№ 74
гр. Каварна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20213240100210 по описа за 2021 година
Производството по делото е чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл. от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Гражданско дело №210/2021г. е образувано по искова молба, подадена
от „Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.****,
ул.“***“, №46, представлявано от управителя Д. АТ. Д., срещу П. ХР. СТ. с
ЕГН ********** от гр.****, ул.“*****“, №27.
В исковата си молба ищецът излага, че с ответника са в договорни
отношения, като ищецът в качеството си на изпълнител и ответника в
качеството си на инвеститор са в договорни отношения по повод извършване
на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Т.Р. дом П.С., гр.****,
ул.“*****“, №27“.
Излага още, че след изпълнение и проверка на възложените СМР, на
08.08.2019г. били съставени и подписани, вкл. и от ответника инвеститор 2бр.
Актове образец №19, в които било констатирано и подробно изброени
извършените СМР и тяхната стойност. Във връзка с това ищецът издал 2 бр.
фактури. Първата фактура с № 1392/08.08.2019г. на стойност 21 226,70 лева,
като по нея имало частично плащане в размер на 10 000 лева, т.е остатъкът
бил в размер на 11 226,70 лева и втората фактура №1393/08.08.2019г. на
стойност 1 977,89 лева, по която нямало никакво плащане от ответника.
1
Отправени били покани за изпълнение, но и до момента ответникът не бил
извършил никакви плащания.
По молба на ищеца, с Определение №768/25.09.2019г. било допуснато
обезпечение, като била наложена възбрана на имот на ответника П.С. Х. за
бъдещите искове, които ищецът възнамерявал да заведе срещу нея.
С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 13 204,59 лева, представляващ
остатък от фактура №1392/08.08.2019г. и фактура №1393/08.08.2019г., да
заплати мораторна лихва в размер на 227,41 лева, както и ответника да
заплати сторените разноски в производството.
С допълнителна молба от 21.05.2020г. ищецът „Д.“ ООД уточнява, че
между страните не е наличен писмен договор. Твърди, че с ответника се
познавали отпреди и имали установени договорни отношения по повод
ремонт на къщата на ответника в гр.Добрич. Тогава процедирали по същия
начин и понеже всичко било коректно изпълнено от двете страни, след като
ответникът предложил на ищеца да извърши ремонт на къщата в гр.****,
договорили всички видове СМР – материали и обем на работа, в устен вид.
Посочва, че ответникът направил общо 7 авансови плащания във връзка с
ремонта на къщата в гр.**** в периода от 27.02.2019г. – 03.06.2019г. и били в
размер на 33 776 лева (28 146,67 3 5 629,33 лева ДДС). Плащанията били
извършени с вносни бележки по сметката на ищеца, за което били издадени и
съответните фактури: №1354/27.02.2019г. платени 3000 лева;
№1360/01.03.2019г. – 1500 лева; №1361/12.03.2019г. – 2280 лева;
1370/01.04.2019г. – 7000 лева; №1371/30.04.2019г. – 2000 лева;
№1377/10.05.2019г. – 8000 лева и 1382/03.06.2019г. – 9996 лева, на обща
стойност 33 776 лева. След като подписали основният акт обр.19 на
08.08.2019г., изпълнителят издал окончателна фактура №1392/08.08.2019г., в
която били приспаднати всички направени авансови плащания и остатък за
плащане бил в размер на 21 226,70 лева. С допълнителен Акт №19 била
издадена и фактура на стойност 1 977,89 лева. След разговор между страните
било уговорено, че ответникът ще заплати сумите по фактурите на части. На
21.08.2019г. постъпило плащане в размер на 10 000 лева, като остатъкът бил
11 226,70 лева.
В с.з., ищецът редовно призован, явява се представляващия
2
дружеството-ищец и се представлява от адв.Б.Г. – АК София, поддържа
исковете и моли за цялостното им уважаване.
Ответникът П. ХР. СТ. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от
ГПК, чрез назначения особен представител адв.К. – АК Добрич (тъй като
първоначално не е открит). Счита исковете за недопустими – не били
представени доказателства, установяващи вземането на ищеца и
неоснователни, с подробни съображения в писмения отговор. Не бил
представен писмен договор между страните, установяващ договорните им
отношения. На следващо място посочва, че фактурите не били подписани от
ответника П.С., а по едната фактура се виждало изписване, че имало платен
аванс в размер на 28 146,67 лева.
С отговор, депозиран от ответника П.С., чрез упълномощения от нея
представител - адв.Д.П. – АК Варна, счита исковете за допустими, но
неоснователни. Посочва, че строителството на къщата в гр.**** било през
периода м.юли-м.август 2018г., а не през 2019г. През м.октомври –
м.декември 2018г. бил ремонта на къщата в гр.Добрич. Между страните било
уговорено, че стойността на СМР за къщата в гр.**** ще е в размер на 43 000
лева, като тази сума била изплатена от ответника на ищеца по различни
начини, като дори ищецът твърди, че е получил 43 776 лева. Твърди, че е
заплатила всички задължения към ищеца за строежа на къщата в гр.**** и
ремонта на къщата в гр.Добрич още през 2018 год., като през 2019г. било
извършено само едно плащане – сумата от 10 000 лева. През 2018г. не били
съставени актове обр.19 за извършени СМР за къщата в гр.****, както и не
били съставени фактури. На 11.09.2018г. ответникът превел по сметка на „Д.“
ООД сумата от 15 000 лева, а освен това през 2018г. предал на управителя на
ищеца пари в брой. По-късно тези суми били внасяни от управителя по
сметката на дружеството, като вносител бил вписан Д.Д., а по останалите
името на ответника П.С.. Освен това в отговора се посочва, че на ищеца са
превеждани суми и от майката на ответника – С.В.Б., тъй като тя била
съсобственик на къщата в гр.****, заедно с ответника П.С..
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.П., който оспорва исковата молба. В хода по същество, ответникът не се
явява, не се представлява и не взема станаовище.
Каварненският районен съд, след преценка на събрания по делото
3
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.258 и сл.от ЗЗД.
Установява се по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за изработка, по силата на който ищецът е
изпълнител, а ответникът – възложител. В съдебната ни практика и в теорията
няма спор, че договорът за строителство, какъвто е и сключеният между
страните по делото контракт, е разновидност на договора за изработка. Този
извод следва както от естеството на насрещните права и задължения на
страните по него, така и изрично от чл. 265, ал.3 от ЗЗД, според която норма
предмет на договора за изработка могат да бъдат и строителни работи.
По делото са представени множество писмени документи, установяващи,
извършените СМР в гр.****, ул.“*****“, №27. Такива документи са Акт
обр.19, фактурите и банковите преводи). Не е спорно, че подписите под Акт,
обр.19 са на ответника П.С., което се установява и от заключението на
съдебно-графологическата експертиза, чийто заключение съдът кредитира
изцяло. Смисълът на съставяне и подписване на Акт обр.19 е именно
завършването и предаването на действително извършените работи.
Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената, съгласно договора работа без в тази обща разпоредба да е
установена определена форма за действителност или доказване на
предаването, респ. приемането на работата. Установено в съдебната практика
и теорията е разбирането, че приемането включва два елемента: фактическото
получаване на изработеното и признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. Именно протоколите Обр. 19 съставлява надлежно доказателство
за предаването и приемането на работата и те са представени с исковата
молба. Протоколите са подписани от ищеца, в качеството на изпълнител и от
ответника, в качеството на възложител, без възражения за отклонение в
качествено отношение, /такива липсват и в отговора на исковата молба/,
поради което работата съгласно необоримата презумпция по чл. 264, ал.3 от
ЗЗД се счита приета.
С приемането на работата става изискуемо задължението на ответника за
заплащане на уговореното възнаграждение. За действително уговореното
4
възнаграждение, ищецът е издал фактури, които са останали незаплатени –
едната частично, а другата в цялост. Това се установява и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице, задължението на ответника към ищеца по счетоводни документи
възлиза на 13 204,59 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез
изслушване на свидетели на страните.Така свидетелят А.В. Д., воден от
ищеца твърди, че е запознат с уговорените условия между ищеца и ответника
и невъзможността ответника да заплати претендираните суми.
Противоположни са показанията на свидетелите на ответната страна.
Свидетелката С. Х. Ж., която е сестра на ответника П.С. твърди, че всички
суми, претендирани от ищеца за ремонта на къщата в гр.**** са изплатени от
нейната майка. А свидетелят С.Д.С., който е съпруг на ответника П.С. твърди,
че П. не е подписвала Акт обр.19 за къщата в гр.****, тъй като не били
съгласни със сумата, имали оспорване на цената за вътрешна замазка. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй като същите не
кореспондират с останалия доказателствен материал.
В предвид на изложеното по-горе съдът счита предявеният от ищеца
„Д.“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.258 от ЗЗД за
основателен и като такъв следва да го уважи в цялост. С оглед уважаване на
главния иск, на уважаване подлежи и акцесорният иск за заплащане на
мораторна лихва, който е в размер на 227,41.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца сторените разноски, които съгласно приложен списък са в
размер на 3483,18 лева.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ХР. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр.****, да заплати на
„Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.“***“,
№46, представлявано от Д. АТ. Д., сумата от 13 204,59 (тринадесет хиляди
двеста и четири лева и петдесет и девет стотинки) лева, дължима по договор
за извършване на СМР и фактури №1392/08.08.2019г. и №1393/08.08.2019г.,
5
както и сумата от 227,41 (двеста двадесет и седем лева и четиридесет и една
стотник) лава, мораторна лихва, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. ХР. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр.****, да заплати на
„Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.“***“,
№46, представлявано от Д. АТ. Д., сумата от 3483,18 (три хиляди
четиристотин осемдесет и три лева и осемнадесет стотинки) лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6