РЕШЕНИЕ
№......
гр. Плевен,
14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева и като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1490 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.Е.В. ***, чрез адв. П.П. *** срещу
Наказателно постановление №173А/08.09.2016г. на Началник Второ РУ Плевен към ОД
на МВР гр. Плевен, с което на
жалбоподателя В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.257,
ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебното заседание жалбоподателят Б.В., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. П.П. от ПАК.
Ответникът по жалбата ОД на МВР – гр.Плевен, редовно
призован, представител не се явява.
Съдът, като прецени
представените доказателства по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид
доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в предвидения законоустановен в
чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 28.08.2016г. около 22.10 часа в гр.
Плевен на паркинга до „Панорама“ Плевенска Епопея, след разпореждане към горепосоченото
лице издадено устно от униформен служител на МВР и разбрано от него, да не плюе
семки по земята и да спре да замърсява /свързано и с наредбите на О.С. гр.
Плевен в частта за екологията/, същият не изпълнява и продължава да плюе на
земята и да замърсява.
За неизпълнението на даденото му
полицейско разпореждане, на 28.08.2016 г. свидетелят Б.С. съставил АУАН№ 173А, за нарушение на чл.257, ал.1
от ЗМВР.
С обжалваното понастоящем наказателно постановление на
жалбоподателя Б.В. е наложено административно наказание: глоба в размер на 200
лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.257, ал.1 от ЗМВР.
В случая между описаното в АУАН и вмененото в НП
съществува единство и яснота, кореспондира с фактическия състав на нарушението,
както и именно е посочено възпроизвеждането на конкретните действия отправени от
полицейския служител към В. и конкретните действия които то е извършило след
тях. Ясно е посочено, че разпореждането е било отправено устно, следва да се
посочи, че последното е било възприето и лично от В., като независимо от това
същият не ги е изпълнил, за което му е съставен и АУАН.
Жалбоподателя е бил запознат с издаденото по отношение
на него устно полицейско разпореждане, същото не е застрашавало нито живота му,
нито здравето му или това на близките му, нито е осъществявало състав на
нарушение, за да не бъде изпълнено.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства и от разпита на свидетеля по делото
– Б.П.С.. Свидетелят дава последователни и логични показания, поради което
съдът ги кредитира с доверие.
При така установеното от фактическа
страна, от свидетелските показания и писмени материали по административно-наказателната
преписка, съдът намира, че жалбодателят В. действително виновно е осъществил
нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР, съгласно който разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налага извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение.
В случая следва да се отбележи, че
решението по отношение на кое лице и за какво нарушение следва да се състави
АУАН се взема от компетентния орган, въз основа на събрани доказателства, като
във всеки случай административно-наказателната отговорност е лична.
Липсва и противоречие между фактическите обстоятелства
и изведената правна квалификация на наказанието, тъй като приетите за
установени факти изцяло кореспондират и покриват обективните признаци на
деянието, санкционирано съгласно чл.257,ал.1 от ЗМВР.
Съдът не споделя и доводите на защитата за нарушено
право на защита. Видно от депозираната жалба срещу процесното НП от жалбоподателя
В. *** на 28.06.2019г. с вх.№ 339100-5503, която е препратена до РС-Плевен, въз
основа на която е образувано и настоящето производство е израз на упражнено
право на защита.
От друга страна по делото не бяха събрани
доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на
гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, авторството на жалбоподателя и вината му.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните
в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
Съдът намира, че правилно на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя В. е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Определеното от административно-наказващият орган наказание е в рамките на
предвиденото в ЗМВР за извършеното нарушение. Съдът,
намира че така определеното наказание е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради
което наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Наказателно постановление №173А/08.09.2016г. на Началник Второ РУ Плевен към ОД
на МВР гр. Плевен, с което на
жалбоподателя Б.Е.В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: