№ 17867
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110116529 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба срещу К. П. Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 2690.73лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 379.43лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2023г. – 27.02.2025г., 34.24лв. – дялово разпределение за периода м.08.2023г. –
м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 5.05лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2023г.
– 27.02.2025г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“
ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
1
и чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
С молба вх. № 198033/06.06.2025г. /л. 60 по делото/, ищцовото дружество сочи,
че в хода на процеса, на 17.04.2025г., от страна на ответника е извършено плащане на
сумата от 900.00лв., с което са погасени част от вземанията, предмет на исковите
претенции.
Извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 900.00лв. от страна на
ответника намира опора в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена
ССчЕ, като в отговор на задача първа, експертът е посочил, че на касата на ищцовото
дружество на 17.04.2025г., е извършено плащане на сумата от 900.00лв.
Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на
ответника представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника факти.
Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни
за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете
спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има
доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./.
От приобщените по делото писмени доказателства и заключенията на вещите
лица по допуснатите и изготвени ССчЕ и СТЕ, които съдът кредитира като
2
мотивирани и изготвени от лица, притежаващи нужния опит и професионална
квалификация, може да се направи извод за основателност на исковете.
Отделно от изложеното ответникът е получил лично книжата по чл. 131 ГПК,
видно от съобщението на л. 41 по делото на 11.04.2025г., като не е оспорил
претенциите на ищеца, като на 17.04.2025г., е платена част от претендираната сума, а
именно 900.00лв.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на част от претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“
ЕАД.
По аргумент от чл. 76, ал. 2 ЗЗД със сумата от 900.00лв. са погасени
претенциите за мораторни лихви, претенцията за дялово разпределение и част от
претенцията за доставена топлинна енергия
По изложената аргументация следва извода за основателност на иска за
доставена топлинна енергия в частта, за сумата от 2209.45лв., като над тази сума до
максимално предявения размер 2690.73лв. или за разликата от 481.28лв. претенцията
се явява неоснователна, като погасена чрез плащане в хода на процеса, като погасени
чрез плащане следва да бъдат отхвърлени останалите искови претенции.
По разноските:
Въпреки извършеното частично плащане на претендираните суми, ответникът е
дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на
процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на
ищеца разноски в размер 1057.63лв., от които 700.00лв. – депозит вещи лица,
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 257.63лв. – внесена
държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 2209.45лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., до обект с абонатен № 12****,
представляващ ап. 89, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 21.03.2025г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в частта, за сумата от 481.28лв.,
както и исковете за 379.43лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 27.02.2025г.,
34.24лв. – дялово разпределение за периода м.08.2023г. – м.04.2024г., и 5.05лв. –
мораторна лихва за периода 16.09.2023г. – 27.02.2025г., като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. П. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1057.63лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Д.“ ЕООД
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4