Решение по дело №444/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

И. С. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.9, ап.41, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 обжалва решение №141/01.07.2024г. на КРС, постановено по АНД №539/2024г. Развиват се съображения за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител, в писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Моли решението на КРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №141/01.07.2024г. на КРС, постановено по АНД №539/2024г., с което е потвърдено НП №23-1139-002861/18.04.2024г. на началник сектор ПП Кюстендил. И. С. М. от [населено място] е санкционирана, като са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е формирал извод за законосъобразност на постановлението, като издадено при спазване правилата на ЗАНН и доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на И. М. от [населено място] срещу НП №23-1139-002861/18.04.2024г. на началник сектор ПП Кюстендил. В АУАН и в НП е описано от фактическа страна, че на 27.01.2023г. в 20.36 ч., в [населено място], обл.Кюстендил,по ВП ІІ-62, км4+730, нарушителят е управлявал МПС с превишена скорост за населено място – при ограничение от 50 км/ч се е движел със 102 км/ч. Нарушението е установено с АТСС, изготвен е снимков материал. За нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН №132051/08.06.2023г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Касационната инстанция счита, че е допуснато съществено нарушение на ЗАНН, което на самостоятелно основание /без необходимост от обсъждане на останалите релевирани основания за незаконосъобразност/ води до незаконосъобразност на НП, а именно приложението на срока по чл.34, ал.3 от закона. Сроковете, въведени с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН са давностни, съгласно ТП №1/27.02.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на ВАС. В този мисъл ЗАНН съдържа правната уредба на два вида давност – 1.погасителната давност, с изтичането на която се погасява възможността АНО да реализира правомощията си в административнонаказателното производство и 2.изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността органа да реализира изтърпяването на наложеното административно наказание/санкция. Съобразявайки даденото правно разрешение на въпроса за характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН и фактическата обстановка по делото във връзка със датата на съставяне на АУАН и Н. К. счита, че е изтекъл срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН е издаден на 08.06.2023г., а НП - на 18.04.2024г., а съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН това следва да бъде сторено в 6 месечен срок от съставяне на акта. Ирелевантно за случая е обстоятелството колко време е търсен нарушителя за връчване на постановлението, доколкото не е налице спиране на административнонаказателното производство, започнало със съставения АУАН – годни доказателства в тази посока не са ангажирани от АНО. След като давността е период от време, определен в закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му възможност от закона да го осъществи и този срок не е спазен от АНО, в конкретния случай е налице изтичане на давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Като е издал НП след законовия срок, наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на акта.

Във връзка с гореизложеното КАС ще отмени решението на КРС, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ще постанови нов съдебен акт, с който ще отмени процесното НП и ще прекрати административнонаказателното производство.

С оглед изхода от правния спор съдът ще присъди разноски на касатора в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Размерът не се явява завишен по арг. от чл.18, ал.2 и ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото наложените наказания са две – глоба и лишаване от правоуправление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №141/01.07.2024г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №539/2024г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП №23-1139-002861/18.04.2024г. на началник сектор ПП Кюстендил, с което на Иванка Светославова Мартинова, [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.9, ап.41 са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, [улица]да заплати на Иванка Светославова Мартинова, [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.9, ап.41 съдебни разноски в размер на 500 лв. /петстотин/.

Решението е окончателно.