28.06.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег.
№ ***, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД с ЕИК ***, с адрес област *** против Е.Д.Б., с
ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 19.44 лв. мораторна лихва за периода
от 10.11.2017 г. до 11.06.2019г.
ОСЪЖДА Е.Д.Б., с ЕГН **********,*** да заплати на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег.
№ ***, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД ЕИК: *** сумата от 737.95 лв., представляващи заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице, а в заповедното производство по ч.гр.д.
№2531/2019 г. на Районен съд Враца в размер на 71.41 лв., съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: